№ 351
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20213110117774 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ от Г. Т. Ч. и Т. А. Ч.
срещу „А.Ф.“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от
по 120 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следствие смъртта на техния син М. Т. Ч., настъпила в
резултат на трудова злополука от **.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2021г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че през месец август 2021г. синът на
ищците работел по трудово правоотношение в ответното дружество на
длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“. На **.2021г. около 17.25 ч. при
изпълнение на трудовите си задължения той претърпял трудова злополука.
Управлявайки служебен автомобил марка Фиат, модел Дукато с рег.№В **
ТС в посока от с.Тополи към гр.Варна за складовата база на работодателя в
с.Въглен, той претъпял ПТП на км 196 от път I-2 в близост до бетонния възел
на „Темпотранс“ , при което автомобилът се запалил и изгорял. Вследствие
на злополуката синът им получил увреждания несъвместими с живота, довели
до летален изход. С влязло в сила Разпореждане №5104-03-188/29.10.2021г. на
ТП на НПИ-Варна злополуката била приета за трудова, на основание чл.60,
ал.1 КСО. В резултат на трудовата злополука ищците изгубили своя син.
Твърдят, че преживе ги свързвала изключително здрава връзка, а в
1
отношенията им царяли разбирателство любов и хармония. Твърдят, че
черезмерно тъжат за своето дете, скръбта и мъката им били огромни, а
загубата непрежалима. Не можели да приемат, че синът им едва на 32 години,
в разцвета на силите си и в началото на своята кариера, си отишъл така
изведнъж по този толкова нелеп начин и не можели да се възстановят от този
шок. В живота им настъпила една с нищо незапълнима празнота, която се
всеки изминал ден чувствали все по-осезателно. Не можели да свикнат с
мисълта, че синът им не е между живите. Болката и страданието им от
загубата били огромни. Били посветили целия си живот, за да могат да се
радват на житейската реализация на М. и своите внуци. Никога нямало да
приемат, че повече няма да могат да го видят, да се радват как той отглежда и
възпитава своите деца, които останали сираци, включително да разчитат на
неговата подкрепа.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „А.Ф.“ООД е депозирало
отговор на исковата, в който е изложено становище за недопустимост и
неоснователност на исковете. Излага се, че искът е недопустим поради
липсата на правна легитимация на лицата подали иска като същите нямали
право да подават подобен иск за обезщетение, тъй като не били наследници
на пострадалото лице. На следващо място се сочи, че те не били живели в
едно домакинство с него, не били поддържали никаква връзка с него в
продължение на години. Искът се оспорва по основание и размер. Сочи се, че
не се касае за трудова злополука, тъй като смъртта на М. Ч. не била настъпила
през време и във връзка или по повод на извършената работа, нито при
извършена в интерес на предприятието. Отправя се възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в поведение,
съставляващо „груба небрежност“. Твърди се, че той се бил отклонил от
първоначалния си маршрут след като доставил стоките в гр.Провадия
следвало да е върне в базата в с.Въглен, където го очаквали към 14.30 ч. на
същия ден. Документите му следвало да бъдат проверени от И. П. и
работният му ден да приключи в 17.00 ч. обичайният маршрут за връщане
бил от гр.Провадия към с.Въглен през гр.Варна по автомагистрала Хемус.
Вместо да потегли незабавно към с.Въглен след като свършил със служебните
си задължения в гр.Провадия, пострадалият самоволно се отбил в гр.Девня и
след това поел по път I-2 като навлязъл в затворен за ремонт участък от пътя,
надлежно сигнализиран и в затворения участък около 17.30 ч. изгубил
2
управлението на автомобила, настъпило ПТП, при което той загинал. Счита,
че фактът, че ПТП е настъпило след работно време като работникът дори не
се бил прибрал в базата, се дължало единствено и само на неговото
поведение, отклоняването от обичайния маршрут и използването на пътен
участък, затворен за движение поради ремонт представлявало груба
небрежност от страна на работника, с която той допринесъл за трудовата
злополука, поради и което отговорността на работодателя следвало да се
намали с 90 %. Оспорва се съдържанието на Разпореждането от 29.10.2021г.
на ТП на НОИ-Варна с твърдението, че не е налице трудова злополука.
Оспорва се наличието на неимуществени вреди за ищците. Твърди се, че
същите не са живели в едно домакинство с пострадалия и не поддържали
контакт с него в продължение на години.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното
:
От Удостоверение за наследници, издадено от Община Варна се
установява, че М. Ч. е починал на **.2021г. като е оставил за свои законни
наследници детето си Т. М.ов Ч..
С Разпореждане №5104-03-188/29.10.2021г. на основание чл.60,ал.1
КСО декларираната от „А.Ф.“ООД злополука, станала с М. Т. Ч. на **.2021г.
е приета за трудова злополука. Посочено е, че злополуката е станала по време
на изпълнение на трудовите задължения при управление на служебен
лекотоварен автомобил към складовата база на осигурителя, при което М. Т.
Ч. претърпява ПТП , вследствие на което получава трудова злополука
травматични увреждания, довели до летален изход.
Видно от Трудов договор №267/11.03.2021г. към датата на злополуката
М. Ч. е заемал длъжността „Шофьор лекотоварен автомобил“ в „А.Ф.“ООД.
Съгласно представеното удостоверение за раждане родители на М. Ч. са
ищците Г. Т. Ч. и Т. А. Ч..
Съгласно удостоверение, издадено от АПИ, ОПУ Варна пътен участък
при км 196 от път I-2 в близост до бетонов възел на Темпотранс е бил
затворен към дата **.2021г. съгласно Заповед №РД-11-1233/25.11.2020г. е
била въведена организация на движението на път I-2 в участъка км 176+016
до км 197+836 в съответствие с одобрен проект, който предвиждал всички
3
строителни и монтажни работи да бъдат дълготрайни с отбиване на
движението. Поставената сигнализация на ВОБД била поставена и приета на
26.11.2020г.
Представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
на **.2021г., в който е описано, че МПС е с цялостни щети и опожарен, а
водачът М. Т. Ч. е починал.
Представена е медицинска документация за настъпило спонтанно
раждане на Т. ИВ. на 02.01.2022г. , като съгласно аутопсионния протокол
плодът е бил мъртвороден..
Свидетелят Е. Д. Петков излага, че познава ищците от тридесет години
и сочи, че те имат две деца – М. и Г.. Връзката на двамата с М. била много
добра. Разбирали се много добре и общували често. Живеели заедно. Т. и Г.
живеели на долния етаж, а М. заедно с Т. на горния. Отношенията помежду
им били отлични. Детето на М. било постоянно при баба си и дядо си. М.
искал да се отдели в друго жилище, което било желание на всяко младо
семейство. Известно му е, че М. като се прибирал от работа катастрофирал и
починал. Това станало на пътя след Тополи. Свидетелят минавал оттам и
полицията отбивала движението през с.Тополи. Не знаел, че става въпрос за
М.. Сочи, че минава по същия път постоянно и не е виждал по този път да има
ограничения или забранителни знаци. Имало ремонтни дейности по това
време, но когато не можело да се минавали слагали багер със стрела и след
това вечерта го махали. В този ден пътят не бил затворен нито сутринта, нито
следобед. След загубата на М. в живота на Т.о и Г. настъпила промяна. Той
им бил много близък и те го изживявали тежко. Все още били в шок и не
можели да го преживеят. Галя си говорила с жената на свидетеля, която й
предложила да отиде на психиатър, защото не можела да спи, да яде, не била
адекватна. Т.о също приемал това много тежко. Когато станело въпрос за М.
и двамата плачели. След този случай ограничили контактите си с други хора.
Преди излизали, а сега не искали, затворили се. Галя продължавала да се
грижи за внучето. Т. и детето не живеели вече при тях. Т. и М. очаквали второ
дете, когато се случил инцидента. След него тя пометнала и загубила детето.
Не му е известно дали към момента на инцидента М. се е бил изместил в
друго жилище. Сочи, че когато е гостувал на ищците го е виждал много често
там.
4
Свидетелят С. К. П. излага, че е съседка на ищците. Къщите им били в
един двор, деляла ги една ограда. Изгледали децата си заедно. Момчето има
живял четири години на втория етаж. По празниците били заедно. Не знаела,
че М. се е изнесъл с жена си на квартира преди катастрофата, което станало
някъде месец преди това. М. идвал непрекъснато вечер. Водели постоянно
внучето Т.. Докато живеели заедно, общували непрекъснато. М. цепел
дървата, с Тошко ги прибирали заедно. Непрекъснато си помагали. Детето
израснало при баба си и дядо си. Непрекъснато ходело долу горе. Нямало
конфликт между двете семейства, просто младите излезли на квартира.
Съпругата на М. била бременна. Бабата се похвалила, че ще имат момиченце
внуче и била много радостна, но така се случило, че на Нова година детето
починало при раждането. Г. и Т. много тежко преживявали загубата на М.. Г.
плачела непрекъснато. Не можела да спи. Ставало й лошо. Свидетелката я
наблюдавала през прозореца, когато излизала на двора да не й стане лошо пак.
Г. била на хапчета. Семейството на двата се свило, прибрало се. Не
контактували с другите хора. Това било голям удар за тях. Преди загубата на
М. на всеки празник се събирали заедно. Присъствала и свидетелката. Смеели
се , закачали се, шегували се. След смъртта на М. нещата се свили. Не се
приказвало за него, свидетелката също не смеела да споменава името му,
защото Г. започвала да плаче. Сега двамата продължавали да се виждат в
внучето и контактували непрекъснато. Помагали на Т.. Всяка събота и неделя
били на гробищата. Подавали непрекъснато. Г. ходела в черно. Свидетелката
смята, че двамата трябва да отидат на психолог, за да може да потушат малко
болката си.
Свидетелят Ж. К. Д. /бивш работник на длъжността шофьор в
ответното дружество/ излага, че сутринта в деня на инцидента говорил с М.,
който му казал, че му е лошо и че ще направи оборот на магазините и ще се
прибира. Сочи, че М. работел във фирмата като шофьор разносвач. В този ден
трябвало да разнася стоки по линията Каспичан-Нови Пазар-Провадия.
Когато разговарял с него, отивал към с.Неофит Рилски. След това
разговаряли още два, три пъти през деня и всеки път М. казвал, че му е лошо.
Говорили си приятелски, а не служебно. Последно му звъннал от Провадия и
го питал за най-краткия път за Девня. Питал го дали знае по-кратък път от
магистралата и му обяснил, че се минава през селата. Предния път М. бил в
Девня и не му достигнал лед за единия от магазините, като обещал, че го
5
занесе на следващия ден. Този ден М. не трябвало да ходи до Девня. Трябвало
да се прибере от Провадия в базата в с.Въглен в два часа, за да му направят
ревизия. Работното време приключвало в пет часа. До четири и половина
трябвало да се приберат в базата. Заради трафика, когато били извън града, се
случвало да се прибират и след работно време. Него ден М. му се обадил към
четири и половина, пет без нещо, че е приключил работа в гр.Провадия и ще
минава през гр.Девня. Казал му, че не се чувства добре след последния
разговор с жена му. Казал му, че след този разговор станал още по-зле. При
последния разговор на свидетеля с М., той казал, че е на Повеляново и след
20 минути ще е в базата. След този разговор, вече не отговарял на
позвънявания, телефонът му бил изключен. Излага, че при зареждане на
обекти в Провадия обичайният им маршрут, за да се приберат в базата в
с.Въглен бил по магистралата, през Аксаково и летището. Ако били в
гр.Девня, пак минавали през магистралата. Това бил най-краткия маршрут.
Сочи, че М. бил скаран с баща си отдавна и двамата се нямали въобще и не
поддържали връзка. Когато станали близки, март, април 2021г., М. му показал
къде живее с жена си – апартаментът бил в кв.Възраждане срещу СВА. Казал
му също, че се временно се е разделил с жена си и че живее при един
приятел. С майка си М. също не бил в добри отношения, поддържали просто
някаква връзка. Не знае М. да е живял някога с родителите си. Казва, че М. е
бил на гости в тях с жена си малко преди инцидента. Тя била бременна и
очаквали второ дете. В деня на инцидента шефът му се обадил и му казал, че
нещо се е случило с М. и да отиде да провери на място. Свидетелят извикал
такси и отишъл на мястото. Сочи, че пътят бил затворен от полицаите, не си
спомня дали е имало ограничителни и забранителни знаци. Нямало
маркировка. Патрулката била застанала на пътя и отбивала движението.
Когато отишъл, видял, че камиончето е обърнато. М. бил там с овъглено тяло.
Попитал първо полицаите как е момчето и те му показали. Бил в шок.
Попитал полицаите кой ще съобщи на жена му и те му казали, че ще пратят
някой да й съобщи. В неделя жената на М. го чакала пред къщата му заедно с
детето, за да пита какво се е случило, защото телефонът на М. бил изключен
от два дни. Тогава той й съобщил за случилото се. Излага, че на 12.08.2021г.
маршрутът на М. бил от Тополи през Белослав-Повеляновао-Девня-Суворово
и след това трябвало да се прибере през Варна. Знаел неговите райони,
защото се налагало да го сменя.
6
Свидетелят И. Д. П. излага, че е работи в А.Ф. ООД като офис
сътрудник. В деня на инцидента М. Ч. трябвало да го изчака, за да се отчете
от предните няколко дни. Тъй като М. не го изчакал сутринта, се разбрали да
дойде в два часа, за да бъде ревизиран. Сочи, че А.Ф. има клиентска мрежа
като в отделните дни шофьорите обслужват различни райони. За деня си
имали клиенти, които снабдяват със стока. Ако водачът е в района на клиент,
който не е в деня на обслужване, но клиента му се обади, че у трябва дадена
стока, шофьорът може да отиде и да му я достави. Ако е извън района на
клиента, шофьорът трябвало да се обади на управителя.
Свидетелят М. С. М. излага, че се движел с камион от гробищния парк
посока Варна, на кръговото под Метро, завил надясно. Движел се по пътя
Девня-Варна като не помни дали е имало пътни знаци или заграждения, които
да сочат, че той е затворен. По пътя се движели коли и камиони. Заедно с
него се движели автомобили и срещу него също. Пред него имало два или три
автомобила. Видял как водачът на микробуса се отклонил вдясно и се ударил
в дърво. Не разбрал каква е причината за това. Имало две коли зад микробуса,
но свидетелят го виждал, защото бил нависоко. Не видял да има нещо преди
да се удари. Спрял на около 100 м от микробуса, защото карал опасен товар.
Пуснал аварийните. В отсрещното платно също започнали да спират. Видял,
че тръгнал огън от самия удар и тръгнал да вади пожарогасител и да гаси.
Асфалтът бил черен, тъмен, положен преди около месец. Сочи, че се е движел
с не повече от 600 км/ч, защото преди инцидента имало отклонение за
Тополи. С бусът се движели горе долу с една и съща скорост. Ремонтите на
пътя били преди инцидента. След инцидента дал показания на полицията и
тръгнал.
Свидетелят И. Д. Б. излага, че е станал свидетел на инцидента от
**.2021г. Било следобедно време. Инцидентът станал на стария от кръговото
движение под Метро посока Гробищата посока с.Тополи. свидетелят отивал
да вземе дъщеря си от с.Тополи. пътят бил отворен. Нямало знаци, нито
полиция, която сочела, че не може да се минава. Преди това пътят бил
затворен за ремонт, но точно тогава не бил. Видял пред него горящ
автомобил. Движел се лявата страна, където бил обърнат камиона. Другият
свидетел / М. М./ взел пожарогасителя от камиона си и двамата заедно
започнали да гасят. Чували се викове, крясъци от предната част на буса.
Всичко свършило за минута. След определено време дошла полиция и една
7
фадрома с вода, но вече било късно. Дал си координатите на полицая. Сочи,
че откъм Варна нямало никакви заграждения, че пътят е затворен. Имало
коли, които идвали и от Девня. След като приключило всичко движението
било спряно към Девня. Свидетелят се върнал по Крайезерния път през
с.Казашко.
Съгласно заключението на проведената по делото СПЕ загубата на сина
на ищците е било стресово събитие, което е засегнало тяхната психо-
емоционална сфера. След време това събитие се е трансформирало в
психотравма, която доминира по време на освидетелстването. Тази травма е
дала отражение предимно върху емоционалната сфера. Повишена е
тревожността- налице е разстройство на съня, емоционална
инконтиненция/лесно разплакване/ , особено при асоциации със случилото се,
вегетативни смущения- лесно изпотяване, сърцебиене, двигателно
неспокойствие в определени моменти, натрапливи мисли, свързани с болест и
смърт, а при ищцата и трудно съсредоточване, намалена концентрация на
активното внимание, което е индикатор за своеобразно дистанциране от
реалността с акцент върху психотравма. Налице са данни за повишена
депресивност, като отново симптомите и при двамата са почти еднакви –
изживяване на тъга и емоционална потиснатост, промяна в самооценката и
малоценностови изживявания, ограничение на контактите, вегетативни
разстройства, ананкастни тенденции и раздразнителна слабост, снижение на
интересите. Налице са и някои признаци на посттравматично стресово
разстройство. Двамата не са ползвали психологична или психиатрична
помощ. Случилото се възприема от тях като възможно най-тежкото в живота
за всеки човек. Такова събитие е реакция на скръб. Състоянието на двамата
към момента на освидетелстването не може да се квалифицира като
заболяване. Симптоматиката не е преодоляна и до настоящия момент.
Експертът сочи, че е препоръчително двамата да потърсят професионална
помощ. Промяната в начина им на живот, наличието на описаната
симптоматика, отговорностите за разширеното семейство – снаха и внук,
които са останали без опора/съпруг и баща/ влияят върху психо-
емоционалното състояние на ищците и водят до повишена тревожност и
потиснато настроение.
Съгласно заключението на проведената първоначална САТЕ
8
механизмът на настъпване на инцидента, причинил смъртта на М. Ч. е
следния : на **.2021г. около 17:25 ч. на път I- 2 в отсечката от разклона за
с.Тополи е посока гр.Варна при КМ -196 товарен автомобил Фиат Дукато с
рег.№В ** ТС с водач М. Ч. се движил по път I-2 в посока Запад към Изток.
Товарният автомобил се отклонява вдясно по посока на движението си , като
на 53 м след километричен камък 196излиза от платното за движение и
последователно навлиза в банкета и последващата го тревна площ. На 78 м
сле км 196 и на 3.80 м вдясно от края на платното за движение, се удря в
ствола на крайпътно дърво. Ударът е челен, след който задните колела се
отделят от земната повърхност и автомобилът се завърта около вертикалната
си ос по посока на въртене на часовниковата стрелка на 150 градуса, като
едновременно с това се завърта около хоризонталната си ос по посока
обратна на въртене на часовниковата стрелка и пада на лявата си страна в
положението, в което е намерен при извършения оглед на
местопроизшествието. При удара от купето на автомобила се откъсват
множество детайли и агрегати, като двигател, скоростна кутия, преден мост с
окачване, предно дясно колело. След установяване в покой същия се
самозапалва, вследствие на разхеметизиране на системите за гориво-
смазочни течности и образувания пожар обхваща кабината на автомобила с
блокирания вътре водач. При изслушване заключението на вещото лице в
съдебно заседание излага, че причината за отклоняване на автомобила и за
настъпване на ПТП не е ясна. Не може да се установи и скоростта му на
движение.
Съгласно заключението на проведената повторна САТЕ причината за
настъпване на ПТП е загубата на управление над автомобила поради :
преумора на водача- унасяне и заспиване; техническа неизправност –
прекъсване на кинематичната връзка между кормилния трапец и предно дясно
колело или спукване на предна дясна гума. Няма категорични доказателства,
които по категоричен начин да докажат точната причина за ПТП. Скоростта
на движение на автомобила е била между 60 и 80 км/ч като е по-вероятно да е
била към горната граница. След извършен оглед на автомобила няма следи от
техническа неизправност на автомобила, която да е станала причина за
настъпване на ПТП.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
9
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна, безвиновна.
Основание за ангажиране на отговорността на работодателя на посоченото
основание е наличие на трудово правоотношение с пострадалото лице, като
предмет на репатриране са всички действително претърпени имуществени и
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането /в този смисъл т.6 от ППВС № 4 от 30.10.1975г./. Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, ищците следва да установят в условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./ наличие на
валидно трудово правоотношение между пострадалото лице и ответника –
работодател по време на действие, на което е настъпила трудова злополука, в
резултат на която е причинено увреждане на здравето на работника, довело до
смърт; 2./ наличие на причинени вреди; 3./ причинно – следствена връзка
между увреждането и причинените вреди.
Не е спорно и от представените по делото доказателства се установява,
че синът на ищците М. Ч. към **.2021г. се е намирал в трудови
правоотношения с ответника. В т. 2 ППВС №4/25.05.1961 г. при смърт на
пострадалия, поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост, без оглед на наследствените им права, а родителите на
починалия като най-близки негови родственици имат право на обезщетение за
преживените морални страдания.
Безспорно се установява също, че на **.2021г. М. Ч. по време на
изпълнение на служебните си задължение като шофьор на лекотоварен
автомобил, прибирайки се от посещение на клиенти на фирмата, е претърпял
пътен инцидент, вследствие на който е починал. С Разпореждане №5104-
03-188/29.10.2021г. на основание чл.60,ал.1 КСО декларираната от
„А.Ф.“ООД злополука, станала с М. Т. Ч. на **.2021г. е приета за трудова
злополука.
Въз основа на съвкупна преценка на писмените доказателства,
заключението по изготвените две авто-технически експертизи, както и
показанията на изслушаните свидетели, се установява, че произшествието,
при което е настъпила смъртта на М. Ч. е осъществено вследствие на
отклоняване надясно по посоката му на движение и навлизане на
10
управлявания от него автомобил в банкета и челен удар с крайпътно дърво,
при което автомобилът се самозапалва, а смъртта на настъпва следствие на
причинения пожар.
Ответната страна е направила възражение за съпричиняване с
твърденията, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука. Твърди
се, че той се е отклонил от първоначалния си маршрут след като доставил
стоките в гр.Провадия трябвало да е върне в базата в с.Въглен, където го
очаквали към 14.30 ч. на същия ден. На следващо място се сочи, че е минал
по затворен пътен участък.
Съгласно чл. 201 ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се
намали ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
В КТ няма дефиниция на понятието “груба небрежност”, за това по
аналогия следва да се приложи текстът на чл. 11 ал. 3 НК/ в този смисъл
Решение №1026/18.12.2009г. по гр.д. №*01/2008г. по описа на ВКС, Iг.о./.
Според тази разпоредба, непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана.
Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба
когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати. Грубата небрежност е форма на
вината, която представлява степен на небрежността, изразяващо се в
поведение, което и най-небрежният не би извършил.
Независимо от представеното удостоверение от АПИ, сочещо че пътят
на който е настъпила процесната трудова злополука е следвало да бъде
затворен по проект заради ремонтни дейности на **.2021г., от събраните
гласни доказателства чрез разпита на случайно преминаващите по същия път
И. Б. и М. М. се установява, че пътят на дата **.2021г. не е бил затворен и по
него е имало движение на автомобили и в двете посоки. Нямало е указателни
и забранителни знаци в таи насока и движението е било свободно и в двете
ленти за движение. Това се потвърждава и от свидетеля и от показанията на
свидетеля Е. Петков, който също е преминал оттам след настъпване на
инцидента. И тримата свидетели сочат, че пътят е бил затворен след
катастрофата от полицията, но не и посредствено преди това. Изложеното
обосновава извод за липса на виновно поведение на работника, изразяващо се
в придвижване по забранен за движение път.
11
Не са налице данни, които да сочат, че М. Ч. се е отклонил от
предварително зададен маршрут. От разказаното от колегата му Ж. Д., с който
М. Ч. е провел няколко телефонни разговора в същия ден, преди настъпване
на злополуката, се изяснява, че при последният им разговор той го е
уведомил към четири и половина, пет без нещо, че е приключил работа в
гр.Провадия и ще мине през гр.Девня, където при предходно посещение е
обещал да снабди обект на фирмата с лед. През целия ден му казвал, че не се
чувства добре и станал по-зле след разговор с жена си. Придвижването на М.
Ч. към гр.Варна е осъществено по път I-2, който е един от възможните при
посещение на гр.Провадия или гр.Девня. Не се установява шофьорите на
фирмата да са били инструктирани или задължени да се придвижват по точно
определени маршрути, а се сочи само за обичайни такива. Това обстоятелство
не може да води до извод за отклоняване от точно определен път и в тази
връзка за нарушение на служебните задължения, което да обоснове от своя
страна съпричиняване на настъпИ. вредоносен резултат.
Остава неизяснена причината за настъпване на ПТП. Разпитаният
свидетел очевидец на катастрофата М. сочи, че е шофирал няколко коли зад
буса на М. Ч., но тъй като е управлявал висок камион е имал пряка видимост
към него. Същият сочи, че се движили с около 60 км/ч. Излага, че бусът
изведнъж се е отклонил вдясно, ударил се в дърво и се преобърнал.
И двете проведени САТЕ не установяват точната причина за
отклоняването на буса, като повторната такава след извършване на оглед на
МПС сочи, че причината не е техническа неизправност.
Независимо от горното и доколкото в процеса са въведени две
конкретни възражения от страна на ответника за съпричиняване - отклонение
от маршрута и движение по забранен пътен участък, за които вече са
изложени съображения за неоснователност, друга причина за настъпване на
ПТП не следва да бъде обсъждана.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
12
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст на увредения, контактите и социалния живот,
икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед
конкретиката на случая.
От анализа на събраните по делото доказателства чрез разпита на
свидетелите Е. Петков и С. П. както и изготвената психологична експертиза
се установява, че двамата ищци изпитват сериозно страдание от внезапната
загуба на сина им М. Ч.. Установява се също, че М. заедно със съпругата и
детето си е живял в една къща с тях, имали са доста близки отношения и
ежедневен контакт. Помагали си взаимно и празнували заедно всички
празници. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Ж. Д.а,
че М. е бил скаран с баща си и поддържал формални отношения с майка си,
както и че не живеел заедно с тях. Същите са изолирани и противоречат на
останалия събран доказателствен материал. Непосредствената съседка на
ищците С. Петкова сочи, че до преди месец преди инцидента семейството на
М. е живяло в къщата на ищците на втория етаж, като разбрала, че имат
намерение да излизат на квартира, но го виждала почти всеки ден там, детето
също.
Близката емоционална връзка на родителите с починалия обосновава
правото им да бъдат компенсирани чрез обезщетение за претърпените във
връзка с настъпилата му смърт болки и страдания.
Съгласно заключението на проведената по делото СПЕ загубата на сина
на ищците е било стресово събитие, което е засегнало тяхната психо-
емоционална сфера, което се е трансформирало в психотравма, даваща
отражение предимно върху емоционалната им сфера. Налице е повишена
тревожност, разстройство на съня, лесно разплакване при асоциация със
случилото се, вегетативни смущения- лесно изпотяване, сърцебиене,
двигателно неспокойствие в определени моменти, натрапливи мисли,
свързани с болест и смърт, а при ищцата и трудно съсредоточване, намалена
13
концентрация на активното внимание, което е индикатор за своеобразно
дистанциране от реалността с акцент върху психотравма. Налице са данни за
повишена депресивност, като отново симптомите и при двамата са почти
еднакви – изживяване на тъга и емоционална потиснатост, промяна в
самооценката и малоценностови изживявания, ограничение на контактите,
вегетативни разстройства, ананкастни тенденции и раздразнителна слабост,
снижение на интересите. Налице са и някои признаци на посттравматично
стресово разстройство.
Изводите на експертът се потвърждават от показанията на близките на
семейството Е. Петков и С. П., които сочат, че след смъртта на сина им
ищците се затворили, ограничили контактите си с други хора, преживяли
всичко много тежко. За тях случилото се било голям удар.
Всичко изложено води до извод, че ищците и към настоящия момент не
са преживели загубата на сина им като я възприемат за непреодолима.
Предвид на това съдът намира, че обезщетение в размер на по 90 000 лв. е
справедливо и съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Обезщетения в по-
нисък размер съдът счита, че няма да доведе до репариране на моралните
вреди в техния действителен размер и няма да бъде в съответствие с
обществения критерий за справедливост, каквото е изискването на закона.
Исковете следва да се отхвърлят за разликата до заявения размер от 120000
лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищците се следват разноски
съобразно уважената част от исковете им в размер на по 1 500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК
Ответната страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иск, на основание чл.78,ал.3 ГПК, които възлизат както следва : 187.50 лева за
внесен депозит за експертизи и 1250 лева за адвокатско възнаграждение.
Разноските следва да бъдат разпределени поравно между двамата ищци.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 7
200 лева и депозит, внесен от бюджета на съда за провеждане на СПЕ в
размер на 600 лева.
14
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Ф.“ ООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна, Ст.д. да заплати на Т. А. Ч., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“Г. Д.“ №* А сумата от 90 000 /деветдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, следствие смъртта на сина му М. Т. Ч., настъпила в резултат на
трудова злополука от **.2021г., ведно със законната лихва, считано от
14.08.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.200, ал.1 КТ,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 120 000 лева.
ОСЪЖДА „А.Ф.“ ООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна, Ст.д. да заплати на Г. Т. Ч.,ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“Г. Д.“ №* А сумата от 90 000 /деветдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, следствие смъртта на сина й М. Т. Ч., настъпила в резултат на трудова
злополука от **.2021г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2021г. до
окончателното изплащане., на основание чл.200, ал.1 КТ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 120 000 лева.
ОСЪЖДА „А.Ф.“ ООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна, Ст.д. да заплати на Г. Т. Ч.,ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“Г. Д.“ №* А сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.Ф.“ ООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна, Ст.д. да заплати на Т. А. Ч., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“Г. Д.“ №* А сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща разноски по делото за заплатено
15
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. А. Ч., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Г. Д.“ №* А
да заплати на „А.Ф.“ ООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна, Ст.д. сумата от 718.15 /седемстотин и
осемнадесет лева и петнадесет ст./ лева, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Т. Ч.,ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Г. Д.“ №* А
да заплати на „А.Ф.“ ООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна, Ст.д. сумата от 718.15 /седемстотин и
осемнадесет лева и петнадесет ст./ лева, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „А.Ф.“ ООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна, Ст.д. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд –гр.Варна сумата от 7 800 /седем
хиляди и осемстотин/ лева, представляваща дължима държавна такса и
изплатен от бюджета на съда депозит за експертиза, на основание
чл.78,ал ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВОС.
16
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17