М
О Т И В И
по НОХД № 819/2020год., ХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия Д.Х.К., в това че в периода от месец
януари 2008г. до месец октомври 2018г. включително, в гр.Пловдив, след като е
бил осъден с Решение № 129 от 31.05.2006г. по гр.д. № 466 по описа на
Пловдивски районен съд за 2006г., шести гр.с., влязло в сила на 27.06.2006г.,
да издържа свой низходящ – **В.Д.К., ЕГН: **********, като й плаща месечна
издръжка чрез нейната ** И.В.Б.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 130/сто и тридесет/
месечни вноски, всяка от които по 70/седемдесет/лева, всичко на обща стойност
9100 лева– престъпление по чл. 183 ал.1
от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение. Предлага да бъде
наложено наказание Пробация за срок от около 9 месеца
при двете задължителни мерки в закона.
Подсъдимият
К. дава подробни обяснения като намира, че не е извършил престъпление, тъй като
бил плащал дължимите вноски за издръжка, но не запазил никакви доказателства за
това.
Съдът
след преценка на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Д.Х.К. е роден на *** ***.
Той е б., б.г., разведен, със ** образование,
работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подс. К. и свид.И.Б. имали
връзка, като живеели заедно няколко години. Разделили се в края на месец юли
2000г. В резултат на съвместното им съжителство, на ***г. се родила *** им В.Д.К..
Грижите за детето поела изцяло **, която през 2006г. решила да заведе в
Пловдивски районен съд дело за издръжка на детето си срещу бащата, а именно подс.К.. С Решение № 129/31.05.2006г. постановено по гр.д.
№ 466 по описа на Пловдивски районен съд за 2006г., шести гр.с., последният бил
осъден да плаща месечна издръжка за детето си В.Д.К., ЕГН: **********, родена
на ***г., чрез неговата ** и законен представител И.В.Б., в размер на
70/седемдесет/лева месечно. Това решение влязло в сила на 27.06.2006г. Въз
основа на същото, в полза на свид.И.Б. от ПРС бил
издаден изпълнителен лист, а впоследствие образувано и изпълнително дело №
6116/2016г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при ПРС срещу длъжника – подс.Д.К.. По така образуваното изпълнително дело била
изпратена Покана за доброволно изпълнение до подсъдимия, която му била
връчена на 13.09.2006г. чрез работодателя му - към онзи момент „ ***“ **, а
именно чрез ** на същото свид. К.В.. С Разпореждане на ДСИ от 22.06.2007г. по
изпълнително дело № 6116/2016г., бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на подс.К., който към посочената дата
работел в „**“ ООД гр.Пловдив. За така наложения запор, както и за основанието
му за налагане , а именно осъждането за изплащане на месечна издръжка на детето
му В.К., подс.К. бил уведомен от ръководството на „**“
ООД. В резултат на запора, по изп.дело постъпила
сумата от 190лв., които били изплатени от ДСИ на взискателя
по делото – свид.И.Б..
До
края на 2007г. подс.К. плащал месечната издръжката на
детето си В.К., макар със закъснение и на части. От 01.01.2008г.
същият изцяло спрял да плащанията за издръжка. За периода от месец януари
2008г. до месец октомври 2018г. включително, въпреки задължението си да издържа
своята непълнолетна *** В.К. ( която навършила пълнолетие на 01.10.2018г.), подсъдимият
не изпълнил това свое задължение, като за периода се натрупали дължими 130
месечни вноски по 70лв. всяка една от тях, на обща стойност 9100лв.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена частично
от обясненията на подс.К. дадени в хода на съдебното
производство, от показанията на разпитаните като свидетели в същата фаза на
процеса В.Д.К., И.В.Б., Г.В.Ф., К.Д.В., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Всъщност от обясненията на подсъдимия, а и от
показанията на последните двама свидетели става ясно че първия е знаел за
задължението му да плаща издръжка. От показанията на Б. и К. пък става ясно, че
такава не била плащана. Ето защо Съдът кредитира тези гласни доказателства като
обективни, логични, безпротиворечиви и съответстващи
на останалия събран по делото доказателствен
материал. Не се кредитират единствено обясненията на подсъдимия, че всъщност
бил платил дължимата издръжка, защото от една страна липсват доказателства кога
и как това е станало. На следващо място , ако това бе вярно нямаше да се
завежда изпълнително дело за принудително събиране на сумите. В крайна сметка в
тежест на подсъдимия е да докаже кога и как е платил, а това не бе сторено.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с деянието си подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това че в периода от
месец януари 2008г. до месец октомври 2018г. включително, в гр.Пловдив, след
като е бил осъден С Решение № 129 от 31.05.2006г. по гр.д. № 466 по описа на
Пловдивски районен съд за 2006г., шести гр.с., влязло в сила на 27.06.2006г.,
да издържа свой низходящ – **В.Д.К., ЕГН: **********, като й плаща месечна
издръжка чрез нейната ** И.В.Б.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 130/сто и тридесет/
месечни вноски, всяка от които по 70/седемдесет/лева, всичко на обща стойност
9100 лева.
От
обективна страна – след влизане на решението на ПРС в сила на през месец 06.2006г.,
подс.К. следвало под страх от наказателна отговорност
включително, за всеки календарен месец да изплаща определената издръжка от 70лв.
за детето си. По начало тази издръжка е дължима още с настъпване на месеца, тъй
като това е нейното предназначение – да осигури следства
за живот през текущия месец. Въпреки това подс.К. не
сторил това и с бездействие е извършил вмененото му престъпление. Дори и когато
е осъществил плащане, то е било след изискуемия срок. Същият е в трудоспособна
възраст и е следвало да осигури доход за тази издръжка, с предимство пред
собствените си нужди.
От
субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия К., като се съобрази с целите по чл.36 от НК и взе в предвид
обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът преценя, че наказанието на същия следва
да се определи при баланс на смекчаващите отговорността му обстоятелства-
чистото съдебно минало и иначе добри характеристични данни. Като отегчаващо
вината обстоятелство настоящата инстанция отчита сравнително дългия период от
време през който не е била изплащана издръжката, както и липсата на всякакви
родителски отношения и задължения спрямо дъщеря му. Ето защо наказание ПРОБАЦИЯ
в размер на една година и шест месеца Съдът намира за съответно на обществената
опасност на деянието и дееца. Същевременно Съдът намира, че в случая не са
налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, при
което да е налице изискването на закона минимално предвиденото наказание да е
несъразмерно тежко.
В
настоящия казус законът е предвидил наказание пробация,
което включва поне две мерки, а именно :
На
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 42 б, ал. 1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС *** изразяваща се в
явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице, при
периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.
На
основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ.
Причини
за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди
– лични.
По
делото не са направени разноски, които да бъдат възложени в тежест на подс.К., поради което такива не се възлагат.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.