О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585 19.06.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети юни две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
КЪРПИЧЕВА-ЦИНЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 36 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Г.А.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** септември 121, ет. 6, срещу „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, със съдебен адрес:***, офис 3, адвокат Й.П..
Видно от изложеното в исковата молба, между ответника „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ” АД и ищеца Г.А.Н. има сключен предварителен договор за строителство и покупко- продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година, с който „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ” АД се е задължило да прехвърли правото на собственост и да построи и предаде на Г.А.Н. в завършен вид в срок до 31.12.2008 година недвижими имоти- обекти от новострояща се сграда. Цената на вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на предварителния договор са на обща стойност 1 669 000 /един милион шестстотин шестдесет и девет/ лева, от които 901200 /деветстотин и една хиляди и двеста/ лева е стойността на правото на собственост на обектите- завършени в груб вид, а 767 800 /седемстотин шестдесет и седем хиляди и осемстотин/ лева е стойността на строително-монтажните работи за довършване на обектите във вида уговорен в договора. През 2009г. е прехвърлена собствеността на построените обекти, като се твърди, че същите са продадени от ответника на ищеца в незавършен вид. С оглед на което, между страните е подписано споразумение от 03.10.2013 година, с което е констатирано, че обектите-предмет на предварителния договор, не са в завършен вид, като ответникът се задължава да ги довърши до 30.12.2015г., извършват се прихващания с дължими суми между страните по предварителния договор и се уговаря договорна неустойка за забава за задължението на ответника да завърши обектите в размер на 150 лева за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016г. С оглед сключения между страните предварителен договор и споразумение към него, ищецът иска осъждането на ответника да му заплати сумата от 31 800 лева, представляваща дължим неустойка за забава за периода 09.04.2019г.-06.11.2019г., като неустойката е в размер на 150 лева на дена за всеки ден просрочие за посочения период, ведно със законната лихва върху търсената сума от датата на предявяване на иска-07.11.2019г. до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноските, които ще бъдат направени в съдебно производство.
-относно размяната на книжата и редовността на исковата молба
Съдът констатира, че съдебните книжа са разменени редовно в съответствие с процедурата, регламентирана в чл. 365-378 ГПК. Исковата молба е редовна в съответствие с изискванията на чл. 127-128 ГПК.
В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба, като оспорва основателността на предявената претенция.
Твърди се, че ищецът не е изправна страна в договорните отношения, като се твърди, че не е заплатил продажната цена за имотите, които е получил.
Твърди се, че ако има забава в довършителните работи на строителството, то е заради неуказано съдействие от страна на ищеца, на който обектите са предадени във владение.
Твърди се наличие на форсмажорни обстоятелства, като е конкретизирано едно-липсата на продължено авторско право, което е довело до забава в довършителните работи на строителството.
В случай, че се установи забава в изпълнението по вина на ответника, се счита, че е уговорена неустойка за забава, която се дължи при неточно, забавено изпълнение, а се счита, че ищецът претендира компенсаторна неустойка.
Прави се възражение за нищожност на споразумението от 03.10.2013 година. На първо място се твърди, че липсва решение на съвета на директорите на ответника за поемане на договорното задължение за неустойка. На второ място се твърди, че при подписването на споразумението е липсвало пазарна оценка, която да определи цената на вещните права и на СМР, като размера на посочената неустойка е имала за цел да се избегне плащане на пълната продажна цена от страна на ищеца и да се получи облага от него.
Твърди се, че клаузата за продължаване на срока за изпълнение е нищожна, тъй като срокът за изпълнение вече е погасен по давност.
Твърди се, че клаузата за неустойка за забава е нищожна при констатирано пълно неизпълнение.
Твърди се, че погасено по давност е главното задължение на ответника да завърши и предаде обектите, следователно е погасено и акцесорното задължение по споразумението.
Твърди се нищожност на клаузата на неустойка поради противоречие с добрите нрави, тъй като се дава възможност на ищеца неограничено във времето да претендира неустойка за забава.
Прави се възражение по чл. 83, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, а именно се твърди недължимост на обезщетението за вреди, тъй като ищецът не е положил грижата на добър стопанин и не е извършил сам необходимото.
Прави се възражение за погасяване на вземането на ищеца за реално изпълнение за погасено по давност, съответно погасено е и вземането за неустойка, което има акцесорен характер.
Прави се възражение за прекомерност на неустойката.
Прави се твърдение за недопустимост на искането за присъждане на законна лихва за предявения иск.
Депозирана е допълнителна искова молба.
Ищецът е изложил твърдения, че са несъстоятелни твърденията на ответника, че се претендира неустойка за неизпълнение. Ищецът още веднъж е конкретизирал, че претендира неустойка за забава въз основа на сключения между страните предварителен договор и споразумение към него.
Счита се неоснователно възражението на ответника за недопустимост на искането за присъждане за законна лихва по отношение на предявената претенция.
Твърди се, че съдът не следва да се занимава по същество с възраженията на ответника по валидността на сключеното споразумение, тъй като по отношение на тези факти вече има произнасяне на съдилищата по гр. дело № 1041 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2016г. и гр. дело № 324 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017г.-следователно е преклудирана възможността на ответника да се позовава на тези факти. По същество се твърди, че всички възражения на ответника за нищожност на процесното споразумение са несъстоятелни.
-относно
допустимостта на исковете
От страна на ответника е направено възражение за недопустимост на иска, с мотив неговата местна неподсъдност на Пловдивския окръжен. Това възражение е неоснователно, тъй като въпроса за местната подсъдност на едно дело не касае неговата допустимост.
От страна на ответника е направено възражение за недопустимост на искането на ищеца за присъждане на законна лихва. Това възражение също е неоснователно. Претенцията за заплащане на неустойка, какъвто е настоящия иск, има паричен характер и като такава напълно попада в хипотезата на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, която предвижда възможност за претендиране на законна лихва от деня на забавата.
Служебно от съда не се установяват процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество.
-относно
проекта за доклад:
На страните ще се съобщи проект за доклад по делото в следния смисъл:
Предявената претенция е с правно основание чл. 92,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно претендират се заплащане
на договорна неустойка за забава.
Всяка от страните съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си.
Ищецът следва да докаже, че твърдението си, че е налице облигационно правоотношение между него и ответника, че е валидна уговорената между страните клауза за неустойка за забава. Ответната страна следва да докаже, че е изправна страна по договора и съответно не е в забава за да дължи неустойка. Ответната страна следва да докаже и твърденията си, че са налице предпоставки, изключващи нейната вина за неизпълнението. Възражението на ответника за прекомерност на неустойката не следва да се разглежда, тъй като е налице хипотезата на чл. 309 от Търговския закон. Съгласно цитираната разпоредба, не може да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка. Съдът констатира, сключените между страните съглашения отговарят на изискването на чл. 286, ал. 1 от ТЗ за търговска сделка, тъй като ответникът е търговец, който по занятие се занимава със строителство и продажба на недвижими имоти. Следователно по отношение на него важи забраната да се позовава за прекомерност на договорена неустойка.
Съдът приема за неспорно по делото, че при прехвърляне собствеността на имотите по предварителния договор, към датата на сключване на споразумението от 03.10.2013 година и към датата на образуване на делото, не е налице изцяло завършване на обектите, като съдът УКАЗВА на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи твърденията си, че причина за това е ищецът. В тази връзка следва да се УКАЖЕ на ответника, че е неконкретизирано твърдението му, че са налице форсмажорни обстоятелства, поради което не е изпълнил задължението си. Не става ясно, с какво ищецът е пречел на ответника да изпълни-в какво се състои липсата на съдействие от страна на ищеца. Не става ясно, какви са тези обстоятелства. Включително не става ясно, твърдението за липсата на продължено авторско право, което е довело до забава в довършителните работи на строителството, в каква връзка е с договорното неизпълнение.
Съдът намира, че част от възраженията на ответника за нищожност за договорните отношения и твърденията вероятно ще са преклудирани, предвид постановени вече окончателни решения по отношение на тези факти. Но възраженията и дали са преклудирани съдът ще коментира с решението си, след като събере всички доказателства, включително прилагане на цитираните дела, по които съдът вече се произнесъл по тези факти.
-доказателствени искания
Следва да бъдат приети представените и от двете страни писмени доказателства.
Следва да се изискат следните дела: гр. дело № 1041 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2016г. и гр. дело № 324 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017г.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-икономическа експертиза, която е във връзка с твърдението на ответника за прекомерност на неустойката, с което възражение същият не разполага.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.07.2020 г. от 11,30 часа, за което да се призоват страните на посочените съдебни адреси.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад:
Предявената претенция е с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно претендират се заплащане на договорна неустойка за забава.
УКАЗВА на страните доказателствената тежест:
Ищецът следва да докаже, че твърдението си, че е налице облигационно правоотношение между него и ответника, че е валидна уговорената между страните клауза за неустойка за забава. Ответната страна следва да докаже, че е изправна страна по договора и съответно не е в забава за да дължи неустойка. Ответната страна следва да докаже и твърденията си, че са налице предпоставки, изключващи нейната вина за неизпълнението.
УКАЗВА на ответника, че не е конкретизирано твърдението му, че са налице форсмажорни обстоятелства, поради което не е изпълнил задължението си. Не става ясно, какви са тези обстоятелства. Не става ясно, с какво ищецът е пречел на ответника да изпълни-в какво се състои липсата на съдействие от страна на ищеца. Включително не става ясно, твърдението за липсата на продължено авторско право, което е довело до забава в довършителните работи на строителството, в каква връзка е с договорното неизпълнение. До датата на насроченото съдебно заседание, ответникът следва да изложи конкретни твърдения в тази връзка.
ДОПУСКА приложените писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за съдебно-икономическа експертиза.
ДА СЕ ИЗИСКАТ гр. дело № 1041 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2016г. и гр. дело № 324 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017г.
Преписи от определението да се връчи на страните.
Определението е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: