Решение по дело №617/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) - София против решение № 75/07.02.2024 година по н.а.х.д. № 3069/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) (ЕФ).

С ЕФ на „Юнион Ивкони“ ООД, за нарушение на чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Касаторът оспорва решението като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон.

Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП. В случай, че електронният фиш не бъде потвърден, се иска отмяна на решението, в частта за разноските за размера, надвишаващ минималните размери на адвокатските възнаграждения без ДДС, определен по реда на чл. 18 ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ако такъв бъде предявен над минимално определения в Наредба № 1.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. Представя отговор на касационната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Със становище от 17.04.2024 година оспорва жалбата и иска решението на РС да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

„Юнион Ивкони“ ООД е санкционирано за това, че 26.03.2021 година в 15:18 часа е установено нарушение № BF480955А10Е4ВВ6Е053041F160A9172 с ППС автобус У. К., регистрационен номер СВ 33 15 МС, с технически допустима максимална маса 7 200, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, в община Бургас, за движение по път А-1 км 357+949, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 357+949.

РС е отменил НП. Приел е, че липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.

Съгласно чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а ал. 1 от ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл. 39 ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Анализът на този текст показва, че за издаването на електронен фиш за нарушение на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, е необходимо наличието на изрична законова възможност. В нормата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП (в редакцията си към датата на извършване на нарушението) е предвидено, че при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В приложимата си редакция (към датата на нарушението и датата на подаване на жалбата срещу електронния фиш) нормата не е предвидила възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН и впоследствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Действително, с изменението на ЗДвП - в сила от 13.02.2024 година, нормата на чл. 189ж ал. 1 е допълнена. Към настоящия момент нейната редакция е следната: при нарушение по чл. 179 ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Доколкото цитираната актуална редакция на нормата (с допълнението) има процесуален характер и поражда правно действие занапред, нейното приложение в настоящия казус (за нарушение, извършено през 2021 година, електронният фиш по което е обжалван на 22.06.2023 година) е недопустимо.

Основателно е направеното възражение в частта на присъдените разноски. Със становище от 16.10.2023 година процесуалният представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ Н. Т. управление София е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие на лист 75 от н.а.х.д. № 3069/2023 година на Районен съд – Бургас заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 660 лева в брой, от които 550 лева данъчна основа и 110 лева ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в настоящият случай минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер когато административното наказание е под формата на имуществена санкция е в размер на 550 лева, т.е. същите са в минимално предвидения размер без ДДС.

Относно искането сумата да бъде присъдена с ДДС касационният състав отбелязва следното. С Решение от 23.11.2017 година по съединени дела С-427/16 и С-428/16 СЕС е прието, че чл.78, първа алинея, буква „а” от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално – правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това, тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. В случая пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.78, първа алинея, буква „а“ от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 година, както и на принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС в рамките на Европейския съюз. Изискването за тълкуване на националното право в съответствие с общностното е присъщо за системата на договора, доколкото дава възможност на националната юрисдикция да осигури пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнася по спорове, с които е сезирана. При констатираното противоречие на българска правна норма с тази на Директива 2006/112/ЕО, националният съдия е длъжен да остави неприложена вътрешната правна норма, която противоречи на общностна норма. Поради изложените съображения съдът намира, че при присъждане на разноските в полза на „Юнион Ивкони“ ООД пред първата инстанция не следва да се включва начисленият ДДС, който съгласно разясненията дадени в посочените по-горе дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16 не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа.

С оглед на това решението следва да бъде изменено в частта на присъдените разноски и оставено в сила в останалата част.

От касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски. Представени са доказателства за направените разноски пред настоящата инстанция и са в размер на 600 лева с ДДС (500 лева без ДДС). С оглед изхода на спора тези разноски подлежат на присъждане, но без ДДС предвид изложените по-горе мотиви.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ решение № 75/07.02.2024 година по н.а.х.д. № 3069/2023 година на Районен съд – Бургас, в частта на разноските, като:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ в МРРБ да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК *********, разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, вместо определените с решение № 75/07.02.2024 година разноски в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева и

ОСТАВЯ В С. решението в останалата част.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ в МРРБ да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК *********, разноски пред касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.