№ 260067
Силистра,
21.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, публично заседание на осми декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Ели Николова и в присъствието на
прокурора……….
като разгледа докладваното от
съдия Д. Стоева в.гр.
№ 376 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 348/17.07.2020 год., постановено по гр.д. № 565/2019г. по
описа на СРС, са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете, предявени
от Е.И.К. ***, с ЕГН **********, против Д.М.Д. ***, с ЕГН ********** за
осъждането му да й предаде в уговорено помежду им място на изпълнение – гр.
Силистра, ул. Москва № 86, вх. Б, ет. 6, ап. 26 изработеното от Д.М.Д. по поръчка на Е.И.К. - трапезна маса от
масивно буково дърво и шкаф от същия материал, и за осъждане на ответника да
заплати сумата от 888.00 лева, представляваща платена сума на отпаднало
основание, както и сумата от 125.00 лева, представляваща имуществени вреди
вследствие на пълно неизпълнение на договорен ремонт на подовата настилка в
апартамент № 26, ул. Москва № 86, вх. Б, ет. 6. Осъдена е Е.И.К. да заплати на Д.М.
направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Недоволна от решението, е останала Е.И.К., която чрез процесуалния си
представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно
и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените от
нея искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът Д.М.Д. чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалбата е неоснователна.
Ищцата Е.И.К. твърди, че през месец септември 2017 г. е сключила с
ответника Д. споразумение за изработка на трапезна маса от масивно буково
дърво, както и шкаф от същия материал, като му е възложила да закупи
материалите, разчитайки на неговата компетентност да ги избере по пригодност и
качество, за което му е предала сумата от 1 298 лв. Твърди, че са уговорили
краен срок за изпълнение 03. 09. 2018 г. и място на предаване на изработеното
- апартамент № 26, ул. Москва № 86, вх.
Б, ет. 6., но макар и след изтичане на срока да е поискала предаване на
изработените вещи, ответникът й е отказал, като поискал първо заплащане на
уговореното възнаграждение за положения труд в размер на 500, с което тя не се
съгласила, тъй като считала, че първо следва да огледа и прецени изработеното и
след като го приеме, да му заплати възнаграждението. Претендира реално
изпълнение по този договор като бъде осъден Д. да й предаде в уговореното
помежду им място на изпълнение – апартамент № 26, изработените по нейната поръчка трапезна маса
от масивно буково дърво и шкаф от същия материал.
Твърди също, че с ответника е имала и второ правоотношение, по силата на
което ответникът приел да ремонтира дюшеме с площ от 13 кв.м., за което също
получил средства – 488 лв. за закупуване на материали, както и възнаграждение в
размер на 400 лева,но поради негодно изпълнение от негова страна, за което е
бил незабавно уведомен, но не предприел никакви действия, се наложило ремонтът
да бъде извършен от трето лице, на което тя е заплатила сумата от 125.00 лева. Претендира
да се осъди ответникът да й заплати сумата от 888.00 лева, представляваща
платена сума на отпаднало основание, както и сумата от 125 лева, представляваща
имуществени вреди вследствие на пълно неизпълнение на договорен ремонт на
подовата настилка в апартамент № 26, ул. Москва № 86, вх. Б, ет. 6.
Ответникът Д.М.Д. не оспорва
наличието на уговорка за изработка на мебелите, както и факта, че е получил
сумата от 1 298 лева, но оспорва
наличието на уговорка за предаване на изработеното на адреса на ищцата, твърдейки
от своя страна, че е поканил ищцата да получи изработеното в работилницата му,
като преди това й е изпратил снимки, по които тя е одобрила вещите. Позовава се
на разпоредбата на чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като счита, че
рискът е преминал върху К. и за нея е възникнало задължението да му плати
уговореното възнаграждение.
По отношение на втория договор твърди, че не е сключвал такъв с ищцата, а
поръчка получил от нейната майка Ружа К., която го е ангажирала да ремонтира
подовата настилка в дома на дъщеря й, без последната да разбере. По този
договор също не оспорва фактите, че е получил сумата от 880 лв., включваща и
възнаграждението му, но твърди, че за всички рискове от спешния ремонт е
предупредил поръчващата предварително. Тя обаче отказала да се съобрази, поради
което и по нейно настояване ремонтът бил извършен, а изработеното - прието без
възражение. Твърди, че не е канен да изпълни, респективно не му е определян
срок за това. Отделно твърди, че дори и да се приеме, че е налице неизпълнение,
то същото е несъществено, с оглед интереса на кредитора, поради което
развалянето на този договор е недопустимо. Освен това, счита, че не е налице
причинно – следствена връзка между твърдяното некачествено изпълнение и
надигането на дюшемето, както и начина на отстраняване на това надигане. Прави и
възражение за задържане до изпълнение на насрещното задължение на ищцата да му
заплати сумата от 500 лева.
По първото правоотношение:
Не се спори между страните, че сумите, които са дадени в изпълнение на
поръчката, са получени от ответника и с тези суми той е закупил съответните материали,
както и че договорът за поръчка е сключен при параметрите, зададени от ищцата,
с изключение на уговореното място на предаване на изработената вещ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцата - Ружена К. и
Анелия Борисова, не се установи твърдяната
от нея уговорка досежно местоизпълнението. Напротив, присъствалата при
уговаряне параметрите на договора свидетелка Борисова, не е възприела като част
от тази уговорка и доставка на изработеното на адреса на ищцата. При това положение следва да се приеме, че
мястото на изпълнение е това, където се изработват вещите, за което съдът съди
и от твърденията на същата свидетелка, която заявява, че за проверка на
изпълнението тя самата е ходила именно в работилницата на ответника. Няма спор,
че договорът е изпълнен от страна на ответника, а възложителят е закъснял да
приеме предложения му и одобрен от него резултат, поради което от негова страна
е налице виновно неизпълнение на задължението му да приеме свършената съгласно
уговореното работа и да заплати възнаграждението – чл. 264, ал. 1 и чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД.
Съобразявайки всичко това, правилно СРС е приел, че ищцата, като
неизправна страна по договора, е
предявил неоснователна претенция спрямо изправната страна по договора, поради
което исковата й претенция в тази част следва да бъде отхвърлена.
Настоящата инстанция не споделя довода във въззивната жалба, че местоизпълнението
на задължението на ответника да предаде изработените движими вещи е от
категорията на подразбиращото се и за страните по договора е ясно, че място на изпълнението за предаването им,
доколкото това предаване е предопределено от мястото, за което масата и шкафът
са поръчани на изработващия, е именно апартамент № 26 в етажната собственост на
ул. „Москва“ № 86, вх.Б, ет. 6, гр. Силистра.
Следва да се има предвид, че след като в договора не е изрично изведено
задължението на една от страните да покани другата страна да получи
изработеното, както и местоизпълнението на изработеното, възложителят е този,
който следва да предприеме действия за защита на интереса си и да покани
изпълнителя да престира. Във връзка с това е и задължението му по чл. 264, ал.1 ЗЗД. Още повече, че задължението за предаване на дължимата вещ е търсимо, а не
носимо и съгласно чл. 68 б."б" ЗЗД, ако местоизпълнението не е
определено от закона или договора, то същото е в местонахождението на вещта по
време на пораждане на задължението й.
Не се приема от СОС и доводът на жалбоподателката, че възражението на
ответника срещу иска за реално изпълнение не преминава през неуточненото място
за престиране на резултата, а през възражението за неизпълнен двустранен
договор и правото на задържане, доколкото поръчващият има непогасена част от възнаграждението за
изработката, като в този случай следва постановяване на осъдителен диспозитив,
в който предаването на вещите да се обуслови от едновременното заплащане на
възнаграждението.
В случая предявеният иск е за осъждане на
Д.М.Д. да предаде на ищцата
уговорената изработка в апартамент № 26 , находящ се в гр. Силистра, ул. Москва
№ 86, вх. Б, ет. 6. Между страните не съществува спор, че вещите са изработени
и подлежат на предаване от изпълнителя на възложителя, ведно със заплащане на
възнаграждението за изработка при приемане на изработеното. Спорът е относно
мястото на предаване и предявеният иск е именно за това.
По второто правоотношение:
Не се спори между страните, че сумите по този договор са предадени на
ответника от майката на ищцата - св. Ружена К., а не от самата ищца.
Преценявайки събраните по делото
доказателства, съдът е приел, че между ищцата и ответника не е възникнало
облигационно правоотношение относно ремонт на дюшеме в жилището на ищцата Е.К..
Свидетелката Ружена К. заявява изрично, че тя самата е договаряла с ответника,
при това без знанието на ищцата, като го е предупредила, че последната дори не
трябва да узнава за възникналия проблем и отстраняването му. Свидетелят Михнев също
свидетелства за това.
Съобразявайки тези установените обстоятелства с тези свидетелски
показания, СРС правилно е приел, че е налице облигационно правоотношение между
ответника и свидетелката К., но не и между ищцата и ответника, поради което и
правилно е отхвърлил предявените претенции за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 888 лева - платена сума на отпаднало основание, както и
сумата от 125 лева - имуществени вреди вследствие на пълно неизпълнение на
договорен ремонт на подовата настилка в апартамент № 26.
Настоящата инстанция се
солидаризира и с извода на СРС, че дори и да се приеме, че свидетелката К. е
договаряла в интерес на ищцата, претенцията отново е неоснователна предвид
безспорно доказаните в процеса факти, касаещи изричното предупреждение от
страна на ответника за невъзможността от качественото извършване на исканата от
възлагащия работата в уговорения срок и вероятните последици при извършването
му при конкретните условия.
В този смисъл неоснователен се явява и доводът във въззивната жалба, че
след като осъщественият от ответника ремонт не отговаря на поръчката и недостатъкът
в подовата настилка не е отстранен, което е наложило и повторен ремонт, то изпълнение
няма и искът следва да се уважи.
Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а ответната страна не е
направила такива пред СОС.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/17.07.2020 год., постановено по гр.д. №
565/2019г. по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: