МОТИВИ по
Присъда № 67 от 23.05.2012 г. по НОХД № 50 / 2012 г. на Военен съд Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** *** /******/ П.Д.Т.
от военно формирование /в.ф./ *** – *** е завършил *** образование – *** през
1982 г. През 1991 г. е завършил *** *** Преминал през различни длъжности *** .
Познавал в пълен обем регламентиращите документи и функционалните си задължения
за заеманата длъжност и прилагал същите в ежедневната си работа. Притежавал
богат професионален опит, който предавал на подчинените си. Резултатите от
проведените с командваната от него структура изпити, проверки и учения, били
добри. Ефективността от изпълнението на планираните и допълнително възлаганите
задачи било добра. Изявявал се като добър лидер. Умеел да формира, ръководи и участва
в работата на екип, като се съобразявал със задачите, стила и методите на
работата в него. Притежавал способност да мотивира и стимулира подчинените си.
Умеел да упражнява контрол и оказвал помощ. Проявявал честност, колегиалност и
етичност в отношенията си. Ползвал се с авторитет сред колеги и подчинени.
Поставените задачи изпълнявал качествено и в срок. Вземал оптимални решения и
ги привеждал в изпълнение в рамките на предоставените му права. Бил решителен и
настойчив при преодоляване на трудности. Притежавал способност за продължителна
и ефективна работа при значителни натоварвания и условия на стрес /т.3, л.56-57
д.п./. Бил поощряван шест пъти от които три пъти с „благодарност”, три пъти с
„предметна награда” и веднъж с „парична награда”. Не бил наказва по дисциплинарен ред /т.3, л.61
д.п./. Със заповед на *** № КВ-846 от 18.10.2010 г. е зачислен на работа и
доволствие във в.ф. *** – ***, считано от 01.11.2010 г. /т.3, л.55 д.п./. Не е
съден и не е бил осъждан за престъпление от общ характер. Не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /т.3, л.51 д.п./.
Подсъдимият *** *** /******/ И.Г.П.
е завършил ***образование. На служба в БА е от 12.09.2005 г., като „*** ” във
в.ф. *** – гр. *** е от 01.07.2010 г. В учебно-бойната подготовка на ротата
демонстрирал знания, учения и себеотдаденост. Активно се включвал в
провеждането на занятията и показвал отлични резултати. Физическото му
състояние било на отлично ниво. Не бил конфликтна личност. Поддържал много
добри колегиални взаимоотношения със старши, равни и по-младши военнослужещи,
като при необходимост винаги оказвал съдействие и помощ на колегите си. Не са
били забелязани психични отклонения в поведението му /т.3, л.67 д.п./. Бил
поощряван пет пъти от които три пъти с „благодарност”, веднъж с „предметна
награда” и веднъж с „грамота”. Не бил
наказва по дисциплинарен ред /т.3, л.68 д.п./. Не е съден и не е бил осъждан за
престъпление от общ характер. Не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК /т.3, л.53 д.п./.
По време на службата си,
подсъдимите извършили следното:
На 26.04.2011 г. към 16:00 часа,
подсъдимите *** П.Т. и ****** И. ***, като се движели с лек автомобил „***” тип
джип, който бил пригоден за офроуд. Пътували към хижа ***. След като тръгнали
по черен път, подс. П. поискал да управлява автомобила, за да види как върви,
както и направили, като си разменили местата. Движейки се с автомобила по черен
горски път, управляван вече от подс. П., в един момент им замирисало на бензин.
Спрели автомобила и установили, че същият е дефектирал, като бил скъсан
бензинопровода и бил счупен бензиновия филтър. Подс. Т., около 19:30 – 20:00
часа, изпратил подс. П. да търси помощ, тъй като на това място, нямало обхват
по мобилните телефони, след което се захванал да поправи повредата. След
известно време, Т. успял да отремонтира повредата на автомобила с подръчни
средства, след което седнал да чака подс. П.. В един момент видял диво прасе,
което преминавало пред него. Тъй като не могъл да издържи на изкушението си на
ловец, сглобил пушката марка „***” ***, *** калилбър, която се намирала в
автомобила зад предна дясна седалка, поставена в раница разглобена на две
части, и произвел изстрел към прасето, в следствие на който, го повалил до едно
дърво, с разклонени клони. На мястото, където паднало прасето, подс. Т.
разгънал лебедката на автомобила, която била с дистанционно управление,
прекарал въжето й през полиспаст /макара/ и прехвърлил въжето през един клон на
дървото, след това с парашутна връв
завързал животното за глигите, повдигнал го с лебедката от земята, след което
го застопорил за клона и освободил лебедката,
като прасето останало да виси във въздуха, завързано с парашутните върви
за клона. Обърнал автомобила на заден ход, демонтирал покрива на автомобила, който бил мек и
разглобяем, след което прерязал с нож вървите, с което прасето било вързано и
същото паднало в багажното отделение на автомобила. След това отново сглобил
покрива на автомобила и завил прасето с гъбина. Отвързал останалото въже от
клона и заедно с полиспаста, ги прибрал в автомобила. Разглобил пушката и я
укрил в района, като я заровил в шума от листа, след което продължил да часа
подс. П.. След известно време П. дошъл и двамата, с автомобила потеглили
обратно посока село ***, да се прибират, без. подс. Т. да е споделял какво е
направил. Движили се бавно, поради настъпилата повреда, като автомобила управлявал
подс. П..
Същевременно, същия ден, около
19:00 часа св.гр.л. Г.М. - съдружник във фирма ”*** ***” *** гр. ***,
концесионер на *** участък ”***”, в района на дейност на *** – ***, получил
сигнал по мобилния си телефон, от дежурния ловен надзирател св. К.Щ., че на територията на ловното
стопанство, се чуват изстрели. М. разпоредил на Щ. да вземе служебен автомобил
и да провери района за евентуални нарушители. Щ. извършил обход на района около
два часа, но не открил нарушители и се прибрал в база ”***”. Там служителите го
уведомили, че чули отново изстрели от района на местността „***”. Тогава Щ. се
обадил отново на М., като му съобщил за това. М. *** със служебен автомобил „***”,
като взел със себе си ловния надзирател св. Н.П., назначен на щат във фирмата.
В движение, разпоредил на Щ. да блокира района в посока към гр. *** и уведомил
колегите си от Ловно стопанство гр. ***. М. *** около 22.00 ч. и паркирал джипа
на паркинга на Тракийски култов комплекс с. ***.
Около 23:00 ч., в непосредствена
близост до култовото селище, М. и П. забелязали светлини на фарове на МПС,
което се движело към тях по черния път. М. преместил джипа на средата на пътя,
с което препречил пътя на идващата кола, с цел да я спре. Със светлините на
запалените фарове, дал знак на водача на идващия автомобил да спре. Водачът на
автомобил „***” - джип, първоначално спрял. М. му се представил и казал да
загаси двигателя и предаде ключовете на автомобила. Тогава водачът се опитал да
тръгне срещу П., който бил на пътя пред автомобила. Това наложило М. да извади
законно притежаваното си лично оръжие – пистолет ”***” и прострелял предната
дясна гума на джипа, като възпроизвел два изстрела. П. ***, на Щ. и на другите
служители от ловното стопанство за съдействие.
През това време и след
произведените изстрели, водача на джипа подс. П., слязъл от автомобила,
заобиколил го отзад и побягнал към гората, под пътя. М. го разпознал, че това
бил подс. П. ***. Познавал го добре, защото същият често посещавал района с
мотор или пеш. П. започнал да го гони в тъмното, но не успял да го настигне. По
късно, подс. П. ***.
Същевременно М. се опитал да
задържи седящия мъж на предната дясна седалка. Мъжът се опитал да отвори
вратата, но М. затискал същата отвън. При натиска, стъклото на вратата се
счупило. Тогава М. разпознал на светлините от фаровете на неговия джип, че този
мъж е подс. ****** П.Т.. Същият се опитал да излезе от колата, но М. му
попречил. В един момент подс. Т. успял за излезе от автомобила. М. се опитал да
го задържи, хващайки го за якето, но Т. го съблякъл, отскубнал се и
побягнал към дерето. След време се
прибрал в гр. *** с автобус.
По-късно, на мястото пристигнали
полицейски служители от РУП – ***. Извършили оглед на джипа, при който, в
багажника открили отстреляна дива свиня, бойно снаряжение, оптически прибори,
уред за нощно виждане, фенерчета, ловни патрони - калибър ***, камуфлажно яке с
надпис ”П.”, лични документи на подс. Т..
На следващия ден следобед, подс. Т.
с личния си лек автомобил се върнал обратно на мястото, където бил заровил
пушката, намерил същата и я взел със
себе си.
На 28.04.2011 г. подс. Т.
доброволно предал пушката на к-н Узунов, прокурор при ПВОП, заедно с друго
негово лично оръжие и документи /т.2,
л.46 д.п./.
В последствие, с квитанция към
приходен касов ордер от 13.07.2011 г. подс. П.Т. е внесъл сумата 2510.00 лева в
касата на *** – ***, но не по сметката на ощетеното юридическо лице „*** ***” ***
гр. *** /т.1, л.152 д.п./.
От приложената справка на ОД на
МВР гр. *** и документи по делото се установява, че подс. П.Т. има разрешителни
за притежаване на лично оръжие: дълго-цевно ловно и късо-цевно бойно оръжие,
като под № 8 е отразена нарезна цев на „***” *** *** /т.2, л.112-113 д.п./.
От приложената справка на ОД на
МВР гр. *** сектор „Пътна полиция” се установява, че лек автомобил „*** ***” с
рег. № *** на 07.09.2010 г. е регистриран като собственост
на П.Д.Т. /т.2, л.125 д.п./.
От справка изх.№ 021 от
09.05.2011 г. на „*** ***” *** - *** и изх.№ ЛР-03-26 от 12.05.2011 г. на РД на
горите - *** се установи, че по чл.82, ал.4 от ППЗЛОД на 26.04. и 27.04.2011 г.
не са били издавани разрешителни за лов на едър дивеч /т.2, л.103 и л.105
д.п./.
Видно
от заключението на изготвената и приложена към делото ветеринарно - медицинска експертиза,
обоснована по извършена аутопсия на труп на диво прасе, пол мъжки /глиган/ изготвена
от вещото лице д.М.Д. - ветеринарен
лекар, лицензиран експерт е със заключение, че външния оглед е без особености,
с изключение на деформиран преден десен крайник в областта на копитото, с
килограми на трупа 120 – 130 кг. и бивни 15 – 16 см. При външния оглед е открит
отвор от огнестрелно оръжие в областта на шията, като куршумът е разкъсал
сънната артерия и вена, предизвикал е обширен кръвоизлив от смъртоносен
характер, като в последствие пронизал и сърцето. Смъртта е настъпила около
20:00 до 21:00 часа на 26.04.2011 г. /т.1, л.156-157 д.п./. В съдебно
заседание, д.Д. заявява, че поддържа заключението си, което бил изготвил. На
зададените въпроси от страните отговаря, че деформацията на копитото било
отдавнашно нараняване, и че освен тази травма, други наранявания от рода на
охлузвания, порязвания, външни белези от закачане, влачене и промушване, не бил
констатирал по животното. Други видими охлузвания или рани по накрайниците, по
врата и плешките на животното също не е констатирал. По негово виждане е нямало
проблеми или счупване по бивните на животното. Заявява, че от изстрела е
възможно отвън на прасето да няма кръв, тъй като е било разкъсано сърцето и
цялата кръв е отишла в гръдната кухина. Замразяването на животното не оказвало
влияние, ако е имало нещо, да го прикрие. Деформацията на преден крайник била
видна с просто око. По негово виждане е нямало проблеми или счупвания по
бивните. Теглото на прасето се определяло в процентно отношение като 70-80 % от
цялото тегло е месо. Общото тегло било теглено. Часа на смъртта е определил въз
основа на трупното вкочаняване, статус на смъртта, черен дроб, съкращаване на
мускули. Най вече въз основа на черния дроб се определял часа на смъртта.
Животното е било замразено тотално в хладилна камера и оставало в същото
състояние, след изваждането му.
Съдът
намира, че заключението на вещото лице е компетентно изготвено, с необходимите
знания и опит в съответната област и дава отговори на поставените от страните
въпроси.
Видно от
заключението на изготвената и приложена към делото оценъчна експертиза,
обоснована по извършен оглед на отстреляно животно изготвена от вещото лице и..
Д.Ж. – старши експерт по ловно и рибно стопанство в Регионална дирекция по
горите гр. *** е със заключение, че се касае за дивя свиня от мъжки пол, на
възраст 4-5 години, с тегло 120-130 кг. Видно от оценителния протокол, общата
оценка на трофеят от 108,75 точки по СIС. По утвърдени от министъра на
земеделието и храните минимални цени за ползване на дивеч и дивечови продукти
за организиран ловен туризъм в РБ за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.
в раздел цени за отстрел на дивеч, въпросния трофей влизал в графа от 20 до 22
см на средноаритметичната дължина на долните зъби с минимална цена от 1000 евро,
плюс 30 евро за всеки следващ милиметър. Същият трофей, със средноаритметична
дължина на долните зъби от 20,65 см при цена за отстрел, е от 1000 евро плюс
195 евро добавка за всеки следващ милиметър, като крайната обща цена на трофея
е 1195 евро. Теглото на дивечовото месо на конкретната дива свиня е 60 кг.,
след обработка на цялото животно – изкормено, без глава и крака, при минимална
цена от 1,5 евро за килограм, като крайната цена е 90 евро. По този начин,
общата цена на ловния трофей и дивечовото месо възлизала на 2510 лева /т.1,
л.160-168 д.п./. В съдебно заседание и.. Ж. поддържа заключението си, което бил
изготвил. На зададените въпроси от страните отговаря, че е присъствал при
извършване на аутопсията на животното. Заявява, че трофея представлява горни и
долни зъби. При долните се измервала дължината с ролетка, най-широкото място
със шублер и се измерва обиколката на горните зъби. Другите фактори били
добавка за красота и оглед за недостатъци, като в случая нямало недостатъци.
Добавката е минимална тоест 2 точки поради това, че трофея не е достигнал
максималния си потенциал и няма как да му се дадат повече точки като добавка.
Бил симетричен и няма как да му се отнемат точки. В последствие, трофея му бил
предоставен за оценка в Регионална дирекция по горите в гр. ***, под формата на
четири зъба от „*** ***”, изкарани от черепа. Зъбите се изкарвали чрез
изваряване на самия череп. Същите били поставени в кутия за да нямало
наранявания. Нямало е разминавания в глигите.
Съдът намира, че заключението на
вещото лице е компетентно изготвено, с необходимите знания и опит в съответната
област и дава отговори на поставените от страните въпроси.
Видно от
заключението на изготвената и приложена към делото съдебно-биологична експертиза № 45/2011 г.,
обоснована по изследване на червеникаво-кафява течност, примесена с почва,
изготвена от вещото лице Н.К. – експерт в сектор БНТЛ при ОД на МВР гр. *** е
със заключение, че по обекта с №№ 2 и 3 – пластмасова клечка с памучни тампони
от двете страни, единият от които е с червено-кафяв цвят и почва с
червено-кафяви зацапвания по нея, има кръв. Червено-кафявата течност по обект №
1 – пластмасова бутилка от минерална вода с вместимост 0.5 л. и етикет с надпис
„***”, е кръв. Кръвта по обектите с №№ 1, 2 и 3 е свинска /т.1,
л.171-176/. Като база за изготвеното
заключение, вещото лице е ползвало иззетите при оглед на местопроизшествие от
29.04.2011 г. тъмнокафява попита течност в пръстта в размери 5 см /т.1, л.56-63
от д.п./.
Съдът
намира, че заключението на вещото лице е компетентно изготвено, с необходимите
знания и опит в съответната област и дава отговори на поставените въпроси.
Съпоставяйки
датата на отстрела на животното – 26.04.2011 г. и тази на извършения оглед, се
установява, че огледа е извършен няколко дни след това. Освен това, района, в
който е извършен огледа е от такова естество, че е обект на непосредствен лов
на животни. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че не може
безусловно и категорично да се твърди, че иззетата кръв принадлежи именно на
убитото диво прасе.
Видно от заключението на
изготвената и приложена към делото
комплексна съдебно-балистическа и техническа експертиза № 27/2011 г.,
обоснована по изследване на ловни карабини, патрони и деформиран проектил,
изготвена от вещото лице *** И.Г. – Началник сектор „*** ” при РС „Военна
полиция” гр. *** е със заключение, че представените 10 броя патрони калибър
7,62 х 51 мм; *** с оловен сърдечник,
производство на „***, са годни да произвеждат изстрели. Същите по смисъла на
чл.6 от ЗКВВООБ са боеприпаси.
Представената ловна карабина” ***
е калибър 7,62 х 51 мм; *** Winchester, е технически изправна и годна да
произвежда изстрели. Същата по смисъла на чл.4 от ЗКВВООБ е огнестрелно оръжие.
Представената ловна карабина „***
***” с две цеви № *** е технически изправна и годна да произвежда изстрели и с
двете цеви. Същата по смисъла на чл.4 от ЗКВВООБ е оръжие. Представената втора
цев № *** ***” е умишлено напречно надрана откъм долния срез, на дълбочина 5-6
мм, с твърд, остър метален предмет.
Намереният проектил, в тялото на
дивата свиня, представлява част от патрон калибър 7,62 х 51 мм „RWS *** WIN” с
оловна сърцевина, еднакъв по вид калибър и производител, с намерените 10 броя
на 27.04.2011 г. в л.а.”*** ***” с рег.№ ***
Представеният проектил, намерен в
тялото на дива свиня е бил изстрелян от ловна карабина „******” с монтирана цев
№ *** ., собственост на Т. /т.1, л.180-192 д.п./.
Съдът намира, че заключението на
вещото лице е компетентно изготвено, с необходимите знания и опит в съответната
област и дава отговори на поставените въпроси.
Видно от
заключението на изготвената и приложена към делото съдебно-химическа експертиза № 362/2011 г.,
обоснована по изследване на три цеви на оръжия и тампони от натривки, изготвена
от вещото лице П.К. – експерт при БНТЛ при ОД на МВР гр. *** е със заключение,
че по протривките от двете цеви на ловна карабина „*** ***” и от цевта на ловна
карабина „***” – обекти на експертизата, бе установено наличия на черен нагар и
остатъци от барутни частици и бездимен барут /т.1, л.195.201 д.п./.
Съдът
намира, че заключението на вещото лице е компетентно изготвено, с необходимите
знания и опит в съответната област и дава отговори на поставените въпроси.
Видно от
заключението на изготвената и приложена към делото съдебно-биологична експертиза № 69/2011 г.,
обоснована по изследване на униформено камуфлажно яке с табела „П.” и
отличителни знаци на БА, зелен пуловер с надписи – BUSOF и камуфлажно яке с
надпис GORE-TEX е със заключение, че
след изследване на всички зацапвания и наслоявания, съмнителни за кръв, по
обекти с №№ 1, 2 и 3 се установи, че по тях няма кръв /т.1, л.207-211 д.п./.
Съдът
намира, че заключението на вещото лице е компетентно изготвено, с необходимите
знания и опит в съответната област и дава отговори на поставените въпроси.
В хода на
съдебното следствие, с оглед пълното изясняване на делото и вземане на решение
съгласно чл.14 от НПК, в присъствието на страните, бе извършен оглед в района
на местността „***”, мястото на отстрела на животното, показано от гр.ищец Г.М..
При огледа се констатира, че на това място и около мястото на намерената кръв
върху черния път, няма дебели дървета /л.139 от .с.д. и фотоси №№ 5, 6, 7 и 8
от с.д./.
В хода на
съдебното следствие, с оглед пълното изясняване на делото и вземане на решение
съгласно чл.14 от НПК, в присъствието на страните, бе извършен оглед в района
на местността на отстрела на животното, показано от подсъдимия П.Т.. При огледа
се констатира, че от двете страни на черния път, се намират дебели
дървета, с разклонени клони /л.139г от
с.д. и фотоси 14, 15 и 16 от с.д./.
В хода на съдебното следствие, с оглед пълното
изясняване на делото и вземане на решение съгласно чл.14 от НПК, в присъствието
на страните, бе извършен следствен експеримент, със задача относно
демонстриране на механизма по товаренето на отстреляния едър дивеч от
животински вид „дива свиня” в багажника
на лек автомобил „***” тип „джип” по начин, какъвто обяснява подсъдимия П.Т..
Съдът констатира, че подсъдимия Т. натовари сам чучело с тегло 120 кг.,
наподобаващо отстреляното животно по начин, както е обяснил /л.139г-140г
с.д. и фотоси 17-35 от с.д./.
Изложената фактическа обстановка, извършените огледи на
местности и извършения следствен експеримент дават основание на съда да приеме
за категорично доказано, че от обективна и субективна страна, подсъдимият ******
П.Т. е осъществил престъпния състав на чл.237, ал.1 от НК, тъй като на 26.04.2011 г. между 21:00 часа –
23:00 часа, в района на местността „***”, ловно стопанство „***”, *** участък „***”,
находящи се в землището на с. ***, общ. ***, убил чрез отстрелване – произвел
един изстрел с огнестрелно оръжие - личната си ловна нарезна карабина „***” с
монтирана цев *** , законно притежавана, с валидно разрешение за носене на
ловно оръжие обр.2 № *** ., един брой
едър дивеч от животинския вид „дива свиня”, пол мъжки, с тегло 120 кг. на
стойност 2510 лв., собственост на „*** ***” *** гр. ***, концесионер на ловно
стопанство „***”, *** участък „***”, без надлежно разрешение, изискващо се
съгласно чл.57, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и чл.82,
ал.4 от ППЗЛОД.
ПРИЧИНИ:
ниско правно съзнание, неспазване на ЗЛОД
МОТИВИ: да отстреля диво прасе
Съдът счита, че обясненията на подсъдимия ****** Т. са достоверни. По
принцип, съгласно разпоредбата на чл.115 от НПК обясненията на подсъдимия
представляват гласно доказателствено средство и няма пречка да се включат в
доказателствения материал. Те представляват годно първично доказателствено
средство и като такова, в него се съдържат преки доказателства по отношение на
фактите, подлежащи на доказване. Съдът ги намира за достоверни, тъй като същите
не са голословни и не са единствени, а се подкрепят от обясненията на подс. П.,
частично от свидетелските показания, писмените доказателства и веществените
доказателства, изготвените експертизи, протоколи за оглед на местности и
следствен експеримент.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите ******
Т. и ****** П., от показанията на свидетелите Т. и Л., от събраните на
досъдебното производство доказателства
показанията на свидетелите М., П., Б., Н.,
К., В., Щ., Б., К. и Д., от назначените в хода на досъдебното производство ветеринарно - медицинска
експертиза, оценъчна експертиза, съдебно-биологична експертиза, комплексна
съдебно-балистическа и техническа експертиза, съдебно-химическа експертиза,
съдебно-биологична експертиза, протоколи за оглед на местопроизшествие,
протокол за доброволно предаване, огледи на местности, следствен експеримент,
както и от останалите доказателства по делото.
С
внесения в съда обвинителен акт, по отношение на подсъдимия .*** П.Т. е
повдигнато обвинение за това, че:
1. на 26.04.2011 г. между 21:00 часа – 23.00 часа, в
района на местността „***” ловно стопанство „***”, *** участък „***”, находящи
се в землището на с. ***, общ. ***, в
съучастие като извършител, убил чрез отстрелване – произвел един изстрел с
огнестрелно оръжие - личната си ловна нарезна карабина „***” с монтирана цев ***;.
*** WIN, законно притежавана, с валидно разрешение за носене на ловно оръжие
обр.2 № ***г., един брой едър дивеч от животинския вид „дива свиня”, пол мъжки,
с тегло 120 кг. на стойност 2510 лв., собственост на „*** ***” *** гр.***,
концесионер на ловно стопанство „***”, *** участък „***”, без надлежно
разрешение, изискващо се съгласно чл.57, ал.1 от ЗЛОД и чл.82, ал.4 от ППЗЛОД,
като след отстрела на едрия дивеч – един брой дива свиня, двамата с помагача ******
И.Г.П. ***, натоварили животното в багажника на лек автомобил „***” модел „***”
с ДК № ***, собственост на П.Д.Т. *** и след извършване на престъплението,
двамата се отдалечили от мястото на отстрела с лек автомобил „***” модел „***”
с ДК № ***, шофиран от помагача ****** П. и в багажника на който
автомобил, е бил транспортиран отстреляния едър дивеч – един брой дива свиня –
с оглед престъпление по чл.237, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и
2. за това, че на 26.04.2011 г.
около 23:00 часа, в района на *** , находящ се в землището на с. ***, общ. ***,
предал на ****** И.Г.П. ***, огнестрелно оръжие - ловна нарезна карабина „***”
с монтирана цев № *** , собственост на Т. /валидно разрешение за носене на
ловно оръжие обр.2 № ***г./, без да има за това надлежно разрешение съгл. чл.57
от ЗОБВВПИ – с оглед престъпление по чл.339, ал.1, алт.3 от НК.
С
внесения в съда обвинителен акт, по отношение на подсъдимия ****** И.П. е повдигнато обвинение
за това, че :
1.на 26.04.2011 г. между 21:00
часа – 23:00 часа, в района на местността „***” ловно стопанство „***” ***
участък „***”, находящи се в землището на с. ***, общ. ***, в съучастие като
помагач на извършителя *** *** П.Д.Т. ***,
който убил чрез отстрелване – произвел един изстрел с огнестрелно оръжие
личната си ловна нарезна карабина „***” с монтирана цев *** , законно
притежавана, с валидно разрешение за носене на ловно оръжие обр.2 № *** г.,
един брой едър дивеч от животинския вид „дива свиня”, пол мъжки, с тегло 120 кг
на стойност 2510 лева, собственост на „*** ***” *** гр. ***, концесионер на
ловно стопанство „***” *** участък „***”, без надлежно разрешение, изискващо се
съгласно чл.57, ал.1 от ЗЛОД и чл.82, ал.4 от ППЗЛОД, а ****** П. умишлено е улеснил извършването
на престъплението чрез обещание да се даде помощ след деянието : след отстрела
на едрия дивеч – един брой дива свиня, помогнал на извършителя *** *** Т., да натовари животното в багажника на лек
автомобил „***” модел „***” с ДК № ***, собственост на *** *** Т., което и
сторил и по друг начин : шофирал, след
извършване на престъплението, лек автомобил „***” модел „***” с ДК № ***,
собственост на П.Д.Т., в който автомобил на предна дясна седалка е пътувал
извършителят *** *** Т. и в багажника на
който автомобил, е бил транспортиран отстреляния едър дивеч – един брой дива
свиня - с оглед престъпление по чл.237, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4, пр.3 и пр.6
от НК и
2. за това, че на 26.04.2011 г.
около 23:00 часа, в района на Тракийски култов комплекс, находящ се в землището
на с. ***, общ. *** придобил, чрез предаване от страна на *** *** П.Д.Т. *** и
държал огнестрелно оръжие - ловна нарезна карабина „***” с монтирана цев № ***,
собственост на *** *** Т. /валидно разрешение за носене на ловно оръжие обр.2 №
*** без да има за това надлежно разрешение съгл. чл.77, ал.2 и ал.3, вр.чл.84,
ал.1 от ЗОБВВПИ – с оглед престъпление по чл.339, ал.1, алт.1 и алт.2 от НК.
Представителят
на държавното обвинението поддържа така повдигнатите обвинения спрямо двамата
подсъдими. В пледоарията си излага фактическа обстановка такава, каквато е
описана в обвинителния акт и се базира на заключенията на изготвените
експертизи. Счита, че и двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни и
по двете им обвинения. Предлага на подсъдимите Т. и П. да им бъде наложено
наказание лишаване от свобода към средата и за двете престъпления и да бъде приложен чл. 66 от НК. Предлага
подсъдимия Т. да бъде лишен от право на лов за максимален срок и да бъде лишен
да притежава ловно, огнестрелно оръжие и късо за самоохрана, а подсъдимия П. да
бъде лишен от право на късо огнестрелно оръжие. Предлага лекия автомобил с два
броя талони и ловна нарезна карабина „***”, собственост на подсъдимия Т., да
бъдат отнети в полза на държавата, като вещи послужили за извършване на
умишлено престъпление. Предлага двамата подсъдими да бъдат осъдени да заплатят
солидарно разноските по делото.
Повереника
на гражданския ищец заявява, че изложената фактическа обстановка от прокурора е
обоснована. Прави бележка, че неговата функция е да обоснове наличието на
законово основание на гражданския иск и да бъде уважен в пълния му размер.
Констатира, че с изрично съгласие от страна на подсъдимите и техните защитници,
процеса се провежда по съкратеното съдебно следствие. Обръща внимание, че
подсъдимия Т. на няколко пъти се възползвал от законовата възможност да даде
обяснения, при която в голямата им част имали за цел да обосноват липсата
участие на подсъдимия П. в участието му
в провеждането на незаконен лов и,
че е нямало предаване на оръжие от страна на Т. на П., като излага и
съответните пояснения. Прави бележка, че е възможно да е имало радио сянка т.е.
да е нямало обхват на мобилните телефона на мястото където двамата подсъдими са
били. Обръща внимание, че при първоначалния оглед на автомобила „***” не е била
намерена лебедка под предна дясна седалка. Пояснява, че има несъответствие
относно мястото на движението на животното от гледна точна на автомобила така
както обяснява подсъдимия Тарлаков и заключението на експертизата по отношение
на начина на отстрела на животното. Изтъква момента на намиране в устата на
животното цели царевични зърна, което говори, че животното е било отстреляно в
близост до хранилката в местността „***”. Смята, че обективно е невъзможно Т. с
наранена ръка да успее да шофира автомобил по горски пътища, когато се е
предвижвал до мястото, където е скрил оръжието и да се върне до града. Счета,
че и двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни в извършване на
незаконен лов. Моли двамата подсъдими солидарно да възстановят причинената
имуществена вреда.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимия
****** П.Т. изтъква, че Военно-окръжна прокуратура *** е повдигнала и
поддържа обвинения срещу двамата подсъдими, което се подкрепя и от гражданския
ищец. Пояснява ролята на доказателствата и на действията по доказването
съгласно НПК. Обръща внимание, че с оглед представените множество веществени
доказателства по делото, част от които не ставало ясно защо са били задържани и
сочи, че прокуратурата не е била на ясно какво трябва да докаже. Акцентира, че
протоколите за оглед са извършени в нарушение на НПК поради което следва да се
изведат от доказателствения материал и излага съответните пояснения. Прави
извода, че въз основа на тези констатации не можело да се обоснове
обвинителната теза на прокурора, тъй като не може да се индефицира с прасето по
делото, но и мястото на отстрела. Още повече, че местността „***” е в района на ловно
стопанство, където се ловува редовно и се отстрелват прасета, което поражда
съмнение, намерената кръв да е от друго прасе.
Пояснява, че в протокола за оглед не е отразено наличие на следи от
влачене, така както е заявил гр.ищец и пояснява защо е така. Прави извода, че
това обстоятелство изключва подс. Т. да е отстрелял на това място прасето.
Заостря внимание, че даденото от вещото лице д.Д. заключение не е обосновано и
възниква съмнение за правилността му относно времето за настъпване на смъртта
на животното. Счита, че д.Д. няма съответната компетентност на ветеринарен
патоанатом в областта на ветеринарната медицина, тъй като същия не сочи
обстойни и научно обосновани изводи за
мотивировката, даваща отговор относно часа на смъртта на животното, като излага
съответни пояснения. На мнение е, че експертизата на вещото лице и.. Ж. е под
съмнение относно нейната правилност, тъй като няма данни животното да е
теглено. Заостря вниманието върху обстоятелството, че глигите липсват, като
веществени доказателства по делото. Счита, че по този начин експертизата е
опорочена, и че липсва връзка между глигите на прасето, открито в автомобила на
подс. Т. и тези, представени за оценка. Прави извода, че въз основа на
извършения следствен експеримент, мястото, където била скрита пушката, е имало
следи от ровене на диво прасе, и че
следва да се ценят показанията на под. Т. като правдиви, тъй като неговите
твърдения, не са опровергани с нищо. Заостря внимание, че нямало доказателства,
че в тъмен калъф се е намирала пушка – дълго нарезно оръжие, който под. Т. бил
предал на подс. П., с което е било убито прасето. Твърди, че това са само едни
предположения на заинтересовани свидетели. Прави извода, че органите на
досъдебното производство тенденциозно са събирали доказателства по отношение на
подс. *** Т., базирайки се на проведеното разпознаване. Счита, че гражданския
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като убитото прасе, не
било собственост на гр.ищец. – концесионера. Пояснява, че една осъдителна
присъда не може да почива единствено на самопризнания. Такава е възможна само,
когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Изтъква, че не
са налице годни доказателства, за да се обоснове осъдителна присъда, а са
налице само предположения. При тези доказателства счита, че подс. Т. следва да
бъде оправдан по обвинението по чл.339 от НК. Счита, че по обвинението по
чл.237 от НК, следва да му бъде наложена глоба на основание чл.78а от НК в
минималния й размер.
Подсъдимия
****** Т. разбира в какво е обвинен и дава обяснения. Твърди, че след като
прокурора го е попитал за оръжието, той доброволно го е предал, както и
всичкото останало негово оръжие. Счита, че е оказал пълно съдействие на
прокуратурата. Всичко, което е било поискано от него, го е направил. Не се
признава за виновен по обвинението по чл.339 от НК и за съучастничество.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимия ****** И.П. изтъква, че изцяло се
присъединява към изложеното от колегата защитник на подс. Т., който направил
максимално пълен анализ на доказателствата. Счита, че част от свидетелските
показания, които са депозирани с цел да се услужи на пострадалото дружество, са
вътрешно противоречиви. Изтъква, че събраните по делото многобройни
доказателства, дават основание да се твърди, че подс. П. не е извършил
вменените му във вина престъпления. Не се спорило, че на инкриминираната дата П.
е бил заедно с *** на територията на ловната дружинка, но с единствена цел
офроуд шофиране. По време на шофирането на джипа, по тази пресечена местност,
джипа се развалил и П. отишъл да потърси помощ. След като се върнал, повредата
била отстранена от Т. и двамата отново са потеглили с джипа. В близост до
Тракийския храмов комплекс край ***, били пресрещнати от М. и П.. Последвала
разправия и били произведени изстрели от пистолета на М.. Единствената реакция
на П. е била да избяга, тъй като се почувствал сериозно застрашен. Твърди, че
не е събрано нито едно доказателство, по отношение на П. за съучастничество по
чл.237, ал.1 от НК. Счита, че мястото на отстрелване на животното, не е на
територията на „*** ***”. Обръща внимание, че вещото лице не може да даде
категорично заключение, че иззетата кръв от местността „***” е именно от
прасето, което е отстреляно. Счита, че обвинението, по отношение на П. по
чл.237, ал.1 от НК, не само че не е доказано по безспорен начин, но от
събраните доказателства, категорично се опровергало и прави пояснения в тази
насока. По отношение на обвинението по чл.239, ал.1 от НК неговите съображения
са идентични с тези на колегата. Моли съда да не крекитира показанията на М. и П.
в частта на предаването на калъфа. По отношение на гражданския иск, счита че
същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед горното, моли съда
да оправдае и по двете повдигнати обвинения подс. П..
Подсъдимия
****** П. разбира в какво е обвинен и дава обяснения. Не се признава за
виновен. Моли съда да го оправдае и по двете обвинения.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото преки и косвени доказателства, взети
поединично и в тяхната съвкупност, стигна до единствения извод, че действията
на подсъдимия ****** П.Т. не съставляват престъплението по чл.237, ал.1, пр.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.339, ал.1, алт.3 от НК, и че действията на ****** И.П.
не съставляват престъплението по чл.237, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4, пр.3 и
пр.6 от НК и по чл.339, ал.1, алт.1 и алт.2 от НК. За да стигне до този извод,
съдът взе предвид следното :
Безспорно
установено по делото е, че на 26.04.2011 г. след обед, двамата подсъдими се намирали в село ***, като се
движели с лек автомобил „***” тип джип. Пътували посока хижа ***. След като
тръгнали по черен горски път, джипа започнал да управлява подс. П., с цел да го
изпробва. Установено е, че автомобила получил повреда /отразена в протокол за
оглед на МПС т.1, л.65-72 д.п. , която била отстранена от подс. Т.. През това
време, подс. П. отишъл ла търси помощ. Установено е, че подс. Т. с ловно оръжие
отстрелял диво прасе. Установено е, че натоварил прасето сам, с помощта на
помощни средства, в багажника на автомобила, след което го завил с габина. Тези
безспорни доказателства, се установяват от обясненията на двамата подсъдими,
които съдът намира за не противоречиви.
Спорния
момент, който би довел до инкриминиране на деянията от подсъдимия ****** П.Т. и
подсъдимия ****** И.П. е, дали двамата в съучастие, първия като извършител,
втория като помагач, след отстрела на дивото прасе, със задружни усилия, са
натоварили същото в багажника автомобила,
който автомобил след това управлявал подс. П., и дали подс. Т., без да има за
това надлежно разрешение съгласно чл.57 от ЗОБВВПИ, е предал огнестрелно
оръжие, а подс. П. е придобил и държал същото огнестрелно оръжие, без да има за
това надлежно разрешение съгласно чл.77, ал.2 и ал.3, вр.чл.84, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Подсъдимия Т., отрича
обстоятелството П. да е присъствал при отстрелването на животното и да му е
помагал при товаренето на животното в автомобила, като твърди, че го е отсрелял
той, без знанието на П., и след това го е натоварил сам, без помощта на П..
Отрича, също така, да е предавал на подс. П. и огнестрелно оръжие. Твърди, че
след произведения изстрел, е разглобил пушката на две съставни части и я
заровил под паднала на земята шума.
Подсъдимия П. твърди, че не е
знаел за отсрела на животното, отрича да е помагал на Т. при товаренето на животното
в багажника на автомобила, както и да е придобивал и държал огнестрелно оръжие.
Твърди, че през това време, бил отишъл да търси помощ и не е бил даже и
свидетел на остстрела на животното и не е помагал при неговото натоварване в
автомобила. Твърди, че не е знаел за пушка в автомобила, и че не е взимал от Т.
и държал такава.
Осъдителна
присъда, съгласно чл.303, ал.1 от НПК, може да бъде поставена само, ако
обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин. Тя не
може да почива на предположения и съмнения. Изводите, за доказаност на
обвинението по начин, изискуем по закона, следва да са направени след
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
За да се произнесе по първото
обвинение, съдът взе предвид следното : Съучастието е задружно умишлено участие
на две или повече лица в осъществяването на едно умишлено престъпление.
Необходимо е, всеки от участниците, да има умисъл не само за престъплението, но
и за съучастието в него. За да е налице помагаческа дейност, е необходимо
помагача да е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения,
обещания да де даде помощ след деянието, остраняване на спънки, набавяне на средства
или по друг начин, с което да допринася за осъществяването на изпълнителното
деяние. Съдът, спазвайки правилата на чл.14 от НПК извърши следствен
експеримент, с цел установяване на наличие на съучастническа дейност на двамата
подсъдими по обвинението им по чл.237, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за
подс. Т. и по чл.237, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.4, пр.3 и пр. 6 от НК за подс. П..
След провеждането му, съдът констатира, че подс. Т. натовари сам в багажника на
джипа, без помощна на подс. П., отстреляното от него животно по начин, какъвто
той е депозирал в обясненията си. Това, безспорно обстоятелство, даде основание
на съда, да даде вяра на неговите обяснения, които се подрепят и от обясненията
на подс. П.. Ето защо съдът прие, че доказателствата по делото, събрани по
време на съдебното следствие, очертават различна фактическа обстановка от тази,
приетата от прокурора. Установи се, че подс. Т. самостоятелно, с деянието си, е
осъществил състава на едно престъпление, по свои собствени подбуди и
самостоятелно взето решение, без да се подпомага от друго лице. По делото не са
установени доказателства, потвърждаващи тезата на прокурора за съучастническа
задружна дейност между подс. Т. и подс. П.. Единствения източник на
доказателство, което е неоспоримо, е един брой едър дивеч от животински вид
„дивя свиня”, пол мъжки, с тегло 120 кг. намерен завит с гъбина, при огледа, в
багажника на автомобил „***” модел „***” тип джип, собственост на подс. Т..
Обстоятелството, че животното е било завито с гъбина се потвърждава от показанията
на св. Т., което допринесе до основанието съдът да счете, че подс. Т. е точен и
искрен в обясненията си, тъй като този факт, не е отразен в протокола за оглед
на местопроизшествие. Обстоятелството, че отстреляното животно е собственост на
„*** ***” *** гр. ***, концесионер на ловно стопанство „***”, се установява от
показанията на св. Щ., който го разпознал, тъй като слагали камери на местата,
където подхранвали дивеча и по единия от предните крака, тъй като бил счупен и
е зараснал на криво.
При така приетите за установени
от съда факти, се налага противоположен правен извод, относно вмененото
обвинение срещу подс. Т. и подс. П. а именно, че двамата, след отстрела на
животното от страна на Т., със задружни усилия, като са го повдигнали и са
натоварили същото в багажника на автомобила. По тези изложени съображения,
съдът постанови оправдателен диспозитив по повдигнатите обвинения - по чл.237,
ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за подс. Т. и по чл.237, ал.1, пр.1, вр.чл.20,
ал.4, пр.3 и пр. 6 от НК за подс. П..
За да се произнесе по второто
обвинение, съдът взе предвид следното:
От фактическа страна,
предмет на делото, се явява изясняването на обстоятелството предал ли е подс. Т.
огнестрелно оръжие, негова собственост, без да има за това надлежно разрешение,
а подс. П. придобил ли е, чрез предаване и държал ли е същото огнестрелно
оръжие, без да има за това надлежно разрешение, съставляващо престъпление по
чл.339, ал.1 алт.3 НК за подс. Т. и по чл.339,ал.1, алт.1 и алт.2 НК за подс. П..
Досежно това обстоятелството, отразено в обвинителния акт на прокурора, съдът
не го споделя.
Съдържанието на
показанията на свидетелите, посочени от прокурора, не насочва съда към такива
изводи. Анализ на тези доказателствени средства - показанията на свидетелите –
очевидци Г.М. и Н.П., послужили за основание на прокурора за направата на
неговия извод, не дава основание на съда да ги възприеме като правилен такъв,
тъй като от тях не може да се направи един единствено възможен извод, че подс. Т.
е предал, а подс. П. е придобил и държал огнестрелно оръжие. Свидетеля М. –
концесионер на ловното стопанство, в показанията си от 27.04.2011 г. е заявил
единствено, че е разпознал човека, седящ на седалката до шофьора - *** Т..
Последвала кратка схватка, след което двамата от джипа избягали, като не
споменава какви са били действията на шофьора на джипа, самите негови действия,
взаимодействието на лицата от джипа. В последващи негови показания от
02.05.2011 г. същия заявява, че джипа тръгнал срещу колегата му Пейченов, което
наложило да простреля с личното си оръжие, предна дясна гума на джипа. През
това време, водача на джипа слезнал и той разпознал в негово лице ****** П. ***,
когото добре познавал. Седящия на предна дясна седалка, подал на П. калъф,
тъмен на цвят, с пушка, след което П. заобиколил джипа и избягал към гората. П.
се опитал да го догони, но не успял. В
последващ отново негов разпит от 26.07.2011 г. заявява, че на предна дясна
седалка седял Т., а шофьор бил П.. Т. се навел и прошепнал нещо на ухото на П.,
който отворил шофьорската врата и слизайки, поел пушката, която му била
подадена от Т.. След като я взел, веднага побягнал. Бил сигурен, че това било
огнестрелно оръжие – дълго нарезно оръжие, с което било отстреляно прасето.
Оръжието представлявало тежък, дълъг предмет, с дължина около един метър. От
анализа на тези гласни източници, на които се е позовал прокурора, съдът ги
намира за непоследователни, изменящи и разширяващи се във всеки един етап на
тяхното депозиране, стараейки се да подкрепят тезата на обвинението за наличие
на оръжие и че подсъдимите имат уговорка за оръжието – единият да го предаде, а
другият до го вземе.
Свидетеля П. – ловен
надзирател във фирма „*** ***” ***, в показанията си от 02.05.2011 г. заявява,
че водача на джипа „***” къса база, черен на цвят, с две врати, не се подчинил
на командата на М. и се опитал да тръгне срещу него. В един момент, водача
слезнал, като държал калъф с пушка и хукнал в посока напоителния канал към
гората. П. го подгонил и продължил да го гони около 30-40 м. преди канала, но
не успял да го стигне и се върнал обратно, като не заявява на действията на М.
– стрелбата, за взаимодействията на лицата от джипа и за случилото се в
напоителния канал. В последващ разпит от 26.07.2011 г. заявява, че двамата се
придвижвали с джип „*** ***” с рег. № ***.
Т. се навел към П. и му прошепнал нещо на ухото. Тогава П. отворил шофьорската
врата и слизайки, поел пушката, която му била подадена от Т., след което
веднага побягнал. Бил сигурен, че това било дълго огнестрелно оръжие, с което
било отстреляно прасето. П. носел пушката в дясната си ръка, като бил хванал
дръжките на калъфа. Така бягайки, П. стигнал до напоителния канал, който бил
изграден от бетонни плочи. Спънал се и паднал в канала. Тогава, при падането П.
чул шум, от удар на тежък метален предмет в бетона. Според него, оръжието било
с дължина около един метър, като вече дава описание на калъфа, в който била
поставена пушката, че гонил П. до самия канал, дава описание на канала и пояснява,
какво бил чул от падането на П. в канала. От анализа на тези гласни източници,
на които се е позовал прокурора, съдът ги намира за непоследователни, изменящи
и разширяващи се във всеки един етап на тяхното депозиране, стараейки се да подкрепят
тезата на обвинението за наличие на оръжие – дълго огнестрелно оръжие, с
дължина около един метър и за уговорка между подсъдимите за предаването и
приемането на оръжието.
Предвид изложеното, съдът поставя под съмнение
истинността, правдивостта и точността на показанията на св.М. и св.П. в тази им
част относно наличието, предаването от страна на подс. Т. и приемането и
държането на оръжие от страна подс. П.. Съдът намира, че същите не следва да се
ползват с кредит на доверие от съда, тъй като са непоследователни, неточни,
недостоверни и противоречиви на безспорно установените факти по делото. Това е
така, защото показанията на св. М. и св. П. са противоречиви както сами по себе
си, така и взаимно. Още повече, изхождайки от отношенията на П. със гражданския
ищец М., който се явява негов работодател, което предполага даване на показания
в интерес на гр.ищец. Така описаните противоречия и взаимоотношения,
кредитираните обяснения на подсъдимите, не позволява съдът да даде вяра на
казаното от М. и П. и да приеме за безспорно установени обстоятелствата,
съдържащи се в техните показания в частта на предаване и приемане на оръжието.
Поради тази причина, съдът не кредитира показанията им в частта, в която същите
заявяват, че са видели предаването от подс. Т. на подс. П. на черен калъф с
„огнестрелно нарезно оръжие”.
Съдържанието на показанията на
свидетелите Т. – готвач в туристически комплекс „***”, Б. – шофьор на автобус
към фирма „***” *** -
***, Н. – ***разузнавач от РУП - ***, К. ***, В. – ст.полицай РУП - ***, Щ. –
ловен надзирател в туристически комплекс „***”, Л. – горски надзирател към
държавно стопанство гр. ***, Б. – директор на ТПДСГ - ***, К. - Главен
счетоводител на ТПДСГ - *** и Д. - счетоводител на ТПДСГ – ***, не насочва към
изводите на представителя на обвинението. Тези свидетели, някой от тях, които
са полицейски служители, други които са служители на фирмата концесионер, и
които са пристигнали на местопроизшествието в последствие, други са служители
на ловно стопанство ***, са дали показания обективно не допринасящи до
обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Св. Л. видял, че имало джип,
спрян на пътя. Седмица, след това, със
система GPS установил, че местността „***” попада в района на „*** ***”.
Познавал Г.М. от много години и били приятели. Св. Т., при направения оглед на
автомобила, видял в багажника убито диво прасе, което било поставено върху
найлон и закрито с габини. Св. Б. *** видял пътник, който му махнал да спре с
автобуса. Мъжът бил около 50 години.
Слязал на спирката на стъкларския завод в гр. ***. Св. Н. на 26.04.2011 г.
около 23:40 часа получил съобщение от Г.М.,
че около 23:00 часа в района на ловното стопанство лицето П.Д.Т. е убил без
надлежно разрешение едър дивеч, след което е избягал. Същите обстоятелства
заявяват св. К. и св. В.. Св. Щ. около 21:30 часа чул изстрел, посока едно от
местата, където подхранвали дивеча. Неговите колеги са обадили, че на пътя за
с. ***, след Култовото селище, са засекли да слиза джип. След като отишъл на
место забелязал, че вътре в багажника на автомобила имало диво прасе. Като
видял убитата дива свиня, я разпознал, тъй като слагали камери на местата,
където подхранвали дивеча и я разпознал по това, че единия от предните крака,
бил счупен и е зараснал на криво. Св. Б. предполага, че главния счетоводител и
касиера са се заблудили и са приели парите, тъй като не било ясно, къде точно е
убита дивата свиня. Св. К., като прочела постановлението на военния прокурор се
заблудила, че парите били дължими. Св. Д. заявява, че в кабинета й се явил
непознато за нея лице, което заявило, че иска да внесе сумата от 2510 лева.
Като основание за това й показало постановление на военен прокурор. Завела го
при Главния счетоводител. Изготвила ПКО и приела паричната сума. По време на
съдебното следствие, с оглед изясняване обстоятелствата и начина на проведения
следствен експеримент по досъдебното производство, съдът служебно допусна до
разпит в качеството им на свидетели, поемните лица, участващи в него – *** З.Т. и *** Д.Т..
От техните показания, все установява че действително провеждането на
следствения експеримент е бил отпочнат,
но в по-късен етап, е бил преустановен по нареждане на прокурора.
Обективния анализ на
показанията на тези свидетели, не въвеждат в доказателствата по делото какъвто
и да било факт, даващ основание на съда за постановяване на осъдителна присъда.
Не е налице каквото и да е доказателство, което успешно да бъде
противопоставено на фактите, изложени от подс. Т. и подс. П., че първия е
предал, а втория е приел и държал огнестрелно оръжие.
Тежестта на доказване в
наказателния процес е за прокурора и той следва да представи достатъчно и
убедителни доказателства, с които да обори тезата на подсъдимия. В случая,
обвинението е противопоставило доказателствени източници, които са внесли само
съмнения, без обвинението да е доказано по категоричен начин. Постановяването
на осъдителна присъда е възможно само, когато обвинението бъде доказано но
несъмнен и категоричен начин, което означава, че от доказателствата не може да
се направи друг извод освен този, че именно подсъдимите са осъществили
инкриминираното деяние, както от обективна и субективна страна.
Поради изложените по-горе
съображения, съдът споделя напълно доводите релевирани от защитата на двамата
подсъдими в пледоарията и ги намира за правилни, обосновани и юридически
издържани. На същата база съдът намира възраженията на прокурора и на
гражданския ищец за несъстоятелни и необосновани.
С оглед на така събраните по делото
доказателства, съдът приема, че деянието на подс. ****** П.Т. по чл.339, ал.1,
алт.3 от НК и деянието на подс. *** И.П. по чл.339, ал.1, алт.1 и алт.2 от НК не
съставлява престъпление, поради което постанови оправдателен диспозитив.
Съдът,
за да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия ****** П.Т. по
чл.237 ал.1 от НК, се съобрази със следните обстоятелства: съдебното следствие
по делото е протекло по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие,
чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното самопризнание, с което е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, отличните му
характеристични данни и безупречната служба, като военнослужещ, наложените
многобройни поощрения, изразеното съжаление за стореното и обстоятелството, че
вече е уволнен от кадрова военна служба.
Съдът,
при преценка на горните обстоятелства намира, че в конкретния случай по
отношение на подсъдимия ****** П.Т. са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се окаже
несъразмерно тежко, и като взе предвид предвиденото от закона за това
престъпление наказание, стигна до извода, че наказанието „лишаване от свобода”,
следва да бъде заменено с „пробация”.
При
определяне на конкретните пробационни мерки, както и при тяхната
индивидуализация за престъплението по чл.237, ал.1 от НК съдът съобрази
изброените по-горе смекчаващите отговорността обстоятелства намира, че на
подсъдимия ****** П.Т. следва да бъдат наложени следните пробационни мерки,
определени към минимума, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т 2 НК :
„задължителна
регистрация по настоящия адрес” за срок от една година, с явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично и
„задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година.
Разпоредбата
на чл.237 от НК е предвидила освен наказанието лишаване от свобода и лишаване
от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съдът намира, че следва да се съобрази с
нормата на чл.49, ал.1 от НК, а не с тази на чл.94, ал.1 от Закона за лова и
опазване на дивеча. За да бъде приложена тази норма от ЗЛОД е необходимо,
лицето да е извършило нарушение по чл.84, ал.1 и 2, чл.85 и чл.86, ал.1. В
конкретния случай, по отношение на подсъдимия ****** П.Т. е вменено нарушение по чл.57, ал.1 от
ЗЛОД и чл.82, ал4 от ППЗЛОД. Ето защо съдът намира, че подсъдимия следва да
бъде лишен от правото да ловува, към предвидения в закона под средния минимум за
срок от една година. Съображенията на съда в тази насока са, че на същия е
определено наказание при условията на чл.55 от НК, че е съдействал чрез
самопризнанията си за разкриване на обективната истина – посочил е мястото на
което е извършил отстрела на едрия дивеч, сам и доброволно е предал оръжието на
органите на досъдебното производство, с което е отстрелял дивеча, изразеното от
него критично отношение и разкаяние на извършеното, както и обстоятелството, че
същия дългогодишен ловец и до момента не е бил наказван по ЗЛОД.
По делото се намират писмени
данни в уверение на това, че по своя инициатива подс. П.Т. е внесъл с приходен
касов ордер сумата от 2510 лева в касата на Държавно горско стопанство – гр. ***,
а не по сметка на ощетеното юридическо лице, което обстоятелство съдът намира
за неправилно. По делото е установено, от приложения фотоалбум /т.1, л.78, сн.1
и т.2, л.33-36 от д.п./ и от показанията на свидетеля К.Щ. -ловен надзирател в
туристически комплекс „***” с. ***, че
отстреляното животно е собственост на „*** ***” *** – ***. Свидетелят твърди,
че е разпознал дивата свиня по това, че единия от предните крака бил счупен и
бил зараснал на криво, тъй като слагали камери на местата, където подхранвали
дивеча /т.1, л.138 д.п./. Видно от постановлението за привличане в качеството
на обвиняем от 27.06.2011 г. ****** Т. е бил обвинен, че с действията си е
причинил имотна вреда на „*** ***” *** гр. *** в размер на 2510 лева. На това
следствено действие е присъствал и упълномощен от него адвокат – защитник. В
протокол за разпит на обвиняем, Т. е заявил, че се е запознал с постановлението
за привличане в качеството на обвиняем, и че му е ясно повдигнатото обвинение,
което обстоятелство говори, че същият е знаел на кого е причинил имуществената
вреда.
Съдът намира, че предявения от
„*** ***” *** гр. *** граждански иск против подсъдимия ****** П.Д.Т. за сумата
в размер от 2510.00 /две хиляди петстотин и десет/ лева, за причинени
имуществени вреди за убития чрез отстрелване с огнестрелно оръжие едър дивеч от
животински вид – дивя свиня, е доказан по основание. Като е извършил описаното
по-горе деяние, инкриминирано с настоящата присъда, подсъдимия виновно е противоправно
е причинил на ловното стопанство имуществени вреди. Видно от заключението на
назначената по делото оценъчна експертиза, общата оценка на ловния трофей и
дивечово месо е 2510.00 лева. Тази сума се явява равностойността на убитата
дива свиня и към настоящия момент, не е възстановена на собственика му. Предвид
изложеното, съдът намира, че сумата от 2510.00
лева е достатъчна да обезщети „*** ***” *** гр. ***, поради което искът
се явява доказан и по размер и за толкова съдът го уважи, ведно със законната
лихва считано от датата на увредата – 26.04.2011 г., до окончателното й
изплащане, а в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, следва да
бъде осъден да заплати сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща държавна
част върху уважения иск..
Съдът,
като взе предвид, че подсъдимия ****** П.Д.Т. е признат за виновен намира, че
на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата
по бюджета на съдебната власт направените по делото деловодни разноски в размер
на 753,00 /седемстотин петдесет и
три/ лева, представляващи възнаграждение на вещи лица за явяването им в съдебно
заседание и защита по изготвените ветеринарно-медицинска експертиза и оценъчна
експертиза, както и възнаграждение на вещи лица за изготвените по досъдебното
производство съдебно – биологична експертиза, комплексна съдебно балистична и
химическа експертиза и съдебно химическа експертиза.
Съдът счита, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като ловна нарезна карабина „***” с
монтирана цев №*** собственост на подсъдимия ****** П.Д.Т., следва да се отнеме
в полза на Държавата, като вещ послужила за извършване на умишлено
престъпление.
Съдът счита, че ще следва да
бъде приложена разпоредба
на чл.53, ал.1 от НК, защото законодателят изрично е посочил, че независимо от
наказателната отговорност, се отнемат в полза на Държавата определени вещи,
които принадлежат на виновния и са послужили за извършване умишлено престъпление. Лекият автомобил марка „***” модел
”***” с ДК № ***, № на рама *** и двигател № ***, е собственост на
подсъдимия ****** П.Д.Т. и е послужил за извършване на умишлено престъпление, това по чл.237, ал.1 от НК. С оглед изричната разпоредба на чл.53, ал.1, буква „а”, алт.2 от НК
автомобилът следва да бъде отнет в полза на Държавата.
Водим
от гореизложеното, от събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение
и въз основа на закона, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
25 юни
2012 г.
гр. Пловдив