РЕШЕНИЕ
№1369
гр. Пловдив, 13.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на трети май, през две хиляди двадесет и втората година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 484 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на С.Н.Т. с ЕГН ********** ***,
депозирана чрез пълномощника му адв.Г., против Решение № 003/11.02.2022 г. на
Секретар на Община Стамболийски, с което е отказано предоставяне на достъп до
обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация вх.№ 582
от 01.02.2022 г.
Жалбоподателят с жалбата си моли съдът да разгледа
възможността оспореното решение да е
нищожно поради липса на посочена заповед за делегиране на права от Кмета на
Община Стамболийски на издателя на решението, както и да отмени
административният акт като незаконосъобразен и да се присъдят направените съдебни
разноски. В първото съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата си, като в заседанието, в което е даден ход на
делото по същество, жалбоподателят се представлява от пълномощника му адв. Г.,
която излага подробно становище по същество, като заявява, че исканата
информация относно това по какъв начин и ред, както и за какви средства е
предоставен общински имот за поставяне на вендинг автомат, е публична по своя
характер, защото касае ползването на публична и частна общинска собственост. Моли
се за присъждане на разноските в размер на заплатената държавна такса и се
прави възражение по размера на претендирания от другата страна адвокатски
хонорар.
Ответникът по жалбата – Секретар на Община Стамболийски, изразява
становище за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение още с
придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, както и с писмено
становище, а така също и в съдебно заседание чрез упълномощената адв. Д..
Последната е депозирала и писмена молба с възражение за недопустимост на
жалбата, както и за нейната неоснователност по подробно изложени съображения,
които са доразвити и в съдебно заседание. В същото от процесуалния представител
адв. Д. се твърди, че поисканият със заявлението за достъп до обществена информация
договор не съдържа обществена информация, а
индивидуална търговска информация, не е административен акт и не е
свързан с обществения живот, доколкото при сключването му Общината не действа
като публичен субект, а като изпълнител на влезли в сила административни актове
на Общински експертен съвет по устройство на територията. В крайна сметка,
обаче, е уточнено от страна на пълномощника на ответника, че такъв договор,
който е предмет на становището по същество няма сключван, а е налице издадено
разрешение за поставяне на вендинг автомат. Претендират се направените разноски
за адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за
образуваното производство, не е встъпила в производството и не е взела
становище.
Съдът, на първо място, намира, че жалбата е допустима,
както впрочем е прието и в разпореждането за насрочване и това е потвърдено с
определение в съдебно заседание. Същата е депозирана против годен за оспорване
индивидуален административен акт, доколкото се касае до решение, постановено по
реда на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, по повод на
заявление за достъп до обществена информация от жалбоподателя, което
решение подлежи на обжалване пред съд, съгласно чл.40 от ЗДОИ. Оспорването е в
срок, както и с правен интерес от обжалване. Неоснователно е твърдението на
ответника, че жалбата била недопустима, предвид насочването ѝ срещу
неправосубектно лице по ЗДОИ, като се сочи, че задължено лице по ЗДОИ е Кметът
на Общината, поради което и Секретарят на Община Стамболийски бил ненадлежна
страна. От страна на ответника очевидно не се прави разлика между страни в
производството и задължен субект по ЗДОИ. Следва да се има предвид, че страните
в производството са конституирани служебно от съда съобразно с чл.154, ал.1 от АПК и при съобразяване разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК, според която страна
по делото е органът, издал административния акт. В случая, издател на
оспореното решение е именно Секретар на Община Стамболийски, а дали същият има
съответни правомощия да издаде оспореното решение е въпрос по съществото на
делото, който е от значение за валидността на акта.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, съставляващи приетата административна преписка, намери следното
от фактическа страна:
Административното производство е започнало по подадено
от жалбоподателя Т. Заявление за достъп до обществена информация, адресирано до
Кмет на Община Стамболийски, което е постъпило в Общината на 01.02.2022 г. и му
е бил поставен входящ номер 582. В същото жалбоподателят Т. е посочил, че по
реда на ЗДОИ желае да му бъде предоставено копие на договора между Община
Стамболийски и фирма ***относно
поставяне на вендинг кафе машина на територията на общината. В заявлението
жалбоподателят посочил, че моли предварително личните данни в договора да се
заличат, както и да получи отговора по електронен път.
Заявлението за достъп до обществена информация на Т.
било разгледано от Секретар на Община Стамболийски, който бил изрично назначен
със заповед на Кмета на Община Стамболийски № 242/22.06.2017 г. като лице,
което да отговаря за приемането, разглеждането на заявленията по ЗДОИ и да
издава и подписва решения за предоставяне или отказ от предоставяне на
обществена информация. В срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ било издадено и решение №
003/11.02.2022 г. на Секретаря на Община Стамболийски, с което се отказал
достъп до обществена информация по заявлението на жалбоподателя Т.. Като правно
основание за отказа била посочена разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДОИ. Като
мотиви в решението се посочило, че правото на достъп до обществена информация
не е абсолютно, както и че е необходимо то да се свързва с обоснован правен
интерес, както и че този интерес следвало да бъде доказан. Посочено било и че
исканата информация засягала чужди права, като съгласно чл.57, ал.2 от КРБ
следвало правата да се упражняват добросъвестно, като не се допуска злоупотреба
с тях и не се накърняват правата или законните интереси на други. Като трети
пункт към мотивите на решението за отказ било пояснено, че заявителят не бил
страна по договорните отношения и дейността на задължения субект по никакъв
начин не засягала неговата правна сфера, поради което и съставеното мнение
нямало да послужи при упражняване на неговите прави или за защита на неговите
интереси. Посочено било, че понеже заявителят не е страна, то се предпоставяла
възможност за злоупотреба с правото на достъп до информация. В крайна сметка в
решението било заявено и че по реда на ЗДОИ не можело да се иска само достъп до
документи като материализиран носител на информация, защото законът касаел
искане на достъп до информация, а не за предоставяне на документ.
От правна страна, съдът намира следното: Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, като се установява, че Кметът
на Община Стамболийски, който се явява задължен субект по ЗДОИ /чл.3, ал.1/ е определил с представената
заповед от 2017 г. изрично съобразно с чл.28, ал.2 от ЗДОИ длъжностно лице, което
да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
обществена информация. Налице е поради това и изрична делегация на правомощия
по ЗДОИ и затова Секретарят на Община Стамболийски е действал в рамките на
законоустановените и делегирани правомощия на задължения по ЗДОИ субект, поради
което и решението не е нищожно. Не е възведено в жалбата и твърдение за
нарушение на чл.28, ал.2 от ЗДОИ.
Актът на Секретаря на Община Стамболийски обаче, макар
да е основан на разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДОИ, на практика не съдържа
конкретизация коя от посочените в тази разпоредба три хипотези издателят на
отказа намира, че е била налице, като по своето съдържание решението не
съответства на изискването на чл.38 от ЗДОИ за посочване на правното и на
фактическото основание за постановения отказ. Напротив, налице са твърде
формално и общо изложени мотиви, от които не става ясно какво точно е имал
предвид органът, за да постанови отказа си. В тази насока следва да се има
предвид, че съобразно чл.37, ал.1 от ЗДОИ, основание за отказ от достъп до обществена
информация е налице когато: 1.
исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон, както и в случаите по по чл.13, ал.2; 2.
достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне
на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен
интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през
предходните 6 месеца. В случая, от съдържанието на решението за отказ не би
могло еднозначно да се направи извод към коя от посочените три различни
хипотези съотнася отказа си издателят на акта, като в тази насока и не е налице
конкретно съответствие между цифрово посоченото правно основание за отказа и
изведените в него текстово мотиви. В тази насока, както се каза и изложените
мотиви са изключително неконкретни и общи. От съдържанието им може да се приеме,
че органът не е имал предвид случаите по т.1 и по т.3 на чл.37, ал.1 от ЗДОИ. Изложеното в пункт 1 от мотивите към
обжалваното решение, че исканата информация засягала чужди права, сочи
евентуално на основаване на решението на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 от
ЗДОИ. Следва да се има предвид обаче, че в решението не е посочено нито чии
интереси /на кое трето лице/ са засегнати от евентуалния достъп до информация, нито
дали органът е спазил процедурата по чл.31 от ЗДОИ и какъв е бил изходът от
същата, като от представената административна преписка, за която е посочено, че
е изпратена в пълнота, не е видно да е било изисквано изрично писмено съгласие
от което и да било трето лице във връзка с предоставянето на информация на
жалбоподателя по ЗДОИ. Впрочем, в съдебно заседание е посочено от пълномощника
на ответника, че дружеството ***не било давало своето съгласие за предоставяне
на информация, но липсват каквито и да било доказателства такова да му е било
искано от страна на административния орган.
На второ място, вероятно от изложеното по пункт 1 от мотивировката към
оспорения отказ, макар това пак да не е посочено изрично, се твърди, че
заявителят няма правен интерес да иска конкретната информация, доколкото е
посочено общо, че за търсенето на такава следвало да има обоснован и доказан
интерес. Следва да се има
предвид, че законът не поставя изискване заявителят да мотивира и доказва интереса си
от получаване на търсена от него обществена информация и това е напълно логично, тъй като достъпът до
обществена информация е едно субективно право, което е предоставено на всеки,
съобразно с предвиденото в чл.41
от КРБ, във вр. с чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ. Затова и тъй като в случая са спазени условията и реда за заявяване
достъп до обществена информация и не е налице предвиден в закон специален друг
ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, то жалбоподателят и правомерно е
упражнил правото си и не може да се говори за твърдяната
злоупотреба с право.
На трето място, доводът, на който се основава отказът, а именно, че че
заявителят не бил страна по договорните отношения и поради това дейността на
задължения субект по никакъв начин не засягала правната сфера на заявителя и
съставеното му мнение нямало да му послужи при упражняване на неговите права и
законни интереси, се явява напълно несъстоятелен. Очевидно е, че ако би бил
страна по договора, то за жалбоподателя би било безсмислено да иска информация
за съдържанието на същия. От изложеното в съдебно заседание становище на
ответната страна следва да се приеме, че същият на практика заявява, че е
отказал предоставяне на достъп по заявлението на жалбоподателя Т., макар това
изрично да не е посочено в решението, тъй като исканата информация не била
обществена. В тази насока следва да се тълкува изявлението на ответника,
направено пред съда, че поисканият договор не съдържал обществена информация, а
индивидуална такава, свързана с конкретен търговски субект, понеже договорът не
бил акт на орган на местната власт. Същевременно, пак ответникът е заявил в
съдебно заседание и че на практика с въпросното дружество, посочено в
заявлението на жалбоподателя, не бил сключван договор за поставяне на
преместваем обект, а му било издадено разрешение за поставянето на такъв, съгласно
специална наредба на Община Стамболийски. В тази насока и както правилно е
отбелязал пълномощникът на жалбоподателя в съдебно заседание, при условие, че
не е налице съществуващо договорно отношение, а административно такова, то
позоваването на ответника на това, че при договорни отношения с третото лице
исканата информация не била обществена, е напълно неотносимо към конкретния
случай. Исканата информация според съда, категорично е обществена по характера
ѝ. И това е така, доколкото тя се отнася до въпроси, свързани с
управлението на общинските имоти, защото касае поставянето на
преместваеми съоръжения върху общински терени, като в
заявлението на жалбоподателя за достъп до обществена информация се търси именно
информация касателно поставянето на вендинг кафе машина на
територията на Община Стамболийски. Според чл.11 от Закона за
общинската собственост имоти - общинска собственост се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, като се използват съобразно предназначението им и за нуждите, за
които са предоставени. В тази насока и с оглед легалната дефиниция на понятието
„обществена информация“, която се съдържа в чл.2, ал.1 от ЗДОИ, според
който „обществена информация“ по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти, то всякаква информация относно предоставянето на общински терени
за поставяне на преместваеми обекти с търговско предназначение, представлява
обществена информация по смисъла на ЗДОИ, доколкото се отнася до дейността на
задължен по закона субект, в случая органите на местното
самоуправление. Съгласно предоставената и от Община Стамболийски по делото
информация, с Решение на ОС Стамболийски е приета Наредба за реда и условията
за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Стамболийски,
като с разпоредбите на чл.6 и чл.7 от Наредбата, която е публично оповестена и
публикувана на сайта на Общината, се регламентира редът за издаване на
разрешение за поставяне върху общински терен на преместваемо съоръжение
/издавано от главния архитект на общината/ и разрешение за ползване на място,
общинска собственост за поставяне на стационарен преместваем обект /издавано от
Кмета на общината/. Съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата за получаване на
разрешение за поставяне, разрешение за ползване и за използването на
преместваемо съоръжение
се заплащат такси, одобрени от ОС Стамоблийски. В наредбата е предвидено и отнемане на
издаваните по нея разрешения със заповед на Кмета на Общината при определени
условия, както и осъществяването на контрол във връзка с ползването на терените - общинска собственост. В тази насока и търсената информация от заявителя относно поставянето
на вендинг машина за кафе на територията на Община Стамболийски е такава, която
ще допринесе за отчетността и прозрачността на работата на общинската
администрация и за съставяне на съответно мнение от адресата на информацията за
дейността на задължения по закона субект.
При това
положение и съдът намира, че незаконосъобразно е било отказано на жалбоподателя
предоставянето на исканата от него информация. Това, че същият е поискал
предоставяне на копие от договор за поставянето на преместваем търговски обект
от дружество на територията на община Стамболийски, а не просто информация
относно неговото съдържание, не може да е основание за отказ от предоставяне на
информацията, доколкото информацията е обществена, независимо от вида на нейния
материален носител, съгласно чл.2, ал.2 от ЗДОИ. В случая, както се каза, изясни
се, че на дружеството, по отношение на което е подадено заявлението, следва да
е било издадено разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, в
изпълнение изискванията на посочената специална Наредба на ОС Стамболийски,
поради което и ако такова е било издадено, то задълженият субект би следвало да
предостави данни относно съдържанието на същото, респективно копие от същото на
заявителя, съгласно искането му, доколкото
въпросното разрешение се явява акт на орган на местното самоуправление, свързан
с управлението на общинска собственост, което, както се каза следва да е в
интерес на населението на общината, а е видно и че заявителят-жалбоподател е
посочил адрес на територията на същата. Дори и да бе налице сключен договор с
посоченото в заявлението на жалбоподателя Т. търговско дружество, то това също
не би било годно основание за отказ от предоставяне на информация, доколкото в
случая, предвид характера на исканата информация, се касае до надделяващ
обществен интерес по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ вр. с §1, т.6 и т.5 от
ДР на ЗДОИ и от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да
отхвърлят презумирания от закона обществен интерес. В този смисъл е практиката
на ВАС обективирана напр. в Решение № 7866/2018
г. на ВАС по адм. д. № 10564/2016 г.
При това положение, като се вземе предвид факта, че е
било налице заявление до задължен по ЗДОИ субект за предоставяне на информация,
която е обществена по своя характер, то е следвало оправомощения Секретар на
Община Стамболийски да предостави исканата по вид и начин на предоставяне
информация, ако разполага с нея и тъй като това не е било сторено и поради това
са налице основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, то решението за отказ следва
да се отмени като незаконосъобразно и преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2 от АПК при
съобразяване на указанията на съда по приложението на материалния закон.
При този изход на спора и на жалбоподателя на
основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат претендираните разноски от 10 лева,
направени за образуване на делото.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 003/11.02.2022 г. на Секретар на Община
Стамболийски за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация
по Заявление за достъп до обществена
информация вх.№ 582 от 01.02.2022 г. от С.Н.Т.
с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката на Секретар на Община Стамболийски за ново
произнасяне по Заявление за достъп до
обществена информация вх.№ 582 от 01.02.2022 г. от С.Н.Т. с ЕГН **********, съобразно
с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Стамболийски да заплати на С.Н.Т. с ЕГН **********
***, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща размера на заплатената
държавната такса за образуване на делото.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: