Р Е Ш
Е Н И Е №
993
гр. Бургас, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI
наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 02.07.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1892 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И.Х., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 360/24.04.2020 г., издадено от директора на РДГ гр. Бургас, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 91, ал. 4 от Закона за рибарството и
аквакултурите, вр. чл. 70, ал. 1 ЗРА, за нарушение по чл. 24, ал. 5 от ЗРА във
вр. с чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от ЗРА, е наложено наказание „глоба” в размер на 1500
лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. В.Р. от БАК, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – РДГ гр. Бургас, чрез
процесуалния си представител юк. С., моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На
16.04.2020 г., на р. Русокастренска, с. Тръстиково, жалбоподателят извършвал
любителски риболов с една въдица – пръчка,
поставена в работно положение във водата, в период на забрана за риболов
– 15.04.2020 г. до 31.05.2020 г., без да има уловена риба. На място била
извършена проверка от служители РДГ Бургас – С.Н. и И.А., които установили
нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 5 вр. чл. 32, ал. 1 ЗРА. Жалбоподателят
веднага извадил въдицата от водата. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя,
който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения посочил, че
не е знаел, че има забрана. Впоследствие било издадено процесното НП, което е
предмет на проверка в настоящото производство.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени
материали. Съдът кредитира изцяло показанията на св. С.Н., вкл. и досежно
обстоятелството, че въдицата на жалбоподателя е била във водата, в т. нар. „работно
положение”, без на нея да е имало уловена риба. Въпросните показания са последователни
и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което и съдът им дава
вяра изцяло.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на Регионална
дирекция по горите - гр. Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. При съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление,
поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят
е извършил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от ЗРА, любителският риболов се разрешава
само през светлата част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода
на забраната по чл. 32, ал.1 от ЗРА. Последната предвижда, че във водните обекти
по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми
през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1 към чл. 32, ал. 1
от ЗРА.
Съгласно приложение 1, б. „Б“, т. 5 и б. „Г“, забранява
се улова на пролетно-лятно размножаващи се риби във водни обекти, намиращи се
до 500 м надморска височина, през периода на размножаване от 15 април до 31 май.
Съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, риболовът представлява поставянето на разрешени
уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на
улова от водата, неговото пренасяне и превозване. А съгласно т. 27, любителският
риболов е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван
от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран
по определени за това правила. От посочените разпоредби може да
се направи извода, че жалбоподателят е осъществявал любителски риболов чрез въдица,
поставена в работно положение, във водите на р. Русокастренска. Изпълнителното деяние,
видно от съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 70, ал. 1 от ЗРА, се изразява в дейност
"лов на риба", като самият улов на такава не е елемента на състава от
обективна страна. Установи се по безспорен начин и че жалбоподателят е
осъществявал любителски риболов в срока на постановената от министъра на
земеделието забрана, съобразно чл. 32 ал. 1 от ЗРА.
Независимо от горното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
по следните съображения. В случая е приложим института на "маловажен случай"
по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение
№ 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай"
се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност"
следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като
се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус,
съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК,
във вр. с чл. 11 ЗАНН, доколкото се отличава от останалите типични такива.
Съдът отчита обстоятелството, че в случая не е била уловена риба, тоест макар да
са били застрашени, обществените отношения реално не са били увредени. Риболовът
се е осъществявал с една въдица, т.е. под максимално допустимите по закон. Като
смекчаващо обстоятелство съдът отчете младата възраст на нарушителя, че нарушението
е за първи път, доколкото по делото няма данни жалбоподателят да е наказван за подобни
нарушения, както и че веднага след нарушението е преустановил риболова. Нарушението
е незначителено
и според съда налагането на санкция в размер на 1500 лв. би изиграло в случая отрицателно въздействие върху нарушителя, вместо
да осъществи целите на административното наказание.
Всички тези обстоятелства преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения
от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на
административното нарушение. Поради това санкционираната деятелност съставлява
"маловажен случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б."а"
от ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда
счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
се отмени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 360/24.04.2020 г., издадено
от директора на РДГ гр. Бургас, с което на жалбоподателя А.И.Х., ЕГН **********,
на основание чл. 91, ал. 4 ЗРА, вр. чл. 70, ал. 1 ЗРА, за нарушение по чл. 24,
ал. 5 ЗРА във вр. с чл. 32, ал. 1 и ал. 3 ЗРА, е наложено наказание „глоба” в
размер на 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС