Р Е Ш Е Н И Е № 128
гр. Сливен, 28.05.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН в публично заседание на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на прокурора ….. и при секретаря
Ваня Костова като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.
д. № 192 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2021 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба подадена от „КМ 243“ ЕООД ЕИК …………… със седалище и адрес на управление
гр. Н. З., ул. „П. Е.“ № … срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-105-0053330/24.04.2021 год. издадена
от Началник сектор „Гранични контролно-пропусквателни пунктове“ в Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – б. находящ се в гр. Н.
З., ул. „П. Е.“ № … стопанисван от „КМ 243“ ЕООД и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
административния акт. Оспорващият счита, че преди издаване на заповедта е
следвало да се издаде НП, което да влезе в сила. Твърди се, че липсват всякакви
мотиви за продължителността на срока на мярката, а изложените такива са изцяло бланкетни и неотносими към
търговската дейност в обекта. Не ставало ясно как е определена
продължителността на срока. Не бил спазен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Моли съдът да отмени атакуваната заповед. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В с.з. оспорващото дружество редовно призовано не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище с искане да се отмени
оспорената заповед. Претендират се разноски, за което се представя списък на
разноските.
В с.з. административният орган редовно призован не се
явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
юрисконсулт Ж., в което се оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.03.2021 год. длъжностни лица при ЦУ на НАП –
инспектори по приходите извършили проверка в търговски обект – б. находящ се в гр. Н. З., ул. „П. Е.“ № … стопанисван от „КМ
243“ ЕООД. В 15:21 часа проверяващите
извършили контролна покупка на два н. с., едно к. и едно к. на обща стойност 7,90
лева заплатена в брой като плащането било прието от Т. Г. Н.-с. в обекта. За
плащането не бил издаден фискален касов бон от монтираното и въведено в
експлоатация фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Започнала
проверка, при която било установено, че фактическата наличност в касата е 94 лева.
По данни от фискалното устройство сумата също била 94 лева. Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка в обект сер. АА, № 0053330/19.03.2021 год. с
час на приключване на проверката 16:28 часа. Административният орган е приложил
към преписката и две декларации на лица работещи по трудово/гражданско
правоотношение, дневен отчет за дата 19.03.2021 год., АУАН № AN № F
607231/27.03.2021 год., справка за задълженията на задълженото лице към
23.03.2021 год.
На 24.03.2021 год. Началник сектор „Гранични контролно-пропусквателни пунктове“ в Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-105-0053330, с
която разпоредил запечатване на търговски обект – б. находящ
се в гр. Н. З., ул. „П. Е.“ № … стопанисван от „КМ 243“ ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от с.з.
Заповедта е връчена на нейния адресат на 29.03.2021 год.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за
издаване на заповеди за налагане на принудителна административна мярка
запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на
държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да
използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската
дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС. Съгласно заповед ЗЦУ-ОПР-18/23.03.2020 год.
/л.44/ на Главния секретар на НАП при
отсъствие на служителя Д. Т. В. на длъжност Н. с. „О. д.“ Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
длъжността се изпълнява от служителя Д. Д. К.. на длъжност Н. с. „Г. к.-п. п.“
в Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП. Съгласно заповед № 2106/30.03.2018 год. /л.39/ на директора на
дирекция „УЧР“ при НАП служителя Д. Т. В. е п. на длъжност н. с. в о. „О. д.“, Дирекция Фискален контрол“.
Съгласно заповед № 1435/02.03.2021 год. служителят Д. Т. В. е бил в р. о.
считано от 22.03.2021 год. до 26.03.2021 год. вкл.
Жалбата срещу процесната заповед
за налагане на принудителна административна мярка е подадена до настоящия съд
на 05.04.2021 год. чрез административния орган.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателствени средства, включително
приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от
правно естество:
Оспорването
е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество жалбата се преценява от
настоящата съдебна инстанция като основателна
и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
След като е
сезиран с оспорване при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът провери изначално неговата валидност. Това
се налага поради принципа на служебното начало в административния процес,
въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник сектор "Гранични контролно-пропусквателни
пунктове" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП материална
компетентност по чл. 186, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената
стойност и Заповед № ЗЦУ-ОПР-18 от
23.03.2020 год. издадена от Главен секретар на НАП при отсъствие съгласно
Заповед № 1435/02.03.2021 год. на Директор на дирекция УЧР. В настоящия случай
оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена
и предметна форма и съдържание, но в противоречие с материалноправните
норми и целта на закона, което е основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена с правно основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за
данък върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата
наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
оспорващият търговец не е изпълнил задължението вменено с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, както и че е нарушил императива на чл. 25,
ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и
субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство за извършена продажба. Същественото в случая е, че извършването на
продажбата е установено, доколкото за закупената стока е заплатена сума от 7,90
лева в брой при извършената контролна покупка. Това обстоятелство се установява
от Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0053330/19.03.2021
год., който е съставен по установения ред, в предписаната съобразно чл. 50, ал.
2 от ДОПК форма и съдържание и от компетентни длъжностни лица. Същият е
официален документ и се ползва с материална доказателствена
сила съобразно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, протоколът
съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при
изпълнение на правомощията му е доказателство за извършените от и пред него
действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В процесния случай протоколът е съставен в присъствието на у.
на дружеството и е подписан от същия без забележки и възражения. Следователно
предпоставките за налагане на принудителна административна мярка са налице и
при издаване на процесния акт са спазени всички
съществени административнопроизводствени правила.
Едновременно
с това обаче обжалваната принудителна
мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение
на целта на закона. При определяне на срока на мярката административният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност като законът определя
възможна продължителност на принудата до 30 дни без да фиксира критериите,
които административният орган трябва да приложи. Следователно
индивидуализацията на срока на принудителната мярка е упражняване на
оперативната самостоятелност на административния орган. При тази
индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да
позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с
целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Във връзка с това чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които задължават административните органи
своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената
практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2
от АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава. Съответно -
мотивите във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни
обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода,
че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния
размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение
права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.
В процесния случай обоснован е доводът в жалбата, че
мотивите относно продължителността на наложената мярка са изцяло бланкетни, доколкото органът отбелязва, че същият е
съразмерен и съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Напълно
необосновано органът е мотивирал налагането на мярката за срок от 14 дни с
посочването на средно-дневния оборот на обекта в размер на 50 лева и наличието
на непогасени публични задължения в размер на 623, 91 лева. Самото посочване на
средно-дневния оборот не може по никакъв начина да обоснове какъвто и да е срок
за налагане на мярката. Средно – дневният оборот би послужил за определяне на
срока на мярката само ако същият обосновава прекомерно нисък оборот на
заведението, който евентуално да се дължи на нерегистриране на всяка извършена
продажба, но тогава следва да е извършено сравнение с други дни и същото да е
подкрепено със съответните доказателства. В настоящия случай такова сравнение
не е извършено като дори няма направен извод от страна на органите по приходите
защо считат, че дневен оборот от 50 лева обосновава налагане на мярката за 14
дни.
Що се касае
до наличието на непогасени публични задължения настоящият състав счита, че този
факт не може да обоснове продължителността на срока на мярката. Единствената
последица от невнасянето на публичните задължения в срок е начисляването на лихва.
Органът не е обосновал по какъв начин наличието на публични задължения се
отразява на срока на мярката.
Изложените
мотиви в заповедта са и абстрактни, тъй като не е ясно как оценява органът
тежестта на извършеното нарушение, какви са установените последици от него, и какви
са изводите от единствения конкретен факт относно неиздаването на касова
бележка. Изложени са и общи съображения относно фискалната дисциплина, която
данъчнозадължените лица следва да спазват, от неуточнени факти е направен
извод, че деянието показва поведение на лицето, насочено срещу фискалната
дисциплина и организация в търговския обект, която няма за цел да спазва
данъчното законодателство, и необходимост от време за промяна в организацията
на дейността в конкретния обект. Прието е, че срокът е съразмерен на
извършеното, а като според принципа за съразмерност, административният орган упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а срокът е
съобразен с целената превенция за целта на наложената ПАМ е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е промяна в
начина на отчитане на оборота от продажби, а индиректният – недопускане на
вреда за фиска. При това положение съдът счита, че
липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда и
специфичната в случая нейна цел. Не е ясно кое от констатираните обстоятелства
е мотивирало административният орган да достигне и до извода, че дружеството е
въвело организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство,
съответно тези твърдения са недоказани и не могат да обосноват необходимостта
от принудата. Тези мотиви противоречат на констатацията, че в обекта има
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. За да
мотивира такива изводи, административният орган е следвало най-малкото да
съпостави стойността на неотчетената продажба с регистрираните дневни обороти
от предходни дни, разчетения оборот от фискалното устройство за определен минал
период или други достъпни при проверката данни.
Сами по
себе си изложените мотиви относно продължителността на срока не представляват
същински мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на охраняваното
обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение (за която не е ясно
каква е според административнонаказващия орган),
последиците от нарушението (които също не са посочени) и необходимостта да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Предвид предоставената на административния орган
възможност да налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни, тоест от
0 (нула) до 30 дни, твърдението, че определеният срок е съобразен с целената
превенция е несъстоятелно. Не са изложени конкретни мотиви защо избраният от
органа срок е именно 14 дни, а не примерно 15 дни, 7 дни, 10 дни или 3 дни,
което препятства възможността на съда да проведе контрол за съответствие на
мярката с целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност.
Ориентир за
проведена изобщо такава преценка от страна на органа липсва, като в същото
време липсват и законоустановени или обявени от
администрацията критерии, вътрешни правила или установена практика за
определяне на срока съобразно задължението на административния орган по чл. 13
от АПК за последователност и предвидимост при
упражняване на своята оперативна самостоятелност.
При горните
доводи съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед административният
орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност и по-специално на
правилото закрепено в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Издадената преди да бъде издадено
наказателно постановление заповед за ПАМ предотвратява прилагането на чл. 187,
ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко предотвратява извършването на търговска дейност
в обекта и реализирането на приходи от нея. Освен, че ограничава правата на
търговеца, това води и до пропуснати приходи за държавата от данъчни и
осигурителни плащания. В случая административната принуда засяга не само права
на данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска
от извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани
данъчни приходи, поради което административният орган е следвало да претегли
тези противоречиви интереси и да мотивира защо за фиска
е по-важно търговецът да не работи четиринадесет дни и какви точно противоправни деяния ще бъдат предотвратени за този период
съпоставени със значителната и трудно поправима вреда от неотчетената продажба.
По
изложените по-горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-105-0053330/24.03.2021 год.
издадена от Началник сектор „Гранични контролно-пропусквателни пунктове“ в Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – б. находящ се в гр. Н. З., ул. „П. Е.“ № … стопанисван от „КМ
243“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е незаконосъобразна, като издадена при липса на мотиви досежно определения срок - в несъответствие с целта на
закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал.
2 и чл. 7, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде отменена.
С оглед
изхода на делото основателна е и следва да се уважи претенцията на оспорващата
страна за присъждане на сторените по делото разноски възлизащи на 50 (петдесет)
лева държавна такса. Същите на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да
бъдат възложени в тежест на НАП, която агенция притежава правосубектност
като юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-105-0053330/24.03.2021 год. издадена от Началник сектор „Гранични контролно-пропусквателни пунктове“ в Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – б. находящ се в гр. Н. З., ул. „П. Е.“ № ….. стопанисван от
„КМ 243“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „КМ 243“ ЕООД ЕИК ……… със
седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. „П. Е.“ № … деловодни разноски в
размер на 50 (петдесет) лева представляващи държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ