Решение по дело №69252/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2186
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20211110169252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2186
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
при участието на секретаря Л. ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20211110169252 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закон за собствеността от Л. И. Р.
срещу Ю. А. Г. за разпределяне ползването на поземлен имот с идентификатор №
68134.204.7 по КК и КР на гр. София, находящ се в *******.
В искова молба са изложени твърдения, че страните притежават самостоятелни обекти
в жилищна сграда, разположена в поземления имот, както следва: ищецът е собственик на
ет. II и ет. IV (тавански) на сградата, ведно с 54,81 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на собственост върху поземления имот, а ответника по - ет. I и ет. III, ведно с 45,19
% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот.
Пояснява се, че в дворното място са разположени още три постройки, без строителни
книжа– две на допълващо застрояване и един гараж, които се ползват от ответниците.
Поддържа, че страните не могат да постигнат съгласие за начина на ползване на поземления
имот и моли съдът да разпредели ползването.
В срока по чл. 131 от ГПК отв. Ю. Г. е подал отговор на искова молба. Поддържа, че
площта на имота и посочените идеални части, за които се претендира разпределение на
ползването не кореспондират с титулите са собственост на страните.
По реда на чл. 212 от ГПК Л. И. Р. предявява инцидентен отрицателен установителен
иск за собственост срещу Ю. А. Г. за признаване за установено, че ответникът не притежава
върху 1/2 идеална част от правото на собственост върху две складови помещения с идент.
№68134.204.7.2 и 68134.204.7.3 по КК и КР на гр. София, находящи се в ПИ с идент.
№68134.204.7 по КК и КР на гр. София. Ищецът поддържа, че от една страна складовите
помещения не са годен обект на прехвърлителни сделки, с които се легитимира ответника
като собственик, а от друга - като приращение към поземления имот са съсобствени по
наследство между страните.
Ответникът оспорва иска със съображения за обема права придобити след 1983 г.,
когато със съдебна спогодба се поделя съсобствеността върху имота, в т.ч. постройките в
него. Счита, че на осн. чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, във вр. пар.5, т.38 от ДР ЗУТ, спорните сгради са
1
на допълващо застрояване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по тълк. д.
№ 13/2012 г., ОСГК на ВКС, това, че съдебното решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС не се ползва
със сила на пресъдено нещо, също не съставлява пречка за разглеждането в рамките на това
производство на преюдициални въпроси, свързани с установяването наличието на
съсобственост и с установяването обема на правата на страните в нея. Въпрос на лична
преценка на всяка от заинтересованите страни е по какъв процесуален ред да търси съдебна
защита на правата си - чрез заявяване на такова възражение в рамките на производството по
чл. 32, ал. 2 ЗС, чрез предявяване на инцидентен установителен иск за собственост в същото
производство (чл. 212 ГПК), чрез предявяване на установителен иск за собственост като
първоначално обективно съединен (с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК) с иска по чл.
32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно исково
производство на установителен или осъдителен иск за собственост.
Страните не спорят, а и от писмените доказателства се установява, че съпритежават по
два самостоятелни обекта в жилищна сграда, находяща се в *******. Предмет на
разпределение на ползване е дворното място, в което се намира сградата, което също е
съсобствено между страните. Дворното място има статут на обща част по смисъла на чл. 38
от ЗС. Трети лица, освен страните, не участва в имуществената общност – сграда и земя.
Ответникът се легитимира с Нотариален акт за дарение № 16/20.10.2021 г. по нот. дело
№349/2021 г. на Нотариус с рег. № **** на НК като собственик на ½ ид.ч. от построените в
поземления имот две складови помещения, които по КК и КР са нанесени като сграда с
идент. №68134.204.7.2, с предназначение на допълващо застрояване, етаж 1, с площ 45 кв. м;
и сграда с идент. №68134.204.7.3 с предназначение на допълващо застрояване, етаж 1, с
площ 37 кв. м.
Страните не спорят, че гаражът се ползва от ищеца, а двете постройки на допълващо
застрояване от ответника. Спорен е въпроса дали постройките са самостоятелни обекти на
правото на собственост и с оглед на това в какъв обем е дела на всяка страна в ползаването
на общото дворно място.
Разпределянето на ползването следва да се извърши по начин всеки от
съсобствениците да има възможността да ползва такава част от дворното място, която
съответства на неговия дял в съсобствеността при отчитане на правата на останалите
съсобственици, при съобразяване на постройките, които не представляват самостоятелни
обекти на право на собственост. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съставляващо спорна
съдебна администрация, не могат да се разпореждат промени в съсобствената вещ, а начинът на
ползване се определя съобразно фактическото положение и доказаното право на собственост на
всяка страна. При съсобственост върху дворно място всеки съсобственик може да ползва
съсобствения имот съобразно предназначението му и без да пречи на останалите
съсобственици да си служат с имота според правата им - чл. 31, ал. 1 ЗС. В тази връзка
предявеният инцидентен установителен иск е основателен. Ответникът не установи пълно и
главно правото на собственост върху двете постройки, вкл. на праводателя, доколкото след
съдебна делба, съгласно делбен протокол от 30.11.1983 г., за същите няма данни да е
прекратена имуществената общност между съделителите, поради което страните притежават
при квоти ½ ид.ч. Не се установи и че същите са самостоятелни обекти, с оглед
изискванията на строителните правила и норми, доколкото имат предназначение да
обслужват сградата и не могат да бъдат самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка;
не се твърди, освен договора за дарение, друго придобивно основание. Ето защо съдът
приема, че ползването на поземления имот следва да се разпредели според заключението на
СТЕ, при който ползването на дворната площ е съобразено с фактическото състояние на
имота, постройките и тяхното притежание. Този вариант осигурява за всеки един
съсобственик достъп до дъното на имота и може да си служи с него в рамките на неговия
2
дял. Ползването се разпределя по начин, гарантиращ на всеки от съсобствениците
възможност да има достъп до жилището си, дял от мястото, съответстващ на притежаваните
идеални части. Общата площ за ползване е значителна, но само така ще се избегнат
значителни неудобства.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца съдебни разноски за платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
съразмерно на ид.ч. от правото на собственост – 235 лв. В полза на ищеца следва да се
пресъди и разноската за платена държавна такса по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК –сумата
118,93 лв. Разноските за правна помощ следва да останат за сметка на страната, която ги
сторила, предвид характера на произвоството-спорна съдебна администрация, и
обстоятелството, че решението ползва всички участници (така решение по гр. д. № 444/2012
г. ІІ г. о., ВКС).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. И. Р., с ЕГН:**********, че Ю.
А. Г., с ЕГН: **********, не притежава 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху сграда с
идентификатор №68134.204.7.2 по КК и КР на гр. София, с предназначение на допълващо
застрояване, етаж 1, с площ 45 кв. м; и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху сграда
68134.204.7.3 по КК и КР на гр. София, с предназначение на допълващо застрояване, етаж 1,
с площ 37 кв. м., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, ползването на поземлен имот с
идентификатор № 68134.204.7 по КК и КР на гр. София, находящ се в *******, съобразно
скица-проект за разпределение на ползване към заключение на съдебно-техническа
експертиза вх. №25140172/17.09.**********/05.09.2022 г. по описа на СРС, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ на Л. И. Р., с ЕГН:**********, ползването на площ от 49 кв.м от
поземлен имот с идентификатор № 68134.204.7 по КК и КР на гр. София, представляваща
дял I от имота, ограничен в контур в червен цвят в скица-проект към заключение на съдебно-
техническа експертиза, и на площ от 45 кв. м от поземлен имот с идентификатор №
68134.204.7 по КК и КР на гр. София, представляваща дял IV от имота, ограничен в контур в
червен цвят в скица-проект към заключение на съдебно-техническа експертиза
ПРЕДОСТАВЯ на Ю. А. Г., с ЕГН: **********, ползването на площ от 84 кв. м от
поземлен имот с идентификатор № 68134.204.7 по КК и КР на гр. София, представляваща
дял II от имота, ограничен в контур в зелен цвят в скица-проект към заключение на съдебно-
техническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ площ за общо ползване от Л. И. Р., с ЕГН:**********, и Ю. А. Г., с
ЕГН: **********, от 88 кв.м от поземлен имот с идентификатор № 68134.204.7 по КК и КР
на гр. София, представляваща дял III от имота, защрихован с жълт цвят в скица-проект на
разпределение на ползване към заключение на съдебно-техническа експертиза.
СКИЦА-проект към заключение на съдебно-техническа експертиза вх.
№25140172/17.09.**********/05.09.2022 г. по описа на СРС, находяща се на лист 107 от гр.
дело 26677/2020 г. по описа на СРС, е приподписана от Съда и СЕ СЧИТА неразделна
част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Ю. А. Г., с ЕГН: **********, да заплати на Л. И. Р., с ЕГН:**********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 353,93 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
3


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4