Присъда по дело №1169/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 7
Дата: 29 март 2021 г.
Съдия: Александър Желязков
Дело: 20201000601169
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. София , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
при участието на прокурора Росица Георгиева Слабакова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601169 по описа за 2020 година
на основание чл. 334, т.2, във вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда № 7 от 16.10.2017 г. постановена по НОХД № С-31/2015
г. на Софийски градски съд, НО, 14 състав, в частта относно обвинението за
извършено престъпление по чл.278а, ал.1, предл.1 и пр.2, вр. с чл. 26, ал.1 от
НК, в частта относно приложението на чл.278а, ал.6 от НК, с която са отнети
в полза на държавата предметите на престъплението; както и в частта относно
разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимата А. К. П., родена на ********г. в гр.София,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, ЕГН
**********, за НЕВИНОВНА в това, че:
В периода от 01.01.2012 г. до 06.11.2012г., в гр.София, при условията
на продължавано престъпление, предлагала за отчуждаване и отчуждила
1
движими културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по
реда на Наредба № 3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация
и за водене на регистъра на движими културни ценности, както следва:
- На 14.03.2012 г. в гр. София, ул.”Московска” № 11, предложила за
отчуждаване на Д. З. М. 2 (два) броя обекти - културни ценности по смисъла
на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство: книга – 1 бр.: Вазов,
Ив. “Под игото”, юбилейно издание под № 17, подписано от автора; и книга-
1 бр.: Библия - Москва. Московска синодална типография, 1784г. януари
(Църковнославянски превод на Библията), срещу сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева за “Под игото” и 20 000 /двадесет хиляди/ евро за “Библията”.

- На 24.10.2012 г. в гр. София, ул.”Загоре” № 3, ет. 2, ап. 2 предложила
за отчуждаване на служител под прикритие (с идентификационен № 96) три
обекти - културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
културното наследство, както следва:
1.Рипида /1.бр./: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга — осем ветрилообразни
елементи с по 12 лъча е двойни заострени краища; лицева страна — в средата
Света Троица, отстрани — четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и
серафим; задна страна - в средата св. Кирил и св. Методий, отстрани -
четиримата евангелисти, отгоре - Исус Христос, отдолу - ангели и серафим;
от двете страни - флорални елементи, без дръжка, на стойност 8 000 /осем
хиляди/ лева;
2. Рипида /1.бр./: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга — осем ветрилообразни
елементи с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата
Света Троица, отстрани — четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и
серафим, без задна част и дръжка, на стойност 4 000 /четири хиляди/лева;
3. Напрестолен кръст 1 бр. (тип лъчист): сребро върху метална
конструкция, втора половина на XIX в., с височина 47,5 см. и ширина 41 см.;
украса - I страна - в средата - Христово разпятие, отгоре - Бог Отец, отляво —
2
св. Богородица, отдясно — Йоан Богослов, отдолу — пророк Мойсей, II
страна — в средата - Възкресение Христово, отгоре — всевиждащото Божие
око, отляво - евангелист Йоан, отдясно - евангелист Матей, отдолу -
евангелист Лука, без дръжка, щемпел - султанска тугра, на стойност 10 000
/десет хиляди/лева, срещу сумата от 50 000 евро за всеки обект поотделно и
три обекта - културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
културното наследство, както следва:
1. Книга - 1 бр.: Вазов, Ив. “Под игото”, юбилейно издание под № 17,
подписано от автора;
2. Две книги, подвързани в обща подвързия:
TheophilactiBulgariaeArchiepiscopi (Съчинения на византийския писател и
теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ) и Super
Aggaeopropheta1о. (Съчинения на немския схоластичен теолог и защитник на
католицизма Йохан Еск);
3. Книга - 1 бр.: Библия - Москва. Московска синодална типография,
1784г. януари (Църковнославянски превод на Библията), срещу сумата от 55
000 евро за трите обекта заедно.
- На 05.11.12 г. в гр. София, ул. ’’Загоре” № 3, ет. 2, ап. 2, предложила за
отчуждаване на служител под прикритие (с идентификационен № 96)
движима културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
културното наследство и чл. 146 ал. 1 от ЗКН - археологическа находка -
мраморен ъглов фрагмент с външни правоъгълни очертания и сегмент от
кръгла кухина с размери: основа - 0.30 х 0.30 м. и височина - 0.39 м.,
изобразяващ гола детска крилата фигура с вдигната и свита в лакътя лява
ръка, датировка от II век след Христа за сумата от 25 000 (двадесет и пет
хиляди) евро.
- На 06.11.12 г. в гр. София, ул. ’’Загоре” № 3, ет. 2, ап. 2, отчуждила,
като продала на служител под прикритие (с идентификационен № 96), при
условията на доверителна сделка, движима културна ценност, археологическа
находка по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство
и чл. 146 ал. 1 от ЗКН - мраморен ъглов фрагмент с външни правоъгълни
очертания и сегмент от кръгла кухина с размери: основа - 0.30 х 0.30 м. и
3
височина - 0.39 м., изобразяващ гола детска крилата фигура с вдигната и
свита в лакътя лява ръка, датировка от II век след Христа, срещу цена от 25
000 (двадесет и пет хиляди) евро.
- На неустановена дата в периода от 01.01.2012 г. до 06.11.2012 г.
предложила за отчуждаване на Д. А. /D. A./, роден на ******** г. в гр.
Истанбул, Турция, движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и
ал. 2 от Закона за културното наследство, както следва:
1. Напрестолен кръст - 1 бр. (тип лъчист): сребро върху метална
конструкция, втора половина на XIX в., с височина 47,5 см. и ширина 41 см.;
украса - I страна - в средата - Христово разпятие, отгоре - Бог Отец, отляво -
св. Богородица, отдясно - Йоан Богослов, отдолу - пророк Мойсей, II страна -
в средата - Възкресение Христово, отгоре - всевиждащото Божие око, отляво -
евангелист Йоан, отдясно - евангелист Матей, отдолу - евангелист Лука, без
дръжка, щемпел - султанска тугра, на стойност 10 000 /десет хиляди/ лева;
2. Обков - 1 бр. на икона Св. Богородица с Младенеца: сребро, втора
половина на XIX в.; размери 31х25,5см.; на стойност 3 000 /три хиляди/ лева;
3. Потир (ритуална чаша)- 1 бр.: сребро с позлата, втора половина на
XIX в.; височина - 22 см., диаметър при основата - 12,3 см., диаметър при
отвора на чашата - 7 см.; украса - флорални елементи, на средната част -
изобразени отделно и монтирани с два винта четири венци, хванати за
краищата и отпуснати в средата; в основата на потира - изображения на
четиримата евангелисти с техните символи, на стойност 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева;
4. Рипида - 1 бр.: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга - осем ветрилообразни елементи
с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата Света
Троица, отстрани - четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и
серафим; задна страна - в средата св. Кирил и св. Методий, отстрани -
четиримата евангелисти, отгоре - Исус Христос, отдолу - ангели и серафим;
от двете страни - флорални елементи, без дръжка, на стойност 8 000 /осем
хиляди/ лева;
5. Рипида - 1 бр.: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.;
4
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга - осем ветрилообразни елементи
с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата Света
Троица, отстрани - четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и
серафим, без задна част и дръжка, на стойност 4 000 /четири хиляди/ лева и
6. Икона – 1 бр. на св. Георги Победоносец с обков: сребро с позлата,
края на XIX - начало на XX в., с размери 26,5x21,5 см., на стойност 3 000 /три
хиляди/ лева, на обща стойност 29 500 /двадесет и девет хиляди и петстотин/
лева,
като на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението за
извършено престъпление по чл.278а, ал.1, предл.1 и предл.2 от НК.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски
остават за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № от 29.03.2021 г. постановена по ВНОХД №
1169/2020 г.по описа на Апелативен съд София

С присъда № 7 от 16.10.2017г. постановена по НОХД № С-31/ 2015г. на
Софийски градски съд е била призната подсъдимата А. К. П. за ВИНОВНА в
това, че:

1. В периода от 01.01.2012г. до 06.11.2012г., в гр.София, при условията
на продължавано престъпление, предлагала за отчуждаване и отчуждила
движими културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по
реда на Наредба № 3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация
и за водене на Регистъра на движими културни ценности, както следва:

- На 14.03.2012 г. в гр. София, ул.”Московска” № 11, предложила за
отчуждаване на Д. З. М. 2 (два) броя обекти - културни ценности по смисъла
на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство: книга – 1 бр.: Вазов,
Ив. “Под игото”, юбилейно издание под № 17, подписано от автора; и книга-
1 бр.: Библия - Москва. Московска синодална типография, 1784г. януари
(Църковнославянски превод на Библията), срещу сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева за “Под игото” и 20 000 /двадесет хиляди/ евро за “Библията”.

- На 24.10.2012 г. в гр. София, ул.”Загоре” № 3, ет. 2, ап. 2 предложила
за отчуждаване на служител под прикритие (с идентификационен № 96) три
обекти - културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
културното наследство, както следва:
1.Рипида /1.бр./: сребро, втора половина на XIX в.; е височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга — осем ветрилообразни
елементи с по 12 лъча е двойни заострени краища; лицева страна — в средата
Света Троица, отстрани — четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и
серафим; задна страна - в средата св. Кирил и св. Методий, отстрани -
четиримата евангелисти, отгоре - Исус Христос, отдолу - ангели и серафим;
от двете страни - флорални елементи, без дръжка, на стойност 8 000 /осем
хиляди/ лева;
2. Рипида /1.бр./: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга — осем ветрилообразни
елементи с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата
1
Света Троица, отстрани — четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и
серафим, без задна част и дръжка, на стойност 4 000 /четири хиляди/лева;
3. Напрестолен кръст 1 бр. (тип лъчист): сребро върху метална
конструкция, втора половина на XIX в., с височина 47,5 см. и ширина 41 см.;
украса - I страна - в средата - Христово разпятие, отгоре - Бог Отец, отляво —
св. Богородица, отдясно — Йоан Богослов, отдолу — пророк Мойсей, II
страна — в средата - Възксресение Христово, отгоре — всевиждащото Божие
око, отляво - евангелист Йоан, отдясно - евангелист Матей, отдолу -
евангелист Лука, без дръжка, щемпел - султанска тугра, на стойност 10 000
/десет хиляди/лева, срещу сумата от 50 000 евро за всеки обект поотделно
и три обекта - културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за културното наследство, както следва:
1. Книга - 1 бр.: Вазов, Ив. “Под игото”, юбилейно издание под № 17,
подписано от автора;
2. Две книги, подвързани в обща подвързия:
TheophilactiBulgariaeArchiepiscopi (Съчинения на византийския писател и
теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ) и Super
Aggaeopropheta1о. (Съчинения на немския схоластичен теолог и защитник на
католицизма Йохан Еск);
3. Книга - 1 бр.: Библия - Москва. Московска синодална типография,
1784г. януари (Църковнославянски превод на Библията), срещу сумата от 55
000 евро за трите обекта заедно.
- На 05.11.12 г. в гр. София, ул. ’’Загоре” № 3, ет. 2, ап. 2, предложила
за отчуждаване на служител под прикритие (с идентификационен № 96)
движима културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
културното наследство и чл. 146 ал. 1 от ЗКН - археологическа находка -
мраморен ъглов фрагмент с външни правоъгълни очертания и сегмент от
кръгла кухина с размери: основа - 0.30 х 0.30 м. и височина - 0.39 м.,
изобразяващ гола детска крилата фигура с вдигната и свита в лакътя лява
ръка, датировка от II век след Христа за сумата от 25 000 (двадесет и пет
хиляди) евро.
- На 06.11.12 г. в гр. София, ул. ’’Загоре” № 3, ет. 2, ап. 2, отчуждила,
като продала на служител под прикритие (с идентификационен № 96), при
условията на доверителна сделка, движима културна ценност, археологическа
находка по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство
и чл. 146 ал. 1 от ЗКН - мраморен ъглов фрагмент с външни правоъгълни
очертания и сегмент от кръгла кухина с размери: основа - 0.30 х 0.30 м. и
височина - 0.39 м., изобразяващ гола детска крилата фигура с вдигната и
свита в лакътя лява ръка, датировка от II век след Христа, срещу цена от 25
2
000 (двадесет и пет хиляди) евро.
- На неустановена дата в периода от 01.01.2012 г. до 06.11.2012 г.
предложила за отчуждаване на Д. А. /D. A./, роден на ******** г. в гр.
Истанбул, Турция, движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и
ал. 2 от Закона за културното наследство, както следва:
1. Напрестолен кръст - 1 бр. (тип лъчист): сребро върху метална
конструкция, втора половина на XIX в., с височина 47,5 см. и ширина 41 см.;
украса - I страна - в средата - Христово разпятие, отгоре - Бог Отец, отляво -
св. Богородица, отдясно - Йоан Богослов, отдолу - пророк Мойсей, II страна -
в средата - Възкресение Христово, отгоре - всевиждащото Божие око, отляво -
евангелист Йоан, отдясно - евангелист Матей, отдолу - евангелист Лука, без
дръжка, щемпел - султанска тугра, на стойност 10 000 /десет хиляди/ лева;
2. Обков - 1 бр. на икона Св. Богородица с Младенеца: сребро, втора
половина на XIX в.; размери 31х25,5см.; на стойност 3 000 /три хиляди/ лева;
3. Потир (ритуална чаша)- 1 бр.: сребро с позлата, втора половина на
XIX в.; височина - 22 см., диаметър при основата - 12,3 см., диаметър при
отвора на чашата - 7 см.; украса - флорални елементи, на средната част -
изобразени отделно и монтирани с два винта четири венци, хванати за
краищата и отпуснати в средата; в основата на потира - изображения на
четиримата евангелисти с техните символи, на стойност 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева;
4. Рипида - 1 бр.: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга - осем ветрилообразни елементи
с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата Света
Троица, отстрани - четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и
серафим; задна страна - в средата св. Кирил и св. Методий, отстрани -
четиримата евангелисти, отгоре - Исус Христос, отдолу - ангели и серафим;
от двете страни - флорални елементи, без дръжка, на стойност 8 000 /осем
хиляди/ лева;
5. Рипида - 1 бр.: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга - осем ветрилообразни елементи
с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата Света
Троица, отстрани - четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и
серафим, без задна част и дръжка, на стойност 4 000 /четири хиляди/ лева и
6. Икона – 1бр. на св. Г. Победоносец с обков: сребро с позлата, края на
XIX - начало на XX в., с размери 26,5x21,5 см., на стойност 3 000 /три хиляди/
лева, на обща стойност 29 500 /двадесет и девет хиляди и петстотин/ лева,
поради което и на основание чл. 278а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и
чл. 54от НК съдът й наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
3
от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 8 000.00 / осем хиляди/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК първоинстанционният съд е отложил
изпълнението на наложеното наказание 3 години лишаване от свобода за срок
от 5 години, а съгласно чл.278а, ал.6 от НК в полза на държавата са отнети
предметите на престъплението.

2. Подсъдимата П. е била призната за ВИНОВНА и в това, че:

- За времето от 01.01.2012г. до 06.11.2012г., в гр.София направила опит
да повреди своя културна ценност - колекция, подробно описана в
обвинителния акт, като отчуждила при доверителна сделка на 24.10.2012г.,
продала на служител под прикритие /с идентификационен № 96/: Книжно
тяло /1 бр./ съдържащо подвързани заедно две книги с обща подвързия-
картон облепен с мраморна хартия в кафяво-жълти нюанси, кожено гръбче с
надпис „XPONIKAПАТPIАРХIКА ”, с библиотечен етикет със сигнатура на
книгата с „№ 270 Гр 1 ”. В общата подвързия са подвързани две книги, а
именно: 1. „XPONIKATHSTIATPIAPXIKHSАКАDНМIА”, съдържаща 269
/двеста шестдесет и девет/ страници на гръцки език и 2.
,,XPONIKATOUTIATPIAPXIKOUKAITOUNAOU”, съдържаща 208 /двеста и
осем/ страници на гръцки език, с автор М. Г. за сумата от 200 (двеста) евро.

- При доверителна сделка на 06.11.2012г. продала на служител под
прикритие /с идентификационен № 96/: Книга с твърди корици-картон обвит с
черен промазан плат с щамповани рамки, кафяво кожено гръбче с надпис
„EKTESISTOU ТО DIADOXOU 1897”, със заглавие
„EKTESISTOUTODIADOXOUATHNIA 1897”, съдържаща 647 /шестстотин
четиридесет и седем/ страници и книга с твърди корици-картон обвит със
светло син плат силно захабен и избелял, със заглавие I. BERGSON „
TOGELIO”, ATHNIA, 1914 и съдържаща 121 /сто двадесет и една/ плюс една
страници; движима културна ценност, археологическа находка по смисъла на
чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство и чл. 146 ал. 1 от ЗКН -
мраморен ъглов фрагмент с външни правоъгълни очертания и сегмент от
кръгла кухина с размери: основа - 0.30 х 0.30 м. и височина - 0.39 м.,
изобразяващ гола детска крилата фигура с вдигната и свита в лакътя лява
ръка, датировка от II век след Христа, срещу цена от 25 000 (двадесет и пет
хиляди) евро и като предложила за отчуждаване:

- На 14.03.2012 г. в гр. София, ул.”Московска” № 11 предложила за
4
отчуждаване на Д. З. М. 2 (два) броя обекти - културни ценности по смисъла
на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство:
Книга 1 бр.: Вазов, Ив. “Под игото ”, юбилейно издание под №17,
подписано от автора;Книга 1 бр.: Библия - Москва. Московска синодална
типография, 1784г. януари (Църковнославянски превод на Библията), срещу
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева за “Под игото” и 20 000 /двадесет хиляди/
евро за “Библията”.

- На 24.10.2012 г. в гр. София, ул.’’Загоре” № 3, ет. 2, ап. 2 предложила
за отчуждаване на служител под прикритие (с идентификационен № 96) 3
(три) броя обекти - културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за културното наследство:
Рипида – 1 бр.: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга - осем ветрилообразни елементи
с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата Света
Троица, отстрани — четирима евангелисти, отгоре и отдолу — ангели и
серафим; задна страна — в средата св. Кирил и св. Методий, отстрани —
четиримата евангелисти, отгоре — Исус Христос, отдолу — ангели и
серафим; от двете страни - флорсшни елементи, без дръжка, на стойност 8
000 /осем хиляди/ лева;
Рипида – 1 бр.: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга - осем ветрилообразни елементи
с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата Света
Троица, отстрани — четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и
серафим, без задна част и дръжка, на стойност 4 000 /четири хиляди/лева;
Напрестолен кръст - 1. бр.(тип лъчист): сребро върху метална
конструкция, втора половина на XIX в., с височина 47,5 см. и ширина 41 см.;
украса — I страна — в средата — Христово разпятие, отгоре — Бог Отец,
отляво — св. Богородица, отдясно — Йоан Богослов, отдолу — пророк
Мойсей, II страна - в средата - Възсресение Христово, отгоре - всевиждащото
Божие око, отляво — евангелист Йоан, отдясно — евангелист Матей, отдолу -
евангелист Лука, без дръжка, щемпел - султанска тугра, на стойност 10 000
/десет хиляди/лева, срещу сумата от 50 000 евро за всеки обект по отделно и 3
(три) броя обекти - културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за културното наследство:
Книга – 1 бр.: Вазов, Ив. “Под игото ”, юбилейно издание под №17,
подписано от автора;Книга- 1 бр., съдържаща две книги, подвързани в обща
подвързия: TheophilactiBulgariaeArchiepiscopi (Съчинения на византийския
писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ) и Super
5
Aggaeoprophetalo. (Съчинения на немския схоластичен теолог и защитник на
католицизма Йохан Еск);
Книга – 1 бр.: Библия - Москва. Московска синодална типография,
1784г. януари (Църковнославянски превод на Библията), срещу сумата от 55
000 евро за трите обекта.
- На 05.11.12г. в гр. София, ул.”Загоре” № 3, ет. 2, ап. 2, предложила за
отчуждаване на служител под прикритие (с идентификационен № 96)
движима културна ценност, по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
културното наследство и чл. 146 ал. 1 от ЗКН, а именно археологическа
находка - мраморен ъглов фрагмент с външни правоъгълни очертания и
сегмент от кръгла кухина с размери: основа - 0.30 х 0.30 м. и височина - 0.39
м., изобразяващ гола детска крилата фигура с вдигната и свита в лакътя лява
ръка, датировка от II век след Христа, за сумата от 25 000(двадесет и пет
хиляди) евро.
- На неустановена дата в периода от 01.01.2012 г. до 06.11.2012 г.
предложила за отчуждаване на Д. А. /D. A./, роден на ******** г. в гр.
Истанбул, Турция, движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и
ал. 2 от Закона за културното наследство, както следва:
Напрестолен кръст 1.бр. (тип лъчист): сребро върху метална
конструкция, втора половина на XIX в., с височина 47,5 см. и ширина 41 см.;
украса - 1 страна - в средата - Христово разпятие, отгоре - Бог Отец, отляво -
св. Богородица, отдясно - Йоан Богослов, отдолу - пророк Мойсей, II страна -
в средата - Възкресение Христово, отгоре - всевиждащото Божие око, отляво -
евангелист Йоан, отдясно — евангелист Матей, отдолу — евангелист Лука,
без дръжка, щемпел - султанска тугра, на стойност 10 000 /десет хиляди/лева;
Обков - 1 . бр. на икона Св. Богородица с Младенеца: сребро, втора
половина на XIX в.; размери 31x25,5см.; на стойност 3 000 /три хиляди/ лева;
Потир – 1 бр. (ритуална чаша): сребро с позлата, втора половина на XIX
в.; височина — 22 см., диаметър при основата — 12,3 см., диаметър при
отвора на чашата - 7 см.; украса - флорални елементи, на средната част -
изобразени отделно и монтирани с два винта четири венци, хванати за
краищата и отпуснати в средата; в основата на потира - изображения на
четиримата евангелисти с техните символи, на стойност 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева;
Рипида: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.; диаметър
на кръга 25 см.; украса около кръга - осем ветрилообразни елементи с по 12
лъча с двойни заострени краища; лицева страна — в средата Света Троица,
отстрани - четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и серафим; задна
страна — в средата св. Кирил и св. Методий, отстрани - четиримата
6
евангелисти, отгоре - Исус Христос, отдолу - ангели и серафим; от двете
страни - флорални елементи, без дръжка, на стойност 8 000 /осем хиляди/
лева;
Рипида: сребро, втора половина на XIX в.; с височина 31 см.; диаметър
на кръга 25 см.; украса около кръга — осем ветрилообразни елементи с по 12
лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата Света Троица,
отстрани — четирима евангелисти, отгоре и отдолу — ангели и серафим, без
задна част и дръжка, на стойност 4 000 /четири хиляди/лева;
Икона на св. Г. Победоносец с обков: сребро с позлата, края на XIX -
начало на XX в., с размери 26,5x21,5 см., на стойност 3 000 /три хиляди/ лева,
на обща стойност 29 500 /двадесет и девет хиляди и петстотин/ лева, като
деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини,
поради което и на основание чл.278б, ал.1, пр.2, вр. чл.18, ал.1, пр. 1 и чл. 54
от НК й е наложено наказание 1 година лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата е определено общо най-
тежко наказание от наложените с настоящата присъда наказания - лишаване
от свобода за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното общо наказание 3 години лишаване от свобода е
отложено за срок от 5 години.
На основание чл.23, ал. 3 от НК е присъединено изцяло към така
определеното общо най-тежко наказание и наложеното наказание глоба в
размер на 8000 лева.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимата П. е осъдена да заплати
направените по делото разноски в размер на 145.00 лева по сметка на СДВР и
2 810.80 по сметка на ВСС, както и държавна такса в размер на 10.00лв. за
служебно издаване на 2 броя изпълнителен лист.

Така постановената присъда е била обжалвана от защитника на
подсъдимата П.. По внесената въззивна жалба е било образувано ВНОХД №
С-043/2018 г.по описа на Софийски апелативен съд. С Решение № 51 от
16.04.2020 г. САС е потвърдил присъдата на Софийски Градски съд.
Въззивното решение е било атакувано с касационна жалба от защитника
на подсъдимата. По образуваното НД № 453/2020 г. Върховният касационен
съд, Първо н.о, с Решение № 110/15.10.2020 г. е отменил Решение № 51 от
16.04.2020 г. САС поради констатирани нарушения при анализ на
доказателствените източници и липса на мотиви относно правната
квалификация на деянието, в т.ч. наличието на всички съставомерни елементи
7
от обективна и субективна страна, на престъплението по чл. 278а, ал.1 от НК.
Делото е върнато за ново въззивно разглеждане от друг състав на
апелативния съд, с указания на върховната инстанция, свързани с отдаване на
пълноценна правна оценка на установените по делото факти и при
необходимост – за събиране на доказателства с ползване на експертни знания.
След образуване на делото пред въззивната инстанция, САС в
настоящия съдебен състав назначи комплексна съдебна художествена и
оценителна експертиза със задачи, формулирани от защитника на
подсъдимата, свързани с принадлежността на вещите – църковна утвар и
икони, предмет на престъплението, към културното наследство на България и
класификацията им по ЗКН, съответно и тяхната стойност. С определение от
същото съдебно заседание на 21.12.2020 г. въззивният съд назначи и
комплексна съдебна художествена и оценителна експертиза със задачи,
формулирани от съда, с обект на изследване – трите инкриминирани печатни
произведения – роман „Под игото“, две книги в обща подвързи на авторите
Теофилакт и Йохан Ек, както и Библия , издадена в Москва от 1784 г.
На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със
следното кратко съдържание:
Прокурорът от САП заявява пред въззивния съд, че прокуратурата
поддържа обвинението срещу подс.П. за продължавано престъпление по чл.
278а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Обосновава се, че СГС правилно
е признал подсъдимата П. за виновна по повдигнатото обвинение.
Представителят на обвинението излага доводи , като се спира на всяко отделно
деяние, включено в продължаваното престъпление.
По отношение на деянието, осъществено на 14.03.2012 г. в гр. София,
ул.”Московска” № 11 прокурорът изтъква, че срещу договор за консигнация
подсъдимата оставила на свид.Д. З. М.1 /един/ брой книга: Вазов, Ив. “Под
игото”, юбилейно издание под № 17, подписано от автора и 1 /един/ брой
книга: Библия - Москва, Московска синодална типография, 1784г., януари
(Църковнославянски превод на Библията) срещу сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева за “Под игото” и 20 000 /двадесет хиляди/ евро за “Библията”.
Подчертава се твърдението, че св. М. е приела да предлага за продажба
двете книги, като при сключването на договора подсъдимата не предоставила
документите, необходими за продажбата, а св. М. върнала книгите в цялост на
обвиняемата, срещу подпис положен от нея в самия договор, на 16.03.2012
година.
Според представителя на САП всички факти, включени в описаното
деяние, се доказват от събраните доказателства – писмени /договор/, гласни /
показанията на св.М./, както и цитирани в детайли изявления, обективирани във
ВДС снети от СРС / от които се усатовява желание на подсъдимата за бърза
продажба на процесните книги.
8
По отношение въпроса дали двете книги са годен предмет на
престъпление, представителят на обвинението се позовава на заключенията на
вещи лица по изготвените в ДП и в двете съдебни фази експертизи, за да
твърди, че и двете книги притежават характеристиките на движими културни
ценности, които могат да се отнесат към българското културно наследство. По
отношение на книгата „Под игото“ на Иван Вазов прокурорът се обосновава, че
същата е особено рядък и ценен екземпляр, реално идентифициран от вещите
лица като вещ с характеристики на културна ценност, което съставлява
аргумент, който изключва романът да бъде разглеждан само като книга,
издадена след 1805 г. и спрямо която чл. 97, ал.5 от ЗКН /в сила от изм. 2019г./
не изисква идентификация при последваща продажба, респективно опит за
продажба.
Обвинението подчертава, че собственикът на движимите вещи има
възможност да договори свободно условията за нейната продажба, след като е
изпълнил изискването на закона, който се прилага при особено ценни
екземпляри в определените с закона случаи.
По отношение на втората книга - т.нар. „Елисаветинска библия“, издание
1784 г., се изтъква, че е била използвана на територията на нашата страна почти
веднага след отпечатването на изданието, като културно- историческата
стойност на екземпляра и характеристиките му го отнасят към българското
културно наследство. В обобщение прокурорът поддържа, че и двете книги са
годен предмет на повдигнатото престъпление срещу подсъдимата П. и
притежават характеристики на движими паметници на културата с културно-
историческа стойност.
По отношение на следващите три деяния представителят на държавното
обвинение напомня, че те са били осъществени с участието на агент под
прикритие. Реализирането на операцията не било свързано с твърдяна от
защитата провокация от негова /на агента/ страна по отношение на подсъдимата
П.. Излага се подробен разказ на фактическите обстоятелства около действията
на подс.П. на 24.10.2012 г. и на 05.11.2012 година.
Навеждат се доводи от обвинението, базирани на събраните по делото
доказателства, че към инкриминираните дати във фактическа власт на
подсъдимата са се намирали инкриминираните обекти, които с оглед
експертното заключение са автентични, част от културното наследство на
страната и с характеристики на движима културна ценност. П. не е предприела
дължимите действия по тяхната идентификация и регистрация.
По отношение на археологически обект „Амурчето“ / мраморен ъглов
фрагмент – бел.съда/ прокуратурата твърди, че по делото са събрани
доказателства за спор относно собствеността му /дали то е на Е. или е на Ордена
на младите францисканци в Р. Италия. Цитира се писмо от прокуратурата на Р.
Италия със съдържание, че срещу П. е образувано наказателно производство за
незаконен износ на културни ценности от Италия. В подкрепа на тези данни се
цитират показанията на свидетеля Д.. Според прокурора от САП този
9
архитектурен обект - мраморен фрагмент е годен предмет на престъпление.
Независимо от спора за собственост и начина на неговото внасяне в Р.България,
той е бил във фактическа власт на подсъдимата към момента на деянието и тя не
е изпълнила закона за неговата идентификация. Предметът категорично имал
всички характеристики на движима културна ценност.
Годен предмет на престъпление са и продадените книги, видно от
експертното становище на вещите лица.
По отношение на петото деяние - в периода от 01.01.2012г. до 06.11.2012
г. подсъдимата П. се свързала с лицето Д. А., в гр. Истанбул, Турция.
Подсъдимата подготвила и изпратила факс (л.79, том 7 от ДП), на номер,
ползван от свидетеля А., с описание на характеристиките на всяка вещ,
исторически данни за произход и цената, на която тя ги продава.
Прокурорът убедено поддържа, че при осъществяването на
престъплението обвиняемата е действала виновно, при условията на пряк
умисъл. В нейна власт се намирали предлаганите културни ценности и
археологически обект, като в съзнанието и била формирана представа за
тяхната културна стойност, като е установено по делото и непредприемането от
нейна страна на изискуемите по ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. действия по
идентификация и регистрация.
Твърди, че след смъртта на Г. Е. подсъдимата почувствала финансови
затруднения, които не можела да посрещне със доходите, получавани
единствено от развиваната от нея творческа дейност. Ето защо, за да посреща
своите разходи, тя се възползвала от интереса, който Конгресната библиотека
на Съединените американски щати проявява към нейната колекция. Така тя
подала Заявление № 46 от 02.04.2012 година до Директора на Национален
литературен музей, на основание чл. 97, ал.З/ал.4 от ЗКН и поискала да бъде
извършена идентификация на 131 заглавия, включени в 120 книги от
колекцията на Г. П. Е.. Окуражена от реализираната сделка, подсъдимата
продължила да търси контакти с лица, които биха проявили интерес към
притежаваната от нея колекция. П. пожелала да потърси консултация от
специалисти, с помощта на които да разбере реалната научна и архивна
стойност на съдържанието на наследената от нея колекция, като придобие и по
точна информация за цената на отделните книги, от една страна, и от друга,
стойността на цялата колекция. За целта в периода от 11.06 до 15.06.2012 г. по
нейна покана била извършена теренна работа, проучване и заснемане на
архивното наследство на Архим.проф.Г. Е. (1926- 2011 г) от Р. П. - главен
уредник в отдел „Фондове и литературно наследство” и С. Ч. - уредник в отдел
„Фондове и литературно наследство” при Национален литературен музей. В
желанието си да получи конкретна експертна информация за конкретни
предмети, като религиозната утвар, археологическия фрагмент – „Амурчето“,
които се съхранявали в Рим, Република Италия на 25.06.2012г. в разговор
проведен в 14,40 часа/т. 1 от В ДС/, подсъдимата се свързала с експерт Б. Б., за
да получи съвет и разяснения. В разговора се коментират рамките на закона, в
случай че част от вещите в колекцията са национално богатство, какъв е редът,
10
какви са възможностите на Министъра на културата и как може да се
заобиколят обсъжданите трудности. Подсъдимата за пореден път се е убедила
че държавата в лицето на министъра и литературните институции, вкл.
Националния литературен музей нямат финансовите възможности, желани от
нея. Според прокурора, поради това идеята да се продава на черно трайно се
установила в съзнанието й.
С оглед изложената фактология обвинението защитава извода, че
подсъдимата е действала с пряк умисъл, съзнавала е обществена опасност на
извършеното от нея престъпление и е желаела настъпването на обществено-
опасните последици.
По отношение на въпроса дали при идентификацията на културните
ценности, когато се извършва оценка за тяхната принадлежност към
категориите културни ценности, посочени в приложение № 1 на Регламент (ЕО)
№ 116/2009 относно износа на паметници на културата и приложението на
Директива на ЕС 93/7 относно връщането на паметници на културата, които са
незаконно изнесени от територията на държава- членка и дали към тази оценка
се взима предвид и финансовите прагове съгласно точка Б от приложение I към
него, според прокурора отговорът е отрицателен. Нито в отменения Закон за
паметниците на културата и музеите и Наредба № 1 към него, нито в настоящо
действащия Закон за културното наследство и Наредба № 9 от 2009г., не се
открива волята на законодателя да задължи експертите които оценяват (според
ЗПКМ) и идентифицират (ЗКН) движимите културни ценности да извършват
дейност по остойностяване на движимите културни ценности, собственост на
физическите лица, освен в случаите когато те не представляват национално
богатство и са предназначени за износ.
В обобщение, представителят на обвинението твърди, че твърдението
на защитата, че инкриминираните предмети на престъпление не отговарят на
характеристиките за движима културна ценност, е несъстоятелна
и невярна, като моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Защитникът на подсъдимата П. - а.В. пледира за оправдаване на
подзащитната и по повдигнатите й обвинения. Акцентира на детайли по
обвинението, за които ВКС е отбелязал в отменителното си решение и които
по мнение на защитата датират още от досъдебното производство и правят
негоден обвинителния акт. Още на ниво обвинителен акт е следвало да се
посочи как тези инкриминирани вещи са част на българското културно
наследство, но не е сторено. Тази празнота според защитника не може да се
попълни с доказателства.
Във връзка с инкриминираните вещи напрестолен кръст, рипиди, икона
на Света Богородица и иконаа на Свети Г. Победоносец- обвинението според
ВКС не е посочило от кой паметник са, какви части са, били ли са разчленени,
бил ли този паметник сам по себе си културна ценност и по какъв начин
самият паметник е бил част от културното наследство на България, а такива
факти в обвинителния акт липсват.
11
Адв.В. изтъква, че е постановено решение на Конституционния съд,
което твърди, че една вещ, за да бъде културна ценност, трябва априори да е
установена като такава, да е била идентифицирана и регистрирана. Ето защо,
според защитата нито една от вещите, предмет на престъплението, не е била
културна ценност, защото нито една от тях не е била преди инкриминираните
деяния идентифицирана и регистрирана.
Чл.278а НК изисква да се ангажира наказателната отговорност на
гражданите за предлагане и отчуждаване на вещи, които не са
идентифицирани и регистрирани. Затова защитникът поддържа, че към
инкриминирания период за книгите са от значение и възрастта и стойността,
докато за другите вещи от значение е възрастта.
На стр.7 от решението ВКС също е посочил това, че вещите, които се
изключват по силата на нормативната уредба от регистриране не могат да
съставляват движима културна ценност. Така че тези вещи, които не са
отговаряли на изискванията за регистрация, не могат да ангажират
отговорността по чл.278а НК.
Адвокат В. преминава към обсъждане на всяка вещ поотделно и
характеристиките и. Относно „Под игото“ - тя не е нито на 100 години, нито
е на цена над 100 000лв. Позовава се на законови изменения в ЗКН, които
предлагат по-благоприятна регламентация, следва да се прилагат спрямо
деянието на П., катотази вещ не е подлежала дори на идентификация. Според
адвокат В., на база на обвинението не може да се обсъжда спрямо „Под игото“
приложението на чл.7, ал.4 т.4, но дори и в такава хипотеза липсват от
субективна страна възможности на подсъдимата да може да прецени, че книга
не е на 100 години и книга - под 100 000лв.
Относно Руската Библия защитата поддържа, че в периода, в който е
тази Библия, те са били масови издания, защото са се ползвали от другите
славянски народи. По делото от обвинението не е доказано конкретно какво е
отношението на книгата към културното наследство на България, ползвана ли
е по някакъв начин тази книга в България, Руските Библии са ползвани и от
други славянски народи. Било е в тежест на прокуратурата да установи
такива, че тази Библия е част от културното наследство на България.
Относно 2 броя рипиди - по делото, поред защитника не е доказано
категорично тези две рипиди как са били част от културното наследство на
България. Само и защото на тях има изобразени Кирил и Методий, не е
достатъчно да се инкриминират във връзка с чл.1 и 2 ЗКН.
Във връзка със субективната страна защитникът изтъква, че всички тези
вещи с църковно предназначение- рипиди, потир, напрестолен кръст
подсъдимата е възприемала като турски и несвързани с България.
Обковът на иконата на Света Богородица с младенеца според защитата
не е свързана с България и нейното културно наследство. Същото изтъква
12
адв.В. и за иконата на Свети Г. Победоносец, която според заключението на
вещите лица категорично е руска, не е доказана връзка с България. Също така,
не е сигурно, че тя по възраст е такава, че да подлежи на регистрация. Същото
важи според защитника и за инкриминирания потир, който е датиран в
експертизата от „началото на 20 век, края на 19 век“ и за него е доказана
несвързаността му с България.
Върху напрестолния кръст експертите са открили изображения на
западната иконография и не е установено да е свързан с културното
наследство на България.
По отношение на изданието от две подвързани заедно книги на
Теофилакт и Йохан Еск защитникът изразява учудване защо се обсъжда по
делото. Дори самият служител под прикритие никъде не я споменавал при
разпита си. Отделно развива съображения, че и двете произведения не
подлежат на идентификация и регистрация.
За мраморния фрагмент изобразяващ амурче адв. В. твърди, че този
фрагмент никога не е подлежал на идентификация, поради това, че А.П. го е
внесла легално, притежавала е документ за собственост, завещанието на Е.,
притежавала е и документ от посолството. Тя получила уверение от
служители от посолството, че този документ е достатъчен да гарантира
законност на пренасянето на вещта през граница и е разполагала с тези нужни
документи, описани в закона, с които, когато го е внесла. Това е и една от
вещите, за които е доказано, че нямат връзка с културното наследство на
България. Относно твърдението на прокурора, че имало спор за собственост
на „амурчето“ адв.В. подчертава, че по делото са приложили документи, че в
Италия всичко е прекратено и никой няма претенции за нищо към А.П.,
включително и за този предмет.
Отделно, защитникът пледира пред въззивния съд, че активни
действия на А.П. във връзка с предлагане на вещи на агент под прикритие №
96 няма. Самият служител под прикритие № 96 според защитата, е ползвал по
незаконен ред, извън ЗСРС, извън НПК, цивилно лице, като агент под
прикритие - Л. И., която е изпълнила действия по примамване, завеждане на
П. на среща, уреждане на първоначален контакт, под инструктажа на агентите
под прикритие. Видно от показанията на агента под прикритие и ВДС към
СРС, А.П. многократно е казвала, че всичко първо ще се регистрира, а за
„амура“ казвала, че той единствен не подлежи на регистрация, защото не е
български. За всичко друго казва, че не би продала нищо, без да му бъдат
издадени съответните документи.
Това, което прокуратурата превратно интерпретира като „предлагала“-
всъщност подсъдимата е развеждала служителя под прикритие, който се е
интересувал, и тя е разказвала за Е., за вещите, за всичко. Това по мнение на
защитника не е предлагане на тези вещи.
Относно отношенията на подс. П. с лицето М., на която била
13
предлагала книги с договор за консигнация адв.В. развива тезата, че този
договор е бланка на договор за консигнация, но П. и М., използвайки тази
бланка, са съставили съвсем друг вид документ, че А.П. оставя книгите, за да
може да си гарантира после, че М. ще й ги върне. Оставяла ги да проучи
пазара и да ги разгледа, но не и да ги продава. Защитникът изтъква, че ако ако
съдът приеме, че тя е правила това „проучване на пазара“, най-много може да
се приложи чл.9, ал.2 от НК,
По отношение обвинението за предлагане на мраморния фрагмент на
служител под прикритие на една дата и после за продажбата му на следващия
ден, адвокат В. поддържа, че едното обвинение следва да погълне другото.
По отношение обвинението за предлагане на вещи на свид. А.
защитата поддържа , че отново е налице действие по проучване на пазара а не
е свързано с предлагане на вещи без идентификация и регистрация, при което
е мислимо прилагането на чл.9 ал.2 НК.
В заключение адвокат И. В. пледира за оправдаване на подсъдимата
А.П..

Подсъдимата П., в лична защита, заявява, че поддържа казаното от
адвоката. Наред с това изтъква, че с нито едно свое действие не е мислила, че
извършва нарушение на законите. През цялото време била водена от огромно
уважение към Г. Е., с когото споделяла последните му 8 години, не само
живота, но и идеите му, стремежите му. Идеята му била той в рамките на
годините, които му остават да пише, а аз след това тя да издава. Подсъдимата
твърди, че всичките и действия, по отношение на тези експонати, които той
оставил за съхранение в Италия, били с идеята да подкрепят финансово
фондацията, която след него започнала да управлява. Относно книгата на
Теофилакт подсъдимата поддържа, че изобщо не е знаела, че съществува и се
е появила в обвинението едва след описването на иззетите от нея книги.
В упражняване правото си на последна дума подсъдимата П. моли
въззивния съд, след 8 години и половина да бъде оправдана, за да изчисти
своето име и на М. Е..
***
Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на
присъдата и за да се произнесе, взе предвид, че Софийският градски съд
правилно е установил и изложил фактическата обстановка, като след
проведено въззивно следствие, на свой ред намира за установено следното от
фактическа страна :
Г. П. Е. бил роден в ямболското село Т., сега З., през 1926 година. На
дванадесетгодишна възраст бил отведен от мисионери в Асизи и записан в
семинарията. Завършил богословски науки в Папския богословски факултет в
14
Рим през 1947 година. Получил източнообредна подготовка в Папския
Източен институт Russucum в Рим. Бил е дългогодишен преподавател в
няколко римски университета и лектор по история на източните църкви и
екзегетика в САЩ, Германия, Великобритания и Румъния. Той бил
единственият българин, участвал като перитус (експерт-консултант) в най-
важния от ново време форум на католическата църква - Втория ватикански
събор, който се провел от 1960 до 1965 година. На 19 юни 1966 година, в
църквата „Сан Клементе" той е бил въздигнат в архимандритски сан по
източен обред. В продължение на 27 години е бил визитатор на Светия
престол за българите католици в чужбина. Тази му длъжност включвала
духовното обгрижване на българите зад граница, предимно от имигрантската
общност. С лични средства издирвал и купувал ценна книжнина, свързана е
историята на България и видни български личности. През 1981 година създал
в Рим Българския католически книжовен архив „Абагар", наречен така по
името на първата печатна книга на български език, издадена от католическия
епископ Филип Станиславов в Рим през 1651 година. Към момента в него се
съхраняват 20 фонда ценна книжнина - редки библиографски издания на
български език и лични фондове, като този на Х. О.. Уникален е фондът
„Книги с особени съдби", в който се съхранява екземпляр на „Под игото" -
един от стоте номерирани и с автограф на автора, фондът на Роберт колеж в
Цариград, в който са учили видни български възрожденци, и пълният фонд на
читалище „Бъдъщност" - най - силния духовен център на българите, в
Цариград през 70-те години на XIX век. В България Е. се завърнал след 53
годишно отсъствие - през 1991 година, като първия шарже д'афер на Ватикана
в България, след възстановяване на дипломатическите отношения на страната
със Светия престол. Три години по-късно той пренесъл църковния архив
„Абагар" в България, за да бъде ползван от българските учени.
През 1994 година, с решение от 10.02.1994г„ по дело № 26235/1993г.
на СГС, била регистрирана учредената от Е. фондация „Абагар“, която се
представлявала от директора й свидетелят С. Владимиров Е. - племенник на
Г. Е..
През 2003 година Г. Е. и А.П. се запознали на изложба в гр. Рим,
организатор на която била подсъдимата. Двамата започнали да контактуват
във връзка с възникнала идея за осъществяване и на друга изложба, а после
подсъдимата започнала да му сътрудничи за вестник „Абагар“ и за свързани с
изкуството и културата инициативи.
Към този момент Г. Е. живеел в гр. ***, кв. „***“, ул. “***“ № *, като
до лятото на 2004 година с него са живеели брат му и неговото семейство.
Докато живеели заедно Е. пренесъл голяма част от книгите си от Италия в
България. В средата на 2004 година брат му и семейството му се изнесли от
дома му и той предложил на подсъдимата да живеят заедно, тъй като се
нуждаел от помощ в ежедневието. П. не приела предложението, но полагала
15
непрестанно грижи за него до смъртта му.
През 2005 година Е. решил да се премести в апартамент на ул. „Загоре“
№ 3 и поради липса на достатъчно място за съхранение на библиотеката си,
започнал да предлага книги за отчуждаване, както и да подарява.
Същата година Г. Е. учредил фондация „Абагар - 2005“, със седем
членове, един от които подсъдимата П. и директор С. К., която била
регистрирана с решение от 04.08.2005г. на СГС по фирмено дело №
8966/2005г.
През 2006г., с решение от 11.10.2006г. по фирмено дело № 8966/2005г.
на СГС, Г. П. Е. е вписан като директор на фондацията.
След смъртта му на 11.07.2011г., на 14.09.2011г. се провело заседание
на настоятелството на фондация „Абагар - 2005“, на което подсъдимата А.П.
била избрана за директор на фондацията, а за членове на настоятелството - Д.
Б. М., Е. Р. Р., А. М. М. и В. Т. В..
Преди смъртта си, Г. Е. изготвил саморъчно завещание, съхранявано
при нотариус И. Д. с район на действие PC София, по нотариално дело № 47
от 2009г., с което завещал на подсъдимата цялото си имущество.
По искане на П., с протокол от 20.07.2011 г., саморъчното завещание
било обявено. По силата на същото, след смъртта на Г. Е. подсъдимата
придобила собствеността на цялото му имущество.
Подсъдимата П. решила да продължи започнатите от Е. преди смъртта
му преговори с Конгресната библиотека за продажба на книги, с цел
получените средства да бъдат използвани за дейността на фондацията.
Същата реализирала продажбата, след като била извършена идентификация
на книгите и получила всички необходими документи за това. За останалите
книги и предмети, с изключение на книгите предмет на продажбата,
подсъдимата не предприела действия по идентификация. Такива били
предприети от нейна страна, едва след извършените по настоящето
наказателно производство действия по претърсване и изземване.
Свидетелката Д. М. била собственик на „Комарт“ ЕООД и притежавала
галерия за съвременно изкуство „Юзина“. Галерията се намирала в гр.София,
ул. “Московска“ № 11. В началото на 2012г. П. предложила на служителка на
М. да направи изложба на произведения на подсъдимата, като по този повод
свидетелката М. и подсъдимата се запознали. М. й предложила да предаде за
предлагане на трети лица- ценители, някои произведения. Няколко дни по-
късно П. оставила в галерията. При това си посещение разказала на
свидетелката М., че е наследник на Г. Е., че е собственик на фондация
„Абагар“, че притежава ценни книги и желае да продаде някои неща, за да
финансира дейността на фондацията. Предложила на М. да остави за
16
продажба „Под игото“ - юбилейно издание, подписано от автора за сумата от
5 000.00 лева, „Библия - Москва. Московска синодална топография, 1784г.“ за
сумата от 20 000.00 евро и други книги и списания. П. убедила М., че ще й
предостави документи за произход. На 14.03.2012г. подсъдимата донесла и
оставила за предлагане общо 16 произведения, някои от които – многотомни.
Подс.П. подписала документ,наименован Договор за консигнация, в който
били описани предадените в галерията книги. П. положила подпис върху
документа, а св.М.- не, като договорът бил с поставен печат на „Комарт“
ЕООД, представлявано от свидетелката М.. В този договор за консигнация,
консигнаторът приел в срок до 16.03.2012г. вкл., да предлага за продажба
„Под игото“ - юбилейно издание, подписано от автора за сумата от 5 000.00
лева, „Библия - Москва. Московска синодална топография, 1784г.“ за сумата
от 20 000.00 евро и други книги, и списания, описани в договора, срещу
посочените в него суми. При сключването на договора подсъдимата не
предоставила обещаните по-рано документи. В уговорения в договора срок
М. показвала книгите на нейни клиенти, включително и на руския посланик,
но никой не проявил интерес за закупуване. Предвид това М. също решила, че
не желае да закупи предоставените по договора книги, поради което на
16.03.2012г. подсъдимата си ги взела.
През 2012 година свидетелят Д. М. предложил на подсъдимата да се
свърже със свидетеля Д. А. - член на управителния съвет на Фондация
„Българска православна Екзархия“ в гр. Истанбул, Република Турция, тъй
като преценил, че част от вещите, които е видял в дома на П., са свързани с
църквата „Свети Антоний“ в гр. Истанбул. Предложил й телефонен номер на
свидетеля А., тъй като му било известно, че между българите живеещи в гр.
Истанбул имало хора с възможности, които им позволявали да ги закупят и
да ги дарят на църквата. Подсъдимата осъществила телефонен разговор със
свидетеля Д. А., в който му казала, че има различни материали, отнасящи се
до черквите, принадлежащи към фондацията.
Свидетелят поискал от П. да ги изпрати по факс. Подсъдимата
изпратила по факс снимки на:
1 брой Напрестолен кръст (тип лъчист), сребро върху метална
конструкция, втора половина на XIX век, с височина 47,5 см. и ширина 41
см.; украса - I страна - в средата - Христово разпятие, отгоре - Бог Отец,
отляво — св. Богородица, отдясно - Йоан Богослов, отдолу - пророк Мойсей,
II страна - в средата - Възкресение Христово, отгоре - всевиждащото Божие
око, отляво - евангелист Йоан, отдясно - евангелист Матей, отдолу -
евангелист Лука, без дръжка, щемпел - султанска тугра;
1 брой Обков на икона Св. Богородица с Младенеца: сребро, втора
половина на XIX век; размери 31 х 25,5см.;
1 брой Потир (ритуална чаша): сребро с позлата, втора половина на
17
XIX век; височина - 22 см., диаметър при основата - 12,3 см., диаметър при
отвора на чашата - 7 см.; украса - флорални елементи, на средната част -
изобразени отделно и монтирани с два винта четири венци, хванати за
краищата и отпуснати в средата; в основата на потира - изображения на
четиримата евангелисти с техните символи;
1 брой Рипида: сребро, втора половина на XIX век; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга - осем ветрилообразни елементи
с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата Света
Троица, отстрани - четирима евангелисти, отгоре и отдолуангели и серафим;
задна страна - в средата св. Кирил и св. Методий, отстрани - четиримата
евангелисти, отгоре - Исус Христос, отдолу - ангели и серафим; от двете
страни - флорални елементи, без дръжка;
1 брой Рипида: сребро, втора половина на XIX век; с височина 31 см.;
диаметър на кръга 25 см.; украса около кръга - осем ветрилообразни елементи
с по 12 лъча с двойни заострени краища; лицева страна - в средата Света
Троица, отстрани - четирима евангелисти, отгоре и отдолуангели и серафим,
без задна част и дръжка;
1 брой Икона на св. Г. Победоносец с обков: сребро с позлата, края на
XIX - начало на XX век, с размери 26,5 х 21,5 см.
В изпратения до свидетеля А. факс подсъдимата била посочила цената
на всеки един от тях. Свидетелят А. показал снимките и цените на
Управителния съвет на Фондация „Българска православна Екзархия“ в гр.
Истанбул. Посочените от подсъдимата цени били много високи и същите не
били във финансовите възможности на фондацията, поради което в следващ
разговор между свидетеля А. и подсъдимата, същият й обяснил, че
фондацията не е в състояние за ги закупи.
През месец октомври 2012 година подсъдимата П. предложила на
свидетеля Д. Д. да я придружи до гр. Рим, Република Италия. Двамата
заминали за гр. Рим с лек автомобил. Там останали няколко дни. По време на
престоя си посетили художествена галерия и се срещнали с лице на име
Серджо. Свидетелят и подсъдимата взели от галерията мраморен ъглов
фрагмент с външни правоъгълни очертания и сегмент от кръгла кухина с
размери: основа - 0.30 х 0.30 м. и височина - 0.39 м., изобразяващ гола детска
крилата фигура с вдигната и свита в лакътя лява ръка, датировка от II век след
Христа. Същият бил покрит с цимент. Този мраморен фрагмент бил
собственост на Г. Е. от преди 2008 година. Когато Е. пътувал го взимал със
себе си, също така го показвал на своите гости. В края на 2008 или 2009
година, свидетелят Д. М. гостувал на Е. в дома му в гр. Рим. При това
посещение Е. му показал мраморния фрагмент и му казал, че това е античен
предмет, свързан с Римската империя.
18
След като взели от галерията мраморния фрагмент, свидетелят Д. Д.
придружил подсъдимата до българското посолство в гр. Рим. След
посещението си в посолството, подсъдимата му показала документи - снимка
и придружително писмо, удостоверяващо, че фрагментът е собственост на Г.
Е.. Двамата се върнали в България пренасяйки фрагмента. Оставили го в
апартамента на ул.***, в гр.***. По молба на подсъдимата, свидетелят Д. го
почистил, тъй като по него имало цимент.
На 11.10.2012 г. по искане за използване на CPC, с per. № 6-
643/11.10.2012г. по описа на СГП, е било издадено разрешение с per. № 14-
4338 по описа на СГС за прилагане на СРС „Разследване чрез служител под
прикритие“ и „Доверителна сделка“.
На свидетеля - служител под прикритие с идентификационен № 96
били поставени задачи - да осъществи контакт с А.П. и/или нейни доверени
лица, да установи одобрително отношение с А.П., като се представя в близки
отношения с други лица, които се занимават с незаконно придобиване,
съхранение на културни ценности и продажбата им, да осъществи
доверителни сделки с А.П. и/или нейни доверени лица, като предмет на
доверителните сделки бъдат различни по вид движими културни ценности, по
възможност, да установи местата на съхраняване на незаконно придобитите
движими културни ценности, да договори място и време на доверителни
сделки с голямо количество културни ценности или на по - голяма стойност
на движимите културни ценности.
В изпълнение на поставените задачи, свидетелят - служител под
прикритие с идентификационен № 96 се срещнал с подсъдимата на
24.10.2012г. Срещата се състояла в кафене на гр. София, на бул. „Васил
Левски“. На срещата били само двамата. А.П. се представила като наследник
М. Е., който й завещал голям брой книги, свързани с Робърт колеж -
Истанбул. П. попитала свидетеля от какво се интересува и той й отговорил, че
неговият шеф е грък и се интересувал от всякакъв вид исторически
документи и предмети. П. казала на свидетеля, че има голям брой гръцки
книги, които може да му покаже. Допълнила, че повечето от ценните неща,
които притежава, не би могла да му ги предложи в момента, защото трябва да
бъдат оценени и регистрирани. По време на разговора, подсъдимата
споделила, че наскоро се е върнала от Италия и е донесла статуя,
представляваща „амур“ и ако неговият шеф имал интерес, би могла да
изпрати снимка, тъй като бил много ценен. След това двамата отишли в
апартамента на П. на ул. „Загоре“ в гр. София. Там тя казала на свидетеля, че
жилището е било на М. Е.. В стаята, в която влезли, имало библиотеки, едната
от които била с около 30 книги. За тях подсъдимата казала, че са на
Униатската църква. Казала също, че цената на която ги продава е 20 000.00
евро. В библиотеката имало друга поредица от книги, за които П. обяснила,
че са на гръцки език, като цената на една книга е 200.00 евро. Пояснила, че
19
това е цената, на която М. Е. ги е продавал. Една от тези книги - от Робърт
колеж, била много ценна и струвала 5 000.00 евро. След това подсъдимата
показала на свидетеля една голяма кожена книга, за която обяснила, че това е
първата руска библия и цената й е 50 000.00 евро, за която имала купувач.
Също така, подсъдимата П. казала на свидетеля, че има три броя султански
сребърни печати, но не ги показала. За тях съобщила, че също са на
Униатската църква, като цената на всеки един по отделно е 50 000.00 евро.
След това показала един екземпляр на „Под игото“, за който обяснила, че е
много ценен, защото лично е подписан от Иван Вазов. В края на срещата П.
предложила на свидетеля три книги, които последният би могъл да закупи
веднага, като обяснила, че могат да бъдат изнесени извън България, защото са
на гръцки език и нямат връзка с българската история. Пояснила, че всяка от
книгите струва 200.00 евро или 400.00 лева. Свидетелят й обяснил, че ще
купи само една книга в момента, защото първо искал да се запознае с това,
което предлага. Закупил един брой книжно тяло, съдържащо подвързани
заедно две книги с обща подвързия - картон облепен с мраморна хартия в
кафяво - жълти нюанси, кожено гръбче с надпис „XPONIKAПАТ1АРХ1КА”,
с библиотечен етикет със сигнатура на книгата с „№ 270 Гр 1”. В общата
подвързия били подвързани две книги -
„XPONIKATHSnATPIAPXIKHSАКАДНМ1А8”, съдържаща 269 страници на
гръцки език и „XPONIKATOUПАТР1АРХ1КОГ1KAITOUNAOU”,
съдържаща 208 страници на гръцки език, с автор М. Г. за сумата от 400.00
лева. П. и свидетелят си разменили телефонните номера и имейлите и се
уговорили подсъдимата да му изпрати снимки на султанските печати и
мраморния фрагмент, за които му казала по-рано.
Същият ден, на 24.10.2012 г. бил съставен протокол относно
придобити вещи от доверителна сделка, в който е отразено придобиването на
вещи от прилагането на доверителна сделка от служител под прикритие с
идентификационен № 96, по искане за използване на CPCper. № 6 -
643/11.10.2012г. по описа на СГС и разрешение № 14 - 4338/11.10.2012г. по
описа на СГС, а именно един брой книга, с кафеникава корица, съдържаща
208 страници на старогръцки език.
След като установил, че няма изпратен от П. имейл според
уговореното, на 30.10.2012г. свидетелят - служител под прикритие с
идентификационен № 96 й позвънил. При проведения разговор П. му казала,
че ще се опита отново да му го изпрати. Свидетелят й казал, че шефът му е
проявил интерес, както към амурчето, така и към документите, свързани с
Униатската църква, а П. заявила, че не е правилно да се води този разговор по
телефона и предложила да се уговорят да се срещнат. Известно време след
разговора свидетелят проверил имейла си и установил, че има получено
съобщение с 4 броя снимки. На две от тях имало три броя султански печати,
снимка на кръст и снимка на църковна чаша. След това отново се обадил на
П., тъй като в имейла нямало снимка на амурчето, както и цените, на които ги
20
предлагала, но П. му казала, че ще разговарят за това, когато се срещнат и се
уговорили, това да се случи на 05.11.2012г. в дома й.
Според договореното, на 05.11.2012г., свидетелите - служители под
прикритие с идентификационни №№ 96 и 97 отишли до дома на П., около
обяд, като свидетелят - служител под прикритие с идентификационен № 97
останал в колата, а свидетелят - служител под прикритие с идентификационен
№ 96 отишъл в апартамента на П.. След като се срещнали П. му казала, че не
желаела да обсъждат „предмети“ по телефона. Свидетелят й казал, че шефът
му е харесал книгата, която е закупил от нея, както и, че е проявил интерес
към други книги. Подсъдимата отново му казала, че не може да му продаде
книгите, свързани с Униатската църква, защото били показвани по
телевизията и около тях имало много шум, а и вече била подала нота за тях.
Относно мраморния фрагмент, му казала, че няма проблем да му го продаде
веднага, защото нямало общо с българската история. За него разказала, че го е
докарала безпроблемно от Италия. Свидетелят я попитал за цената му и тя му
отговорила, че е между 25 000.00 и 30 000.00 евро. Подсъдимата поискала
плащането на цената да бъде извършено, чрез превод по банкова сметка.
Двамата договорили цена от 25 000.00 евро, които свидетелят да внесе по
нейна сметка в „Райфайзен банк“. П. допълнила, че ако продължат да работят
заедно, искала парите да бъдат превеждани по сметката на Фондация
„Абагар“, с основание на превода да се посочва закупуване на нейни
пластики. След това свидетелят си тръгнал.
По-късно същия ден свидетелят се обадил по телефона на П. и се
уговорили да се срещнат на следващия ден, около обяд.
На 05.11.2012г. бил съставен протокол относно придобити
вещи/документи при провеждане на разследване, чрез служител под
прикритие, в който било отразено придобиването на вещи/документи от
прилагането на разследване, чрез служител под прикритие с
идентификационен № 96, а именно 45 броя снимки, разпечатани на хартиен
носител, който е неразделна част от протокола.
На 06.11.2012г. отишъл до дома на П. на ул. „Загоре“, заедно е другия
свидетел - служител под прикритие с идентификационен № 97, като носел
парите в себе си. Подсъдимата го чакала пред блока, заедно със свидетеля Д.
Д.. В този период, той извършвал ремонтни дейности в апартамента на
подсъдимата и преди срещата й със свидетеля - служител под прикритие с
идентификационен № 96, тя помолила Д. да вземе мраморния фрагмент от
апартамента и да го занесе в помещение на партерния етаж. След като
свидетелят - служител под прикритие с идентификационен № 96 слязъл от
колата, заедно с подсъдимата и Д. се насочили към помещение на приземния
етаж. Д. отключил вратата на помещението и се насочил към предмет, който
бил увит във военна мешка. След като свидетелят - служител под прикритие с
21
идентификационен № 96 видял мраморния фрагмент, тримата излезли навън,
като фрагментът останал в помещението. Свидетелят - служител под
прикритие с идентификационен № 96 помолил подсъдимата да обсъдят
сделката. Двамата отишли в апартамента на П., където свидетелят й обяснил,
че не може да преведе на нейно име парите, защото за такава сума следвало
да попълни пред банката декларация за произход. Подсъдимата му казала, че
се била допитала до своята счетоводителка и имало вариант заедно да отидат
в банката, където да й даде парите, а тя сама да ги внесе по нейна сметка, като
му обяснила, че имала доходи от акции и от други неща и нямало да има
проблем пред банката за произхода на парите. Свидетелят се съгласил. След
това П. му показала още няколко книги на гръцки език. Свидетелят харесал
две от тях, но казал на подсъдимата, че има пари само за една. Тогава тя му е
казала, че ще му подари другата към нея и служителят под прикритие платил
сумата от 400.00 лева, за която получил и двете книги - картон обвит с черен
промазан плат с щамповани рамки, кафяво кожено гръбче с надпис
„EKTESISTOUTODIADOXOU 1897”, със заглавие
„EKTESISTOUTODIADOXOUATHNIA 1897”, съдържаща 647 страници и
един брой книга с твърди корици - картон обвит със светло син плат силно
захабен и избелял, със заглавие I. BERGSON „ТО GELIO”, ATHNIA, 1914 и
съдържаща 121 страници.
След това подсъдимата предложила да отидат до банката, за да внесе
парите, а после да натоварят мраморния фрагмент в колата му.
Свидетелят й казал, че предпочитал първо да натоварят стоката в
колата, след което всички заедно - той, непознатия за него мъж /свидетеля Д.
Д./ и тя, да отидат до банката. П. се съгласила. Двете излезли пред блока и
подсъдимата помолила Д. Д., да изнесе стоката и да я натовари в колата.
Свидетелят - служител под прикритие с идентификационен № 97 отключил
багажника на колата, след което Д. изнесъл мраморния фрагмент и го сложил
в багажника на автомобила. Тримата - служителят под прикритие с
идентификационен № 96, подсъдимата и свидетелят Д. Д. тръгнали към
банката, която се намирала в близост до апартамента. По пътя подсъдимата П.
и свидетелят Д. били задържани.
Същият ден, на 06.11.2012г., бил съставен протокол относно
придобити вещи от доверителна сделка, в който било отразено придобиването
на вещи от прилагането на доверителна сделка от служител под прикритие с
идентификационен № 96, а именно - един брой книга с кафеникава корица,
съдържаща 647 страници на старогръцки език, с екслибрис на Г. Е. и печат на
„Абагар - Български църковен архив в Рим“, един брой книга с избледняла
сиво-синя на цвят корица, съдържаща 121 страници на старогръцки език, с
екслибрис на Г. Е. и печат на „Абагар - Български църковен архив в Рим“,
поставени в бял хартиен плик и запечатани със силиконов печат № 42 на
06.11.2012г., и един брой каменна статуя, наподобяваща малко дете с крила
22
/Амур/, с височина около 40 см. и тегло 50 кг, поставено в мръсно сива на
цвят торба, тип мешка, със зелени сезални връзки, която била поставена в
кашон и запечатана със силиконов печат № 43/06.11.2012г.
На 08.11.2012г., с участието на поемни лица и специалист - технически
помощник Н. В., в Националния исторически музей е извършен оглед на
веществените доказателства, придобити от служители под прикритие с
идентификационен №№ 96 и 97 при доверителна сделка на 06.11.2012г., за
което е съставен и съответния протокол. В него е отразено, че веществените
доказателства са запечатано в бял хартиен плик със силиконов печат № 43. В
резултат на огледа било установено, че същите представляват един брой
книга е твърди корици - картон, обвит е черен промазан плат с щамповани
рамки, кафяво кожено гръбче с надпис
„EKTESISTOUTODIADOXOUATHNIA 1897“, съдържаща 647 страници. На
преден и заден форзац - мраморна хартия на бежова основа в червеникаво и
зелено. На предния форзац има поставен екслибрис на Г. Е.. На задния форзац
има залепена заемна бележка от библиотека. На титулната страница отдолу
има поставен син печат с текст „Абагар - Български църковен архив в Рим“ и
ръкописна сигнатура на книгата ,,B.Rob.Var.8“ и един брой книга с твърди
корици - картон със светлосин плат силно захабен и избелял. Книгата е със
заглавие I.BERGSON „ТО GELIO, ATHNIA, 1914, съдържаща 121 плюс една
страници. На предния форзац има поставен екслибрис на Г. Е.. На задния
форзац има залепена заемна бележка от библиотека. На титулната страница
отдолу има поставен син печат с текст „Абагар - Български църковен архив в
Рим“ и ръкописна сигнатура на книгата „B.Rob.Var.l 1“
На същата дата, 08.11.2012г., с участието на поемни лица и
специалисти - технически помощници Г. Л. и Н. М., в Националния
исторически музей е извършен оглед на вещественото доказателство,
придобито от служители под прикритие с идентификационен №№ 96 и 97 при
доверителна сделка на 06.11.2012г„ за което е съставен и съответния
протокол. В него е отразено, че вещественото доказателство е запечатано в
кашон със силиконов печат № 43. В резултат на огледа било установено, че
същото поставено в кашона увито в бяла брезентова торба със зелено въже, в
която е поставен един брой мраморен детайл със скулптурна украса,
представляваща крилата детска фигура, разположена в ъгъла на
архитектурния детайл. Същият с размери 0.30 м. х 0.30 м. х 0,39м. /височина/.
Външната форма на мраморния блок е с взаимно перпендикулярни стени,
докато от вътрешната страна има дъговидна извивка. При огледа е
установено, че по вътрешната повърхност има следи от цимент.
На 06.11.2012г., след разрешение, постановено по НЧД № С -
298/2012г. по описа на СГС, било извършено процесуално следствено
действие „претърсване и изземване“ в жилище, обитавано от подсъдимата
А.П., на адрес гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.* и прилежащите към него
23
помещения, при което били иззети вещи, подробно описани в протокола за
претърсване и изземване и албум със снимков материал.
На 06.11.2012г., 07.11.2012г. и 09.11.2012г., след разрешение
постановено по НЧД № С - 297/2012 г. по описа на СГС, било извършено
процесуално следствено действие „претърсване и изземване“ в жилище,
обитавано от подсъдимата А.П., на адрес гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.* и
прилежащите към него помещения, при което били иззети вещи, подробно
описани в протоколите за претърсване и изземване и албуми със снимков
материал.
На 06.11.2012г„ след разрешение постановено по НЧД № С -
295/2012г. по описа на СГС, била иззета от офис на „Нет инфо“ ЕАД,
собственик на ABV.BG, от базата данни на пощенския сървър на ABV.BG,
поддържан от „Нет инфо“ ЕАД кореспонденция, съдържаща се в
електронната поща на ABV.BG на електронния адрес „*******@***.**,
свалена на оптичен носител DVD - R, марка „MAXELL“, с №
FGE012312239D11 запечатан в бял хартиен плик с печат на ГДНП - МВР.
В периода от 30.01.2013г. до 06.06.2013г. са извършени 26 огледа на
веществени доказателства, иззети при проведените процесуални следствени
действия „претърсване и изземване“, за които са съставени съответните
протоколи.
От заключението на идентификационно-оценителна експертиза /л.52,
т.7 от ДП/, изготвена от вещото лице Н. В. се установява, че предоставените
за изследване обекти – предмет на обвинението по пункт 1 на обвинителния
акт, са на стойност, както следва:
икона на Св.Г.Побенососец е обков - сребро е позлата, края XIX век,
начало на XX век, на стойност 3 000.00 лева;
обков на икона Св. Богородица с Младенеца - сребро, втора половина
на XIX век, на стойност 3 000.00 лева;
рипида - сребро, втора половина на XIX век, е диаметър на кръга - 25
см, на стойност 8 000.00 лева;
рипида - сребро, втора половина на XIX век, с диаметър на кръга - 25
см, на стойност 4 000.00 лева;
напрестолен кръст - сребро върху метална конструкция, втора
половина на XIX век, на стойност 10 000.00 лева;
потир, сребро с позлата, втора половина на XIX век, с диаметър при
основата - 12.3 см, на стойност 1 500.00 лева;
24
От заявеното от вещото лице в съдебно заседание се установява, че
според него обектите са културна ценност по смисъла на чл.7 от ЗКН, тъй
като имат културна стойност от значение за Българската православна църква
и други регистрирани вероизповедания, в конкретния случай - Католическата
църква. Обковите на икони не съдържат сведение за произход, изработка и
собственост. Във вида, в който са били предоставени за експертиза, са могли
да бъдат характеризирани описателно и като изкуствоведска, и културна
стойност. При определянето на характеристиките им е използвана база за
сравнение с други подобни обекти и по този начин са идентифицирани към
какво са принадлежали. Експертното становище е, че са уникални предмети и
независимо, че са част от нещо, сами по себе си са ценни. Вещото лице ги
определя в категория „възрожденски“, съобразявайки периода, а именно
втората половина на XIX век, като категориите зависят от това от кой век
произхождат. От същия период е и икона на св. Г. Победоносец - втора
половина на XIX — началото на XX век. От заявеното се установява,
църковната утвар като цяло, предвид тяхното ръчно изработване, са уникални
предмети. Заявява, че не може да се определи от коя иконописна школа
произхожда, като уточнява, че това е без значение за определянето на
материалната или културна стойност, която притежава. За изследваните
обекти рипиди и напрестолен кръст с разпятието заявява, са били интегрална
част от обзавеждането на една църква, като не е възможно категоричното
уточняване към коя конкретно, но същата е с изработка, съобразно
католическия канон. Същите са „пар екселанс“ предмети на християнското
изкуство в неговия католически вариант.
Относно всички потири, обект на експертизата, заявява, че са от
интегрална част от обзавеждането на църква. Предмети за събиране на
христовата кръв.
По отношение на всички изследвани обекти вещото лице е
категорично, че имат отношение към българската история и култура, тъй като
в България има католици.
По отношение на посочените в експертизата стойности заявява, че е
определила въз основа на опита й като експерт на НИМ. Същата е член на
комисия, в която са застъпени няколко области на знанието. Като член на тази
комисия, в правомощията й е да определя и предлага цени за откупка на
църковна утвар.
От заключението на идентификационно-оценителна експертиза /л.79,
т.7 от ДП/, изготвена от вещото лице Н. В. и от допълнителна
идентификационно-оценителна експертиза, изготвена от проф. Б. Д. и Н. В.
/л.89, т.7 от ДП/ се установява, следното:
Предоставеният за изследване обект, иззет с протокол за претърсване и
изземване от 07.11.2012г. от жилище в гр.***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, е
25
книга, добре запазена: „Вазов, Ив. Под игото, роман в три части из живота на
българите в предвечерието на Освобождението“, с портрета на автора и 16
илюстрации. Книгата е юбилейно издание на романа, по повод 50-годишнина
от литературната дейност на Иван Вазов. Същата е с № 17 от стоте
екземпляра от тиража, отпечатани на луксозна хартия и подписани от автора.
Подписана е от автора, с черно мастило, на титулната страница, под
заглавието. Върху нея е положен екслибрис на Г. Е.. Според вещите лица
книгата представлява движима културна ценност по смисъла на ЗКН, тъй като
книгата носи автентичния подпис на патриарха на българската литература и
това я прави изключително ценна.
В съдебно заседание вещите лица допълват, че само аритметичното
изчисление, а именно на колко години е самият екземпляр, не е достатъчно за
да се приеме дали една книга е културна ценност или не, какъвто е настоящия
случай. Експертното становище е, че това юбилейно луксозно издание, на
най-известния в България и по света български роман „Под игото”, с автограф
на най-четения и най-превеждан български автор Иван Вазов, има неоценима
стойност за българската култура. В съдебно заседание вещото лице В.
уточнява, че под неоценима стойност е имала предвид произведението, а
самата книга /обект на изследването/ има оценима стойност, която е оценена
на 4 500.00 лева.
От изложеното относно автора на произведението и самото
произведение, като съдържание и отражението му върху сферата на културата
се установява, че същото е свидетелство за човешкото присъствие и дейност
на автора, има значение за българската общност, стойност в областта на
литературата, от което се налага извода, че притежава характеристиките на
културна ценност по смисъла на чл.7 от ЗКН.
От заключението се установява, че съчинение на византийски писател
и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ /около 1 084 - 1 107 г./
и съдържа тълкувания на четирима от т. нар. малки пророци от Стария завет -
Авакум, Йона, Наум, Осия.
Изданието е с листова пагинация и съдържа 8 непагинирани и 112
пагинирани листа, на 240 листа общо и е от XVII век. На титулната страница
има ръкописни бележки с черно мастило на латински език. Началните
инициали на всяка глава са украсени с растителни и зооморфни мотиви,
разположени в квадрати на по десет реда от текста. Екземплярът е много
добре запазен.
Вторият обект - съчинение на немския схоластичен теолог и защитник
на католицизма по времето на протестанската реформация Йохан Еск.
Съдържа тълкувание на Агей, малък пророк от Стария завет.
Изданието е без пагинация, съдържа 122 листа.
26
Двете книги са с обща подвързия - картон, обвит в бял пергамент,
сравнително добре запазен, е някои повреди. На долния обрез на книгата е
записано с чернокафеникаво мастило - THEOPHI.
Експертното становище е, че изданията са от най-ранните и най-
редки, което може да ги определи като културна книжовна съкровищница. Не
е известно в България да се съхранява друг екземпляр от Theophilacti
Bulgariae Archiepiscopiin quatorprophetas, iamrecen sexvetustissimoarche type
Graeco, perfidelissimein Latinumconuersae. ItemVictoriniin ApocalypsimLiber.
Parisiis, Exofficinallacobi Gazeau, subinsignisanctilacobi, inuialacolea. 1642. 8,
112 и особено съчетан c произведението на немския схоластичен теолог
Йохан Еск Super Aggaeoprophetalo. Eckiicommentariua. TextumhabesHebraeum,
Graecum, Latinum Commentariu sexecclesiasticispatribus, exludaeorumrabinis,
exnouatoribusquisdandecerptus. Salingiaci, loannes Soterexiudebatanno M. D.
XXXVIII /1538.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че това, че двете книги са с
обща подвързия, ги прави изключително ценни, поради факта, че са с обща
тематика - тълкувания на четирима пророци от Стария завет и се допълват
една с друга, което прави изданието изключително ценен исторически извор и
гордост за всяко световно книгохранилище.
От изложеното относно авторите на двете произведения, самите
произведения с обща тематика, като съдържание и отражението им върху
научната сфера в областта на историята, както и съчетанието с обща
подвързия на двама автори се установява, че са свидетелство за човешкото
присъствие и дейност на авторите, имат значение за научната общност и има
научна стойност в областта на историята, от което се налага извода, че
притежават характеристиките на културна ценност по смисъла на чл.7 от
ЗКН.
От заключението се чете още, че вещите лица определят стойност на
книгата 115 000.00 лева.
Предмет на изследване на експертизите е била и „Библия. Москва.
Московска синодална типография, 1784 /януари/ - 48,224,205,165 л. - 8 изд.”.
Според заключението, това издание представлява църковнославянски превод
на Библията, направено по т.нар. Московска библия, издадена от Московския
печатен двор през 1663г„ при която са били допуснати много грешки, които
са послужили за основа /след поправка/ на издадената през 1762г. Библия,
известна под наименованието Елисаветинска библия. Именно последната е
използвана /отново е някои поправки/, за изданието - предмет на
изследването, а също така и за по-нататъшните издания на библейските
текстове в Русия. Отпечатана е е църковнославянски букви и е с буквена
листова пагинация. Съдържа книгите от стария и новия завет. Пред
евангелието от Матей е публикувано Предисловие на Теофилакт Български,
27
Охридски архиепископ.
Текстът е на две колони на цяла страница, обграден с двойно линирана
рамка, заставки пред и концови след отделните текстове, гравюри пред всяка
книга от Стария и Новия завет, украсени е растителни елементи - инициали за
началото на главите, разположени в правоъгълници на по четири реда от
текста.
Оригиналната подвързия липсва и книгата е подвързана допълнително.
Второто подвързване е извършено вероятно през втората половина на Х1Хв.
На задните форзацни два листа от първото преподвързване има
бележки от притежателите или ползватели на книгата с хронологически
обхват от 1787г. до 1821 г. бележките са на български език, посочените имена
и селища са български, което според експерта означава, че за посочения
период книгата е била в българска среда. Най-ранната бележка сочи, че
книгата е купена в София, три години след издаването й в Москва.
В заключението е отразено, че книгата е в много добро състояние и
представлява луксозно издание на старозаветните и новозаветните текстове и
представя един от най-добрите преводи на славянски език на Библията.
Изисканата и богата украса, както и публикуваното Предисловие на
Теофилакт Български, Охридски архиепископ, я правят неоценимо културно
богатство.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че тази книга има голямо
значение за българската култура и история, независимо, че е издадена в
Москва. Уточнявайки два периода на влияние - старобългарски, период на
влияние в посока Русия и след това, през XVIII в., обратно влияние, чрез
печатните книги. Влияния на две сходни култури, които изповядват една
религия, служат си с една богослужебна литература и си влияят взаимно,
освен с книжнина, така и с размяна на духовници, книжовници и т.н.
Стойността й е оценена от тази експертиза на 105 000.00 лева.
В заключението на тази експертиза се защитата становище, че тази
книга има значение за българската история и култура, от което се налага
извода, че притежава характеристиките на културна ценност по смисъла на
чл.7 от ЗКН.
От заключението на художествено-археологическа експертиза /л. 13,
т.7, л.8, т.2 от ДП/, изготвена от вещите лица Г. Л. и Н. М. се установява, че
изследвания обект - МРАМОРЕН ЪГЛОВ ФРАГМЕНТ представлява детайл
от мраморно изделие с релефна украса. Изработено е от качествен ситно-
зърнест мрамор с бял цвят, прошарен, със сиви ивици. Изделието
представлява ъглов фрагмент с външни правоъгълни очертания и сегмент от
кръгла кухина, със следните размери: основа - 0.30 х 0.30м и височина -
28
0.39м. От украсата са запазени изображение на гола детска крилата фигура с
вдигната и свита в лакътя лява ръка. Фигурата е запазена до основата на
торса. Лявото крило е запазено изцяло. Под него, както и под дясната страна
на фигурата са запазени основите на два гирлянда, които са се спускали
надолу и встрани. Детската фигура изключително реалистично и има високи
художествени качества. Главата е запазена изцяло, с изключение на носа, при
чието връхче има слабо отчупване, леки нарушения на детайлите. Обозначени
са зениците. Ъглите на детската уста са дооформени със свредел, какъвто е
използван и за изработването на дълбоките гънки на ушната мида и
къдриците. Свредел е употребен и при подчертаването на разграничителните
елементи на гирляндите. В полето зад лявото крило на фигурата е запазена
частично лявата страна от фронтално представената глава на горгона Медуза.
По повърхността на мрамора има частични варикови отложения, които са
доказателство за дълговременен престой на предмета в земята.
Повърхностните замърсявания са почистени със съвременни препарати, от
които има останки в дълбочините на релефа. Експертното становище е, че
този предмет със сигурност е ъглов детайл от горната лява част на коритото
на детски мраморен саркофаг или осуарии, за съхраняване на останки след
кремация. Датировката му е II век сл. Хр.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че установените сиви
жилки на фрагмента се съдържат и са характерни за 99 % от паметниците от
мрамор в нашите земи, защото са от кариери, които са в непосредствена
близост до съвременната територия на България. Личното им убеждение е, че
обектът произхожда от България. В Националния исторически музей имало
няколко саркофага, с поставена на тях такава фигура на крилато дете, но това
е едно от най-качествените, които експертите са виждали. Същите са
категорични, че от масивността и качеството на изработката му, се извежда
извод, че е бил предназначен за представител на една - по-висока прослойка
от обществото.
Допълват, че независимо от това, че е бил част от саркофаг, този
фрагмент е запазен в цялост, което го прави ценен сам за себе си.
Категорични са, че в конкретния случай не може да се говори за масов
материал, независимо, че е бил част от нещо по-голямо, което е неизвестно
или разрушено, тъй като същият е с културно-художествена и историческа
стойност. Това е така, според експертите, независимо, че към настоящия
момент, той е само археологически фрагмент, той притежава значима
културна, научна и художествена стойност, поради което не може да бъде
определен като масов материал. Предметът е с археологически произход и се
определя като археологическа находка. Би могъл да произлиза от всеки от
регионите, включени в границите на Римската империя. Според вещите лица,
предметът несъмнено притежава висока художествена и археологическа
стойност, като същите го оценяват на 10 000.00 лева.
29
От заключението на компютърно-техническата експертиза /л.17, т.7 от
ДП/ се установява кореспонденцията на пощенска кутия с адрес „***“, която
съдържа 5 408 електронни съобщения с големина 1.17 ГБ. Част от тази
кореспонденция е била с пощенска кутия „***“ по повод на за сделки с книги.
Адресът „***“ е ползван от жена на име М., Ш.. Според експертното
заключение, първоначалните договорки за покупко-продажбата се
осъществявали от друг електронен адрес - „***'“, като впоследствие цялата
кореспонденция минава през „***“. Към експертизата е приложена част от
кореспонденцията, която се отнасяла до сделки с книги и от която не се
установяват факти, относими към обвинението.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото и предвид наличието
на съмнения относно компетентността на експертите и от там правилността
на тяхното заключение пред първоинстанционния съд, настоящата инстанция
назначи повторна тройна художествено-оценителна експертиза относно
културно-историческата стойност и цена на вещите, предмет на
производството на основание чл. 327, ал. 4 НПК. За вещи лица бяха посочени
специалисти от „Национален църковен историко-археологически музей при
Светия Синод на БПЦ“ в областта на църковна археология, християнско
изкуство и художествено-реставраторската дейност – доц. И. Р., д-р Л. Т. Г. и
д-р Н. Н..Видно от представеното заключение на художествената и
оценителна експертиза на вещите имат следната стойност и характеристики:
Напрестолен кръст от XIX век е бил в литургична употреба и според
ЗКН представлява движима културна ценност като стойността му възлиза на
16 000 (шестнадесет хиляди) лева.
РИПИДА (работен № 9), 1 (един) брой,двустранна, сребро с позлата от
XIX век представлява богослужебен предмет с литургична функция и според
ЗКН е културна ценност като стойността и възлиза на 14 000 (четиринадесет
хиляди) лева.
РИПИДА 1 (един) брой двустранна, но е запазена само едната от
страните, изработена от сребро с позлата от XIX век и представлява
богослужебен предмет с литургична функция като според ЗКН е културна
ценност и стойността й възлиза на 10 000 (десет хиляди) лева.
Въз основа на направения анализ, напрестолният кръст и двете
рипиди най – вероятно са били част от един цялостен ансамбъл.
Като цялостен ансамбъл стойността на гореописаните предмети може
да достигне до 70 000 (седемдесет хиляди) лева.
Oбков „СВ. БОГОРОДИЦА С МЛАДЕНЕЦА“ (работен №8), 1 (един)
брой,сребро от XIX век представлява богослужебен предмет с литургична
функция и според вещите лица е културна ценност по ЗКН и стойността й
30
възлиза на 7 000 (седем хиляди) лева.
Хартиена щампа 1 (един) брой от XIX век е неразделна част от обкова.
Следователно би следвало да се разглеждат, като едно произведение на
изкуството, което заедно и поотделно представлява движима културна
ценност по смисъла на ЗКН и стойността й възлиза на 7 000 (седем хиляди)
лева.
Разглеждайки предметите, като цялостен ансамбъл стойността им
може да достигне до 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Икона „СВ. Г. ПОБЕДОНОСЕЦ“ с обков, 1 (един) брой, дърво, масло,
сребро с позлата открая на XIX – началото на XX век е предмет с религиозна
функция, който може да участва в богослужението или да е вещ в домовете
на хората. Според вещите лица, според ЗКН иконата „Св. Г. Победоносец” е
културна ценност и стойността й възлиза на 5 000 (пет хиляди) лева.
Потир (работен № 3), 1 (един) брой,меден с посребряване и позлата от
XIX – XX век, богослужебен предмет с литургична функция (чаша за свето
Причастие) и според експертизата е културна ценност по ЗКН, като
стойността й възлиза на 15 000 (петнадесет хиляди) лева. Тази вещ е
единствената от потирите, предмет на обвинението и присъдата.
МРАМОРЕН ЪГЛОВ ФРАГМЕНТ 1 (един) брой,мрамор от II век.
Според експертите, предметът представлява културна ценност като
стойността и възлиза на 100 000 (сто хиляди) лева.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА 22.02.2021 г. пред настоящия въззивен
състав, вещите лица в състава на тази експертиза - допълват
експертните си становища и излагат пред съда и в отговор на поставени от
страните въпроси, че част от артефактите имат литургична функция - рипиди,
напрестолния кръст. Рипидите са използвани в по-ранна практика в светия
олтар, както и в уредбите, които се използват в съответната лития на големи
празници. Поставят се на дръжка, използват се при съответните чинни
последования, носят се от дяконите, които участват в богослужението. За
повечето от предметите вещите лица заявяват, че са писали, че са културно
наследство, а дали са от българското културно наследство, или не са от
българското културно наследство, в.л. Н. отговаря, че част от тях са от
Западната иконография, друга част играят функция в католическите
богослужения, а трета част са чисто християнски паметници на културата.
Една част от потирите са със щемпели и с печати на католическата църква, а
друга част, някои от тях, нямат съответно нито надписи, нито датировки,
повечето имат надписи на латиница или на италиански език, поради което
вещите лица, на въпроса част ли са от българското културно наследство
отговарят, че те са част от културното наследство. В България има всички
видове вероизповедания, което означава, че има и католически
31
вероизповедания. Следователно, ако това е част от католическото наследство
в България, следователно би трябвало да са част от българското католическо
наследство, но при всички случаи тези предмети са културно наследство. На
въпрос на прокурора, дали има печати или други означения в кои църкви са
използвани, вещите лица отговарят че няма печати на църквата, в която са
използвани.
На въпрос на съда на каква база може да се извърши оценката на
предмети като тези и в частност на инкриминираните, каква е методологията
в българската и световната практика експертите отговарят, че се извършва
сравнителен анализ, фотографски методи, визуален оглед, историко-
критичен метод, за оценките на дадените стойности на предмети, се базират
на каталози, на интернет страници, като тържища, с посочване в самата
експертиза на интернет връзките. Предмети – културна стойност и предмети –
паметници на културата, движими или недвижими, не могат да се намерят с
пълна идентичност, защото са ръчна изработка и са единични. Когато става
въпрос за уникати, единични бройки, сравнението се извършва по периодика
и подобие, сравняване с каталози и интернет аукциони.

САС установи, че при съпоставяне на заключението на повторната
художествена и оценителна експертиза и идентификационно-оценителната
експертиза, извършена в досъдебното производство и приета от
първоинстанционния съд, се вижда различие в експертните мнения относно
оценката, като стойност, на предметите, обект на обвинението.
Напрестолният кръст, оценен от първата експертиза на 10000 лв. е оценен от
повторната експертиза на 16000 лв. Обковът на икона Св. Богородица с
Младенеца, оценен от първата експертиза на 3000 лв.е оценен от повторната
експертиза на 7000 лв. 1 /един/ брой Потир от сребро с позлата, втора
половина на XIX в. с флорални елементи, на средната част - изобразени
отделно и монтирани с два винта четири венци, хванати за краищата и
отпуснати в средата; в основата на потира - изображения на четиримата
евангелисти с техните символиоценен от първата експертиза на 1500 лв. е
оценен от повторната експертиза на 15 000 лв. Рипидата от сребро, втора
половина на XIX в. с лицева страна - в средата Света Троица, отстрани -
четирима евангелисти, отгоре и отдолу - ангели и серафим; задна страна - в
средата св. Кирил и св. Методий, отстрани - четиримата евангелисти, отгоре -
Исус Христос, отдолу - ангели и серафим; от двете страни - флорални
елементи, без дръжка оценена от първата експертиза на 8 000 лв. е оценена от
повторната експертиза на 14 000 лв. Рипида от сребро, втора половина на XIX
в с лицева страна - в средата Света Троица, отстрани - четирима евангелисти,
отгоре и отдолу - ангели и серафим, без задна част и дръжка оценена от
първата експертиза на 4 000 лв. е оценена от повторната експертиза на 10 000
лв. Според повторната експертиза напрестолният кръст и двете рипиди най –
32
вероятно са били част от един цялостен ансамбъл и като цялостен ансамбъл
стойността на гореописаните предмети може да достигне до 70 000
(седемдесет хиляди) лева.Иконата на св. Г. Победоносец с обков: сребро с
позлата, края на XIX - начало на XX в. оценена от първата експертиза на 3 000
лв. е оценена от повторната експертиза на 5 000 лв.
Настоящата инстанция даде вяра на повторната експертиза, предвид
професионалните качества и знания на вещите лица, които са специалисти
точно в областта на църковна археология, християнско изкуство и
художествено-реставраторската дейност.
Софийският апелативен съд не намери да са допуснати нарушения от
съда в първата инстанция, в осъществяване дейността по анализ и оценка на
събраните доказателства.
Всички протоколи за претърсване и изземване вярно отразяват
извършените процесуално-следствени действия. Не е налице основание за
съмнение в тяхната достоверност, поради изтъкваното от защитата участие на
поемни лица в отношения с органа на разследването. Върховният касационен
съд в решението си по КНД № 453/2020 г. се е ангажирал с подробно и
категорично становище по тези възражения, поради което и въззивната
инстанция при настоящото разглеждане на делото изцяло се съобрази с него.
С основание са кредитирани от първия съд и доказателствата,
обективирани в протоколите за оглед на веществени доказателства.
СГС в мотивите на присъдата е обсъдил възраженията на защитата,
свързани с доказателствената годност на свидетелските показания на
служителите под прикритие , участвали в разследването чрез способите на
разследване чрез служител под прикритие и доверителна сделка. Отговорът
на тези възражения, даден от първоинстанционния съд е изчерпателен и
убедителен и САС се солидаризира с тях. Идентичността на съдържанието на
показанията, дадени от тези свидетели пред ДП и пред съда не дава основание
за възникване на съмнение в достоверността им.
Съдът в първата инстанция е констатирал съществени противоречия в
доказателствените източници единствено при сравнение между обясненията
на подсъдимата А. и показанията на свидетелите Д. М., свидетеля Д. А. и
служител под прикритие, свидетел с идент.№ 96. За да отстрани тези
противоречия градският съд е извършил пространен анализ на свидетелските
изявления и тези на подсъдимото лице и е потърсил потвърждение за тях в
останалите доказателствени източници, налични по делото, включително и
ВДС снети от СРС. Въззивният съд на свой ред установява, че в
действителност разминаване относно фактите за датите на проведени срещи и
участниците в тях, както и относно обектите на интерес не е налице.
Противоречие се открива единствено относно мотивите на извършените от
33
подсъдимата действия- тя убедено поддържа, че е извършвала показване,
представяне на отделни вещи, но без намерение за незабавната им продажба
без наличие на нужните документи за това, като само е проучвала
потенциални възможности за бъдещо договаряне. Обратно, от свидетелските
показания на свидетелите М. и А., последните съпоставени и с наличната
писмена кореспонденция, иззета и приобщена по делото, се установяват
действия на П. по предлагане на притежавани от нея вещи /и в частност
инкриминираните по този пункт на обвинението/, с посочване на
индивидуализиращи характеристики, подчертаване на тяхната културна
значимост и стойност /не и задължително продажна цена/. Установена и
приобщена е комуникацията по ел.поща със свидетеля А., с прикачени
изображения на предложените предмети. Както преди това и съставът на
СГС, настоящата инстанция на свой ред приема, че в частта относно
намерението на подсъдимата П. за бъдещо отчуждаване на движими вещи от
завещаното и наследство, обясненията и /достоверни и годни като
доказателствено средство в останалата си част/ представляват защитна теза,
насочена към отричане наличието на субективен елемент от състава на
престъплението. Ето защо, следва да се кредитират показанията на
свидетелите, за осъществено активно предлагане на посочените от тях вещи.
В различие с приетото от СГС, САС намира, че единствено по отношение
вмененото на подсъдимата предлагане на Библия, изд.Москва, 1784 г. на
свидетеля с идент.№96, на дата 24.10.2012 г. не е налице същинско
противоречие между показанията на този свидетел и обясненията на
подсъдимата. Както свидетелят, така и подсъдимата заявяват, че последната
само му е показала тази библия, заявила е, че има купувач за нея и е посочила
нейната стойност, но не се твърди от свидетеля или от страната, да е било
ясно заявено от П. предлагане на книгата за продажба на служителя под
прикритие.
Съдът в първата инстанция убедително се е аргументирал и защо
кредитира всички заключения на назначените съдебни експертизи –
идентификационно-оценителна, втора идентификационно-оценителна и
допълнителна такава, художествено-археологическа. Възражението на
защитата, че на вещите лица недопустимо е било възложено да извършат
правна оценка, като отговарят на въпроси коя вещ се квалифицира като
културна ценност по ЗКН и подзаконовите нормативни актове, не е останало
без отговор, като градският съд резонно е подчертал, че становищата на
вещите лица, съдържащи правни коментари не са задължителни за съда.
На свой ред, САС намира, че всички експертни заключения следва да
се ценят като компетентни и добросъвестно отдадени. Съдът в настоящата
инстанция не кредитира единствено заключението на художествено-
археологическата експертиза в състав вещите лица Л. и М., но само в частта
му, в която се защитава становище, че процесният археологически предмет –
обект на изследване МРАМОРЕН ФРАГМЕНТ датиран от ІІ век е с произход
34
от нашите земи, тъй като мраморът, от който е изработен отговарял на
характеристиките на местна суровина. В тази част експертните твърдения
имат характеристиките на предположения, а същевременно се опровергават
от други доказателствени източници /св. Д., св.В., декларация от подс.П. при
внос/, от които се установява, че този обект е изкопан от двора на Г. Е. в
Асизи, Италия и е бил внесен от подсъдимата със съдействие на посолството
ни в Рим.
Отделно стои въпросът, че след като е подчертал, че не е обвързан от
изводите на вещите лица по правото, първостепенният съдебен състав в
действителност се е предоверил на правната оценка на вещи лица и не е
изложил свои мотиви по приложението на материалния закон защо приема за
всяка отделна вещ, че е културна ценност, подлежаща на задължителна
идентификация и регистрация преди отчуждаване. Това нарушение на съда е
отбелязано от ВКС и като резултат делото е върнато на настоящата инстанция
за излагане на пълноценни мотиви в такава насока.
Софийски апелативен съд в настоящия състав намира, че всички
разпитани свидетели по делото са дали показания пред съда добросъвестно и
изчерпателно, като между техните показания не се откриват нито вътрени,
нито взаимно противоречия. Нито един свидетел, независимо от отношенията
си с подсъдимата А.П. или принадлежността си към правоохранителна
институция не е дал показания, които да се възприемат като повлияни,
едностранчиви или избирателни. Цялостната картина на случилото се през
инкриминирания период на вменена продължавана престъпна дейност –
1.01.2012 – 6.11.2012 г. успешно може да се изгради въз основа на съвкупния
прочит на показанията на свидетелите Е., К., В., Р., М., Д. и М.. Съществен
принос за разкриване на обективната истина имат показанията на свидетеля с
идентификационен номер 96 и частично – на свидетеля с идент.№ 97.
Въззивният съд констатира допуснато от съда в първата инстанция
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с
възлагане тежестта за оборване на формулираната обвинителна теза върху
подсъдимата и нейния защитник. Относно характеристиките на процесния
мраморен фрагмент- археологически обект, градският съд е приел, че
действително има данни по делото, че той е бил собственост на наследодателя
на подсъдимата М. Е. и е бил внесен от чужбина /законно или не/.
Същевременно, съдът е счел, че липсват безспорни доказателства за начина,
по който Е. е придобил предмета и от кое лице. въпреки че е приел за
доказано извършеното внасяне на обекта от чужбина, първият съд е
кредитирал едновременно и твърдението на вещите лица по СХАЕ, че
мраморният фрагмент е с местен произход. Освен, че не е отстранил тези
фактически противоречия относно произхода, съдът недопустимо е приел
обвинението за доказано /сиреч – че вещта подлежи на идентификация и
регистрация/ , поради недоказаност на защитната теза. По този начин е
35
допуснато обръщане на доказателствената тежест и възлагането и върху
подсъдимото лице, което в крайна сметка понася като последица осъждане по
този пункт поради недоказаност на възраженията си, вместо обратното. Така
констатираното процесуално нарушение е отстранимо в настоящото въззивно
производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подродов обект на престъпленията, визирани в съставите на чл.277а -
чл.278б НК са обществените отношения по опазване паметниците на
културата и архивните материали. Характерна особеност на коментираните
престъпни състави е бланкетния им характер във връзка с определянето на
предмета на престъплението- археологически обект, културна ценност и
случаите, когато даден археологически обект придобива качеството на
културна ценност. Подсъдимата П. е привлечена към наказателна отговорност
по пункт 1 от обвинителния акт, внесен срещу нея, за престъпление по
чл.278а, ал.1 от НК. Инкриминирано е предлагането или отчуждаването на
вещ, представляваща културна ценност, която не е идентифицирана и
регистрирана. Предвидени са две форми на изпълнително деяние –
„предлагане“ и „отчуждаване“ на културни ценности, като в първата хипотеза
престъплението следва да се счита довършено с отправяне и достигане на
конкретното предложение/оферта до адресата, с конкретни основни
параметри на бъдеща разпоредителна сделка, без не е необходимо приемане
на предложението. За да бъде съставомерно деянието в една от двете му
проявления, от обективна страна следва предложената за отчуждаване или
отчуждена вещ да представлява културна ценност по дефиницията на
специалния закон /Закон за културното наследство/ и на подзаконовите
актове, които конкретизират отделните видове и категории вещи като
културни ценности. Също така, дефинитивно, за да бъде ангажирана
наказателната отговорност на дееца, вещта- обект на предлагане или на
отчуждаване следва да подлежи на задължителна идентификация и
последваща регистрация като културна ценност.
Защитата на подсъдимата П. се позовава на мотивите на Решение №
7/2009 г. на Конституционния съд на Р България, според което за да се
квалифицира една вещ като културна ценност по смисъла на КЗН следва
същата да бъде предварително идентифицирана като такава. От това
становище за целите на защитата се извежда довод, че подсъдимата не следва
да носи отговорност при предлагане за отчуждаване или действително
отчуждаване на вещ, която предварително не е била идентифицирана и
кумулативно регистрирана преди извършване на деянието.
САС намира този довод за противоречащ на смисъла на закона. Ако се
възприеме същото, това би обусловило цялостна неприложимост на нормата
на чл. 278а, ал.1 от НК. Несъмнена е волята на законодателя да предвиди
36
наказателна отговорност за деяния по предлагане или отчуждаване на вещи,
които обективно, по своята същност, индивидуализиращи характеристики и
културна стойност съставляват културна ценност, но към момента на
извършване на деянието не са били обект на идентификация и регистрация
/но са подлежали на такава/. Обратното би било парадоксално.
Законодателното намерение намира ясен израз в нормите на чл. 97, ал.1 – ал.3
от Закона за културното наследство, където се предвижда, че държавните,
регионалните и общинските музеи задължително извършват идентификация
при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност
/ал.1/, че държавните и общински органи и институции, притежаващи вещи,
които могат да се определят като културни ценности, са длъжни да поискат
идентификацията им от съответния по тематичен обхват държавен или
регионален музей /ал.2/ и че физически и юридически лица, притежаващи
вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни
ценности, може да поискат тяхната идентификация по реда на чл. 96, ал. 2.
Повече от ясен е смисълът на тази регламентация – необходимо е в хода на
наказателното производство да се установи дали вещите-предмет на
престъпното предлагане или отчуждаване отговарят на характеристиките ,
визирани в закона и подзаконовата нормативна база, за да бъдат
идентифицирани като културни ценности. Ако в хода на производството се
установи, че обективно вещта не отговаря на тези характеристики, че не
подлежи на идентификация и/или, че от субективна страна деецът не е
съзнавал това им качество (на възможни за идентифициране като културни
ценности) то деянието би било несъставомерно, съответно от обективна
страна (в първите две хипотези) или от субективна страна – при последната
такава. Доколкото не е предвиден престъпен състав в условията на
непредпазливо деяние, по аргумент на чл. 11, ал.4 от НК престъплението по
чл. 278а от НК следва да ангажира отговорността на дееца, ако е извършено
умишлено. Съответно, незнанието на дееца на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението изключва умисъла
относно това престъпление, съгласно чл.14 от НК.
По делото е установено по безспорен начин, че към момента на
извършване на всяко деяние включено във вменената на подсъдимата А.П.
продължавана престъпна дейност, нито една от вещите по пункт първи на
обвинението, за извършено престъпление по чл. 278а, ал.1, вр.с чл.26 от НК
не е била идентифицирана и регистрирана по съответния ред.
Съгласно чл.113, ал.1 от Закона за културното наследство,
възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се
извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон.
За да съобрази съставомерността на деянията на подсъдимото лице от
обективна страна, съдът в настоящата инстанция, в изпълнение на
правомощията си на инстанция по същество, както и в изпълнение на
дадените задължителни указания от Върховния касационен съд в Решение №
37
110/15.10.2020 г. по НД № 453/2020 г. следва да извърши преценка дали всяка
една отделна вещ – предмет на инкриминирано предлагане за отчуждаване,
респ.за фактическо отчуждаване, съставлява културна ценност по смисъла на
ЗКН, както и дали е задължителна за идентификация и регистрация преди
предлагането и отчуждаването, съгласно цитираната разпоредба. Това налага
диференцирано обсъждане, като се съобразят и спазят задължителните
указания на върховната съдебна инстанция. ВКС в отменителното решение
констатира липса на мотиви в атакуваната присъда на СГС, както и на САС
при първо въззивно разглеждане, относно това, дали всяка една вещ- предмет
на престъплението попада в приложното поле на законова защита на Закона
за културното наследство. Изтъква се в решението, че като културна ценност
предметът на престъплението, по отношение на всяка една движима вещ,
трябва да попада в обхвата на защитените обществени отношения, посочени в
чл.1 и 2 от ЗКН. Не е възможно движимата вещ да бъде отделена от този кръг
защитени обществени отношения и да се включват други културни образци,
били те и действително със световно значение и ценност. ВКС подчертава, че
ЗКН урежда културното наследство на Републиката, но не и световното
такова. Поради изложеното Софийският апелативен съд приема, че трябва да
изследва дали всяка инкриминирана вещ, предлагана за отчуждаване или
отчуждавана, има действителна връзка с България, нейната история или
културна територия.
Във връзка с изложеното по-горе, относно характеристиките на
вещите – предмет на вмененото престъпление, настоящият състав на САС
констатира, че в обвинителния акт, внесен против А. К. П., по който е
образувано съдебното производство срещу нея, не се съдържат твърдения
относно принадлежността на всяка отделна вещ към определена категория
културно наследство, визирана в чл.6 от ЗКН. Обвинението се е задоволило
само с външно физическо описание на отделните обекти, дословно
преповторено от съобразителната част на експертните заключения изготвени
по назначените в ДП художествено-оценителни експертизи. Тази непълнота е
създала възможност за противоречиви интерпретации в тезите на страните
относно характеристиките на обектите и възможното им (но не заявено в ОА)
категоризиране. Съответно е била затруднена защитата на подсъдимото лице
да се позове на конкретни параметри, доколкото за едни видове движими
вещи законодателно е бил възведен като критерий както стойността им, така и
тяхната възраст, а за други категории - само възраст, без оглед на
действителната им стойност. За всички обекти в обвинителния акт е посочено
общо, че отговарят на дефиницията по чл. 7, ал.1 и ал.2 от ЗКН, но тези
разпоредби на закона са общи по своя характер. Конкретизация на културните
ценности по отделни характеристики, историческа или художествена
принадлежност, критерии и подвидове, към внасяне на обвинителния акт в
съда е извършена в подзаконов нормативен акт – Наредба № Н-3/2009 г. за
реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра за движими
културни ценности и в Приложение № 12 от същата наредба, в което са
38
определени раздели според същностните характеристики на движимите
имущества, тяхната възраст и стойност. Това в обвинителния акт не е
сторено, което е позволило страните да интерпретират свободно по всеки
пункт на обвинението.
Така констатираният порок в обвинителния акт е съществен, тъй като е
предпоставил една неинформирана защитна позиция на подсъдимото лице и
защитника му. Тези страни са били принудени да предполагат обвинителната
теза и съответно - да предлагат алтернативна категоризация на
инкриминираните движими предмети, респ. да се защитават срещу
непредявено по недвусмислен начин обвинение. Въпреки, че допуснатото
съществено процесуално нарушение, останало неотчетено и неотстранено от
съда в първата инстанция съставлява отменително основание, САС при
повторното въззивно разглеждане намира, че следва да се произнесе по
същество, като с постановяване на оправдателна присъда в максимална
степен се постига защита интереса на подсъдимото лице.

В осъществяване на правомощията си на инстанция по фактите и по
правото, Софийският апелативен съд намира следното относно статута и
характеристиките на вещите - предмет на престъплението от правна страна,
както следва:
1. Книга „Под игото“, автор Иван Вазов, юбилейно издание под №
17, подписано от автора, издадена през 1920 година, въпреки своята
безспорно установена по експертен път значимост и ценност, не попада в
кръга на вещите, дефинирани като културни ценности и не подлежи на
идентификация.
Въззивният съд не приема становището, поддържано от обвинението и
подкрепено от вещите лица по извършените експертизи, в насока, че е
достатъчно това издание да отговаря на признаците, визирани в чл.7, ал.1 от
ЗКН за да се окачестви като културна ценност, подлежаща на идентификация.
Както бе изложено по-горе, тази норма дава обща дефиниция за културна
ценност, без да съдържа конкретни критерии за присъединяване на
определена вещ към културното наследство на страната. Под такива признаци
/посочени в чл.7 ЗКН/ могат да се подведат неограничен кръг от вещи на
различна материална стойност и възраст, които категорично не попадат в
приложното поле на специалния закон. Такъв се явява и конкретният случай.
Дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства
на критериите за културна ценност се определя не пряко по силата на чл.7 от
ЗКН, а чрез идентификация, по реда и условията на подзаконов нормативен
акт. Към датата на извършване на всяко отделно деяние от вменената на
подс.П. продължавана престъпна дейност действащата нормативна уредба на
39
идентификацията е обективирана в Наредба № Н-3/2009 г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на регистъра за движими културни
ценности /издадена от Министъра на културата, обн. ДВ. бр.101 от 18 декември 2009г.,
отм. ДВ. бр.17 от 26 февруари 2021г./.
Съгласно чл.21, ал. от Наредбата, вписването в регистъра на отделна
културна ценност или колекция - национално богатство, се извършва от
дирекция "Културно наследство", а във всички останали случаи по чл. 7 - от
музея, извършил идентификацията. Съгласно ал.4 на чл.21, при вписване в
регистъра всяка културна ценност или колекция получава регистрационен
номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването
за съответната година, годината на вписването, партидния номер на
партидата, в която то се извършва, и номера на категорията по приложение №
12 от същата наредба. Това приложение се явява неразделна част от
нормативния акт и съдържа критерии за категоризация на културните
ценности. След като цитираната подзаконова норма задължава органа
извършил идентификация, да регистрира съответната културна ценност по
определени правила, то не може да се приеме тезата, развита от
първоинстанционния съд, че Приложение 12 към Наредбата не създава
правила или категории. Не е налице противоречие между нормата на чл. 7 от
ЗКН и разпоредба на Наредба № Н-3 /2009 г. за да се приложи принципът на
чл. 15 от ЗНА. Напротив – специалният закон е отдал общо определение,
което впоследствие бива конкретизирано в подзаконовия нормативен акт
Наредба на Министъра на културата, чрез създаване на правила, качествени
критерии и посочване на характеризиращите признаци на всяка вещ, за да се
идентифицира и след това надлежно регистрира като културна ценност. Да се
изключи задължителния характер на Приложение №12 би довело до хипотеза
на идентифициране на един обект като културна ценност, но невъзможност за
последващото му регистриране.
Без съмнение, книгата „Под игото“, издание 1920 година, съгласно
категоризацията, създадена в Наредба Н-3/2009 г. не отговаря на критериите
да е на възраст над 100 години и стойност над 100 000 лева. Въпреки
категоричното мнение на вещите лица Н. В. и проф. Б. Д. по назначената в
идентификационно-оценителна експертиза ДП и вещите лица д-р М. и доц. Д-
р У. по назначената пред САС в настоящото производство експертиза, и двата
експертни състава констатират посочените по-горе несъответствия с
изискванията на наредбата, действаща към извършване на деянието.
Действащата към настоящия момент норма на чл.97, ал.5 от Закона
за културното наследство по недвусмислен начин изключва процесното
издание от кръга на вещите, подлежащи на идентификация и следователно на
регистрация като културна ценност. Съгласно тази разпоредба в редакцията и
от изменението обн. в ДВ, бр. 1 от 2019 г. не подлежат на идентификация за
целите на последваща продажба произведения на българското изобразително
40
и приложно изкуство във всички разновидности, създадени след 1900 г., както
и български печатни книги, издадени след 1805 г. Законът очевидно не
предвижда изключения, като е приет ясен разграничителен критерий. Няма
спор, че инкриминираната като предмет на престъплението книга „Под игото“
е българска и печатна книга и е издадена през 1920 година. Не може да се
сподели тезата на обвинението, че поради своята уникалност и
изключителност /може би се визира ограничения тираж и положения
автограф от автора Иван Вазов/ вещта следва да се възприема като
произведение, надхвърлящо определението за българска печатна книга по
чл.97, ал.5 от ЗКН. Такъв подход превратно и разширително създава
предпоставка за отклонение на създадената от законодателя класификация на
културните ценности и допуска възможност за инкриминиране на
поведението на неограничен кръг лица. Следва да се съобрази, че първото
предложение на цитираната разпоредба на ал. 5 изключва всички
разновидности на произведения на българското изкуство от кръга на вещите,
подлежащи на идентификация, Ето защо, дори и под условие да се възприеме
цитираната по-горе теза, то конкретният обект – роман „Под игото“, изд.1920
г. все така би се явявал изключен от обхвата на утвърдения режим на
идентификация и регистрация.
Нормативното изменение на чл. 97, ал.5 от ЗКН в редакцията от 2019 г.
безспорно по недвусмислен начин декриминализира предлагането и
разпореждането с процесната книга, когато същата не е предварително
идентифицирана и регистрирана по съответния ред, поради което и се явява
по-благоприятна норма за подсъдимата А.. Налице е основание за прилагане
принципа на чл. 2 , ал.2 от НК. Доколкото престъплението по чл. 278а, ал.1 от
НК е на формално извършване и не визира настъпване на съставомерен
резултат преди законодателната промяна, не е налице основание да се счита
за неприложима по-благоприятната норма. Напротив – в отменителното си
решение по настоящото дело върховната съдебна инстанция изрично допуска
това, като отчита, че доколкото нормативната промяна е приета след
постановяване на присъдата от СГС, именно въззивният съд следва да
съобрази възможното приложение на новия закон и в частност новата
редакция на чл. 97, ал.5 от ЗКН.
Изложеното по-горе относно липсата на нормативно основание за
извършване на идентификация като културна ценност на описаното издание
на романа „Под игото“ обуславя извод за обективна несъставомерност на
деянията на подсъдимата А.П. свързани с предлагане на книгата за
отчуждаване. Доколкото не е налице елемент от обективна страна на
престъпния състав на чл. 278а от НК в конкретния случай, принципно не е
нужно да се пристъпва към обсъждане относно субективното отношение на
подсъдимата. За пълнота следва да се отбележи, че при извършване на
действията по фактическо предоставяне на книгата на 14.03.2012 г. в
галерията на свид. Д. З. М., подсъдимата не е осъществила, пряко спрямо нея,
41
предлагане за продажба на този роман, а е оставила на съхранение с уговорка
за търсене на потенциален купувач. Доколкото в състава на чл.278а, ал.1 от
НК липсва алтернатива за предлагане предмета на престъплението, заявено
чрез трето лице към неограничен кръг лица, не може да се приеме за
безспорно доказано субективното намерение на подсъдимата в конкретн.
Същата несигурност относно наличието на умисъл за престъпно предлагане
се констатира и относно вмененото на подс.П. деяние по предлагане на
романа „Под игото“ на дата 24.10.2012 г. отправено към служител под
прикритие – свидетел с ид.№ 96. Разпитан пред съдия на 20.12.2012 г. този
свидетел изрично заявява, че за конкретната книга П. не е обявила цена
/липсва съществен елемент от офертата/, както и че двукратно е подчертала
пред него, че „…няма начин да продаде тези книги, преди да е извадила
документ за произхода им. Преди да ги е регистрирала.“ /протокол от същата
дата –/том 6-ти, л.43-44 от ДП/.
2. Относно второто инкриминирано печатно произведение: БИБЛИЯ-
МОСКВА. Московска синодална типография, 1784г. януари
(Църковнославянски превод на Библията), въззивният съд счита, че това
издание категорично притежава характеристиките на културна ценност,
подлежаща на задължителна идентификация и регистрация преди предлагане
за отчуждаване. Аргументи за това са убедително изложени както в
идентификационно-оценителната експертиза на в.л. В. и Д., така и най-вече в
заключението на назначената в в хода на въззивното съдебно следствие по
настоящото дело художествена експертиза на вещите лица д-р М. и доц.д-р
У.. Освен, че е старопечатна , издадена през 18 век, тази книга е свързана с
църковната богослужебна традиция на Българската православна църква.
Вещите лица по ХЕ изрично подчертават, че по такава библия са се
извършвали богослужения в българските православни храмове, както в
миналото, така и до настоящия момент. Въпреки издаването на
произведението извън страната, то има категорична културна, историческа и
религиозна връзка с българската православна традиция.
С оглед на така констатираната принадлежност на „Московската“
библия към вещите- културна ценност, подлежащи на задължителна
идентификация и регистрация, деянието на подсъдимата П., изразяващо се в
предлагането и за продажба се явява формално осъществено от обективна
страна. САС не може да приеме защитната версия, изтъквана от адв.В., че
чрез оставянето на изданието от П. на св.М. в управляваната от нея галерия,
подсъдимата само е проучвала пазара, а че договорът е бил използван само
като бланка и е замествал приемо-предавателен протокол. Такова проучване
за потенциален интерес би било възможно и без излагането или
предоставянето на книгата и определяне на ориентировъчна цена,
обективирано в подписания документ назован „договор за консигнация“.
Видно от съдържанието на същия /лист 99- л.101, том 6 от ДП/ в бланката в
чл.1 е формулиран предмет на договора и са описани предадените печатни
42
издания, а в чл.8 – е посочена цената на всяка от книгите, с препращане към
чл. 1. Очевидно е, че страните са следвали съдържанието на договор за
консигнация вместо да внесат изменение в него с уточнения, че се касае само
за предаване-приемане. Също така, следва да се отчете, че подпис на договора
е положила само подс.П., като „консигнант“, но не и св.М.. това противоречи
на твърдението, че подс.П. е целяла само да удостовери приемането на
книгите от М., тъй като в такъв случай би следвало да се положи подпис и от
лицето, което е приело вещите. Св. М. е категорична, че П. и е предложила да
закупи процесната руска библия за цена 20 000 евро, но тя е приела същата в
галерия „Юзина“ без намерение да я закупува лично, след което не е
положила усилия на свой ред да я предлага за продажба на трети лица.
Дължимата правна оценка на това деяние въззивния съд ще извърши по-
нататък, след съобразяване характеристиките на всички движими вещи –
инкриминирани като предмет на престъпление по чл. 278а, ал.1 от НК.
3. Относно третото инкриминирано печатно произведение - ДВЕ
КНИГИ, ПОДВЪРЗАНИ В ОБЩА ПОДВЪРЗИЯ: Theophilacti Bulgariae
Archiepiscopi (Съчинения на византийския писател и теолог Теофилакт
Български, Охридски архиепископ) и Super Aggaeoprophetalо. (Съчинения на
немския схоластичен теолог и защитник на католицизма Йохан Е(с)к):
Софийски апелативен съд, след като се запозна с експертните
заключения на идентификационно-оценителната експертиза, изпълнена от
в.л. В. и проф.Д., както и заключението на в.л. по назначената в настоящото
въззивно производство допълнителна художествено-оценителна експертиза,
изпълнена от д-р М. и доц.д-р У., убедено счита, че този конволют от две
книги притежава характеристиките на културна ценност, подлежаща на
задължителна идентификация и регистрация преди предлагане за
отчуждаване. Високата културна, историческа и религиозна значимост на
изданията и тяхната завишена нематериална и материална стойност поради
съчетаването им в един обект е изтъкната последователно от всички експерти
в тази област и съдът не намира никакво основание да изрази съмнение в
експертните изводи и да не ги кредитира. Всяко от тези издания е датирано
отпреди столетия – около 1550 г. и несъмнено има пряко отношение към
българската култура и религия /съответно Теоф.Български към православната
традиция, а Йохан Ек – към католическото вероизповедание. В отговорите си
пред съда доц. д-р У. и д-р М. убедително защитават това становище, поради
което въззивният съд приема, че са налице всички положителни критерии за
класифициране на тези издания в тяхната цялост /конволют/ като културни
ценности, които имат връзка с територията и историята на България, според
критериите на чл.7, ал.2 от ЗКН и разбирането, изложено от ВКС в
задължителното за настоящата инстанция отменително решение.
Същевременно, САС в настоящия съдебен състав намира обвинението
по пункт 1 на обвинителния акт относно вмененото на подсъдимата
43
предлагане на тези две книги в обща подвързия, /на служител под прикритие
на 24.10.2012 г./ за недоказано по несъмнен начин. Възраженията на защитата
на подсъдимата в тази насока се явяват основателни. Съдът се увери, че
доказателства за реално осъществено такова предлагане от страна на
подсъдимата П. отправено към служител под прикритие , свидетел с
идентификационен № 96, не са налице по делото. При разпита си пред съдия
самият свидетел с ид.№ 96 изобщо не споменава такава вещ, която съдът
намира за забележителна в достатъчна степен, за да бъде откроена и
отграничена от останалите издания. Свидетелят с № 96 посочва други
издания – десетина книги на гръцки език, книга с автор Робърт Олич, руска
библия, романа „Под игото“, както и „една книга с твърда кафеникава
корица, с надписи на гръцки и латински език, с екслибрис на Г. Е. и печати на
български църковен архив „Абагар-Рим“, с 208 страници. Описанието на
последната книга не кореспондира с индивидуализиращите белези на
инкриминирания конволют от две книги. В двете цитирани експертни
заключения процесната подвързия с две издания е облечена с бял пергамент,
съставлява общо 224 страници, върху нея има печат за принадлежността към
библиотеката на духовно лице от Венеция. Свидетелят с ид.№ 96
категорично не твърди в показанията си да му е била предлагана
инкриминираната с обвинението вещ – две книги в обща подвързия, с
посочените двама автори. На свой ред в обясненията си дадени пред съда в
първата инстанция, подсъдимата П. също отрича да е предлагала някому за
продажба същото старопечатно издание –конволют на авторите Теофилакт
Български и Йохан Ек /неправилно изписван в ОА и присъдата като Еск/.
Налага се извод, че обвинението спрямо А.П. в частта му, с която вменява
престъпно предлагане на тази конкретна вещ- културна ценност се явява
недоказано по несъмнен начин, което предпоставя оправдаване на
подсъдимата по това обвинение.
4. Относно обект – Археологическа находка, МРАМОРЕН ЪГЛОВ
ФРАГМЕНТ, изобразяващ гола детска крилата фигура /“Амурче“/, съдът
формира следното становище:
По експертен път, този обект е характеризиран като археологически
предмет, изваден след дълговременен престой под земята, датиран от ІІ век
след Хр. принадлежащ към културата на Древен Рим, най-вероятно част от
детски мраморен саркофаг от същата епоха. От доказателствата по делото –
показанията на св.В. В., Д. Д. /пред съдия и пред разследващ орган - том 6 л.
16- л.24от ДП/ , както и от писмените доказателствени източници,
приобщени по реда на международната правна помощ се установява по
несъмнен начин, че този археологически обект е бил намерен при разкопка в
двора на къщата на покойния наследодател на подсъдимата Г. Е. в Асизи през
11965-66 г., бил е съхраняван 8 години в галерия в Рим, стопанисвана от
„***“, че е бил внесен в България оттам, скоро преди инкриминираното
деяние по предлагането му през 2012 г. Подсъдимата е изискала съдействие
44
от българската консулска служба посолство в Рим за деклариране и
разрешаване на вноса му, като е попълнила при това декларация, налична по
делото. Не подлежи на съмнение произхода на предмета от друга държава,
както и внасянето му с документ за произход и способа на придобиване –
собственост по наследство.
Съдът в настоящата инстанция не кредитира предположенията на
вещите лица по назначената в ДП художествено-археологическа експертиза
на в.л. Л. и М., изложени в съдебно заседание, в насока, че произходът на
мраморния фрагмент е български. Това предположение не кореспондира с
останалите доказателства по делото и не е твърдяно и защитено в самото
експертно заключение, прието от съда в първата инстанция. Напротив в
писменото си заключение същите вещи лица твърдят, че мраморният
фрагмент „…би могъл да произлиза от всеки от регионите, включени в
границите на Римската империя“. Само въз основа на заявеното в с.з.
мнение не може да се обоснове по убедителен начин обвинителната теза в
частта относно конкретния археологически предмет.
Въззивният съд приема, че този обект напълно отговаря на
описанието, дадено от законодателя в разпоредбата на чл. 97, ал. 6 (Нова -
ДВ, бр. 54 от 2011 г.) от Закона за културното наследство, според която не
подлежат на идентификация археологически предмети, …., внесени на
територията на страната, с произход от други държави, в случаите когато са
придружени с документ за произхода и за способа на придобиването им.
Липсват по делото доказателства за действителната принадлежност на
предмета към културното, историческо или религиозно наследство на
България, както и връзка с територията на страната. Както бе посочено по-
горе, Върховният касационен съд – първо отделение, в своето решение по
КНД № 453/2020 г. подчертава, че като културна ценност предметът на
престъплението трябва да попада в обхвата на защитените обществени
отношения, посочени в чл.1 и 2 от ЗКН, като не е възможно в този обхват на
защита да се включват други културни образци, били те и действително със
световно значение и ценност. За да бъде обект на засилена държавна защита
от посегателства по реда ЗКН, движимата вещ следва да се окачестви като
принадлежаща към културното наследство на България. По отношение на
конкретната движима вещ – археологически обект, такава принадлежност не
е установена и доказана по несъмнен начин. Тук следва да се отбележи, че
тежестта за доказване наличието на всички елементи от състава на
престъплението лежи върху обвинението, като за подсъдимата и защитата и е
достатъчно да се позоват на тези доказателства, които разколебават
обвинителната теза.
Ето защо, след като съдът приема за недоказано, че процесната вещ
– мраморен фрагмент подлежи на идентификация и регистрация, съответно и
същата не попада в кръга на движимите културни ценности, за предлагането
45
и отчуждаването на които може да се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимата П.. По отношение на тази вещ също липсва елемент от
обективна страна на престъпния състав на чл. 278а от НК, поради което
принципно не е нужно да се обсъжда субективното отношение на
подсъдимата. Въпреки това, отново за пълнота, следва да се отбележи, че
според показанията на свидетел с идентификационен № 96 /служител под
прикритие/, при срещата си с него на 05.11.2012 г. подсъдимата е заявила
готовност веднага да му продаде мраморния фрагмент /“Амурчето“/, тъй като
не е български и няма нищо общо с българската история. Тези показания на
свидетеля на обвинението, които съдът в първата инстанция принципно
изцяло е кредитирал /но в тази им част е пропуснал да обсъди/, внасят
необорено от обвинението предположение за липса на умисъл у подсъдимата,
че предлага и продава вещ, която би могла да подлежи на идентификация и
регистрация.
Всичко изложено по-горе обуславя произнасянето на САС с
оправдаване на подс.П. по обвиненията, формулирани в т.4 и т.5 от пункт 1 на
обвинителния акт, за извършено престъпно предлагане на 05.11.2012 г. на
този археологически предмет и за неговото отчуждаване на 06.11.2012 г.
САС намира, че в осъществяване функциите си по същество,
въззивната инстанция дължи произнасяне по възражението на защитника
адв.В., свързано с конструкцията на обвинението по т.4 и т.5 като отделни
престъпления. По мнение на настоящия съдебен състав същото се явява
основателно. Изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактология относно осъществяването от служител под прикритие на контакт
с подс. А.П., последвалите срещи за презентиране на притежавани от нея
вещи, преговори за продажба на част от тях и в частност на археологическия
предмет, сочи на осъществена една сделка с този мраморен фрагмент на
6.11.2012 г, в резултат на преговори, проведени на предходния ден.
Продажбата на една движима вещ е реална сделка, която се осъществява след
преговори и съвпадане волята на страните относно предмета и цената и се
счита сключена след плащане на договорената цената и предаване на вещта.
Дефинитивно, всяка осъществена продажба се предшества от предлагане на
стоката от продавача. В както бе посочено по-горе, законодателят предвижда
две форми на изпълнително деяние на престъплението по чл.278а, ал.1 от НК-
„предлагане“ и „отчуждаване“. Когато се осъществи отчуждаване на
предложена за продажба движима културна ценност на едно и също лице-
купувач е налице поглъщане. В правната доктрина се отбелязва, че е налице
само едно престъпление, когато деянието засяга само един и същ вид
обществени отношения. Понякога обаче е налице само едно престъпление, а
не множество престъпления, когато деянието само привидно осъществява
няколко престъпни състава или са извършени отделни деяния, предвидени
като алтернативи в един и същи състав. В този случай е налице „привидна“
реална съвкупност. В кокретния случай, макар и да реално да е осъществила
46
„предлагане“ на процесната вещ, с това си деяние подс. П. е целила и
подготвила последващото деяние- отчуждаване на вещта на същия купувач.
Деянията са само привидно повече, като е налице едно единствено, макар и
усложнено по резултата си престъпление /в този см.Решение № 52/2002 г. на ВКС –
ІІ г.о./.
Всички тези разсъждения, все така, не променят крайния резултат,
доколкото поради обективните характеристики на предлаганата и отчуждена
вещ, същата не съставлява културна ценност подлежаща на идентификация и
регистрация по ЗКН, поради което и деянията се явяват несъставомерни по
чл. 278а, ал.1 от НК.
5. Относно вещи с църковно-богослужебно предназначение – 2 броя
РИПИДИ, сребро, втора половина на 19 век, с височина на всяка 31 см. и
диаметър 25 см. и НАПРЕСТОЛЕН КРЪСТ , сребро върху метална
конструкция, втора половина на 19 век с размери 47,5/41 см:
Софийски апелативен съд се запозна със заключението на
назначената във въззивното производство художествена експертиза и
съобрази допълнителните разяснения и отговори на въпроси на страните,
дадени от вещите лица Л. Н., И. Р. и Н. Н. в откритото съдебно заседание на
22.02.2021 г. Както бе изложено преди, въззивният съд намери противоречия
между експертните заключения на тази повторна експертиза и извършените в
ДП идентификационни експертизи само по отношение стойността на всяка
отделна вещ. Относно културно-историческата стойност на процесните
църковно-богослужебни предмети не е налице разминаване в експертните
становища, които се основават на пълноценно и детайлно описание на
външни белези, дават приблизителна датировка на създаването им и изтъкват
тяхната културна значимост. Съдът не е обвързан с мнението на вещите лица
по назначените експертизи относно това дали всяка отделна вещ от
църковната утвар представлява културна ценност. Преценката относно
приложението на материалния закон не може да се възлага на вещи лица, а
единствено компетентен да стори това е съдът в крайния си съдебен акт.
САС в настоящия съдебен състав напълно възприема убедително
защитеното становище на експертите относно високата културно-историческа
стойност на посочените три църковно-богослужебни предмети – 2 бр.рипиди
и напрестолен кръст. По делото са налице достатъчно доказателства, че тези
вещи имат връзка с историята на българската религиозна общност в
пределите на Османската империя през втората половина на 19 век, а именно
– били са изработени с богослужебна цел за българската униатска църква в
Цариград. Данни за такава принадлежност се съдържат в приетото като
веществено доказателство писмо изходящо от подсъдимата П., отправено до
свидетеля Д. А., иззето с Протокол за претърсване и изземване от 6.11.2012
г. Косвено, същите изявления на подсъдимата са били възприети и от
свидетеля с идентификационен номер 96, комуто са били предложени двете
47
рипиди и напрестолния кръст. Униатското църковно движение има принос
към борбата за българска религиозна независимост и идентичност преди
Освобождението и към българския възрожденски и културен процес. Според
С. Е. /разпитан като свидетел по делото/, който е изследовател на българския
католицизъм и родственик на покойния наследодател на подсъдимата Г. Е.:
„Униатството е плод на борбата на българския народ през ХIХ в. за самостоятелна църква,
национална йерархия и културна еманципация от елинизма“.
Следва извод, че е налице връзка на процесните три богослужебни
вещи с културната и историческа територия на страната.
Същевременно, съдът в настоящата инстанция счита, че тези
предмети категорично попадат в кръга на движимите ценности, които не
подлежат на идентификация и регистрация по реда на ЗКН и Наредба Н-3 от
2009 г. на първо място, неправилно обвинението е класифицирало същите
като „елементи, представляващи интегрална част от паметници с
историческа и религиозна стойност“, според Приложение 12 към Наредбата.
В изпълнение указанията на ВКС, дадени в отменителното решение,
въззивният съд изиска отговор от вещите лица по назначената в хода на
въззивното следствие експертиза. Установи се от експертите, че двете рипиди
и напрестолният кръст са самостоятелни обекти с литургично
предназначение, като рипидите се носят поставени на дървена дръжка, а
кръстът се носи самостоятелно. Т.е. не се налага изследване на паметник с
религиозна стойност, от който всяка от тези вещи да е била част, поради
самостоятелната им същност.
На второ място, безспорно всяка от тези две рипиди и напрестолният
кръст са произведения на църковното изобразително изкуство- църковна
утвар. Изобразителното изкуство е художествено творчество, чиято цел е
възпроизвеждане на околния свят. То включва както изящното
изкуство (традиционните пластични изкуства), така и близки и нови форми
като декоративно-приложно изкуство и др. (справка - Уикипедия)
Изобразителното изкуство включва като свой дял и приложно-църковното
изкуство. Църковна утвар в християнството се нарича сборът от различните
предмети, които се употребяват в литургията. В строгия смисъл това са
предметите, с които си служи свещеникът по време на различните служби
и тайнства – например потир и дискос по време на евхаристията, кадилница,
купел при кръщението и т.н. Това са предметите, без които е невъзможно
извършването на литургия. В по-широк смисъл към утварта се причисляват и
предмети, характерни за интериора на храма – свещници, кандила и др.
Много от предметите, използвани като утвар, притежават висока
художествена стойност, какъвто несъмнено е и настоящият случай относно
инкриминираните богослужебни предмети. (К.Тотев: Константинополски
процесийни кръстове от Средновековна България. - Проблеми на изкуството, 2002, кн. 3,
с.25-33; проф.д-р Е.Г.а- За някои особености на декоративната система на кръстовете с
миниатюрна дърворезба от поствизантийския период. – изд. Изкуство, 1996, 33-34).
48
Съгласно чл.97, ал.6 от ЗКН на идентификация не подлежат …
произведения на изобразителните изкуства, внесени на територията на
страната, с произход от други държави, в случаите когато са придружени с
документ за произхода и за способа на придобиването им. Процесните два
броя рипиди и напрестолен кръст по делото е установено, че същите са
внесени от Италия, където са били част от колекция произведения на
изкуството на фондация „Ронкали“, откъдето ги е придобил и съхранявал
покойният наследодател на подсъдимата М. Г. Е.. Подс.П. на свой ред е
извършила необходимите действия да ги приеме след смъртта му в Асизи,
снабдила се е с документ за износа им от фондация „Ронкали“ , със
съдействие на българското посолство и ги е внесла в България.
Доказателства в тази насока се откриват в свидетелските показания на
свидетелите Д. Д. - том 6 л. 16- л.24от ДП- и В. В. – том 6, л.55-л.57 от ДП,
като същите не се оборват от други доказателства, представени от
обвинението. Вещите лица Р., Н. и Н. изрично заявяват пред съда в открито
с.з., че не може да се установи от коя художествена школа са изработени тези
предмети, но принадлежат на католическата традиция и Западната
иконография. Налага се правният извод, че описаните богослужебни вещи-
рипиди и кръст, макар и да имат отношение към историята на българската
униатска църква в Цариград в края на 19 век, съставляват произведения на
изобразителното изкуство с произход от друга държава, внесени с документи
за произход и с основание за придобиването им от подсъдимата- наследяване
по силата на завещание. Това изключва същите от кръга на ценностите,
подлежащи на идентификация и регистрация, което обуславя извод за
несъставомерност на деянието от обективна страна. Ето защо, с предлагането
на тези вещи за продажба на служител под прикритие /св.ид.№ 96/ на дата
24.10.2012 г. и на св.Д. А. на неустановена дата в периода 01.01.2012 –
6.11.2012 г., подсъдимата А.П. не е осъществила от обективна страна състава
на престъпление по чл. 278а, ал.1 от НК, поради което следва да бъде
оправдана по това обвинение.
Липсата на елемент от състава на престъплението от обективна
страна прави безпредметно обсъждането на субективното отношение на
подсъдимата П. към деянието.

6. Относно следните вещи : Обков на икона Св. Богородица с
Младенеца: сребро, втора половина на XIX в.; размери 31x25,5см.; Потир – 1
бр. (ритуална чаша): сребро с позлата, втора половина на XIX в.; височина —
22 см., диаметър при основата — 12,3 см., диаметър при отвора на чашата - 7
см.; украса - флорални елементи, на средната част - изобразени отделно и
монтирани с два винта четири венци, хванати за краищата и отпуснати в
средата; в основата на потира - изображения на четиримата евангелисти с
техните символи; както и Икона на Св.Г. Победоносец – втора половина на
49
ХІХ- начало на ХХ век, важат всички съображения, изложени относно
рипидите и напрестолния кръст по горния пункт. Тези три вещи също са
произведения на изобразителното изкуство, внесени от друга държава
/иконата на Св.Г. е руска, а обковът на Св.Богородица – от Италия/. Освен
иконата на Свети Г., която има място в българската православна традиция,
останалите вещи – потир и обков на икона очевидно нямат никаква връзка с
историята, културата и територията на България, за да попадат в обхвата на
законова защита на Закона за културното наследство. Обковът на иконата
Св.Богородица от Месина пресъздава, по мнение на експертите, сцена, в
която Божията майка съобщава на жителите на град Месина, Италия, благата
вест че нейният син е жив. На свой ред потирът е с надпис на английски език,
споменаващ паметта на конкретно починало лице. Както този потир, така и
иконата на Св.Г. Победоносец са с несигурна датировка- експертите
определят възможна дата на изработка от втора половина на ХІХ до ХХ век,
което създава основание за изключване на вещите от класификацията на
културни ценности. Доказателства за противното не са ангажирани от
обвинението, върху което лежи тежестта да докаже принадлежността на всяка
от тези движими вещи към кръга на такива, отговарящи на дефиницията по
ЗКН, за които се изисква идентификация и регистрация.
Ето защо, с предлагането на тези вещи, неподлежащи на
идентификация и регистрация, за продажба на св.Д. А. на неустановена дата в
периода 01.01.2012 – 6.11.2012 г., подсъдимата А.П. не е осъществила от
обективна страна състава на престъпление по чл. 278а, ал.1 от НК, поради
което присъдата на СГС следва да бъде отменена в тази част и подсъдимата
следва да бъде оправдана по това обвинение.
Липсата на елемент от състава на престъплението от обективна
страна прави безпредметно обсъждането на субективното отношение на
подсъдимата П. към деянието.
Софийският апелативен съд намира за недоказано обвинението за това,
че на 24.10.2012 г. А.П. е предложила за отчуждаване на служител под
прикритие Книга -1 брой Библия, Московска синодална типография, 1784
година, с определена „обща цена от 55 000“ евро за три книги – библията
заедно с „Под игото“, и конволюта на изданията на Теофилакт Български,
Охридски архиепископ и наЙохан Ек. От внимателния прочит на показанията
на свидетеля с идентификационен номер 96 и съпоставката им със
съдържанието на обясненията дадени от подсъдимата пред съда в първата
инстанция се откроява, че П. само е показала на служителя под прикритие
„руската библия“, като е обяснила, че за нея има купувач на цена 50 000 евро.
Липсват категорични доказателства за определена обща цена за три книги,
също така, самият свидетел не твърди да е възприел показването на Библията
като предлагане да я закупи. САС намира, че не е доказано с изискуемата
степен на несъмненост, че с действията си подс. П. е предложила за
50
отчуждаване библията на служителя под прикритие и че той е възприел
изявленията и като валидно предложение, за да се счете, че изпълнителното
деяние е довършено. С оглед на изложеното, обвинението се явява
недоказано от обективна и субективна страна, поради което присъдата в тази
и осъдителна част следва да се отмени и подсъдимото лице да бъде оправдана
по това конкретно обвинение.
След като обобщи формираните изводи относно принадлежността на
всяка една движима вещ, предлагана за отчуждаване или отчуждена от
подс.А.П. на св.Д. М., на св.с идент.№ 96 и на св.Д. А., Софийският
апелативен съд в настоящия съдебен състав счита за доказано по несъмнен
начин единствено обвинението спрямо подсъдимата за това, че на дата
14.03.2012 г. в град София, на ул. „Московска“№ 11 е предложила за
отчуждаване на Д. З. М. 1 брой БИБЛИЯ, Москва, Московска синодална
типография, 1784 г /църковнославянски превод на библията/ за сумата от
20 000 евро. Деянието е съставомерно от обективна и субективна страна и е
извършено с пряк умисъл. П. е съзнавала, че това издание е особено ценно, че
представлява културна ценност. Доказателство за това нейно отношение се
открива в показанията на св. с ид.№ 96, комуто подс.П. е показвала с гордост
библията и е изтъквала нейните качества, както и е заявявала, че ще я продаде
след идентификация. Същевременно, предлагайки я на св. М., по показания на
последната, П. я е уверявала, че притежава документи за всички книги, вкл.и
за Библията- предмет на престъплението по този пункт на обвинението.
Доколкото липсват такива документи, а подсъдимата е съзнавала
необходимостта от регистрация преди продажба, съдът счита, че деянието е
било извършено умишлено.
Същевременно, въпреки, че формално осъществява признаците на
престъплението по чл.278а, ал.1 от НК, въззивният съд намира, че
обществената опасност на деянието, извършено от подс. А.П. е явно
незначителна, по следните съображения:
В принципен план обществената опасност на престъпленията по чл.
278а, ал. 1 от НК, които имат за защитен обект културните ценности на
страната, като част от културно-историческото й наследство, не се определя
само от стойността на техния предмет, тъй като се касае за носители на
историческа информация, от които се извлича научна познавателна и
естетическа полза / съгласно Р № 7/2009 г. на КС /. Същата е в пряка
зависимост от културната стойност и значимост на движимите културни
ценности.
В конкретният случай предмет на инкриминираното престъпление е
един брой книга, която е била оставена от подс.П. на св.М. след първоначално
предложение към последната да я приеме за продажба на трети лица /за което
е и подписан от подсъдимата договор за консигнация. В конкретния случай
51
„предлагането“, осъществено от подсъдимата е абстрактно, отправено към
неопределен кръг потенциални купувачи, като по отношение на св.М. е било
изначално ясно за подс.П., че тя няма интерес лично да закупи изданието.
Въпреки, че както бе изложено по-горе, тази уговорка за предлагане не пряко
от дееца, а посредствено, чрез друг предложител /св.М./, към трети лица,до
които офертата не е достигнала, разкрива много по-нисък интензитет на
посегателството срещу културното наследство на страната и определя
обществената опасност на конкретното деяние като явно незначителна.
Принципно правилните разсъждения на въззивния съд за
необходимостта от интензивна наказателно-правна защита на обществените
отношения, свързани с опазването на културното наследство на страната, не
са съобразени с тежестта на конкретното посегателство и неговата
характеристика, от които следва да се изхожда при всички случаи на
престъпления, за да се прецени налице ли са предпоставки за прилагане на чл.
9, ал. 2 от НК. Квалификацията е приложима по отношение на всички състави
на престъпления, като разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща и не може да
бъде изключена съобразно вида на защитените обществени отношения / в
този смисъл ТР на ОСНК на ВС № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/1982 г.,
независимо от различния предмет на тълкуването /.
За да се прецени дали дадено деяние отговаря на законовите критерии
за малозначителност, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК,
липса или явна незначителност на обществената му опасност, е необхоД. Д. се
изхожда от конкретиката на деянието, като се отчете обществената стойност
на засегнатите и увредени обществени отношения и съответната степен на
тяхното увреждане / Р 706-74-II НО на ВС /, както и конкретните
характеристики на дееца, които рефлектират върху личната му обществена
опасност /в същия смисъл и Решение № 112 от 07.12.2020 г. по н. д. №
430/2020 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС/.
Инкриминираното посегателство, осъществено от подсъдимата е с
твърде ниска увреждаща степен, тъй като защитените с нормата на чл. 278а,
ал.1 , от НК обществени отношения по опазване на археологическото
наследство на страната в действителност не са засегнати съществено. Книгата
е била оставена на съхранение на св.М., предложението на подс.П. е било
неадресирано, макар и заявено,като не е достигнало до никой реален купувач,
при което изданието е било върнато на собственика след непродължителен
период от време.
От друга страна, личността на подсъдимата е изключително
положително характеризирана, не само предвид чистото и съдебно минало и
добри характеристични данни. Г-жа А.П. е установена като личност с
разностранни интереси в изкуството, творец- художник, както и най-вече като
дългогодишен ценен и верен асистент на една значима за България
52
обществена личност, каквато е М. Г. Е.. По мащабите си развиваната от него
колекционерска, издателска и просвещенска дейност, както и положените
усилия за разпространение и популяризиране на българската и балканската
културна и религиозна традиция будят респект. Значителен е приносът на М.
Е. за развитие на двустранните отношения между България и Ватикана. Тези
данни са налични както по делото, където е приложена биографична справка,
но и са общоизвестни и достъпни. Установено е по делото, а и се твърди от
обвинението, че подсъдимата А.П. през последните 8 години години преди
смъртта на монс.Е. е била неотклонен спътник в издателската и
събирателската му дейност, както лично, така и в рамките на дейността на
фондация „Абагар“. След смъртта на Г. Е. подсъдимата е положила усилия да
опази част от архивите и колекциите на своя завещател, както и да напише и
издаде биографична книга за живота му. Намерението и да продава вещи от
патримониума, който е наследила е било подчинено на целта за финансиране
по-нататъшната дейност. В тази част /относно подбудите и мотивите за
извършване на престъплението/ обясненията на подсъдимата се кредитират от
въззивния съд като доказателствено средство. То не се явява изолиран
източник на информация, защото е подкрепено от показанията на св. В. В.,
св.Д. М., св.Д. Д., св. Е. Р., св.И. К..
В заключение, комплексната оценка на деянието го определя като
такова с изключително ниска, до незначителност обществена опасност,
поради незначителното засягане на обществените отношения, предмет на
защита с нормата на чл. 278а, ал. 1 от НК, което обуславя извода, че макар и
същото формално да осъществява признаците на инкриминирания престъпен
състав, поради незначителната му обществена опасност не е престъпно.
Последното е предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК
и за оправдаване на подсъдимата по обвинението по чл. 278а, ал. 1 от НК.

Водим от изложените мотиви, Софийски апелативен съд, НО, 7-ми
състав постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
53
54
Съобщи за изтекли лични данни