Определение по дело №18800/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18677
Дата: 30 април 2024 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20241110118800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18677
гр. София, 30.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110118800 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ************, ЕГН **********, с
адрес: **********, срещу **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ********, представлявано от изпълнителния директор *********, иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ********* по описа на ************, за сумата 323,49 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
08.01.2021 г. до 08.01.2024 г. върху главница в размер на 985,59 лв., която ответникът е
осъден да заплати на ищеца с влязло в сила Решение № ************, постановено по
гр.д. № *********** по описа на **********
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът е релевирал възражения за недопустимост на предявения иск при доводи,
че когато за ищеца е налице възможност да защити правото си чрез осъдителен иск,
същият няма интерес от предявяване на установителен иск за същото вземането.
Излага съображения, че в производството, в което ищецът е предявил иск за вземането
за главница, същият не е предявил иск за законната лихва, поради което вземането за
главница е останало неолихвяемо и е недопустим самостоятелен иск за обезщетение за
забава върху парично вземане.
Съдът намира за неоснователно възражението на недопустимост на предявения
иск. На първо място, настоящото производство е такова по реда чл. 422 ГПК, след
подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, като интересът от предявяване на иск за установяване на оспореното
вземане е несъмнен в тази хипотеза. От друга страна правото на кредитора на
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата при
неизпълнение на парично задължение, е самостоятелно право, което може да бъде
предмет на самостоятелна искова претенция, предявена наред с иска за вземането, в
отделен процес, или като последица от уважаване на иска от датата на предявяване на
иска. Единствено в последният случай претенцията за законна лихва няма
самостоятелен характер и се явява последица от уважаването на иска и при положение,
че е поискана, тъй като съдът не може служебно да се произнесе. В случая в
производството, в което е бил предявен искът за паричното вземане, не е бил предявен
иск за обезщетение за забава, поради което е допустимо в отделен процес и при
положение, че главното вземане не е било изпълнено, кредиторът да предяви иск за
обезщетение за забава от неизпълнението на паричното вземане.
Искането на страните за изискване и прилагане на гр.д. № *********** по описа
на **********следва да бъде уважено.
Следва да бъде приложено ч.гр.д. № ********* по описа на ************ към
1
настоящото дело.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. № *********** по описа на **********за прилагане към
настоящото дело.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № ********* по описа на ************, което следва да бъде
пришито към кориците на настоящото дело след връщането му от СГС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.06.2024 г. от 10,20 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговор на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата ********** извежда съдебно предявените права при твърдения, че с
влязло в сила Решение № ************, постановено по гр.д. № *********** по описа
на **********ответникът е осъден да й заплати сумата от 985,59 лв., представляваща
недължимо събрана сума. Сочи, че с решението била присъдена законна лихва върху
главницата, но тъй като с исковата молба не било направено такова искане, решението
в частта за законната лихва било поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №
***********, като е отменен диспозитивът за законната лихва. Твърди, че ответникът
не е заплатил главницата от 985,59 лв. след влизане в сила на решението, поради което
счита, че същият и дължи обезщетение за забава в размер на 323,49 лв. за периода от
08.01.2021 г. до 08.01.2024 г. За вземането било образувано ч.гр.д. № ********* по
описа на ************, като в срока по чл. 414 ГПК постъпило възражение от
длъжника, поради което и с оглед дадените указания предявява иск за установяване на
вземането си за обезщетение за забава. Претендира разноски.
Ответникът ********** в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска при възражения, че настоящото производство е
образувано с цел генериране на разноски в полза на представляващия адвокат, което
сочи на злоупотреба с права. В този смисъл посочва, че целенасочено искът за
главница и искът за обезщетение за забава се завеждат в отделни производства, при
положение, че ищецът е имал възможност да поиска присъждането на законната лихва
като последица от уважаване на главното вземане. Наред с това излага съображения,
че законната лихва като последица от уважаване на иска за главното вземане не може
да бъде предмет на самостоятелен иск, а при условията на евентуалност счита, че
непредявяването й наред с иска за главното вземане, последното е станало
неолихвяемо. Оспорва претенцията при възражения, че е погасил главницата преди
завеждане на настоящото производство, а при условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност. При тези съображения моли за отхвърляне
на предявения иск. Моли разноските да бъдат присъдени в тежест на ищеца при доводи
за злоупотреба с право.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
2
основание чл. 86 от ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед становищата на страните безспорно по делото се явява, че с влязло в
сила Решение № ************, постановено по гр.д. № *********** по описа на
**********ответникът ********** е осъден да заплати на ищцата ************.,
сумата от 985,59 лв., представляваща недължимо събрана сума.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: изпадането на ответника в
забава, както и размерът на претендираното обезщетение за забава за посочения
период.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга,
както и релевираните в отговора възражения, включително за погасяване на главното
вземане чрез плащане и злоупотреба с права от страна на ищеца, като му УКАЗВА, че
не сочи доказателства за погасяване на главницата чрез плащане.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4