Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №1514 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 21.12.2018
год. на длъжницата А.Б.М. срещу отказ от 11.12.2018 год. на
частен съдебен изпълнител А.П.,
с рег.№849 на КЧСИ, по
изпълнително дело №20158490400711, да бъде прекратено изпълнителното
производство.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваният
отказ бил незаконосъобразен. Преценката на частния съдебен изпълнител относно
правната и фактическа обстановка по процесното изпълнителното дело била
неправилна. Неправилно същият бил приел, че липсват предвидените в закона
предпоставки за прекратяване изпълнителното производство. Липсвало валидно
правоотношение между страните, както и валидно изпълнително основание, респ.
годен изпълнителен лист. Записът на заповед не бил валиден, нямало редовна
искова молба, както и изискуемо вземане и легитимен взискател. Записът на
заповед липсвал, не бил приложен и бил употребен в предходен процес по чл. 237 ГПК /отм./. Същият подлежал на предявяване, но не бил предявен. Следователно
изпълнението било незаконно. Не били налице предвидените в закона основания за
образуване на изпълнително производство, като съдебният изпълнител не бил
извършил необходимата проверка молбата на взискателя по реда на чл. 129 вр. с
чл. 426, ал. 1 ГПК. Не била длъжник по записа на заповед от 27.02.2007 год., по
който липсвало заемно правоотношение, а менителничният ефект бил погасен. Издаденият
на 22.12.2014 год. изпълнителен лист бил невалиден и следвало да бъде обезсилен,
като на длъжницата следвало да се издаде обратен изпълнителен лист. Всички
изпълнителни действия били незаконни. Процесът бил симулативен. Взискателят
злоупотребявал с права и се обогатявал неоснователно. В разглеждания случай не
следвало да се прилагат разпоредите на чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 ГПК, както и нормата
на чл. 433, ал. 3 ГПК, тъй като същите били относими при провеждането на
законно принудително изпълнение.
Взискателят И.Г.Ж.не изразява
становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателката и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително
дело №20158490400711 по описа на
частен съдебен
изпълнител А.П., с рег.№849 на КЧСИ, е било образувано по молба от 26.06.2015 год. на взискателя И.Г.Ж.въз
основа на изпълнителен лист от 22.12.2014 год. по гр.дело №4012/2011 год. по
описа на САС и въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2014 год. по ч.гр.дело
№4679/2013 год. по описа на СГС, ГО, І въззивен брачен състав, издадени срещу
длъжницата А.Б.М. съответно за следните суми: 130 100 евро – главница,
ведно със законната лихва, считано от 24.09.2007 год. до окончателното
изплащане и 240 лв. – разноски за производството по отмяна.
На 23.07.2015 год. на длъжницата била надлежно връчена
покана за доброволно изпълнение.
На 11.12.2018 год. длъжницата А.Б.М. е подала молба до частния съдебен
изпълнител, съдържаща искане за прекратяване на изпълнителното производство
поради това, че липсва годен изпълнителен лист, издаден по валидно влязло в
сила съдебно решение, исковата молба ат 24.09.2007 год. била нередовна и
недопустима и не били налице предпоставките за образуване на изпълнително дело.
Искането за прекратяване на
изпълнителното производство е било оставено без уважение от частния съдебен
изпълнител на 11.12.2018 год. поради липсата на предпоставки по чл. 433 ГПК
/виж разпореждане на л. 283, т.VІ, което било съобщено на длъжницата на
14.12.2018 год./.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана
страна срещу
подлежащи на обжалване актове
по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на
взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава
съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без
да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата да го
преустанови.
В разглеждания случай длъжницата не се позовава на нито
едно от установените в горепосочената норма основания за прекратяване на
изпълнителното производство. Съдебният изпълнител дължи подчинение на заповедта
за изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, като същият няма правомощия
да осъществява преценка дали вземанията, които се изпълняват принудително, съществуват
и са изискуеми, т.е. дали имат качеството на изпълняеми права. Подобна проверка
не може да бъде извършвана и от съда в рамките на настоящото производство по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, още по-малко той може да
обезсилва издаден изпълнителен лист и да извършва контрол за законосъобразност
по отношение на влезли в сила съдебни актове. До обезсилване на изпълнителния
лист действията на изпълнителния орган са процесуално законосъобразни, така че
длъжникът е длъжен да им се подчини /изпълнителният лист се обезсилва, когато
признато с него право за принудително изпълнение се окаже, че не е съществувало
или пък впоследствие се погаси – виж чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и 7 ГПК/.
Действията на съдебния изпълнител, свързани с
образуването на изпълнителното производство, не попадат в кръга на подлежащите
на обжалване действия, изчерпателно изброени
в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, а извън тях длъжникът не може да
обжалва други действия на съдебния изпълнител.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваният
отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и жалбата
на длъжницата А.Б.М. следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжницата А.Б.М. срещу отказ от 11.12.2018 год. на
частен съдебен изпълнител А.П., с рег.№849 на КЧСИ, по изпълнително дело
№20158490400711, да бъде прекратено изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/