О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 13.03.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на тринадесети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 450 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на А.А.Й. срещу Определение № 2365 от 18.02.2019г. по гр.д. № 16948/2018г. по
описа на ВРС, 47-ми състав, с което на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата му молба и прекратено образуваното
въз основа на нея производство по предявените от него искове.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изложени са доводи, че исковете
са уточнени, като основният иск е установителен за собственост. Твърди, че по
отношение на КНА № 77/2010г. искът е насочен срещу А.Й. Александров, респ.
срещу наследниците му. Доколкото не му е известен кръга на наследниците му,
посочил дъщеря му В.А.Х.. Съдът не му е дал ясни указания за установяване на други наследници. Счита, че
основен ответник е именно А.Й. Александров, респ. неговите наследници. Моли
поради изложеното да се отмени обжалваното определение, а делото се върне на
ВРС с указания за разглеждането му по същество.
По аргумент от чл. 129, ал. 3, пр.
последно от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на частната жалба.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт – определение, което
попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес
от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от А.А.Й. срещу В.А.Х., лично и в качеството й на
наследник на А.Й. *** искове. След четирикратно оставяне на исковата молба без
движение с указания за отстраняване на нередовностите й, ищецът навел следните
фактически твърдения: на основание договор за дарение, оформен с НА №
105/28.06.2010г. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Аспарухово“, ул. „Тимок“ № 3, представляващ селскостопанска сграда /тоалет/, на един етаж с ид. 10135.5503.350.3 по КККР на гр. Варна, с площ от 9.00 кв.м.
Преди смъртта си, А. Александров се е снабдил с нищожен КНА № 77/30.12.2010г. за
същата сграда с ид. 10135.5503.350.3. С нищожен НА за дарение на недвижим имот
№ 27 от 01.06.2011г., покойният му чичо дарил този имот на дъщеря си – ответницата
В.Х.. Отправил искане въз основа на изложеното да бъде прието за установено, че
именно ищецът е единствен собственик на селскостопанската сграда /тоалет/ с ид.
10135.5503.350.3 в имота, както и да се отменят актовете – КНА № 77/2010г. и НА
№ 27/2011г., в частта, в която засягат установеното му право на собственост.
При тези фактически твърдения и
формулирано искане за защита, предявеният иск е вещен, положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, по който страните /ищец и
ответник/ са посочени в исковата молба; недвижимият имот е достатъчно
индивидуализиран посредством описанието му в исковата молба, както и чрез представена
скица на л. 10; придобивното основание, на което ищецът твърди да е придобил
правото на собственост е изрично посочено – договор за дарение; петитума е ясен
– установяване правото на собственост на ищеца и отмяна на актовете, засягащи
установеното му право на собственост.
Към момента на предявяване на
исковата молба, тя е била нередовна, доколкото не е отговаряла на изискванията
за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК – цена на иска;
придобивно основание на твърдяното право и прецизиране на петитума. С две
идентични разпореждания от 15.11.2018г. и от 26.11.2018г., ВРС оставил исковата
молба без движения с указания ищецът „да уточни искането си до съда…; да
формулира надлежен петитум, както и да конкретириза правното основание, на
което е придобил собствеността“. Независимо от некоректната им формулировка и
непълнотата им, с уточняваща молба от 10.12.2018г. тези указания са били
изпълнени, а указаните нередовности на исковата молба - отстранени.
Последващите разпореждания от 17.12.2018г. и от 16.01.2019г., с които исковата
молба е оставена за трети и четвърти път без движение са постановени в
нарушение на чл. 129, ал. 2 от ГПК, поради което и не са били налице
предпоставките за връщане по чл. 129, ал. 3 от ГПК. Именно последните две
съдебни разпореждания и съдържащите се в тях указания са продиктували последвалите
противоречиви твърдения в последните две уточняващи молби от 14.01.2019г. и от
08.01.2019г. на ищеца за това кой е ответника по делото. Ответникът по делото е
посочен в исковата молба и е бил ясен към момента на предявяването й, поради
което и указанията в този смисъл са били ненужни – доколкото А. Александров е
починал на 01.03.2017г., то ответник по делото е дъщеря му В.А.Х., която на
основание договора по НА № 27/2011г. понастоящем формално се легитимира като
единствен собственик на спорния имот.
Предявеният иск следователно е за
установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот с ид. 10135.5503.350.3
на основание правна сделка, а като последица от положителното решение по спора
за собственост и за отмяна на формално легитимиращия ответницата акт за същия
имот. Въпросът дали тази последица ще се постигне с разрешаване на спора за
собственост и допустимо ли е да се отменя по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК акт,
обективиращ правна сделка, са въпроси по същество на спора.
По изложените съображения,
съдебният състав приема, че обжалваното определение на ВРС, с което исковата
молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е неправилно, поради което
следва да се отмени. Делото следва да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия по него. Доколкото в исковата молба вече е
отразена цената на иска, съответстваща на установената по делото данъчна оценка
на имота по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, както е представено и
доказателство за платена държавна такса по иска в размер на изискуемия, то
разглеждането на делото пред ВРС следва да продължи от етап вписване на
исковата молба.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
по частна жалба на А.А.Й. с
ЕГН ********** Определение № 2365 от 18.02.2019г. по гр.д. № 16948/2018г. по
описа на ВРС, 47-ми състав, с което на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата му молба и е прекратено
образуваното въз основа на нея производство по предявен от него иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ВРЪЩА
делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на същото от етап
вписване на исковата молба..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване по
аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.