РЕШЕНИЕ
№179
Самоков, 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 607 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
К.Л.Т., Е.Д.Б. - Т. и В.Л.Т.,***, са предявили срещу А.И.Р. *** за установяване по отношение
на ответницата на правото им на собственост върху общо 125/393 идеални части от
недвижим имот, находящ се в гр. Самоков и представляващ поземлен имот с
идентификатор 65231.911.263 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Самоков, целият с площ 393 кв. м.
Ищците твърдят в исковата молба,
че 98/393 идеални части от поземления имот са придобити от ищците К.Т. и В.Т.
по наследство, както и от ищците К.Т. и Е.Б. - Т. – на основание договор за
продажба, а останалите 27/393 идеални части от имота и тримата ищци са
придобили по давност и така всеки от тримата ищци притежава съответната идеална
част от общо 125/393 идеални части от имота. В подкрепа на тези твърдения в
исковата молба е изложена хронология на редица нотариални актове, съставени в
периода от 1969 г. до 2018 г. относно сключени сделки с идеални части от
процесния поземлен имот и относно осъществяване на други придобивни способи. Синтезирано,
това хронологично описание сочи, че през 1969 г. Зафир Димитров Т. бил признат
за собственик по давност на целия процесен поземлен имот – тогава с
идентификация като парцел ІІІ с пл. № 2381 в кв. 163 по плана на гр. Самоков и
с обща площ 429 кв. м., както и на построената в него полумасивна къща и навес,
след което в същата година той учредил безвъзмездно на сина си Любен Т. (пряк
наследодател на ищците К.Т. и В.Т.) право да надстрои един етаж върху
съществуващата къща. През 1970 г. Зафир Т. продал на другия си син Иван Т.
(баща на ответницата) и на съпругата му Марийка Т. 2/3 идеални части от първия
етаж на къщата, заедно с 2/3 идеални части от процесния поземлен имот. През
1971 г. Зафир Т. продал на сина си Любен Т. 1/4 идеална част от същия поземлен
имот. През 1981 г. Зафир Т. прехвърлил на сина си Иван Т. срещу задължение за
гледане и издръжка 1/3 идеална част от процесния поземлен имот и 1/3 идеална
част от първия етаж на построената в него къща. Изтъква се в исковата молба, че
с този договор Зафир Т. се е разпоредил в полза на Иван Т. с повече права от
правата в обема, какъвто той е притежавал към датата на това разпореждане.
Поради това, след като през 1996 г. Иван и Марийка Тотеви са продали на
ответницата – тяхна дъщеря 2/3 идеални части от първия етаж на сградата заедно
с 2/3 идеални части от процесния поземлен имот, то с извършеното през 2009 г. от
тях дарение в нейна полза на 1/3 идеална част от първия етаж на сградата и на
1/3 идеална част от поземления имот те не са могли да й прехвърлят такива
идеални части от правото на собственост.
С нотариален акт от 1990 г. Любен
Т., Иван Т. и Марийка Т. били признати за собственици по регулация върху 54 кв.
м., които били придадени към процесния поземлен имот от съседен имот. Сумата,
дължима за придадената по регулация към този имот част от съседния имот била
платена от Любен Т., а Иван и Марийка Тотеви заявили, че поради това плащане те
нямат никакви претенции към придаваемото се място. От 1990 г. Любен Т.
установил своя фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на
частта, придадена по регулация, тъй като владението се осъществявало от него
именно върху мястото, което било придадено към имота по регулация и било
заплатено от него, като в тази връзка също се излагат подробни фактически
твърдения в исковата молба. Владението на Любен Т. (починал през 2013 г.) върху
тази част от имота било осъществявано понастоящем от ищците. Така те придобили
по давност идеална част от имота, а именно 27/393 идеални части, съответстващи
на реалната част, която е придадена към него по регулация от съседен имот.
През 1990 г. съпрузите Любен и
Велика Тотеви прехвърлили на ищеца К.Т. изградения от тях въз основа на
учредената им суперфиция втори етаж от жилищната сграда в имота срещу издръжка
и гледане. На свой ред през 2002 г. К.Т. учредил на родителите си Любен и
Велика Тотеви с нотариален акт правото да ползват пожизнено и безвъзмездно
целия втори етаж на сградата заедно с 1/2 идеална част от общите й части и от
правото на строеж и същевременно със същия нотариален акт продал на дъщеря си
Виолина Т. този обект, ведно с 1/2 идеална част от общите й части и от правото на
строеж. През 2018 г. Велика Т. продала на сина си К.Т. притежаваните от нея
идеални части от поземления имот.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е изложено
становище за неоснователност на иска. Твърди, че между страните никога не е
било спорно, че тя притежава 3/4 идеални части от процесния поземлен имот, а
ищците – общо 1/4 от същия. Оспорва се твърдението, че ищците са демонстрирали
срещу ответницата по какъвто и да било начин намерението си да се считат за
изключителни собственици на реална част от имота, придобита по регулация,
включително и такава, съответстваща на претендираните 27/393 идеални части.
Изтъква се също така, че макар Иван и Марийка Тотеви да са заявили в декларация
от 22.02.1990 г., че нямат претенции към придаваемия по регулация имот и
жилищна сграда, които се отчуждават от имот пл. № 2515 поради плащане от Любен Т.
на цената по това отчуждаване, това тяхно изявление е направено с оглед
обстоятелството, че на свой ред Иван Т. лично е заплатил сума за придаваемите
се към същия имот 92 кв. м. от парцел ХVІІ в кв. 163 по плана на гр. Самоков. В
обобщение се излагат съображения, че независимо от това кой е заплатил
идеалните части от имота същите следват имота и съсобствеността върху тях е в
същия обем в какъвто е съсобствеността на основния имот.
Пред съда ищците се представляват
от пълномощника им адв. Снежана Оцетова, която в с. з. на 20.07.2020 г.
коригира технически неточности в изписването на текста на исковата молба и
заявява, че поддържа иска с така направените корекции. В същото съдебно
заседание пълномощникът на ищците уточнява, че към владението на Любен Т.
ищците присъединяват и своето владение след 2013 г., когато той е починал, а и
след 2018 г., когато Велика Т. се е разпоредила със собствените си идеални
части от имота в полза на К.Т..
Ответницата се представлява от
процесуалните си представители Иван Т. – неин баща и от адв. Пламен
Механджийски. Последният заявява, че поддържа изцяло становището по иска,
заявено с отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Исковете са допустими. Наличието
на правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост
върху процесния поземлен имот и притежаваните от ищците, според твърденията им,
дялове в съсобствеността върху него, се преценява преди всичко с оглед
обективните обстоятелства, а не с оглед изявленията на ответницата за липса на
такъв спор. Такова обективно обстоятелство, пораждащо правен спор между
страните с вече очертания му предмет, представлява последователното сключване на
сделки между Иван Т. и Марийка Т. – от една страна и ответницата – от друга
през 1996 г. и през 2009 г., въз основа на които тя се легитимира с нотариални
актове като изключителен собственик на целия поземлен имот.
С оглед останалите представени с
исковата молба нотариални актове и изложението на основанията, на които ищците
са придобили 98/393 идеални части от процесния поземлен имот и отделно 27/393
идеални части от същия, следва да се приеме, че макар те общо да претендират,
че са собственици на 125/393 идеални части от същия поземлен имот
(98/393+27/393=125/393), то конкретните претенции за дяловете на всеки от тях
са основани на наследяване от Любен Т. (починал през 2013 г. и оставил за
наследници съпругата си Велика Т. и двете си деца – ищците К.Т. и В.Т.), на
договора за продажба, сключен през 2018 г. между Велика Т. и сина й К.Т. и на
придобивна давност върху идеална част от 27/393 идеални части от поземления
имот, съответстваща на част от реалната част, придадена по регулация към имота
от съседен имот, върху която ищците и техните универсални и частни праводатели
са осъществявали фактическа власт за себе си.
С оглед тези изявления на ищците
и предвид обстоятелството, че през 1971 г. бащата на двама от тях – на К.Т. и
на В.Т. е придобил възмездно 1/4 идеална част от процесния поземлен имот по
време на брака си с Велика Т., конкретното изражение на претендираните от всеки
ищец поотделно, макар и имплицитно, дялове в съсобствеността, е следното: по
1/24 идеална част (еквивалентна на 16,375/393 идеални части) за К.Т. и за В.Т.
по наследство от Любен Т., т. е. по 1/6 идеална част от придобитата от него 1/4
идеална част от поземления имот на основание договор за продажба, сключен през
време на брака му с Велика Т. (прекратен със смъртта му), която те са наследили
в съответствие с чл. 28, вр. чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 от СК, вр. чл. 5,
ал. 1 от ЗН); 4/24 идеални части (еквивалентни на 65,5/393 идеални части) в
режим на бездялова съпружеска имуществена общност (СИО) общо за ищците К.Т. и Е.Б.
- Т. на основание договора за продажба от 2018 г., с който Велика Т. е продала
на К.Т. собствените си 4/24 идеални части (или 4/6 идеални части от 1/4 идеална
част) от правото на собственост върху поземления имот, придобити от Велика Т.
по наследство от Любен Т. като преживяла съпруга на основание чл. 28, вр. чл.
27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 от СК, вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН; по
13,5/393 идеални части за В.Т. от една страна и за К.Т. и Е.Б. - Т. общо в
режим на СИО на основание придобивна давност (по 1/2 за В.Т. и по 1/2 за К. и Е.
Тотеви в СИО от претендираните на това основание 27/393 идеални части по арг.
от чл. 30, ал. 2 от ЗС, вр. т. 2 от ППВС № 8/1980 г.) – предвид твърдението на
стр. 2 от исковата молба, че именно ищците са придобили тази идеална част по
давност общо и с оглед уточнението, че присъединяват своето владение към
владението на универсалните и частните им праводатели, за да се позоват към
момента на предявяване на иска на изтичане на давността по време на брака между
К.Т. и Е.Б. - Т..
По тези съображения следва да се
приеме, че ищецът К.Т. претендира установяване на свое индивидуално право на
собственост върху 1/24 идеална част (еквивалентна на 16,375/393 идеални
части) от поземления имот, ищците К.Т. и Е.Б. - Т. съвместно претендират
право на собственост върху 79/393 идеални части
(65,5/393+13,5/393=79/393) от поземления имот в СИО, а ищецът В.Т. претендира
свое право на собственост върху 29,875/393 идеални части (16,375/393+13,5/393=29,875/393)
от същия имот, или общо – 125,25/393 идеални части от имота, както е заявено с
исковата молба при незначително отклонение (0,25) в числителя на дробта,
дължащо се най-вероятно на непрецизно изчисление.
Разгледани по същество, исковете
са частично основателни.
С нотариален акт № 7, т. І, д. №
3/1969 г. на Самоковския народен съдия на 20.01.1969 г. Зафир Димитров Т. е
признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на недвижим
имот в гр. Самоков, а именно дворно място с полумасивна къща и навес, с общо
застроено и незастроено пространство 429 кв. м., при съседи: улица, Никола
Николов Савчев, Павел Димитров Т. и Сотир Тодоров Гуцалски, образуващо парцел
ІІІ с пл. № 2381 в кв. 163 по плана на гр. Самоков. Не е спорно по делото, че
описаният в този нотариален акт недвижим имот е с настоящ идентификатор
65231.911.263 по КККР на гр. Самоков, т. е. през 1969 г. Зафир Т. е признат за
собственик на процесния поземлен имот.
Установява се от представеното
удостоверение за наследници изх. № 528/05.02.2018 г., издадено от Община
Самоков, че Зафир Т. е починал на 08.08.1988 г. и е оставил наследници
съпругата си Румена Т. (починала през 1995 г.), сина си Иван Т. и сина си Любен
Т. (починал през 2013 г.). Наследници на Любен Т. са съпругата му Велика Т. и
децата му – ищците К.Т. и В.Т..
Приживе Зафир Т. е отстъпил
безвъзмездно на сина си Любен Т. правото да надстрои един етаж върху
собствената му сграда, находяща се в процесния поземлен имот (н. а. № 6, т. ІІ,
д. 18/1969 г.). Безспорно е, че това право е реализирано преди 08.07.1974 г.
(вж. представените архитектурен проект, одобрен през 1969 г. и скица от
08.07.1974 г., в която в парцел ІІІ в кв. 163, отреден за имот пл. № 2381, с
корекция е отразена двуетажна масивна жилищна сграда).
С нотариален акт № 84, т. І, д. №
197/1970 г. на Самоковския народен съдия на 17.04.1970 г. е сключен договор за
продажба, с който Зафир Т. е прехвърлил на сина си Иван Т. и на Марийка Т.
(безспорно е, че това е съпругата на последния) 2/3 идеални части от първия
етаж на къщата заедно с 2/3 идеални части от процесния поземлен имот, в който
тя е построена срещу задължението на приобретателите да поемат цялостната
издръжка на прехвърлителя и съпругата му Румена Т. до тяхната смърт, като им
гарантират квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ.
С нотариален акт № 135, т. І, д.
№ 345/1971 г. на Самоковския народен съдия е сключен договор за продажба, с
който Зафир Т. е продал на сина си Любен Т. 1/4 идеална част от собствения си
процесен поземлен имот за сумата 660 лв.
С тези сделки Зафир Т. се е
разпоредил с общо 11/12 идеални части от собствения си поземлен имот (8/12 ид.
ч. в полза на Иван Т. и 3/12 ид. ч. в полза на Любен Т.) и е останал собственик
на 1/12 идеална част от същия.
Затова с последващия договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на
23.02.1981 г. с нотариален акт № 53, т. І, д. № 204/1981 г. на Самоковския
районен съдия, с който Зафир Т. е прехвърлил на Иван Т. 1/3 идеална част от
процесния поземлен имот и 1/3 идеална част от първия етаж на построената в него
къща, същият не е могъл да му прехвърли повече права върху поземления имот, от
тези, които той сам е притежавал към момента на сключване на договора, а именно
– в обем 1/12 идеална част. Продажбата на чужда вещ, в това число и на вещ,
която не принадлежи изцяло на продавача, не е нищожна сделка (още повече, че
никакви такива или от друго естество основания за нейната нищожност не са
релевирани по делото), но не е могла да породи вещно-прехвърлителен ефект за
повече от 1/12 идеална част от правото на собственост върху процесния поземлен
имот. Така Иван Т. и съпругата му Марийка Т. са станали собственици на общо 3/4
идеални части от същия имот на основание договорите, сключени с н. а. 84/1970
г. и с н. а. 53/1981 г. (2/3+1/12 = 8/12+1/12 = 9/12 = 3/4) и не са придобили
права върху този имот в по-голям обем с последващи сделки или на други
придобивни основания.
С договор за покупко-продажба,
сключен на 29.12.1996 г. с нотариален акт № 8, т. V, д. № 1273/1996 г. на
нотариуса при Самоковския районен съд, Иван Т. и Марийка Т. са продали на дъщеря
си А.Т. (ответницата, понастоящем с фамилно име Р.) 2/3 идеални части от
процесния поземлен имот и 2/3 идеални части от първия етаж на двуетажната
масивна жилищна сграда, построена в него. Със сключването на този договор
продавачите са останали собственици на 1/12 идеална част от поземления имот
(3/4 – 2/3 = 9/12-8/12 = 1/12). Затова с договора за дарение, сключен на
01.06.2009 г. с нотариален акт № 90, т. ІІа, рег. № 3386, д. № 270/2009 г. на
нотариус Борислав Механджийски, с район на действие съдебния район на РС –
Самоков, с който Иван и Марийка Тотеви са дарили на ответницата А.Р. 1/3 идеална
част от процесния поземлен имот, те не са могли да й прехвърлят повече от 1/12
идеална част от същия и така ответницата се легитимира като носител на право на
собственост върху 3/4 идеални части от него (2/3+1/12 = 8/12+1/12 = 9/12 = 3/4).
Собственици на останалата 1/4
идеална част от поземления имот са били Любен Т. и Велика Т. в режим на СИО на
основание гореобсъдения договор за продажба от 1971 г. Със смъртта на Любен Т.
през 2013 г. СИО върху имота е прекратена на основание чл. 28, вр. чл. 27, ал.
1, вр. чл. 44, т. 1 от СК, поради което 1/8 идеална част от имота е придобита
от Велика Т. поради прекратяване на СИО, а останалата 1/8 идеална част от същия
е преминала на основание чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН по наследство в
равни части, т. е. по 1/24 идеална част, в имуществото на наследниците му по
закон – Велика Т., В.Т. и К.Т.. Така Велика Т. е станала собственик на 4/24
идеални части от поземления имот на основание прекратяване на СИО и наследяване
(1/8+1/24 = 3/24+1/24 = 4/24), а ищците В.Т. и К.Т. – на по 1/24 идеална част
от имота на основание наследяване.
С нотариален акт № 75, т. 3, рег.
№ 6320, д. № 443/2018 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова, с район на
действие съдебния район на РС – Самоков,
на 01.11.2018 г. е сключен договор за продажба по време на брака между ищците К.Т.
и Е.Б. - Т. (сключен на 27.08.2018 г.), с който Велика Т. е продала на ищеца К.Т.
собствените си 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65231.911.263.1.3, ведно със собствените си 4/24 идеални части от
процесния поземлен имот с идентификатор 65231.911.263 по КККР на гр. Самоков.
На това основание ищците К.Т. и Е.Б. - Т. са придобили в режим на бездялова СИО
4/24 идеални части от процесния поземлен имот, а наред с това ищците В.Т. и К.Т.
се легитимират като съсобственици на по 1/24 идеална част всеки от тях от
поземления имот по наследство от Любен Т..
От представените писмени
доказателства не се установява процесният поземлен имот да представлява обща част на
построените в него жилищна сграда и гараж, поради което няма основание дяловете
на страните в съсобствеността върху поземления имот да подлежат на определяне в
съответствие с чл. 40 от ЗС, т. е. по начин, различен от приетия по-горе. Това
е така, защото вторият етаж на построената в поземления имот жилищна сграда е
изграден въз основа на право на надстрояване, учредено от Зафир Т. с н. а. №
6/1969 г. в полза на Любен Т. по време, когато Зафир Т. е бил изключителен
собственик на целия поземлен имот и на съществуващата в него жилищна сграда
(тогава едноетажна). Така с безспорното реализиране на това право от Любен Т. той
е придобил право на собственост върху втория етаж на сградата на основание учредена
суперфиция. Съгласно чл. 63, вр. чл. 66, ал. 4 от ЗС това право е възникнало и
съществувало отделно от правото на собственост върху поземления имот, в който се
намира сградата. В такъв случай по разпореждане на закона поземленият имот
извън застроената му част не представлява обща част на сградата, независимо
дали тя е в режим на етажна собственост (в т. см. решение № 41/20.06.2011 г. по
гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, І г. о.). След като законът дава право на
собственика на поземления имот и на съществуваща в него сграда, учредявайки
другиму право на строеж в имота или в конкретния случай – право на надстрояване
или пристрояване на сградата си в имота, да запази за себе си правото на собственост
върху поземления имот, то той очевидно запазва и правомощието си на собственик
да се разпорежда с поземления имот независимо дали възниква етажна собственост
върху сградата. Това свое правомощие Зафир Т. е упражнявал, видно от н. а. №
84/1970 г., с който е прехвърлил на Иван и Марийка Тотеви 2/3 идеални части от
първия етаж на къщата заедно с 2/3 идеални части от поземления имот срещу
гледане и издръжка, както и от н. а. № 135/1971 г., с който той е продал на
Любен Т. 1/4 идеална част от процесния поземлен имот. От съдържанието на тези
нотариални актове въобще не може да се приеме, че страните по обективираните в
тях сделки са имали воля за прехвърляне на такива обеми от права върху
поземления имот, които биха били съответни на третирането му като обща част на
сградата.
Неоснователни са твърденията на
ищците, че наред с правата си в съсобствеността върху поземления имот, които те
са придобили на основание наследяване и установените по делото сделки, те по
давност са придобили и такава идеална част от правото на собственост върху него,
съответстваща на съотношението между частта на ответницата от придадената по
регулация към поземления имот част от съседен имот спрямо общата му увеличена
площ.
Придобиването от съсобственик по
давност на идеална част на друг съсобственик от общия имот не е изначално невъзможно,
включително и ако претенцията се основава на твърдение тази идеална част да
съответства на съотношението между реалната част, върху която се упражнява
владение и общата площ на имота, но това няма нищо общо с конкретиката на
случая. Придаването по регулация на реална част от съседен имот не води до
промяна на дяловете на съсобствениците на имота, към който се придава тази част,
които дялове представляват числово дробно отношение. С други думи, нито
ответницата, нито праводателите на ищците са придобили нови идеални части от
съсобствения имот с придаването към него на реална част от съседен имот по
регулация. Затова е обективно невъзможно праводателите на ищците, респективно
самите те, да придобият по давност такава идеална част „на ответницата“ от
поземления имот, „съответстваща на правата й“ в съотношението на площта на
придадената по регулация реална част от съседен имот към увеличената поради
тези регулационни предвиждания негова площ. Казано по-просто, с придаването по
регулация на 54 кв. м. към процесния поземлен имот, за да достигне той
урегулираната си площ от 393 кв. м., делът на ответницата в съсобствеността
върху него изобщо не се е увеличил, в това число и с 27/393 идеални части, поради
което е невъзможно ищците или техните праводатели, осъществявайки фактическа
власт върху придаденото по регулация място, да са придобили такава „нейна
идеална част“ по давност. Обстоятелствата кой е платил цената на придаденото по
регулация място и кой е заявил, че няма никакви претенции към мястото (в
каквато насока е представената декларация на Иван Т. и Марийка Т. от 22.02.1990
г. с нотариална заверка на подписите им) нямат никакво значение за дяловете в
съсобствеността върху имота, към който е придадено мястото, нито (по изложените
вече съображения) може да има значението на доказателство за начало на
давностно владение върху идеална част от имота, както от обективна страна (т.
нар. corpus на владението), така и от
субективна страна (animus). Тези обстоятелства
биха могли да са от значение за евентуални облигационни отношения между
деклараторите и останалите съсобственици на терена, които обаче не са предмет
на настоящото дело. Затова събраните по делото свидетелски показания, които
основно се отнасят до упражняването на фактическа власт върху частта от имота,
придадена по регулация, както и експертните заключения в частта им относно
придаване по регулация на част от имот пл. № 2385 към процесния и относно
фактическото ползване на процесния имот понастоящем, са изцяло неотносими към
предмета на делото и не подлежат на обсъждане по същество.
По всички изложени съображения
следва да се признае за установено по отношение на ответницата А.Р., че К.Т. и В.Т.
са собственици на по 1/24 идеална част от процесния поземлен имот по наследство
от Любен Т., а К.Т. и Е.Б. - Т. са съсобственици в режим на бездялова СИО на
4/24 идеални части от имота. Искът на К.Т. и Е.Б. - Т. за установяване по
отношение на ответницата на тяхно право на собственост в СИО за разликата над
4/24 идеални части (еквивалентни на 65,5/393 идеални части) до пълния предявен
размер от 79/393 идеални части, която разлика е с дробно изражение 13,5/393
идеални части, както и искът на В.Т. за разликата над 1/24 идеална част (еквивалентна
на 16,375/393 идеални части) до пълния предявен размер от 29,875/393 идеални
части, която разлика също е с дробно изражение 13,5/393 идеални части от
правото на собственост върху процесния поземлен имот, са неоснователни и в тези
им части, формиращи общо 27/393 идеални части, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предметът и изходът на делото
разкриват следните специфики – от една страна правният спор е породен от сделки,
легитимиращи ответницата като изключителен собственик на поземления имот, а от
друга – исковете на ищците са частично уважени за дялове в съсобствеността,
които не само че ответницата признава в настоящото производство в общия им обем
1/4 идеална част, а и самите ищци в
друго съдебно производство са заявили, че това е общият обем на техните дялове (по
гр. д. № 80/2018 г. на РС – Самоков, с нов номер 959/2019 г. по описа на РС –
Самоков след обезсилване на решението на първоинстанционния съд, което е спряно
понастоящем на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на
настоящото производство). С други думи, макар и извънпроцесуално да е възникнал
правен спор за съсобствеността върху процесния имот като цяло – вследствие неоснователната
легитимация на ответницата като негов изключителен собственик, действителният конкретен
повод за завеждане на делото и основната процесуална активност на страните са
съсредоточени върху претенцията на ищците, че са придобили и 27/393 идеални
части от имота на основание придобивна давност, която претенция е приета за
неоснователна. Затова в духа на чл. 78 от ГПК е най-справедливо разноските по
делото да останат в тежест на страните така, както са ги направили.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на А.И.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, че К.Л.Т., ЕГН **********,
Е.Д.Б. - Т., ЕГН **********, двамата
с адрес *** и В.Л.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Самоков и
представляващ поземлен имот с идентификатор 65231.911.263 по одобрените кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. Самоков, целият с площ 393 кв. м., при
следните дялове: за К.Л.Т. и за В.Л.Т. – по 1/24 идеална част (еквивалентни на
по 16,375/393 идеални части) и за К.Л.Т. и Е.Д.Б. - Т. – общо 4/24 идеални
части (еквивалентни на 65,5/393 идеални части) в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО), като ОТХВЪРЛЯ
исковете на К.Л.Т., Е.Д.Б. - Т. и В.Л.Т. В ЧАСТИТЕ ИМ, както следва: за
разликата над 4/24 идеални части (еквивалентни на 65,5/393 идеални части) в СИО
за К.Л.Т. и Е.Д.Б. - Т. до претендираните 79/393 идеални части в СИО, която
разлика е с дробно изражение 13,5/393 идеални части и за разликата над 1/24
идеална част (еквивалентна на 16,375/393 идеални части) за В.Л.Т. до
претендираните 29,875/393 идеални части, която разлика е с дробно изражение
13,5/393 идеални части, като сборът от тези разлики, за които се отхвърлят
исковете, е 27/393 идеални части от правото на собственост върху гореописания
недвижим имот, претендирани да са придобити от ищците на основание придобивна
давност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: