№ 341
гр. Благоевград, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500160 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано по жалба от
А.М. Г., ЕГН **********, чрез адв. В.В., против определение № 436/
15.12.2021 г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, с което е
прекратено производството по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог,
поради недопустимост на иска.
Жалбоподателят твърди, че постановеното определение от РС е
неправилно и незаконосъобразно във всички негови части, тъй като
молителят е този, който е носител на правото на избор кой ред за защита да
предприеме – реда по чл. 404 ГПК или реда по чл. 126, ал. 2 СК.
Възможността за защита по реда на чл. 404 ГПК не изключва правния интерес
от защита по реда на чл. 126, ал. 2 СК.
Прави искане за отмяна на определение № 436/ 15.12.2021 г. по гр. д.
№ 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог.
Отговор на частната жалба е подаден. В отговора на частната жалба се
оспорват наведените доводи в частната жалба.
Частната въззивната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК
и отговаря на изискванията на закона, поради което е процесуално допустима.
Окръжен съд – Благоевград, след като прецени материалите по делото,
1
намира следното:
Районен съд – Разлог е бил сезиран с искане за връщане на детето В.А.
Г., ЕГН **********, при неговия баща А.М. Г., ЕГН ********** на адрес: с.
Б. общ.Р. ул. "А", включително и чрез изземването му от майката Цв.В. Г.,
което искане е на основание чл. 126, ал. 2 СК.
С определение № 436/ 15.12.2021 г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на
РС – Разлог, съдът е прекратил производството по гр. д. № 1106/ 2021 г. по
описа на РС – Разлог, като е приел, че съгласно чл. 126, ал. 1 от СК,
родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако
важни причини не налагат да живеят отделно. За обезпечаване на това правно
положение в чл. 126, ал.2 СК е предвиден административен ред за изземване
на дете, което не живее с родителите си. Текстът на чл. 126, ал.2 от СК следва
да се тълкува систематично във връзка с чл. 126, ал.1 от СК и има предвид
както хипотезите, при които родителите на децата живеят заедно /независимо
дали са в граждански брак или фактическо съжителство/, така и случая,
когато децата живеят само с единия родител, комуто са предоставени за
упражняване родителските права /в тази насока възприетото в определение №
75 от 17.2.2014 г. на ВКС по ч. гр. дело № 345/14 г. на Първо ГО/.. В
настоящия случай е налице влязло в сила решение № 3782 от 09.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 443/2018 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което
е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 от
СК във вр. чл. 59, ал. 9 от СК, с което са уредени въпросите относно
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на
лични отношения и дължимата издръжка. Цитираното споразумение има
силата на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от ГПК-т.е. въз основа на
съдебното решение, с което се утвърждава споразумението на родителите за
местоживеенето на детето, страната да може да се снабди с изпълнителен
лист. На основание чл. 404, ал.1, т.1 от ГПК това решение е изпълнителен
титул и подлежи на изпълнение в страна от ЕС по реда на Регламент №
2201/2003 г. на Съвета на ЕС относно компетентността,признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,свързани с
родителската отговорност или по реда на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца, предвид
наведените в молбата фактически твърдения. По тази причина молителят
няма правен интерес от съдебно производство за издаване на Заповед по чл.
2
126, ал.2 СК срещу майката на децата, с оглед на което така образуваното
производство е процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено като
такова от съда.
Прекратителното определение е предмет на настоящето обжалване.
Както правилно е приел първостепенният съд, с исковата молба, въз
основа на която е образувано гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, е
искане за връщане на детето В.А. Г., ЕГН **********, при неговия баща А.М.
Г., ЕГН ********** на адрес: с. Б. общ.Р. ул. "А", включително и чрез
изземването му от майката Цв.В. Г., което искане е на основание чл. 126, ал. 2
СК.
Неправилен е извода на съда, че наличието на основание по чл. 404,
ал.1, т. 1 от ГПК, като изпълнителен титул, който подлежи на изпълнение в
страна от ЕС по реда на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕС относно
компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата,свързани с родителската отговорност или по реда на
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца, обуславя липса на правен интерес от молителя от съдебно
производство за издаване на Заповед по чл. 126, ал.2 СК срещу майката на
децата.
Обжалваният акт е незаконосъобразен. С определение № 75 от
17.2.2014 г. на ВКС по ч. гр. дело № 345/14 г. на Първо ГО, е прието, че
административният ред по чл. 126, ал. 2 за изземване на дете е приложим не
само в тясната хипотеза, при която детето се е отклонило или е било
отклонено от местоживеенето си, но и когато е нарушено правното
положение детето да живее с родителите си или с единия от тях.
В настоящият случай молителят твърди, че детето е останало да живее с
майка си във Великобритания и следователно молителят е активно
легитимиран да сезира съда с искане по чл. 126, ал. 2 от СК. В този смисъл,
първостепенният съд не е имал право да прекратява производството по тази
молба. Той е следвало да се произнесе по съществото й. Поради това
определението му е неправилно и следва да бъде отменено.
С обжалваното определение първостепенният съд е приел, че наличието
на друг ред за защита – чрез снабдяване с изпълнителен лист на основание
изпълнителен титул – решение на съд за предоставяне на родителски права,
3
въз основа на който да се реализира изпълнителен процес, обуславя липса на
правен интерес от защита по реда на чл. 126, ал. 2 ГПК. Изводът на съдът е
неправилен.
Съгласно чл. 126, ал. 1 СК, родителите и ненавършилите пълнолетие деца
живеят заедно, освен ако важни причини не налагат да живеят отделно. За
обезпечаване на това правно положение в чл. 126, ал. 2 СК е предвиден
административен ред за изземване на дете, което не живее с родителите си.
Текстът на чл. 126, ал. 2 СК следва да се тълкува систематично, във връзка с
чл. 126, ал. 1 и чл. 125 СК – така и определение № 75 от 17.2.2014 г. на ВКС
по ч. гр. дело № 345/14 г., тъй като буквалното тълкуване води до неправилен
извод за по-тясно прилагане на административния ред за изземване на дете,
отколкото е имал предвид законодателят. Съгласно разпоредбата на чл. 125,
ал. 1 СК, право и задължение на родителя е да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото
образование, лични и имуществени интереси. Родителят отглежда детето,
формира възгледите му и осигурява образованието му - чл. 125, ал. 2 СК.
Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете
- чл. 125, ал. 3 СК. На задълженията на родителя, уредени в чл. 125 СК,
отговаря правото на детето да бъде отглеждано и възпитано по начин, който
да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие - чл. 124, ал. 1 СК. Майката, съгласно решение № 3782 от 09.07.2018
г., постановено по гр.д. № 443/2018 г. по описа на Районен съд – Разлог, има
право на лични отношения с детето, но родителските права са предоставени
на бащата. В този смисъл, правата и задълженията правата и задълженията по
чл. 125 и чл. 126, ал. 1 СК, са възложени на основно на бащата. От връзката
между чл. 126, ал. 2 СК и чл. 124, чл. 125 и чл. 126, ал. 1 СК следва, че
административният ред за изземване на дете се прилага не само в тясната
хипотеза, когато то се е отклонило или е било отклонено от местоживеенето
си, но и в тези случаи, при които местоживеенето е запазено, но е нарушено
изискването и правното положение детето да живее с родителите си или с
единия от тях, на когото съдът е възложил упражняването на родителските
права. В тежест на родител, на когото са възложени родителските права върху
детето, да определи местоживеенето на детето, като наличието на друг ред за
защита – чрез издаване на изпълнителен лист и изпълнение чрез него, не
лишава производството по чл. 126, ал. 2 СК от предмет и първостепенният
4
съд следва да се произнесе по съществото на искането, с което е сезиран.
Поради гореизложеното следва да се уважи частната жалба, като се
отмени обжалваното определение и делото се върне на РС – Разлог за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 436/ 15.12.2021 г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по
описа на РС – Разлог, като незаконосъобразно.
Връща делото на РС – Разлог за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5