Р Е Ш Е Н И Е
№ 358 /17.11.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора МИЛЕНА
ЛЮБЕНОВА и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева
КАНД № 387/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Е.М.Н. *** срещу решение № 260115/21.06.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 1312/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4041069, издаден от ОД на МВР -
Добрич, с който на касатора е наложена глоба в размер на 400 лева на основание
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че в производството по делото не са установени законовите
предпоставки, обуславящи ангажиране на административнонаказателната отговорност
на водача. Иска се отмяна на решението на ДРС и постановяване на ново по
същество, с което да се отмени ЕФ.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище по основателността й.
Представителят на ДОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при извършената служебна
проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предмет на контрол пред ДРС е бил
ЕФ серия К № 4041069, издаден от ОД на МВР - Добрич, с който на касатора Е.Н. е
наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на
МПС в населено място с превишена скорост с 39 км/ч над максимално допустимата
скорост от 50 км/ч.
За да постанови обжалваното решение,
въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че събраните по делото доказателства установяват
по безспорен и категоричен начин, че е налице извършено административно нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Приел е, че електронният фиш е издаден в съответствие
с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като фактическите признаци на
извършеното нарушение са посочени в пълнота. Счел е, че е налице ясно описание
на мястото на извършване на нарушението, което съвпада с посоченото в
статичното изображение и в протокола за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. Констатирал е, че превишението на скоростта е
установено с годно техническо средство след приспадане на допустимата грешка от
3 км/ч, като установяването на нарушението с мобилно средство за видеоконтрол е
възможно и допустимо съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Приел е,
че правилно е определен субектът на отговорността съобразно правилото на чл.
188, ал.1 от ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура
на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Изложил е
мотиви, че представеният снимков материал съставлява годно доказателство за
обстоятелствата, свързани с упражнения видеоконтрол, като е налице ясна връзка
между процесния електронен фиш и приложеното към него статично изображение. Направил
е извод, че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, поради което и с оглед на стойността на констатираното превишение на
скоростта законосъобразно е санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Посочил е, че приложимото в случая наказание е определено от законодателя
във фиксиран размер, поради което наложената глоба е правилно определена и не
са налице основания за нейното изменение.
Така постановеното решение е
правилно и законосъобразно. Липсват допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, които да ограничават правото на защита на
наказаното лице и да влияят върху съдържанието на съдебния акт. Липсва
допуснато нарушение и на материалния закон, което да обуславя
незаконосъобразност на крайните правни изводи на съда.
По същество в касационната жалба
се повтарят по-голямата част от оплакванията във въззивната жалба, на които
районният съд е дал подробен отговор в решението си, отхвърляйки ги като
неоснователни. Мотивите му за това се споделят напълно от настоящия касационен
състав и не следва да се преповтарят.
Правилно районният съд е приел,
че в ЕФ и в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
е посочено едно и също място на извършване на нарушението. Съществуващите
различия в описанието на разположението на техническото средство за контрол са минимални
и незначителни и не пречат на индивидуализацията на мястото, на което е
засечена скоростта на движение на автомобила.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че не е спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. Цитираната разпоредба касае само временно разположените на
участък от пътя АТСС, а в случая процесният уред за контрол е бил поставен в
патрулен автомобил (арг. от чл.
9, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП), поради което приложеният по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата не следва да е съпроводен със снимка на разположението на уреда.
Неоснователно е и оплакването на
жалбоподателя, което при това е направено едва с касационната жалба, че не са
събрани доказателства относно лицето, управлявало процесното МПС, и няма
представена справка от КАТ относно собствеността на автомобила към датата на нарушението.
Никъде във въззивното производство жалбоподателят не е оспорил, че е собственик
на посоченото във фиша моторно превозно средство, поради което и с оглед на
липсата на подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законосъобразно е
привлечен към административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение на
основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е преценил и районният
съд.
С оглед на изложеното
настоящият
касационен състав намира, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260115/21.06.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 1312/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: