№ 863
гр. Бургас, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202047 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на С. Ш. К., ЕГН: **********, с адрес:
************, чрез адвокат Е. М. К., срещу Наказателно постановление №23-0769-
004670/28.02.2024г., издадено от Б.С.Ж., на длъжност ************, с-р Пътна полиция
Бургас, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182,
ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 1400 лева и „лишаване
от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока неправилност и незаконосъобразност на
издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата инстанция
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., която поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк. Ж.а, която моли за потвърждаване на НП и поддържа представеното с преписката
писмено становище .
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.06.2023г. в 01,04 часа в гр.Бургас, по бул.“Тодор Александров“ в посока от
кръстовище с ул.“Спортна” към надлез „Владимир Павлов“, лек автомобил – „******** се
движел с наказуема скорост 101 км/ч., при максимално допустима скорост за движение в
1
населено място до 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето от ATCC TFR1-M с фабричен №510/07, с
отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът
на автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като е посочил жалбоподателят -
С. Ш. К., ЕГН: **********, като водач на превозното средство.
АНО е приел, че последният като водач на лек автомобил „******** е превишил
разрешената максимална скорост, за населено място с 61 км/ч., с което виновно е нарушил
чл.21, ал.1 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден АУАН № ************, съставен
от В. Ж. П., на длъжност ********* сектор „Пътна полиция“-Бургас.
Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал процесното
Наказателно постановление №23-0769-004670/28.02.2024г., издадено от Б.С.Ж., на длъжност
************, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба”
в размер на 1400 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП /доколкото НП е връчено на 19.04.2024г., а процесната жалба е депозирана
на 07.04.2024г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Б.С.Ж. -
************, с-р Пътна полиция Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Жалбоподателят е
подписал и е получил акта.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови
реквизити. На първо място, точно е посочено мястото на извършване на нарушението, а
именно: гр.Бургас, по бул.“Тодор Александров“ в посока от кръстовище с ул.“Спортна“ към
надлез „Владимир Павлов“. Така посоченото място е описано по начин, даващ възможност
да се разбере, къде е извършено превишаването на скоростта от страна на жалбоподателя,
поради което и възможността на същия да разбере обвинението не е била накърнена. В
АУАН и НП е посочено също така, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50
км/ч. за населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на
2
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. По делото е приложена и снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата,
както и видео клип на допуснатото нарушение /предявен на страните в съдебно заседание/.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 /л.20 от делото/ се установява, че
процесното техническо средство – преносима система за контрол над скоростта АТСС TFR1-
M е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през месец февруари 2023г.,
във връзка с което е издаден Протокол от проверка №1-5-23/07.02.2023г. /л.21 от делото/. За
пълнота следва да се има предвид, че горното се явява и публичноизвестно обстоятелство,
доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за
измерване“.
По делото са приложени като доказателства и протокол за използване на
автоматизирано техническо средство и снимка на същото, от които е видно че в процесния
пътен участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място и в него на
процесната дата и час е било позиционирано техническото средство – преносима система за
контрол над скоростта TFR1-M с фабричен №510/07.
Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай собственикът – С.Ф.Б., е подал такава декларация, в която е посочила, че
именно жабоподателят е управлявал автомобила, поради което и последният правилно е бил
санкциониран с издаденото постановление.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй
като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв
е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в
това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира опредЕ. скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
В ЕФ нарушението е квалифицирано като такова, извършено при повторност, като е
упоменато, че същата произтича от факта, че нарушението е извършено в едногодишен срок
от наказване на нарушителя за същото по вид нарушение с ел. фиш серия К №5798898,
връчен на 14.06.2022г. и влязъл в сила на 29.06.2022г. /видно от справката за
нарушител/водач на л.11 по делото/. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно §6,
т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила
3
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение. С ел. фиш серия К №5798898, издаден от ОД на МВР – Бургас
жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, а именно за
това, че при управление на МПС е превишила разрешената скорост за движение. В
едногодишен срок от наказването му с електронен фиш серия К №5798898, а именно на
28.06.2023г. отново било установено от контролните органи, че жалбоподателят управлява
МПС с превишена скорост. И в двата случая жалбоподателят е нарушил установената от
ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС. Ето защо, АНО правилно е приел, че
процесното нарушение се явява повторно извършено. Следва да се изтъкне изрично в тази
връзка, че в НП е посочен електронният фиш, от който следва квалифицирането на
процесното нарушение като повторно. По този начин е предоставена възможност както за
жалбоподателя, така и по отношение на съда да разбере, защо процесното деяние се
квалифицира като повторно и да се направи възражение респ. да се извърши преценка в тази
насока. Посочването на вида на нарушението, във връзка с което е издаден електронният
фиш не е съществен елемент от съдържанието на НП, съответно не е упомената като такъв в
изчерпателното изреждане в разпоредбата на чл.57 ЗАНН, поради което и съдът намира
липсата на информация в този смисъл за несъществена.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В конкретния случай е представен
протокол за използването на АТСС, както и снимка на разположението на уреда на пътя
/л.22 и л.63 – лице и гръб/.
С оглед на всичко гореизложено на жалбоподателя следва да се наложи наказание
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, а именно глоба
от 1400 лв., който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за
намаляването му, както и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28
от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Съгласно чл.189з от ЗДвП
във вр. с чл.28, ал.7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания, поради което и същите не могат да бъдат
приложени от съда в настоящия случай. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че
процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. При извършване преценка
в тази връзка БРС взе предвид и че жалбоподателят е бил наказван за допуснати нарушения
4
на ЗДвП многократно /с 4 НП и 16 електронни фиша/, като голяма част от тях касаят именно
неспазване скоростта на движение при управление на МПС.
Съобразно разпоредбата на чл.187а, ал.4 ЗДвП собственикът се освобождава от
административнонаказателна отговорност във връзка с административни нарушения по
чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В този случай въз основа на първоначално
издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно
постановление и административнонаказателното производство се прекратява. В тези случаи
се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са
установени данни, че е извършило нарушението.
В процесния случай жалбоподателят не е упражнил правата си по чл.187а, ал.4 ЗДвП,
да депозира писмена декларация в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи. С оглед на изложеното не е оборена презумпцията, че той е
управлявал МПС-то при допускане на нарушението. Нещо повече, жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че именно той е управлявал автомобила на процесната дата, като
излага доводи единствено за допуснати процесуални нарушения. Поради изложеното
настоящият състав намира, че за извършеното с автомобила нарушение съвсем правилно е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът не споделя и изложените в жалбата доводи за изтичане на срока за издаване на
АУАН. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.34 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В конкретния случай обаче, нарушителят е
установен не на датата на извършване на нарушението, а на 25.10.2023г. – датата на която
жалбоподателят е бил посочен като водач на автомобила от собственика. В същото време
АУАН е издаден на 01.11.2023г. т.е. в рамките на законоустановения за това 3 - месечен срок
от откриване на анрушителя. Към момента на издаване на АУАН не е била изминала и 1
година от извършване на нарушението, поради което и доводите на жалбоподателя за
неспазване на процесуалните срокове се явяват неоснователни.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на
такива /в представеното по делото становище/. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
5
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Наказателно постановление №23-0769-004670/28.02.2024 г., издадено
от Б.С.Ж., на длъжност ************, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя - С. Ш. К., ЕГН: **********, с адрес: ************,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание –
„глоба” в размер на 1400 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3
месеца.
ОСЪЖДА С. Ш. К., ЕГН: **********, с адрес: ************, да заплати на ОД МВР
гр.Бургас, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6