Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/15.07.2020 г.
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
- Наказателно отделение, на осми юни, година две хиляди и двадесета, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
ЯНА ПАНЕВА
Секретар: Соня Дичева
Прокурор: Станислав Андонов
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД
№ 73 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Варненският окръжен съд, с присъда № 5 по НОХД № 1333/2019г.
по описа на същия съд, постановена на 27.01.2020г. е признал подс. М.А.М.
за ВИНОВЕН
в това, че на
02.10.2018 г. в с. Детелина, обл. Варна, при
управление на МПС - лек автомобил "Форд Фиеста" с рег.№ В 6806 СС,
нарушил правилата за движение по смисъла на чл.
5 ал. 1 т. 1, чл. 20 ал. 1 и чл. 21
ал. 1 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на П. Н.И., като деецът е избягал от
местопроизшествието и е управлявал лекия автомобил без да има необходимата
правоспособност, поради което и на основание
чл.343
ал.3 пр. 5 и пр. 6 б.“Б“ пр.1 вр. ал.1 б“В“ вр.чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, редуцирано по реда на чл. 58а ал. 1 от НК на ТРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА,
което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски;
налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на:
- подс. М., чрез служебния му защитник – адв. Св. С. ***/, с
молба за намаляване размера на наложеното наказание;
- ч.обвинители Б. И., Р. И., Ел. В. и Ив. М. чрез повереника
им – адв. Д. Н. ***/, с искане за завишаване на
наложеното наказание към максимално предвидения размер.
Срещу жалбата на подсъдимия е депозирано възражение от ч.обвинители
Б. И., Р. И., Ел. В. и Ив. М. чрез повереника им – адв. Д. Н. ***/, в което се оспорва оплакването
на подсъдимия за несправедливост на наложеното му наказание с искане за
оставяне на жалбата му без уважение.
В съдебно заседание
пред състава на АС – Варна преупълномощения повереник на частните
обвинители адв. Цв. Б. ***/ поддържа жалбата и моли да бъде увеличено
наказанието на подсъдимия.
Подсъдимият М. се явява лично и се представяла от служебно
назначения от първоинст. съд защитник и депозирал жалбата - адв. Св. С. ***/,
която поддържа искането за налагане на наказание при превес на смекчаващите
обстоятелства и приложение на института на условното осъждане.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата на подс. , акцентирайки на начина на
извършване на деянието и установените престъпни навици на подсъдимото лице.
Счита жалбата на ч. обвинители основателна и наказанието по реда на чл. 54 от НК предлага да бъде определено около средния предвиден в закона размер .
В последната си дума пред
въззивната инстанция подс. М. моли за намаляване на наложеното наказание за да
може да полага грижи за семейството си.
След преценка на изложените доводи от страните, както и след
цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна
констатира, че жалбата на частните
обвинители е основателна, а тази на
подсъдимото лице – неоснователна по
следните съображения:
Съдебното
производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направили подобно
искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират
доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно
събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите
факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно
първоинст. съд е приел, че
самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от събраните по делото
доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по
диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел
фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:
Подсъдимият М.А.М., /известен с прякора „М."/ живеел
в с. Детелина, Варненска област. Към 02.10.2018г нямал правоспособност да
управлява МПС, доколкото бил многократно осъждан за престъпления против
транспорта, последното от които на лишаване от свобода за срок от шест месеца,
отложено по реда на чл.66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години по НОХД №
464/12г. по описа на ВРС, с влязло в сила споразумение на 28.02.2012г за деяние
по чл. 343В ал. 2 от НК.
Въпреки липсата на
правоспособност, няколко дни преди инкриминираната дата – 02.10.2018г, той
закупил от св. Иваничка И. Христова ЛА „Форд Фиеста" с per. № В 6806 СС и
номер на рама WF0BXXGAFBK72657, син на цвят. Автомобилът бил собственост на
неустановено в хода на разследването лице, като все още собствеността му не
била прехвърлена на подс. М. по предвидения от закона ред. На посочената дата
около 23.00 часа, подсъдимото лице се качило в автомобила, привело го в
движение и се насочило към центъра на село Детелина, Варн. област, представляващ
неголям площад, сравнително добре осветен. Достигайки го, подс.М. започнал да
прави дрифтове с автомобила, като действията му се изразявали в подаване на
повече газ на МПС с цел засилване, въртене на волана с последващо задействане
на ръчната спирачка, при което автомобилът губел сцепление с пътната настилка и
започвал да се плъзга неуправляваемо в дадена посока, въртейки се около
напречната си ос. В същото време на тротоара на площада пред хранителния
магазин на фирма ЕТ „ Маги- М.Н." лежал пострадалият П. Н.И., който бил в
нетрезво състояние и спял. При една от гореописаните маневри, подс. М. засилил
управлявания ЛА със скорост 53, 6 км/ ч, при което завъртял волана и дръпнал
рязко ръчната спирачка. Автомобилът, плъзгайки се неконтролируемо по пътната
настилка и едновременно завъртайки се, се качил през бордюра на тротоара,
където лежал И., при което последвал удар на автомобила с тялото на пострадалия
И., съчетан с притискане на тялото му от страна на автомобила, тъй като
пострадалият бил в легнало положение. След това МПС се ударило в стената на
оградата на магазина и при удара се счупили и разхвърчали части от предния
десен мигач и фар. Когато автомобилът се установил в покой, подс. М. излязъл от
него, огледал щетите и забелязал отпред тялото на пострадалия И.. След това
влязъл обратно в автомобила, дал леко назад и се насочил с него в посоката, от
която бил дошъл, бягайки от местопроизшествието. Действията му били забелязани
от свидетелите Ш.Ф.И. и А.Т.А.от същото село, които го познавали и по същото
време били седнали на столовете на барчето на площада. Св. И.М.И.също станал
очевидец на настъпилото ПТП. Около тялото на пострадалия И., където имало локва
кръв, се събрали хора, бил подаден и сигнал на тел. 112. Пристигналият екип на
Спешна помощ констатирал смъртта на П. И..
Междувременно подс. М. изоставил
ЛА в дерето зад кметството на селото, сваляйки регистрационните табели, които
заедно с ключа на автомобила скрил в близост до телената ограда на лозето на
свой съсед.
В хода на разследването бил
извършен оглед на местопроизшествието, при който са иззети счупените части и
фрагменти от фара и мигача на л. а. „ Форд Фиеста", фиксирани са следите
от протриване на автомобилните гуми по пътната настилка и тротоара. Извършен бил
и оглед и на мястото, където е намерен изоставения в дерето ЛА „Форд
Фиеста", при който били иззети одорологични следи, както и самия
автомобил. При огледа на последния били иззети обтривки за ДНК, както и
дактилоскопни следи от тавана над предна лява врата, от рамката на последната в
горната част по средата, от огледалото за задно виждане, от задния капак над
гнездото за регистрационната табела и от предния капак над гнездото за
регистрационната табела. Намерени били и регистрационните табели и ключът за
автомобила, скрити на местата, посочени от самия подсъдим.
Настоящият състав на АС-Варна установи, че на
досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по
отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. От
друга страна, процесуално-следствените действия са били извършени при спазване
на реда, предвиден в НПК. В хода
на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани
нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението
на подс. М..
За да обоснове изводите си
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на многобройните свидетели,
които обаче не е оценил изолирано, а в съвкупност, съпоставяйки ги с писмените доказателства и
доказателствени средства, с приетите като компетентно изготвени заключения по СМЕ,
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/.
От
заключенията по :
1.СМЕ № 165/2018. се установява, че причината за смъртта на пострадалия П. Н.И. е
тежката гръдна травма, изразяваща се в десностранен хемопневмоторакс/ навлизане
на въздух и излив на кръв в гръдната кухина/, разкъсвания и контузии на десния
бял дроб, аспирация на кръв в трахеята и бронхите, счупвания на 2- ро до 6- то
десни ребра, довела до развитие на остра дихателна недостатъчност. За
настъпването на смъртта значение има и черепно- мозъчната травма, довела до
развитие на оток на мозъка и вклиняване с потискане на центровете на дишането и
сърдечната дейност, както и и тежката степен на алкохолно повлияване, допълнително
водеща до потискане на дишането. Установените травматични увреждания-черепно-
мозъчна травма/ контузии в челните области на двете голямомозъчни полукълба,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно, оток на мозъка, счупване на
черепа в тилна област, кръвонасядане на меките черепни обвивки в тилната и
теменната области на главата, разкъсно- контузии рани в тилната и теменната
области на главата, ожулвания и кръвонасядания по лицето/; тежка гръдна травма/
десностранен хемопневмоторакс, разкъсвания и контузии на десния бял дроб,
аспирация на кръв в трахеята и бронхите, счупвания на 2- ро до 6- то десни
ребра, ожулване по гръдния кош; счупване на дясната раменна кост в областта на
хирургичната шийка, ожулвания в областта на дясната лопатка, дясното рамо, в
областта на предния горен хълбочен израстък, ожулвания по двете ребра, ожулване
и кръвонасядане в областта на лявата колянна става; са резултат на удари и
притискане, изразени със значителна сила с или върху твърди тъпи предмети и
биха могли да се получат при удари и притискане в областта на главата, дясната
гръдна половина, десния горен крайник, дясната част на таза, долните крайници.
Те биха могли да се получат при ПТП в легнало положение на пострадалия от удари
и притискане отчасти и детайли на автомобила. Всички травматични увреждания са
прижизнени, като съществува пряка причинно- следствена връзка между тях и
настъпването на смъртта. Във взетите проби по време на аутопсията на трупа на
пострадалия се установява съдържание на 3, 15 промила етилов алкохол в кръвта,
4, 12 промила в урината и 3, 20 промила в гръбначно- мозъчната течност,
отговарящо на тежка степен на алкохолно опиване.
2. комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установява, че скоростта на движение на л. а. „
Форд Фиеста" с per. № В 6806 СС към момента, в който гумите са започнали
да оставят следи от триене по пътната настилка, е била около 53, 6 км/ ч. Целта
на подс. М. при управлението на автомобила била да променя посоката на движение
чрез задействане на ръчната спирачка на задните колела, при което настъпва
блокиране на същите и загуба на сцепление с пътната настилка. Започва плъзгане
по пътя, което съчетано с движението на автомобила по крива, довежда до
изместване на задната му част в странична посока. Избраната скорост на движение
от страна на подс. М., след блокиране на задните колела и започването на
плъзгането им, се оказва над критичната скорост на кривата, по която е започнал
да се движи автомобила, което от своя страна е довело да загуба на сцепление и
на предните колела, при които е настъпило също странично плъзгане. В тази
ситуация и по този начин на действие от страна на подс. М., той сам се е
поставил в техническа невъзможност да контролира посоката на движение на
автомобила, който се насочва към тротоара. При движението в тази посока към
тротоара, и четирите гуми на автомобила оставят следи от триене, подробно
фиксирани с протокола за оглед на местопроизшествието. От разположението на
следите се установява, че управляваният от подс. М. автомобил се е завъртал и
около масовия си център. След достигане на границата на платното за движение-
бордюра на тротоара, автомобилът се качва на тротоара, при което гумите
оставили следи от триене и по настилката на тротоара. След преминаване през
последния, автомобилът се удря с предна дясна част в стена, ограждаща магазина,
оставя следи върху стената и настъпват повредите, фиксирани в предна дясна част
на автомобила. Преди удара в стената обаче, автомобилът удря пострадалия П. И.,
който се е намирал в легнало положение на тротоара пред стената, нанасяйки му
описаните по- горе травматични увреждания и причинявайки неговата смърт. В
непосредствена близост до следите по стената са намерени и частите и парчетата
от повредените при удара фар и мигач. След удара в стената, автомобилът се
отклонява в северна посока, видно от оставените следи от протриване на гумите,
и се установява в покой. На мястото в покой се образува петно от изтекла
течност от повредените части и агрегати, която е продължила да тече и след
привеждането отново в движение на автомобила при напускане на
местопроизшествието.
От експертната справка за
идентификация на иззетите дактилоскопни следи от предния капак над гнездото за
регистрационната табела на ЛА се установява, че са оставени от длани на дясна и
лява ръка на подс. М..
Във връзка с така ценените доказателства и установеното от фактическа страна, настоящата
инстанция констатира, че анализирайки цялата доказателствена съвкупност,
първостепенният съд правилно и
законосъобразно е приложил бланкетната норма на чл.343 ал.3 пр. 5 и пр.
6 б.“Б“ пр.1 вр. ал.1 б“В“ вр.чл.342 ал.1 от НК досежно реализирания от подсъдимия съставомерен резултат,
но при допусната неточност във връзка с извършените нарушенията по ЗДвП. Установено е, че идеята
на подс. М. при управлението на ЛА е била да „дрифти“ – да променя посоката на
движението й чрез задействане на ръчната спирачка на задните колела. В резултат
на това е настъпило блокиране на същите и загуба на сцепление с пътната
настилка, плъзгане по пътя, което съчетано с движението на автомобила по крива
е довело до изместване на задната му част в странична посока. Блокирането на
задните колела и плъзгането им от една страна и движението на автомобила от
друга е довело да загуба на сцепление и на предните колела, при които е
настъпило също странично плъзгане. При тази ситуация подс. М. сам се е поставил
в техническа невъзможност да контролира постоянно ЛА – в случая посоката му на
движение - ЛА се е насочил към тротоара, ударил е лежащия на него пострадал П. И.,
нанасяйки му описаните по- горе травматични увреждания и причинявайки неговата
смърт, след което се е ударил с предна дясна част в стена, ограждаща магазина,
оставяйки следи върху стената и нанасяйки повреди в предна дясна част на
автомобила. Според признатите
и обвързващи съда и страните факти, изложени в обвинителния акт, пряката
причина за настъпване на ПТП е невъзможността на
подс. да контролира постоянно движението на ЛА поради целенасочена промяна на движението му чрез плъзгане
по пътя,
задействайки на ръчната спирачка задните
му колела. В резултат на това се е стигнало до странично плъзгане на ЛА
и качването му на тротоара. Тази промяна на траекторията не е резултат на волеви
акт, а до нея се е стигнало защото водачът не е могъл да овладее превозното
средство. Ако причината за тази невъзможност е фииксираната
по-висока скорост от допустимата такава – 53,6 км/ч, то нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП
би било в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. За да бъде направен
такъв правен извод, преди всичко е необходима фактическа констатация, че при
скоростта, с която се е движел, подс. М. се е поставил в невъзможност да
преодолее кривата на завоя. Подобно твърдение липсва сред признатите факти на
обвинението. След като е прието за установено, че загубата на контрол върху
автомобила не се дължи на превишаването на скоростта, а на страничиното
плъзгжане в резултат на блокиране
на задните колела и плъзгането им от една страна и движението на автомобила от
друга, довело да загуба на сцепление и на предните колела, то и реализирането на произшествието не
е причинено от нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което подс. М. следва да бъде оправдан по това обвинение, а
неспазването на допустимата скорост да бъде ценено само при индивидуализацията
на наказанието.
С действията си подс. М. е
нарушил разпоредбите
на чл.5 ал. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, като тези нарушения са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия П. И..
Нарушавайки правилата за движение, подс.М. не е изпълнил задължението си да
съобрази своето поведение с изискванията на Закона, като от една страна, с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди,
а от друга - и да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява. Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди, т. к. е правоспособен водач на МПС.
Квалифициращите
обстоятелства се обуславят от поведението на подс. М. и наличните по делото
доказателства относно предходната му съдимост: след настъпването на ПТП подс. излязъл от автомобила, убедил се лично, че е
блъснал пострадалия И., след което отново се върнал в него, привел го в
движение и напуснал местопроизшествието; към инкриминирата дата - 02.10.2018г подс. е нямал
правоспособност да управлява МПС, доколкото бил осъждан за престъпления против
транспорта, последното от които на лишаване от свобода за срок от шест месеца,
отложено по реда на чл.66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години по НОХД №
464/12г. по описа на ВРС, с влязло в сила споразумение на 28.02.2012г за деяние
по чл. 343В ал. 2 от НК.
По оплакването за несправедливост на наложеното наказание:
Избраната процедура по гл.ХХVІІ от НПК е предопределила редукция с една трета на прецененото като справедливо
наказание. За престъплението по чл.343 ал.3 от НК е предвиден специален минимум
и максимум на наказанието лишаване от свобода - от три до петнадесет години.
Определеният от ВОС срок от пет години е под средния размер и не съответства на установените
по делото факти. Безспорно е, че подс. М. е млад човек – роден е през
1985г, но сам по себе си този факт не може да се преценява като смекчаващо
отговорността обстоятелство, след като към момента на извършване на деянието –
октомври 2018г е навършил 33 годишна възраст! Подс. е зрял мъж, за когото се
предполага, че осъзнава опасността на
МПС при неправилното му управление, ценността на човешкия живот от една страна,
а от друга – необходимостта от съобразяване на поведението си с общоприетите
правила и законови норми, след като вече е наказван като водач на МПС.
Напълно законосъобразно като смекчаващи
обстоятелства са оценени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни, както
и изразеното
съжаление за случилото се. Изводът за невисока степен на обществена опасност на
дееца се основава и на семейната му и трудова ангажираност.
Правилният анализ на относимите
обстоятелства сочи, че тежестта на престъплението следва да бъде преценена като
завишена с оглед настъпилия резултат, а не с оглед броя на допуснатите
нарушения на правилата за движение, тъй като за съставомерно са приети само нарушенията на чл. 5
ал. 1 т. 1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП. Така като отегчаващо обстоятелства се откроява и допуснатото нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В настоящия случай като отегчаващо обстоятелство следва да
бъде отчетено мястото на извършване на деянието – на площада на селото, където
е имало множество събрали се хора, въпреки късния час, станали свидетели на действията
на подс. и резултата от тях.
По подобен начин настоящата инстанция преценява наличието на
два квалифициращи елемента от състава на нормата на чл. 343 ал. 3 от НК –
бягство от местопроизшествие и липса на правоспособност. В тази връзка следва
да се отчетат „установените трайни престъпни навици“ у подс. М. за извършване
на престъпления против транспорта и в частност, управление на МПС без
съответната правоспособност.
Не може да бъде
споделено виждането на първостепенния съд, за смекчаване на наказателно-правното
положение на извършителя обстоятелството, че деянието е извършено при несъзнавана
непредпазливост, в сравнение с
престъпната самонадеяност, доколкото действията на подсъдимото лице клонят към
подобна такава.
В този смисъл жалбата
на подсъдимия е неоснователна, тъй като при индивидуализацията на наказанието
му са преекспонирани смекчаващите отговорността му обстоятелства, които
макар и превишаващи
по брой, са непротивопоставими на отегчаващите по относителна
тежест и не могат да обусловят намаляване на
наказанието. Поначало
следва да се отбележи, че това оплакване е декларативно заявено и не е
подкрепено с никакви конкретни доводи.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира, че
следва да индивидуализира наказанието на подс. М. по реда на чл. 54 от НК при
баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, определяйки го
на средния предвиден в закона размер от 9 години лишаване от свобода, респ.
след редукцията по чл.чл.58а от НК същият
да бъде определен на ШЕСТ ГОДИНИ. Предвид факта, че
така определено, наказанието според настоящата инстанция е адекватно и
справедливо, е безпредметно обсъждане приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, с оглед
искането на защитата на подс. М..
Доколкото подс. М. не е бил правоспособен водач към момента
на извършване на деянието, законосъобразно не му е наложено и кумулативно
предвиденото наказание по чл.343Г от НК.
При служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения, които да се явяват
съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на
присъдата.
Водим от горното и
на основание чл.337 ал.2 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 5 на Варненски окръжен съд по НОХД 1333/2019г.,
постановена на 27.01.2020г. като:
-
УВЕЛИЧАВА
определеното на на подсъдимия М.А.М. по реда на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода от ПЕТ ГОДИНИ - на ДЕВЕТ ГОДИНИ, което на основание
чл. 58а от НК редуцира на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се
изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ;
- признава за невинен подсъдимия М.А.М. да е осъществил
престъплението по чл.343 ал.3, вр.
ал. 1 б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК при управление
на МПС в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП
и го оправдава по така повдигнатото обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в
15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.