№ 1110
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100511608 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по частна жалба на М.О. П.Г. - длъжник по изпълнително
дело №20211110400437 по описа на СИС при СРС, срещу разпореждане за
приети по делото разноски, с което съдебният изпълнител след направено
възражение отказва да намали приетите разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят излага доводи, че изпълнителното производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №11969/2020г.
на СРС, 86 състав, относно определения режим на лични отношения на
майката Р.Г. с малолетните деца на страните С.Р.М.К.Г., С.Е..Д.Г. и Ш.Д.Л.н
П.Г.. В хода на изпълнителното производство му била връчена покана за
доброволно изпълнение, в която не било посочено, че следва да заплати
адвокатско възнаграждение, след което му била връчена нова покана за
доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 500 лева адвокатско
възнаграждение. Съдебният изпълнител отказал намаляването на
претендирания адвокатски хонорар по направеното от длъжника възражение
за прекомерност, за което длъжникът бил уведомен със съобщение с изх.
№37890/22.07.2021г. В жалбата се излагат доводи, че по направеното
1
възражение за прекомерност съдебният изпълнител следва да се произнесе с
постановление за разноските, каквото в случая не му било връчено, а в
съобщението не фигурирали никакви мотиви на съдебния изпълнител относно
размера на възнаграждението. На следващо място възнаграждението в случая
следвало да бъде определено само за образуване на изпълнителното дело в
размер на 200 лева, а по отношение на процесуалното представителство в
изпълнителното производство счита, че такова не се дължи, а в случай, че се
дължи, относима била разпоредбата на чл.10, т.4 от НМРАВ, а именно – 200
лева. Единственото предприето от пълномощника на взискателя действие до
момента било подаване на молба за образуване без посочване на
изпълнителен способ, поради което не били налице основания за присъждане
на адвокатско възнаграждение в заявения размер. Делото не се
характеризирало с фактическа и правна сложност, поради което
възнаграждението в претендирания размер не било обосновано. Касаело се
единствено за режим на лични отношения, поради което не било необходимо
имуществено проучване на длъжника, посочване на изпълнителни способи,
налагане на запори, възбрани или извършването на изпълнителни действия по
опис, продажба на имущество или разпределяне на суми. Освен това
поддържа, че длъжникът редовно получавал съобщенията си, не създавал
обструкции и не шиканирал процеса, а няколкократно заявявал готовност за
съдействие и доброволно изпълнение на съдебното решение. Било налице и
доброволно изпълнение от страна на длъжника, като в подкрепа на това си
твърдение посочва, че не са му налагани глоби за неизпълнение от страна на
съдебния изпълнител. Поради изложеното моли обжалваното постановление
да бъде отменено и да бъде отхвърлена изцяло претенцията за заплащане на
адвокатско възнаграждение на взискателя, или при условията на евентуалност
същото да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
Взискателят и ответник по жалбата – Р.Г., чрез пълномощника адв.
Ж.Ж., е депозирала писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в
които се излагат доводи за неоснователност на депозираната жалба, като се
поддържа, че обективираният в съобщение с изх. №37890/22.07.2021г. отказ
за редуциране на разноските притежава характера на постановление за
разноски и същото е било връчено надлежно на длъжника. Излагат се доводи,
че с оглед изложените от страна на длъжника твърдения в хода на
изпълнителното производство, че само той полага грижи за децата, както и,
2
че вследствие на липсата на контакти, децата са се дистанцирали, следва да
бъдат тълкувани в смисъл, че той не позволява контакти между взискателя и
децата. Длъжникът непрекъснато подавал молби, становища и жалби по
делото, които ангажирали депозиране на становища и отговори от страна на
взискателя, поради което било налице активно процесуално поведение от
страна на същия и не били налице основания за редуциране на уговореното
адвокатско възнаграждение.
Представени са мотиви на съдебния изпълнител, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на
взискателя, мотивите на съдебния изпълнител, и се запозна с
приложения препис от изп.дело №20211110400437 по описа на СИС при
СРС, намира следното :
Жалбата срещу разпореждането на съдебния изпълнител, с което е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнението
( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.
От представения препис от изп.дело №20211110400437 по описа на
СИС при СРС се установява, че същото е образувано по молба на Р.Г., чрез
пълномощника адв. Ж.Ж., срещу М.О. П.-Г. въз основа на изпълнителен лист
от 07.12.2020г. по привременни мерки, издаден по гр.д. №11969/2020г. по
описа на СРС, 86 състав, относно определения режим на лични отношения на
майката с малолетните деца на страните С.Р.М.К.Г., С.Е..Д.Г. и Ш.Д.Л.н П.Г..
Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя с молбата за
образуване на изпълнителното производство. Представен е договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че взискателят Р.Г. е заплатила на
пълномощника си адв. Ж.Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
от които 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело и
300 лева за процесуално представителство в изпълнителното производство.
До длъжника е изпратена покана за доброволно предаване на дете,
връчена на 04.06.2021г., както и покана за доброволно изпълнение по
отношение на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
3
в размер на 500 лева, връчена на 12.07.2021г.
С молба – становище вх. №18560 от 19.07.2021г. длъжникът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение и е направил искане за намаляването му.
С обжалваното разпореждане от 20.07.2021г., обективирано върху
молбата на длъжника вх. №18560/19.07.2021г. съдебният изпълнител е
оставил възражението без уважение.
Въззивната инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба доводи, че липсва надлежен акт на съдебния изпълнител по
направеното искане за намаляване на приетите разноски на взискателя, тъй
като видно от документите по изпълнителното дело съдебният изпълнител се
е произнесъл с разпореждане от 20.07.2021г. върху самата молба, с което е
оставил без уважение искането за редуциране на адвокатското
възнаграждение до 200 лева. За разпореждането на съдебния изпълнител
длъжникът е уведомен със съобщение, връчено на 27.08.2021г. С оглед на
изложените от жалбоподателя доводи, че обжалваното разпореждане на
съдебния изпълнител не е мотивирано, следва да се има предвид, че законът
не съдържа изискване за мотивиране на актовете на съдебния изпълнител като
предпоставка за тяхната законосъобразност. Предвид естеството на
изпълнителното производство, в което не се разрешават спорове, поначало
липсва необходимост съдебният изпълнител да мотивира актовете си, които
са насочени към осигуряване на развитието и приключването на
производство. Поради това съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК едва при подадена
жалба срещу акт или действие на съдебния изпълнител, той следва да изложи
мотиви относно обжалвания акт или действие. Следователно липсата на
мотиви на обжалваното разпореждане не може да бъде основание за отмяната
му.
Изложеното в жалбата оплакване, че не се дължи адвокатско
възнаграждение на взискателя поради липса на доказателства за заплащане на
такова, въззивният съд намира за неоснователно, с оглед представения по
изпълнителното производство договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева е заплатено.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на
4
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение на основание чл.78,
ал.5 от ГПК:
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да
извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея
процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като
съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид
работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не
може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 същата. В случая приложими са чл. 10, т. 1 и т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в относимата й за спора редакция към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие – 07.01.2021г.), според които за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а
за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3
- 200 лв. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело надвишава минималния размер по
чл.10, т. 4 от Наредбата, а именно 200 лева, но настоящият състав намира, че
същото не е прекомерно. Следва да се отбележи, че изложените в жалбата
твърдения на длъжника, че не препятства изпълнението на определения
режим на лични отношения на майката с децата, както и, че има регистриран
адрес, на който може да бъде установен и редовно получава съобщенията си,
и не шиканира процеса, противоречат на материалите по изпълнителното
дело, от които е видно, че длъжникът не получава изпращаните до него
съобщения, поради което се налага същите да бъдат връчвани със
съдействието на полицейски служители. Също така са подавани от страна на
длъжника многобройни молби, в които се излагат съображения относно
отношенията на децата с тяхната майка, притеснения относно езика, на който
ще комуникират помежду си, както и съмнения за подготвяно отвличане на
децата, с които молби длъжникът по същество оспорва изпълнението, както и
налага подаване на отговори от страна на процесуалния представител на
5
взискателя. На следващо място предмета на изпълнителното дело, образувано
за изпълнение на повтарящи се действия по осъществяване на режим на
лични отношения на малолетните деца на страните с тяхната майка,
предполага продължителност на същото, а декларацията на длъжника, че ще
изпълнява определения от съда режим, не налага извод за липса на
необходимост от процесуално представителство на взискателя, още повече,
като се има предвид фактът, че тази декларация на длъжника противоречи на
процесуалното му поведение в хода на изпълнителното производство.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ЧЖ-ІV-Е състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника М.О. П.Г.
срещу разпореждане от 20.07.2021г., постановено по изп.дело
№20211110400437 по описа на СИС при СРС, с което съдебният изпълнител
след направено възражение отказва да намали приетите разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя Р.Г. в размер на 500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6