О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№590
гр.Кюстендил, 23.10.2017г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
трети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Веселина Джонева
след като разгледа
докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№62/2016г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.248 ал.1 във връзка с чл.
78 и чл. 81 от ГПК
По делото е
постановено решение, с което съдът е отхвърлил, като неоснователен, предявения
от „*******“ АД, с ЕИК *******, против „*******“ ЕООД, с ЕИК *******, иск с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ
за признаване за установено по отношение на „*******“ ЕООД съществуването на
задължение на същото към „*******“ АД, за което е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№390/2013г. по описа на РС-Кюстендил за сумата от 89 083.36 лева, дължима на основание запис на
заповед, издаден на 09.12.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда– 14.02.2013г., до окончателното
изплащане. Със същото решение съдът е осъдил „*******“ АД да заплати на „*******“
ЕООД разноски в размер на 5 164.17 лева.
За да определи
размера на дължимите в полза на ответника разноски, съдът е приел какви суми
дружеството е доказало да е заплатило. Съдът не е зачел намиращите се по
търг.д.№75/2013г. три преводни нареждания за извършени плащания по три фактури
в полза на адв.Д, на обща стойност от 1 500
лева, да удостоверяват заплащане на адвокатско възнаграждение по настоящото
дело, поради липса на индивидуализация, даваща основание да се приеме, че се
касае за свързано с настоящото производство плащане, поради което не е присъдил
тази сума. Наред с това, КОС е намалил, поради прекомерност, заплатения от „*******“
ЕООД адвокатски хонорар на адв.Д. – от 3 600 лева
на 3 202.50 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора и
минималния размер по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
В срока за
обжалване „*******“ ЕООД е подало молба по чл.248 от ГПК, съдържаща искане за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез присъждане в
полза на дружеството, както на сумата от 1 500 лева - сторени разноски по
т.д.№73/2013г. по описа на КОС и ч.гр.д.№390/2013г. по описа на КРС, така и на
сумата от 397.50 лева – явяваща се разлика между действително заплатеното и
дължимо адвокатско възнаграждение от 3 600 лева и присъденото такова от
КОС след редуцирането му, поради прекомерност такова от 3 202.50 лева.
В молбата се
твърди, че при определяне на разноските в тази им част, КОС е формирал погрешни
изводи. Сочи се, че в разрез с приетото от съда, по т.д.№73/2013г. по описа на
КОС и ч.гр.д.№390/2013г. по описа на КРС са налице данни относно естеството на
извършените три броя плащания, в общ размер на 1 500 лева, доколкото във
фактурите, посочени във вносните бележки изрично е записано, че сумите
представляват възнаграждения за процесуално представителство по заповедното
производство и по образуваното след това исково такова, т.е. тези суми са ясно
и конкретно индивидуализирани и следва да се присъдят в полза на дружеството.
Поддържа се още, че съдът неправилно е счел, че минимумът на дължимото за
делото адвокатско възнаграждение е 3 202.50 лева, изхождайки от погрешното
разбиране, че цената на иска е 89 083.36 лева, вместо да приеме
действителната цена на иска, която възлиза на 103 000 лева, при което
заплатеният хонорар от 3 600 лева съответства на минималния по Наредбата и
следва да се присъди изцяло.
В срока по чл.248
ал.2 от ГПК насрещната страна – „*******“ АД, не е подала отговор.
Съдът, след като се
запозна с материалите по делото и с доводите,
изложени в разглежданата молба, намира същата за допустима, като подадена от надлежна
страна и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК. Преценена по същество
молбата е неоснователна, поради следното:
Правото на ответника в исковото производство да иска заплащането на разноски при отхвърляне на
иска е уредено в чл.78 ал.3
от ГПК, а съгласно чл.81 от ГПК съдът, който постановява акта, с който приключва
делото в съответната инстанция, се произнася
по искането за разноски. Несъмнено е, че на
заплащане подлежат реално сторените разноски, при законоустановеното
в чл.78 ал.5 от ГПК правомощие на съда, при искане на насрещната страна
заплатеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност, но
не по-малко от нормативния минимум.
Първият повдигнат с
молбата по чл.248 от ГПК въпрос касае наличието или липсата на доказателства по
делото сумата от 1 500 лева, за заплащането на която по търг.д.№73/2013г.
по описа на КОС са представени три броя преводни нареждания за кредитен превод
(л.246, л.247 и л.248)) да представлява разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, заплатено от „*******“ ЕООД в полза на адв.Д..
В решението съдът не е зачел този разход, тъй като в преводните нареждания не
се съдържа конкретика, която да дава основание съдът
да приеме, че въпросните плащания имал за предмет адвокатски възнаграждения по
разглеждания спор, като е изтъкнал и липсата на представен договор за правна
защита и съдействие, от който да е видно какво
възнаграждение страните са договорили въобще.
Горните констатации остават непроменени и след съобразяване на доводите
в разглежданата молба. Действително, във всяко от преводните нареждания е
посочена фактура, по която е извършено плащането, но въпросните фактури не са
част от материалите по делото. Такива не са представени нито пред съда по
търг.д.№73/2013г., ведно с преводните нареждания и списъка на разноските или
отделно от тях, нито на по-ранен или по-късен етап от развитието на
производството. Молителят основава искането си на съдържанието на тези фактури,
но съдът, непознавайки последното, не е в състояние да формира фактически или
правни изводи, различни от вече направените в съдебното решение. За да се
възложат разноски на насрещната страна, пред съда следва да е несъмнено
удостоверено тяхното извършване, което в случая не е така – въпросните плащания
може да произтичат от други отношения между страната и пълномощника.
На следващо място „*******“ ЕООД оспорва правилността на извода на съда,
че минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължимо по делото,
възлиза на 3 202.50 лева, вместо на договорените и заплатени 3 600
лева. Страната разсъждава върху размера на материалния интерес, считайки, че
същият е 103 000 лева, а не приетият от съда - 89 083.36
лева. И по този въпрос съдът не намира основание да ревизира своите изводи.
Вярно е, че при първоначалното разглеждане на делото, цената на иска е била
103 000 лева. След частично влизане в сила на решението по
търг.д.№73/2013г. по описа на КОС, предмет на разгледаното търг.д.№62/2016г. е
иск с цена 89 083.36 лева.
Търг.д.№62/2016г.
по описа на КОС е било образувано на 24.06.2016г. Договорът за правна помощ,
сключен между „*******“ ЕООД и адв.А.Д. е от
20.07.2016г. и в същия изрично е посочен номера на настоящото дело, по което
адвокатът се е задължил да предостави правно съдействие. Страната е
претендирала разноски именно по това дело, материалният интерес по което е в
размер, по-нисък от този при предходното разглеждане и то на база на нов
нарочен договор. Следователно няма основание да се приеме, че минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се изчислява на база
цена на иска от 103 000 лева, както се твърди в молбата.
Предвид изложеното, молбата се явява неоснователна, и като такава
следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „*******“ ЕООД за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез присъждане в
полза на дружеството на сумата от 1 500 лева - сторени разноски по
т.д.№73/2013г. по описа на КОС и ч.гр.д.№390/2013г. по описа на КРС, както и на
сумата от 397.50 лева – явяваща се разлика между действително заплатеното и
дължимо адвокатско възнаграждение от 3 600 лева и присъденото такова от
КОС след редуцирането му, поради прекомерност такова от 3 202.50 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на
молителя.
Препис от същото да
се връчи на другата страна за сведение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: