№ 3168
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511435 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20065930 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 81721/2017 г. по описа на
СРС, 82 с-в е осъдена Т. К. А., ЕГН **********, да заплати на Т. Г. П., ЕГН
**********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от
20 000.00 лв., представляваща дължима сума по неформален договор за заем, ведно със
законната лихва, считано от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане; оставен е без
разглеждане предявеният от Т. Г. П., ЕГН ********** против Т. К. А., ЕГН
**********, евентуално съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за връщане на сумата 20000.00 лева, предоставена без правно основание; осъдена е
подпомагащата страна на ответника Д. В. Р., ЕГН **********, да заплати на ищеца по
обратния иск и ответник в производството Т. К. А., ЕГН **********, на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД сумата от 19558,30 лева, с която той се е обогатил неоснователно, като е
отхвърлен иска за разликата над сумата 19558,30 лева до пълния предявен размер от
20000.00 лева.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника Т. К. А. срещу постановеното
решение, в частта на уважаване на иска по чл.240, ал.1 ЗЗД срещу нея и в частта на
отхвърляне на предявения от нея иск по чл.59 ЗЗД срещу подпомагащата страна в
производството. Излага доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни
фактически констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните
1
доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон.
Поддържа, че в производството е установено, че е върнала взетата в заем от ответника
сума на подпомагащата страна в производството. Установено е и чрез признанието на
последния и отразеното от него по записките в съставения тефтер, че заетата сума е
върната от Д. В. Р. на Т. Г. П.. Именно и поради това изводите на съда, че взетата в
заем сума е дължима от нея на ответника са неправилни. Идентичен извод се налага и
за формираните от съда изводи, че Д. В. Р. й дължи връщане на сумата, която му е дала
за да погаси дълга си към Т. Г. П..
Моли за отмяна на постановеното решение в посочените части като неправилно
и отхвърляне на предявения срещу нея иск по чл.240, ал.1 ЗЗД; съответно – за
уважаване на предявения от нея обратен иск по чл.59 ЗЗД. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т. Г. П. е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба на ответника, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Заявява,
че от събраните доказателства не е установено, че взетата в заем от ответника сума
следва да бъде върната чрез трето лице. Освен това в производството не е установено
предаване на дължимата сума от заемателя на Д. В. Р.. Изводите на съда в тази насока
са неправилни и необосновани. Извънсъдебно признание от последния, че е получил и
върнал на ищеца сумата не е налице. Моли за потвърждаване на постановеното
решение в частта на предявения иск по чл.240 ЗЗД, като правилно. Претендира
разноски.
В срок е постъпила въззивна жалба от подпомагащата страна Д. В. Р. срещу
постановеното решение в частта на уважаване на предявения срещу него от ответника
обратен иск по чл.59 ЗЗД. Излага доводи, че постановеното решение в посочената част
е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение
на материалния закон; позовава се и на необоснованост. Поддържа, че чрез събраните
пред първата инстанция доказателства не се установява, че сумата 10000 евро му е
била предадена от ответницата /ищца по обратния иск/. За обосноваване на този
погрешен извод съдът се е основал на косвени доказателства, които в една част са
събрани при нарушаване на процесуалните правила. Поддържа, че събраните гласни
доказателства са недопустими и не установяват връщане на сумата, а по отношение на
представения по делото лист от тефтер поддържа, че ответницата не е изпълнила
дадените й указания по реда на чл.183 ГПК. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявения срещу него обратен иск.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника /ищец по обратния иск/ Т. К. А.,
в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника по
обратния иск Д. В. Р..
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
2
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество, съдът
намира същите за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Производството е образувано по предявен от Т. Г. П. срещу Т. К. А. осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане
на сумата от 20 000.00 лв., представляваща дължима сума по неформален договор за
заем, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане;
при условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на сумата като заплатена от ищеца на ответника без
основание.
Предявен е и обратен иск от ответника по първоначалния иск Т. К. А. спрямо
трето лице помагач - Д. В. Р., с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 20000.00 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата
неоснователно.
В производството е установено и страните не спорят, че на 30.09.2016 г. е бил
сключен договор за заем, като заемодателя Т. Г. П. е извършил на 30.09.2016 г. банков
превод на сумата 20000.00 лева в полза на заемателя Т. К. А..
Правопогасяващото възражение на заемателя, че е върнал дължимата и получена
в заем сума, чрез трето лице Д. В. Р.- подпомагаща страна в процеса на страната на
ответника, съдът намира за недоказано и съответно – неоснователно. Чрез приетата
пред въззивната инстанция СТЕ, чийто изводи съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК
за разрешаване на спора не се установява, че в разговорът записан на представената
пред настоящата инстанция флаш памет участва ищецът Т. Г. П.. С оглед това и
поддържаните от ответницата фактически доводи, че в проведения по мобилните
апарати разговор заемодателят е признал връщане на заетата сума 20000.00 лева като
недоказани следва да бъдат оставени без уважение.
Съответно, неоснователни са и доводите на заемателя – ответник, че в
производството е установено връщане на заема на заемодателя-ищец, чрез
представеното пред първата инстанция извлечение /лист/ от тефтер на Д. В. Р., в който
същият е вписал връщане на сумата 10050 евро дължима от Т. /заемателя/ на Т.
3
/заемодателя/, за което същият е посочил датата 29.11.2016 г.
Макар страните да не спорят, че Т. Г. П. и Д. В. Р. са братовчеди, както и че в
периода на установяване на заемното правоотношение Р. е живял на съпружески
начала с А., в проведеното производство не са установени предпоставките на чл. 75,
ал.1 ЗЗД или на чл.75, ал.2 ЗЗД, за да бъде прието, че длъжникът е изпълнил точно
задължението си да върне на кредитора дадената му в заем сума.
В първата хипотеза длъжникът следваше да установи, че е изпълнил
задължението си на овластено от кредитора лице, каквото не се установи да е третото
лице – помагач в производството. Освен това в производството не бе установено от
страна на длъжника, че кредиторът е потвърдил изпълнението на задължението към
друго лице или се е възползувал от него.
Съответно от страна на длъжника не бе установено, че въз основа на
недвусмислени обстоятелства Р. се явява овластено да получи изпълнението лице.
Според разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, точно е изпълнението още и към привиден
кредитор при наличие на такива обективни условия, които подвеждат длъжника. Те
трябва да са недвусмислени и при нормално проявена грижа от длъжника, той да има
основание да приеме, че престира на надлежния кредитор или негов представител. Кои
са тези обстоятелства е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички
факти по делото, както е посочено в Решение № 787 от 18.11.2010 г. по гр.д. №
1539/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, което
становище се възприема от настоящия състав. Доводите на ищеца, че в производството
не е установена уговорка заетата сума да се връща на неговия братовчед – Р., съдът
намира за основателни. С оглед това и при липса на ангажирани други доказателства,
съдът намира че следва да остави без уважение правопогасяващото възражение на
заемателя, че е върнал сумата на заемателя, чрез Д. Р..
Доводите на Д. Р., че в производството не е установено да му е заплатена сумата
20000.00 лева от заемателя, съдът намира за неоснователни. Чрез представеното
извлечение от извършените от него записки в тефтер, констатациите на приетата пред
първата инстанция СГрЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК и
показанията на свидетелите Д.а Н.Т. и З.В.В. /последните преценени съобразно
указанията на чл.172 ГПК с оглед всички доказателства по делото/, се установява, че Т.
А. е заплатила сумата 10050 евро дължима от Т. /заемателя/ на Т. /заемодателя/, за
което същият е посочил и датата 29.11.2016 г. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите като обективни, пълни, незаинтересовани, последователни и логически
обосновани. Така, чрез показанията на свидетеля Д.а Н.Т. се установява, че в края на
м.10.2016 г. около обяд пред банков клон на ЦКБ на бул. Монтевидео, Т. е предала
плик с пари на Д., като е обяснила на свидетеля, че това са дължими от нея на тях
суми, които е върнала.
4
Съответно, чрез показанията на свидетеля З.В.В. се установява съществуването
на тефтер /сив на цвят/, в който Д. е вписвал обстоятелства важни и значими за него,
както и че сумата 10050 евро дължима от Т. /заемателя/ на Т. /заемодателя/ е била
заплатена от Т. А. на Д. Р., за което същият е посочил и датата 29.11.2016 г. Това
признание, чийто автор е именно Д. Р. съдът приема за доказано в производството.
Оплакванията на жалбоподателят Р., че в производството пред първата инстанция
съдът е нарушил процесуалните правила, тъй като е основал своите фактически
констатации и правни изводи на писмен документ - извлечение /лист/ от тефтер на Д.
В. Р., който е представен в заверено от страната копие без спазване на указанията за
представяне на оригинал или официално заверен препис, съдът намира за
неоснователни.
Действително в проведеното производство пред първата инстанция е представен
писмен документ - извлечение /лист/ от тефтер на Д. В. Р., който не е подписан и в
който са удостоверени определени обстоятелства – както бе посочено, че сумата 10050
евро дължима от Т. /заемателя/ на Т. /заемодателя/ е била заплатена от Т. А. на Д. Р., за
което същият е посочил и датата 29.11.2016 г. /л.41 от делото на СРС/. Документът е
представен с подадения писмен отговор в заверен по реда на чл.32 ЗА от процесуалния
представител на ответницата- адв.П. препис. Във връзка с оспорване истинността на
този документ от Р., съдът е дал указания към ответницата да представи оригинал или
официално заверен препис от документа по делото с определение от 08.03.2020 г.
Същевременно е допуснал СГрЕ за установяване дали автор на изписания саморъчно
текст е Д. Р.. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ГПК предоставя възможност на страната да
представи документа, на който се позовава, в заверен от нея препис. Ако противната
страна поиска да види оригинала, страната, представила преписа, е длъжна да
представи оригинала на документа или официално заверен препис от него.
Задължението важи и за хипотезата, при която оригиналът се намира у трето лице. При
неизпълнение на това задължение представеният препис трябва да бъде изключен от
доказателствата по делото, тъй като преписът от документа не е годно доказателствено
средство и съдът не може да основе своите фактически и правни изводи въз основа на
него.
В случая обаче, след извършено признание от ответницата, че не държи
оригинал на сочения документ, а същият се държи от подпомагащата страна, съдът е
дал указания по реда на чл.190 ГПК към последната да представи оригинал или
официално заверен препис от документа по делото, доколкото същият се съхранява от
него /определение от 13.08.2020 г./. Същевременно от съда са били дадени указания
към ответницата за доказване, че такъв документ изобщо съществува. С определение
от 20.10.2020 г. съдът е допуснал събиране на гласни доказателства за това
обстоятелство. Чрез показанията на свидетеля З.В.В. се установява съществуването на
тефтер /сив на цвят/, в който Д. е вписвал обстоятелства важни и значими за него,
5
както и че сумата 10050 евро дължима от Т. /заемателя/ на Т. /заемодателя/ е била
заплатена от Т. А. на Д. Р., за което същият е посочил и датата 29.11.2016 г. В
производството не е представен оригинал или официално заверен препис на документа
от страна на Д. Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ГПК непредставянето на
документа се преценявало съгласно чл. 161 от ГПК.
Както е посочено в РЕШЕНИЕ № 190 ОТ 25.01.2021 Г. ПО ГР. Д. № 4079/2019
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС постановено по реда на чл.190 ГПК, за да се счита
документа за изгубен, той трябва да не е в държане на страната и тя да не знае в кое
лице се намира той. В противен случай тя може да изиска представянето на документа
от лицето, което го държи на основание чл. 190 или чл. 192 от ГПК. Тези лица са
задължени да представят исканите документи, тъй като в противен случай съдът може
да приложи последиците на чл. 161, във връзка с чл. 190, ал. 2 от ГПК и чл. 192, ал. 3
от ГПК. Прилагането на тези последици е възможно когато лицата не оспорват
съществуването на документа, но отказват да го представят. В случаите когато те
оспорват съществуването на документа с твърдението, че изобщо не е бил съставен
или пък е съставен, но е изгубен или унищожен, то страната която се позовава на него
ще трябва да установи съществуването и съдържанието му, а във втория случай и това,
че не е загубен или унищожен по нейна вина. Това става по реда на чл. 165, ал. 1 от
ГПК, който намира приложение и в случаите, когато страната не може да представи
оригинала на документа по реда на чл. 183 от ГПК, поради това че този оригинал се е
намирал в трето лице и е бил изгубен или унищожен-решение № 95/07.05.2013 година,
постановено по гр. д. № 662/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. Това становище
се възприема от настоящия състав. Именно при спазване на сочените процесуални
разпоредби, съдът намира за доказано в производството съществуването на такъв
писмен документ с посоченото съдържание, текстът, на който е бил изписан
собственоръчно от Д. Р.. Последният не е изпълнил дадените му указания по реда на
чл. 190, ал. 2 от ГПК и непредставянето на документа се преценявало съгласно чл. 161
от ГПК, т.е. съдът приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е
създала пречки за събиране на доказателства. Освен това в проведеното производство
ответницата е доказала съществуването на такъв документ, както и неговото
съдържание чрез събраните в производството гласни доказателства.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
В полза на ищецът по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените разноски за въззивната инстанция в размер на 1000.00 лв.-
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ответницата
6
/ищец по обратния иск/ следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в
размер на 894.05 лв., от които 400.00 лв. за заплатена държавна такса и 494.05 лв.
депозит за експертиза.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПЪТВЪРЖДАВА Решение № 20065930 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 81721/2017 г.
по описа на СРС, 82 с-в.
ОСЪЖДА Т. К. А., ЕГН **********, да заплати на Т. Г. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000.00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. В. Р., ЕГН **********, да заплати на Т. К. А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 894.05 лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7