№ 155
гр. С.З., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на пети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20245500900391 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба предявена от Р. И. И., ЕГН
***, и В. И. П., ЕГН ********** и двете с постоянен адрес: град П., ул. „Д.“ №
42, ет. 5, ап. 14, чрез адвокат Р. Д. Ж. от АК - С.З., преупълномощена адвокат
Г.Б., със съдебен адрес гр. С.З., ул. „Х.Д.А. № 87, ет. 3, офис № 7 против „***“
АД - гр. С., р-н В. ж.к. В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК ***, с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.429 ал.3 от КЗ във вр. с чл.86 ал.1
от ЗЗД и цена на иска по 180 000 лева за всяка от ищците.
В исковата молба се твърди, че на 07.10.2022г. около 13,35 часа на път III -
5081 километър 14 + 300 между село Р., община Г. и град Г., с посока на
движение - град Г. /от запад на изток/ е възникнало ПТП, причинено от Г. М.
К., с ЕГН: **********, като водач на МПС - лек автомобил „***“, pen № ***,
както следва: движейки се по път III - 5081 по посока от село Р., община Г. към
град Г. /от запад на изток/, в дясна пътна лента, на прав пътен участък
предприел изпреварване с несъобразена скорост, като не спазил необходимата
дистанция, в резултат на което блъснал движещия се пред него в същата пътна
лента лек автомобил „Х.“, с pen № *** и реализирал пътнотранспортно
произшествие.
Вследствие на произшествието, пътуващата в лек автомобил „Х.“ на предна
1
дясна седалка - И. П. получила тежки травматични увреждания несъвместими
с живота, поради което починала в автомобила, непосредствено след
катастрофата, а пътуващата на задната лява седалка в същия автомобил - Р. И.
И., получила тежка травма, изразяваща се в изкълчване на дясна тазобедрена
ставна област, причинило трайно затруднение в движението на долен десен
крайник за срок по - дълъг от тридесет дни.
По този начин, на 07.10.2022г. на път III - 5081 километър 14 + 300, община
Г., област С.З., Г. М. К., с ЕГН: **********, при управление на моторно
превозно средство-лек автомобил марка „М.“, модел „***“, pen № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.
42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. К. П. и
средна телесна повреда на Р. И. И., изразяваща се в изкълчване на дясна
тазобедрена ставна област причинило трайно затруднение в движението на
долен десен крайник за срок по - дълъг от тридесет дни - престъпление по чл.
343, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. с
чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК.
С Присъда № 3/23.01.2024г., постановена по НОХД № ***/2023г. по описа на
Окръжен съд - С.З., Г. М. К., с ЕГН: ********** е признат за виновен в
извършване на цитираното престъпно деяние, като са му наложени
предвидените в закона наказания: три години лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено за срок от пет години и лишаване от право
да управлява МПС за срок от пет години. Присъдата на наказателния съд е
влязла в законна сила на 08.02.2024г.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд ,който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП,
виновността на водача на МПС - М., модел „***“, pen № *** - Г. М. К.,
претърпените вреди и причинно - следствената връзка са безспорно
установени, т. е. в конкретния случай е безспорно установено, че именно Г. М.
К., като водач на М., модел ***, pen № *** е извършител на процесното
деяние, а също така, че при неговото извършване е управлявал именно
процесното моторно превозно средство, с което е нарушил правилата за
2
движение ЗДвП, цитирани по - горе. В резултат на противоправното си
деяние, Г. М. К. е причинил на всяка една от ищците Р. И. И. и В. И. П.
неимуществени вреди във формата на морални болки, страдания и психически
дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на тяхната
майка, с която всяка от ищците се е намирала в отношения на взаимна обич,
любов и силна емоционална привързаност и от която е получавала майчина
грижа, закрила, подкрепа и опора.
Изложени са съображения, че ищците тежко и мъчително понасят загубата
на своята майка. Липсва им нейният силен дух, борбеност, подкрепа и любов.
Пострадалата И. е отгледала и двете си дъщери с много обич и внимание,
възпитала ги е като достойни, почтени и отговорни хора, формирала ги е като
личности. Отраснали са в град Г., в изпълнен с топлина и уют дом, под
грижите на своята майка, която е била не само всеотдаен и любящ родител, но
отлична домакиня и съпруга, обединяваща и сплотяваща семейството. И. била
винаги до своите деца, държала е да бъдат самостоятелни и решителни, да
успяват да се справят сами с трудностите и препятствията по пътя си.
Грижила се за тях сама, без помощта на други близки хора. Помагала им с
уроците в училище, ходила на родителски срещи, познавала съучениците и
приятелите на децата си, давала им съвети и напътствия. Отговаряла за
разпределянето на семейния бюджет, стремяла се на децата й да не им липсва
нищо, всяко лято всички заедно ходели на почивка в Х. и на море, прекарвали
хубави моменти. Имала силен характер, вземала важните решения, била
стожера на семейството. По - голямата дъщеря на И. - Р., по съвет на
родителите си завършила средно - специално образование в *** в Г., за да
придобие професия и ако не я приемат да следва, по - лесно да си намери
работа в „***“. Осъзнавайки обаче, че страстта на дъщеря й е литературата,
починалата я поощрявала да кандидатства българска филология - купувала й
книги, намерила й частни учители по български език, за да се подготви за
приемните изпити в университета, четяла с интерес написаните от Р. есета и
съчинения. Била много щастлива и горда, когато приели дъщеря й в П.ския
университет в специалността „българска филология и етнология“. Когато Р.
следвала в П., връзката с майка й продължила - общували по телефона,
разказвала на И. за студентския живот, често се прибирала се в Г., за да се види
с майка си. Починалата също я посещавала в големия град оказвала й
подкрепа и опора. Когато се родил внукът на И. - Б., Р. отишла с детето в дома
3
на родителите си в Г.. Починалата била много щастлива и с радост помагала в
грижите за Б.. Детето много се привързало към баба си, когато започнал
училище всяка ваканция бил в Г., а през учебната година, И. ходила в П., за да
го види. По време на следването си продължил да поддържа връзка са баба си
и да споделя с нея.
По - малката дъщеря на починалата - В. също била много привързана към
своята майка. Допитвала се до И. и възприемала съветите й. В тийнейджърска
възраст получавала алергични пристъпи и майка й положила много усилия за
да преодолее на ищцата здравословния проблем. Проявявала интерес към
кулинарията и И. я учила да готви. След като завършила средно образование,
майка й помогнала да започне работа в заведение в Г., а впоследствие в
ресторанти в П. и Г.. Когато заживяла в П., ищцата претърпяла сложна
гинекологична операция. В този момент майка й била до нея - оказала й не
само финансова помощ, но се грижила за В. след изписването й от болницата,
подкрепяла я духовно и морално. Когато В. запознала И. със своя приятел, тя
го приела кат свой син и подкрепила тяхната връзка, въпреки несъгласието на
баща й и сестра й. В. нямала собствено семейство и най - близката й
приятелка била нейната майка. Между тях била изградена силна емоционална
връзка.
И. била близо и до двете си деца, живеела с техните радости и несгоди,
подкрепяла ги морално и духовно, помагала им с всичко каквото може -
грижи, финансови средства, с произведени от нея продукти. Семейството й
много я уважавало, обичало и ценяло.
Освен всеотдайна и грижовна майка, починалата била много почитана сред
колегите си. Работила като счетоводител в различни фирми, но винаги се
справяла отлично с трудовите си задължения и успявала да спечели доверието
на работодателите.
След битов инцидент, здравословното състояние на И. се влошило - имала
нужда от чужда помощ при придвижване и провеждане на лечение. В. в
началото на 2020 година заживяла в Г. и се грижила за своята майка, а Р. я
придружавала по време на медицинските прегледи и осигурявала
медикаментите и лечението. В деня на злополуката, починалата била изписана
от МБАЛ Т. - С.З. и я транспортирали до дома й в Г.. В автомобила заедно с
нея пътувала дъщеря й - Р., а В. останала в болницата, за да уреди
4
формалностите и вземе документите. И. починала пред очите на Р., а В.
разбрала за тежката загуба по телефона, докато била още в болницата и
незабавно тръгнала към мястото на произшествието. И двете ищци изпаднали
в шок, били стресирани и уплашени, сринати емоционално и психически. В.
нямала сили да прекрачи прага на дома си в Г., защото майка й вече не била
там, а всяка вещ й напомняла за нея. Чувствала се изоставена, самотна,
несигурна, многократно преживявала смъртта на И., получавала паник -
атаки. Трябвало да се грижи и са баща си, който останал без спътник в живота
и бил неутешим. Р. изпитвала огромна вина и отчаяние, че не присъствала на
погребението на майка си, защото лекувала в болница своите травми от
процесното ПТП. Била много разстроена и подтисната, чувствала силна болка
и тъга. Ищците много страдали за тежката загуба, но се притеснявали и за
баща си, който тежко изживявал загубата на съпругата си. Бил безутешен,
паднал духом и не говорил с никого. Не могъл да прежали съпругата си и
починал няколко месеца след нейната смърт. Неговата смърт още повече
сринала ищците емоционално и психически.
В живота на ищците настъпила тежка житейска криза, която за тях е
непреодолима. За В. и Р. е налице най - тежкият житейски резултат - загуба на
тяхната майка, с което са лишени от нейното присъствие, обич и всеотдайност,
от възможността да бъдат подкрепяни и подпомагани морално, емоционално,
финансово и по всякакъв друг начин от пострадалата. Животът им се е
променил необратимо, болезнено и мъчително изживяват тежката загуба.
Преживели са силен емоционален стрес от внезапната й и неочаквана смърт,
много подтиснати и разстроени, изпитвали силна тъга и болка. Психическият
дискомфорт се е отразил в отношенията им с близки, приятели, познати,
променили се изцяло разбиранията им за ценностите в живота. След смъртта
на майка си, ищците се чувствали неуверени, несигурни и подтиснати. Не
могат да преодолеят тежката и невъзвратима загуба.
Претърпените неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП, ищците
оценяват на сумата от 180 000 лв./сто и осемдесет хиляди лева/, поотделно за
всяка една от тях.
В изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 от КЗ, на
23.12.2022г., ищците са предявили и писмени застрахователни претенции по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
5
Към застрахователните претенции са приложени всички документи, с които те
разполагат за настъпилото ПТП, включително съставения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 16 / 18.11.2022г. като изрично са
посочени и банкови сметки ,по които да бъдат преведени определените им
застрахователни обезщетения.
Ответното дружество е получило отправените застрахователни претенции на
29.12.2022г. С Уведомление изх. № ***/09.01.2023г./ дружеството е поискало
от ищците представяне на всички документи по образуваното досъдебно
производство /експертизи, протоколи, снимкови материали и др./,
постановление за прекратяване на наказателното производство, влязло в сила
съдебно решение. С уведомление изх. № ***/29.03.2023г„ ответникът е
отказал да изплати на доверителките ми застрахователни обезщетения, поради
непредставяне на документи, доказващи и установяващи безспорно
основателността на застрахователните им претенции. Ищците считат за
безспорно, че застрахованият водач неправомерно е предприел мА.ра
„изпреварване“ - без да се убеди, че има свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварването и ,че може да заеме мястото в пътната лента
пред изпреварваното ППС, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение, както и по време на изпреварването не е
осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното
ППС, което е и причината за възникване на тежкия пътен инцидент. В този
смисъл считат вината му за очевидна и не подлежаща на оспорване.
С оглед на изложеното, след изпълнението на задължението по чл.380 КЗ и
предвид постановения изричен отказ за изплащане на обезщетения, до датата
на депозиране на исковата молба нито една от ищците не е получавала каквото
и да е обезщетение за претърпените вреди от нея в резултат на настъпилото
ПТП на 07.10.2022г., при което е загинала тяхната майка И. К. П.. Ищците
считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове.
Твърдят, че към момента на извършване на деянието - 07.10.2022г., за
управляваното от виновния водач Г. М. К., с ЕГН: ********** МПС - лек
автомобил „***“, pen № ***, е била налице валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество "*** АД ЕИК *** за периода от 21.06.2022г. до 05.01.2023г.
6
Посочват, че застрахователното дружество е уведомено за настъпилото
застрахователно събитие на 29.12.2022г. със застрахователните претенции от
всяка от ищците за изплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, като ответникът е отказал изплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да
осъди “*** АД ЕИК ***, да заплати поотделно на Р. И. И., ЕГН ***, и В. И. П.,
ЕГН ********** и двете с постоянен адрес: град П., ул.„Д." № 42, ет. 5, ап. 14
сумата от по 180000 лв./сто и осемдесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за причинените им неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания от смъртта на майка им И. К. П., ЕГН **********, починала
вследствие ПТП, настъпило на 07.10.2022г„ ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.12.2022г.- датата на уведомяването на ответника за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото разноски.
Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище
по основателността на исковата претенция, като счита, че процесния пътен
инцидент и уврежданията при починалата И. П. не са настъпили по
изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „***“ АД МПС.
Поддържа, че ПТП се дължи и на техническа неизправност и на лошото
състояние на процесния пътен участък.
Твърди че вина за събитието има и водачът на МПС „Х. С.“, който не се е
движил възможно най-вдясно на пътното платно и видно от мотивите към
присъдата по н.о.х.д.***/23, ОС С.З., е управлявал същото с превишена
скорост (57 км/ч при разрешени 40 км/ч), което е довело до по-голяма обща
сила на удара и е допринесло в голяма степен за леталните увреждания.
Поддържа още, че като е възприел изпреварващото го МПС, водачът на МПС
„Х. С.“ в нарушение на ЗДвП, е ускорил скоростта си и така е допринесъл за
събитието.
Поддържа, че общото влошено здравословно състояние на П. също е
допринесло значително за леталния резултат.
Твърди, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания
вина има и починалата, тъй като е пътувала в МПС без правилно поставен
7
предпазен колан, поради което тялото й свободно се е движело из купето и се
удряло с голяма сила в елементите на интериора, в резултат на което е
настъпил и вредоносния резултат. Твърди, че е налице обективна причинно-
следствена връзка между поведението на покойната от една страна и
настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото
й противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите
или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен. Това се
потвърждава и от обстоятелството, че водачът на МПС „Х. С.“ не е пострадал
при ПТП.
Посочва, че приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В
конкретния случай П. създава реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в
исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно
трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване)
на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент
на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено
събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се
разпределя между лицата на принципа на съвина.
Оспорва твърденията на ищците за търпени неимуществени вреди под
формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на загубата на
майка им. Оспорва приживе между тях да са били налице отношения на
близост, които да обуславят твърдените вреди. Формалната родствена връзка
между ищците и починалата сама по себе си не е основание или
самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение, като твърди, че
към датата на ПТП отношенията им са били на практика прекъснати. Посочва,
че по делото няма данни ищците и покойната да са живеели в едно
домакинство, да са полагали взаимни грижи един към друг или да са
разчитали финансово един на друг. Видно от документите по делото ищците
са с адрес в гр. П., докато покойната е с адрес в с. Г.. Също така с оглед на
твърденията в исковата молба - ищцата Р. И. се е отделила със съпруга и
детето си в самостоятелно домакинство, а ищцата В. П. работи като готвач в
ресторанти в Г.. И двете сестри са учили в гр. П., което предполага, че се
отделили от майчиния си дом още в ученическите си години. Няма
8
доказателства покойната И. да им е била опора на ищците, както и за наличие
на привързаност между тях и покойната. Няма данни събитието да е дало
тежко отражение на психо- емоционалното или здравословното им състояние,
като никоя от тях не е провеждала консултация с медицински специалист за
справяне със случилото се.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно
завишени по размер. Намира размера на исковете, предявени по чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, за неоснователно завишени и прекомерени, както
и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по
изложените по-горе съображения.
Твърди, че ищците не доказват да са търпели болки и страдания, които да
обосновават търсеното обезщетение, в размер на по 180 000 лева за всяка от
тях. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за
прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалата, настъпило като резултат от нарушение на вменените
й по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че
размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на
пострадалия.
Предвид възрастта на ищците и починалата, социално-икономическото
положение на страната и направеното възражение относно съпричиняване на
вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна
заплата към момента на смъртта, счита, че предявения размер на исковете е
неоснователно завишен. Счита, че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване на
пострадалия, а да отговаря на действително претърпените от него вреди. В
този смисъл поддържа, че настъпилото процесно събитие не бива да се
превръща в повод за материалното замогване на ищците, а последните да
бъдат обезщетени в границите на претърпените от тях вреди.
Ответникът оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.
9
На отделно основание, счита иска за неоснователен, от момента от който се
претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „***“ АД не е изпаднало в забава и
не дължи лихва върху претенцията. Моли съда да има предвид, че
отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. Ищците не са
сезирали ответника с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал.3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора
по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците заявяват, че
поддържат всички обстоятелства, изложени в исковата молба.
Оспорват всички възражения и фактически твърдения в отговора.
Оспорват твърденията на ответника, че процесният пътен инцидент и
уврежданията на починалата И. П. не били настъпили по изключителна вина
на водача на застрахованото в ЗАД „***" АД МПС.
Посочват, че водачът на лек автомобил „***“, pen № *** Г. М. К., с ЕГН:
********** е признат за виновен в извършване на процесното деяние с влязла
в сила Присъда № 3/23.01.2024г., постановена по НОХД № ***/2023г. по
описа на Окръжен съд - С.З.. Позовават се на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
В този смисъл считат, че е безспорно установено, че изключителната вина за
настъпване на процесното ПТП е именно на водача на застрахования при
ответното дружество автомобил. Отделно от това, считат неотносимо към
спора, че поведението на управлявалия лек автомобил „Х.“, тъй като
пострадалата е била пътник в този автомобил, а не негов водач. Освен това
водачът не е имал техническа възможност да предотврати процесния пътен
инцидент, движил се е в попътната си лента, не е променял посоката си на
движение и е управлявал МПС - то със съобразена за пътния участък скорост.
Оспорват твърденията на ответника, че влошеното здравословно състояние
на пострадалата е допринесло значително за леталния й изход. Не е налице
причинно - следствена връзка между заболяванията на починалата и нейната
смърт. И. П. е страдала от двустранна коксартроза, двустранна вродена
луксация на тазобедрената става, остеопороза. Тези нейни увреждания са
обхващали ставите на долните й крайници, а получените тежки травми от
ПТП причинили смъртта й са били коремна, гръдна, гръбначно - мозъчна и не
са имали никаква връзка със заболяванията на пострадалата.
10
Считат за неоснователно и необосновано направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата. Твърдят, че
са неверни и голословни твърденията на ответника за допуснати нарушения от
нейна страна на правилата за движение.
Посочват, че при осъществилия се механизъм на конкретното
пътнотранспортно произшествие, ползването или не на обезопасителен колан
от страна на пострадалата И. К. П., не предопределя настъпването на
вредоносния за нея резултат, а именно - леталния й изход.
Ищците твърдят, че майка им не е оцеляла и е нямала никакъв шанс да
оцелее, предвид получените тежки травми вследствие процесното
произшествие. Настъпването на нейната смърт е било неизбежно и
неминуемо. Животът й е бил неспасяем. Това е така, тъй като автомобилът, в
който е пътувала, вследствие на удара е получил характерна масивна
деформация, локализирана отпред и отдясно /в зоната, където е била
пострадалата/. „Х.та“ е била със смачкана /изцяло деформирана/ предна дясна
част, с изкривен таван отпред и отдясно, счупено предно стъкло. Предната
дясна врата е била също силно деформирана. Налице е било проникване във
вътрешността на автомобила, довело до силно ограничаване и намаляване
обема на купето от страна на пътничката И. П.. Седалката й буквално била
пометена и изместена назад към задните седалки. Всъщност, най - голямото
проникване и намаляване обема на купето е било именно от страната, където е
пътувала майката на ищците, поради което тя е получила изключително тежки
травматични увреждания, несъвместими с живота и е починала
непосредствено след произшествието. Действително, водачът на „Х.та“ - Е. И.
не е получил тежки увреждания, но от лявата предна страна където е пътувал
той, купето на автомобила не е било толкова деформирано, както от дясната и
не е имало проникване и намаляване на обема му. При това положение, не му
е било трудно да излезе от МПС - то и да потърси помощ.
В обобщение посочват, че ползването или не на обезопасителен колан от
страна на пострадалата И. П. при конкретното ПТП, не е предопределяло и не
е обуславяло нейната смърт. Тя е била непредотвратима. В този смисъл, в
случая не е налице пряка и еднозначна причинно - следствена връзка между
непоставянето на колана и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на И. П..
Отделно от горното, считат, че следва да се има предвид, че физическото и
11
здравословно състояние на пострадалата към момента на ПТП, не й е
позволявало да ползва обезопасителен колан при пътуване. Страдала е от
тежки увреждания на ставите - двустранна коксартроза в тежка степен,
двустранна луксация на тазобедрените стави, остеопороза, поради което
поставянето на обезопасителен колан е било невъзможно и опасно за здравето
й.
В този смисъл считат, че възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат е неоснователно и необосновано.
Относно направеното от ответника оспорване вида, характера, обема и
продължителността на претърпените от ищците болки и страдания от загубата
на тяхната майка, установената между тях близка емоционална връзка,
полаганите взаимни грижи, без да излага сериозни и обосновани доводи за
това, ищците заявяват, че поддържат изцяло всички описани в исковата молба
болки и страдания, претърпени от тях от загубата на майка им. Твърдят, че
причинените им неимуществените вреди са душевно - емоционални, много
интензивни и значителни по обем. Изпитвали са голяма мъка и тъга от
тежката загуба, страдали и скърбели за своя родител. Продължителността на
болките и страданията им е неограничена във времето, тъй като децата на
починалата никога няма да забравят своята майка, ще усещат липсата й, ще
тъгуват за нея. Поддържат изложеното в тази връзка в първоначалната искова
молба.
И двете ищци били поразени от неочакваната и внезапна смърт на своята
майка. Преживели силен емоционален стрес и психически дискомфорт.
Наложило се да ползват специализирана, психологическа помощ и подкрепа,
която продължават да получават и към настоящия момент, тъй като травмата
от загубата на тяхната майка не е преодоляна.
В този смисъл твърдят, че възраженията на ответното дружество са
неоснователни и необосновани.
Относно направеното от ответника оспорване на исковите претенции като
прекомерни и несъобразени със законовите критерии за справедливост,
заявяват, че исковите претенции не са завишени по размер и са съобразени с
критериите на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Поддържат изцяло всички
описани в исковата молба болки и страдания, претърпени от ищците от
загубата на тяхната майка.
12
Твърдят, че са налице са претърпени от ищците неимуществени вреди в
особено голям размер - болки и страдания с изключително висок интензитет,
причинени от загубата на майка им И. К. П.. В този смисъл считат, че
претенциите са изцяло съобразени с критериите за справедливост,
регламентирани в чл. 52 от ЗЗД както и с трайната съдебна практика.
Считат за неоснователни и необосновани възраженията на ответника по
отношение претенциите за лихва.
Молят съда да има предвид, че отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента. Съгласно чл.429,
ал.З, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция.
Твърдят, че застрахователното дружество дължи законна лихва върху
претендираните суми от 29.12.2022г. - датата на получаване на
застрахователните претенции по чл.380 КЗ до окончателното изплащане на
сумите.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът поддържа
твърдението, че процесният пътен инцидент и увреждания при починалата И.
П. не са настъпили по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД
„***“АД МПС. Счита, че пътуването без правилно поставен колан е грубо
нарушение на ЗдВП и в голяма част допринася за настъпване на вредоносния
резултат. Освен това твърди, че пътуването с правилно поставен предпазен
колан би помогнало за запазване на физическото и здравословното състояние,
особено при наличието двустранна коксартроза, двустранна луксация на
тазобедрените стави и остеопороза.
Поддържа твърдението си, че влошеното здравословно състояние на П. е
допринесло значително за леталния резултат. Наличието на остеопороза би
могло да увеличи вероятността за фрактури на ребрата, които могат да
наранят белите дробове, като предизвикат редица травми и затрудняване на
дишането. Освен това остеопоротични прешлени лесно могат да се смачкат
или счупят, което води до редица гръбначно-мозъчни травми.
13
Двустранната вродена луксация на тазобедрената стави от своя страна
предразполага към по-лесни наранявания на долните крайници и таза при
удар.
Поддържа възражението си, че предявените искове са недоказани, прекомерно
завишени по размер, неоснователни, необосновани както и че претенциите не
отговарят на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и практиката със
сходен предмет.
Твърди, че ищците не доказват да са търпели болки и страдания, които да
обосновават търсеното обезщетение в размер на по 180 000 лева за всяка от
тях. Поддържа възражението си, че приживе между ищците и тяхната майка
не е имало отношения на близост, които да обуславят търсеното обезщетение.
Липсват доказателства, които обективно да докажат установената връзка
между майка и деца. Счита, че тяхната родствена връзка е била формална и
сама по себе си не е основание за присъждане на обезщетение.
Оспорва твърдението, че В. П. е заживяла при майка си след битов инцидент
през 2020 г., доколкото липсват данни за това. Освен това видно от
документите по делото ищците са с адрес в гр. П., а майката е с адрес в с. Г..
Липсват доказателства за това двете сестри да са били до майка си в деня на
нейната смърт. Намира за хиперболизирано и недоказано твърдението, че след
смъртта на П. животът на двете й дъщери се преобърнал и те изпаднали в
тежка житейска криза. Оспорва твърденията за силен емоционален стрес и
психически дискомфорт на ицщите. Твърди, че няма данни те да са потърсили
специализирана медицинска помощ (консултация с психиатър) по повод на
психо-емоционалното им състояние. Поддържа че липсата на действия в тази
посока, индикират че в следствие на ПТП не са настъпили промени в психо-
емоционалното състояние на двете сестри.
Счита, че за физическо състояние, което не позволява на лице да използва
обезопасителен колан по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, следва да се
приеме само състояние, при което поради обективни причини (т. е. стоящи
извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан
или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.
Позовава се на съдебна практика, като в тази връзка твърди, че описаните
физически заболявания на починалата не отговарят на предвиденото в закона
изключение по чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП и непоставянето на правилно
14
предпазен колан на пострадалата е в нарушение на закона и е допринесло за
причинените увреждания и леталния изход от процесното ПТП, като
поддържа възражението си, че при правилно поставен предпазен колан от И.
П. би намалило уврежданията и би предотвратило свободното движение на
тялото й из купето и хаотичните удари с голяма сила в елементите на
интериора, в резултат на което е настъпил и вредоносния резултат.
Поддържа останалите си възражения в отговора, в това число и тези по повод
акцесорния иск за лихва, размера на претендираните лихви и началния
момент.
Счита, че застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване и изтичане
на определения в чл. 496 ал. 1 от КЗ срок за произнасяне. Освен това твърди,
че ЗАД „***“ АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху
претенцията.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.
В хода на производството се установява,че на 07.10.2022 г. около 13:30 ч, на
път Ш-5031 в посока от с. Р. към гр. Г. се е движил л.а. М. с per. № ***,
управляван от Г. М. К.. В същото време, в същата посока пред него се движил
л.а. Х. с per. № ***, управляван от Е. И. И.. На предна дясна седалка е
пътувала И. К. П., а на задната седалка, зад водача е пътувала Р. И. И.. На км
+30
14°, след ляв завой на пътя, водачът на л.а. М. е предприел изпреварване на
л.а. Х.. В процес на изпълнение на мА.рата е настъпил приплъзващ удар с
предните десни състави на л.а. М. в страничните предни леви състави на л.а.
Х.. В резултат на удара, л.а. Х. е променил направлението си на движение
надясно и е напуснал пътната лента, по която се е движил. Настъпил е втори
удар в предната дясна част на л.а. Х. в ствола на дърво. В резултат на този
удар, автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос по часовата стрелка
и се е установил в покой с предните си състави, насочени на югозапад, така
както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. След удара
с л.а. Х., л.а. М. е продължил движението си напред и наляво спрямо
първоначалната си посока на движение. Напуснал е платното за движение и
15
навлязъл в северния банкет. Автомобил М. се е завъртял по часовата стрелка
около вертикалната си ос, надясно около хоризонталната си ос и се е
установил в покой на дясната си страница, с предните си състави насочени на
югозапад, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната
скица. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на И. П., - пътник на предна
дясна седалка в автомобила.
Безспорно е ,че към датата на ПТП - 07.10.2022г., за управляваното от водача
Г. М. К., с ЕГН: ********** МПС - лек автомобил „***", per. № ***, е била
налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното застрахователно дружество "*** АД ЕИК*** за
периода от 21.06.2022г. до 05.01.2023г.
С Присъда № 3/23.01.2024г., постановена по НОХД № ***/2023г. по описа
на Окръжен съд - С.З. Г. М. К., с ЕГН: ********** е признат за виновен,че на
07.10.2022г. на път III - 5081 километър 14 + 300, община Г., област С.З., при
управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „М.“, модел
„***“, pen № ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 42, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на И. К. П. и средна телесна повреда на Р. И. И., изразяваща се в
изкълчване на дясна тазобедрена ставна област причинило трайно
затруднение в движението на долен десен крайник за срок по - дълъг от
тридесет дни - престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. с чл.
54 от НК.
В изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 от КЗ, на
23.12.2022г., ищците са предявили и писмени застрахователни претенции по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Към застрахователните претенции са приложени всички документи, с които те
разполагат за настъпилото ПТП, включително съставения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 16 / 18.11.2022г.
Ответното дружество е получило отправените застрахователни претенции на
29.12.2022г. С Уведомление изх. № ***/09.01.2023г./ дружеството е поискало
от ищците представяне на всички документи по образуваното досъдебно
производство /експертизи, протоколи, снимкови материали и др./,
постановление за прекратяване на наказателното производство, влязло в сила
16
съдебно решение. С уведомление изх. № ***/29.03.2023г„ ответникът е
отказал да изплати застрахователни обезщетения, поради непредставяне на
документи, доказващи и установяващи безспорно основателността на
застрахователните им претенции.
В хода на производството е назначена комплексна съдебно –медицинска и
автотехническа експертиза,от чието заключение се установява,че причините
за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са:
Субективните действия на водача на л.а. М., който е предприел мА.рата
„Изпреварване“ в зоната на непрекъсната разделителна линия между
двете пътни ленти.
Субективните действия на водача на л.а. М., който при изпълнение на
мА.рата „Изпреварване“ не е осигурил необходимото безопасно
странично разстояние до изпреварваното МПС - л.а. Х..
Първият удар е настъпил с предните десни състави на л.а. М. в
страничните предни състави на л.а. Х. в областта на лявата врата
(автомобилът е с две врати).
След този удар, л.а. Х. е променил направлението си на движение надясно и
е напуснал пътната лента, по която се е движил. Настъпил е втори удар в
предната дясна част на л.а. Х. в ствола на дърво.
Съдебно автотехническия експерт установява,че ПТП е непредотвратимо за
водача на л.а. Х. чрез намаляване на скоростта ,от момента в който е видял, че
л.а. М. се отклонява надясно.
От същото заключение се установява,че ако починалата е била с поставен
предпазен колан в конкретния случай, съобразно деформациите на купето,
също би получила травматични увреждания в областта на главата и гръдния
кош, които да доведат до смъртен изход.
Към момента на ПТП пострадалата е страдала от следните заболявания:
неуточнен артрит с множествена, двустранна коксартроза в тежка степен,
вродени луксации на двете тазобедрени стави, остеопороза, хроничен цистит с
наличие на кръв в урината, състояние след изрязване на увредена тъкан на
пикочния мехур, състояние след уретерна катетеризация.
Вещото лице съдебно –медицински експерт установява,че тези
заболявания в конкретния случай са били без значение за настъпване на
17
фаталния край.
В резултат на ПТП пострадалата е получила следните травматични
увреждания:
-Гръдна травма - счупване на ребра в дясно от четвърто до десето и в ляво -
шесто, седмо и осмо, контузия на сърцето; контузии на белите дробове с
разкъсване на десния бял дроб; набиране на кръв в гръдната кухина;
-Гръбначномозъчна травма -счупване на десети гръден прешлен с контузия на
гръбначния мозък;
-Коремна травма - разкъсване на слезката, с набиране на кръв в коремната
кухина;
-Разкъсноконтузна рана в челната област на главата;
-Отворено счупване на дясното бедро;
-Кръвонасядане на дясната подбедрица;
-Охлузвания на двете колене.
Относно направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат съдът намира следното: Не се доказва ,че непоставянето
на обезопасителен колан е предпоставка за настъпване на леталния изход.В
този смисъл съдебно-медицинския експерт е категоричен ,че вредоносния
резултат би настъпил и при правилно поставен колан. Хроничните
заболявания на пострадалата не са способствали или спомогнали за този
резултат. Следва да се има предвид, че за да е налице съпричиняване от страна
на пострадалия приносът му трябва да е конкретен, да се изразява в
определено действие и да се намира в причинна връзка с настъпилите вреди.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Поради това и с оглед формираната постоянна практика,
според която изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51. ал. 2
ЗЗЛ не може да почива на предположения, а следва да бъде основан на
категорични доказателства за конкретно поведение на пострадалия, се налага
извод за недоказаност на направеното от ответника възражение.
В хода на производството са събрани гласни доказателства.Свидетелката Д.
Д. И.а заявява,че познава И. от 1987 година. След майчинство започнала
работа в отдел счетоводство в предприятие в гр. Г., в което работела И.. Тя
била много всеотдайна, въвела я в счетоводството, била професионалист. И.
18
говорела много за децата си, имала две дъщери. Р. бла седми клас тогава, В.
била 3-4 клас. И. нямала никакви проблеми с Р., В. била малко по -
непослушна. Когато пораснала Р. и завършила основното си образование
майка й я посъветва да запише средно образование в *** в гр.Г., защото за
района, в който живеела да може да си намери работа по - лесно. Мечтата на
Р. била да завърши българска филология. Започнала да се подготвя, учела,
купувала учебници и книги, майка й много я подкрепяла. Р. я приели в гр. П.
специалност българска филология. И. била много щастлива ,почерпила всички
колеги. Отишла с Р. в П., записали я, намерили квартира. И. постояла
известно време в П., около 10 дни, защото Р. не била отделяна от семейството,
да не чувства самотата.
В. не била много ученолюбива. Когато завършила основното си образование
се записала да учи средно образование в гр. Г.. Когато го завършила не
пожелала да продължи да учи. Тя имала кулинарни интереси, майка й
започнала изцяло да я учи как да готви, как да домакинства. Когато завършила
започнала да работи в пицария. Работила там около 5-6 години. Ходила е и в Г.
да работи на сезонна работа.
В. имала здравословен проблем, наложило се да претърпи операция и майка
й била с нея докато се възстанови. Р. се омъжила в П.. Започнали да идват с
момчето в Г. на гости. Когато забременя и роди, си идваха зимата в Г.. И.
помагала за отглеждането на детето, била много щастлива, че внучето й и
децата и са при нея.
Преди катастрофата Р. живеела в П.. Две години преди катастрофата В. се
върнала в Г., защото И. претърпяла инцидент и й се влошавало
придвижването. В. си напуснала работата и се върнала в Г. да се грижи за
майка си. Назначили я, около две години като личен асистент на майка си и тя
получава и заплата за това. Р. си идвала почти всяка седмица да смени В.
основно се грижела, Р. й помагала. Р. уреждала часове за лекари. Отношенията
им били много топли и добри. И. се държала като приятелка с тях.
И. загинала октомври месец 2022 годна. Била в болница в С.З.. Претърпяла
катастрофа. Р. по време на ПТП също е пострадала. Ищците много се
променили и двете след смъртта на майка им. Р. я видяла на погребението на
баща й, плачела на врата й, казала й, че много й тежи, че не е присъствала на
погребението на майка си. В. останала при баща си след смъртта на майка си.
19
Затворила се в себе си, контактувала само със семейството си.
Видно от показанията на свидетелката К.Г.К. с И. се познавала от 1990
година, тогава започнала работа в предприятието, в което работела и тя. Тя
била счетоводител, а свидетелката строителен техник. Дъщерите й познавала
задочно. Тя била от майките, които стриктно държала на възпитанието, чуваха
се често по телефона, знаела къде и кога ходят, държала ги изкъсо. Когато
свидетелката започнала работа Р. била почти абитуриентка, а В. била на 14
годишна. Р. си била по - добрата и по - прилежната, тя обичала много да чете,
пишела стихове, есета, но майка й държала да завърши *** ,за да й осигури
работа след това. В. била по — палаво дете, но въпреки всичко спазвала
правилата на майка си. След това Р. завършила техникума и кандидатствала в
П. - българска филология, И. била много щастлива, намерили квартира,
осигурила всичко за нея ,за да свикне да живее в П.. След завършването В.
обичала да готви, И. й намерила работа в заведение след като завършила. Тя
работила там 5-6 години. После заминала за П. при сестра си. Първо беше при
сестра си, после излезнала на квартира. И. започнала да изпраща пари до П. и
мърморела, че има много разходи, но не виждала приходи. Била от стриктните
майки, която искала да знае всичко. В. имала алергии в юношеството си, което
било причина отново да се ходи в П. и да се лекува, което коствало много
време и средства на И.. Р. завършила и тогава сключила брак с Е.. След това
им се родило дете Б., което гледали повече време в Г.. Е. имал сезонна работа и
можели да са в Г., така спестявали от сметките си заради парното.
При инцидент със съсед здравословно състояние на И. се влошило, не
можешела да се справя сама. В. се наложило да се прибере, била като асистент
на майка си и живеела в Г.. Р. си идвала почти всяка седмица, тя се грижела за
лекарите и лекарствата, които трябвало да се осигуряват, защото в П. имало по
- добри специалисти.
Катастрофата се случила на 07.10.2022г. Свидетелката научила вечерта от
колежката си М., която й се обадила по телефона, защото тя живеела в С.З.. В.
я видяла на погребението на майка си, била неадекватна, ревяща, телом била
там, но духом я нямало. Тя ръководела нещата по погребението, защото на
баща й се отразило още по -зле. Р. я видяла три месеца след това, случайно се
била прибрала в Г. и излизайки на кафе ги видяла да се разхождат със сестра й.
В. придържала сестра си. Тя също пострадала по време на катастрофата и за
20
това неприсъствала на погребението на майка си. И двете били затворени,
мълчаливи, нямало усмивки по лицата им. Явно са разчитали една на друга
през цялото време. Имали по - затворен начин на живот, спрели са да се
събират с приятели. Свидетелката посещава гр. Г. на две седмици.
Свидетелката М. Д.Г. познава И. от 1992 година, когато започнала работа в
предприятието. Тя била счетоводител, а свидетелката била строителен
техник. Запознали се в предприятието. Сприятелили се с течение на времето.
В. била ученичка в гимназията в Г., а Р. била студентка, може би първа година.
Постепенно запознали и съпрузите си, станали приятелски семейства. Р. била
в П., тя се връщала всяка седмица. Майка й се грижела за нея, издържала я.
Направила й много богата библиотека. В. учела в гимназията, тя не била
толкова ученолюбива, не искала да учи виеше образование. Когато завършила
гимназията решила да работи, имала интерес към кулинарната, майка й я
учела, помогнала й да си намери работа. Р. завършила в П., омъжила се за Е..
През 2000 година се родил Б.. Няколко месеца след това В. отишла да работи в
П., първо се установила при сестра си. В Г. имало централно парно, а мъжът
на Р. работил сезонна работа и в зимния период живеели в Г.. Преди
катастрофата Р. живеела в П., работила в музей, на смени.В. се прибрала две
години преди смъртта на майка си. Тя се прибрала, защото И. не била добре,
имала нужда от грижи. В. живеела в Г., а Р. се връщала през почивните дни. Р.
намирала на майка си лекари, водили я по болници в П.. Когато И. оставала в
болница и двете момичета били с нея там.
Р. не можала да дойде на погребението на майка си. В. изпаднала в депресия
и още не се била оправила. Посещавали психотерапевт в С. и П.. Р. е по - тих
човек, повече философства и видимо много страда. Смъртта на баща им,
който не можа да преживее случилото се ги довърши. В. била много жизнен
човек - тя станала затворена. Тя била жизнена и весела, все още не се е
възстановила. Говорили си, че не смее да си помисли за хубави неща. Р. имала
подкрепата на семейството си. Тя също все още не се била възстановила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
21
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение
по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на процесното ПТП .
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3
КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. На
23.12.2022г., ищците са предявили писмени застрахователни претенции по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Към застрахователните претенции са приложени всички документи, с които те
разполагат за настъпилото ПТП, включително съставения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 16 / 18.11.2022г. като изрично са
посочени и банкови сметки по които да бъдат преведени определените им
застрахователни обезщетения. Ответното дружество е получило отправените
застрахователни претенции на 29.12.2022г.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
причините за възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а.
М., който е предприел мА.рата „Изпреварване“ в зоната на непрекъсната
разделителна линия между двете пътни ленти,както и който при изпълнение
на мА.рата „Изпреварване“ не е осигурил необходимото безопасно странично
разстояние до изпреварваното МПС - л.а. Х..
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
22
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
От показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира
като убедителни, последователни и непротиворечиви ,както и от приетите
като писмени доказателства психологически становища изх. № 937 и 938 от
03.10.2024г. се установява, че и двете ищци са потърсили психологическа
помощ през април 2024г., поради това, че са преживявали тежко внезапната
смърт на своята майка. В. изпаднала в емоционална нестабилност, изпитвала
чувства на изоставеност, тревожна самота, панически атаки /със затруднено
дишане и сърцебиене, нарушения в съня, страхове от реалния живот/,
депресивни настроения. Р. претърпяла посттравматично разстройство с
последвано депресивно състояние.
От заключението на СПЕ се установява, че Р. е преживяла силен
емоционален стрес, остра стресова реакция, която прераснала в
посттравматично стресово разстройство. В. преживявала смъртта на майка си
като изключително голяма загуба. Също била в силен емоционален стрес и
това нарушавало цялостното й функциониране. Според вещото лице -
психолог, по отношение и на двете ищци, симптоматиката на стреса все още
не е отшумяла - чувствителни, тревожни, емоционално лабилни, трудно, дори
невъзможно е да се заличат негативните спомени, които пораждат
23
дискомфорта в психиката им. Експертът е категоричен, че загиналата е била
твърде грижовен и всеотдаен родител и между нея и двете й дъщери е била
изградена силна емоционална връзка. Прогнозите за пълно възстановяване на
психичното здраве на ищците са неблагоприятни.
С оглед изложеното съдът съобразявайки горните критерии определя
размер на обезщетението за всяка една от ищците от 100 000 лв.,като в
останалата част до предявения размер от 180 000 лв. ,предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
По иска за законна лихва:
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищците претендират законна лихва , считано от
29.12.2022г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и
при липса на други данни следва да приеме, че 29.12.2022г. е датата, на която
застрахователят е уведомен и този момент се дължи законна лихва.
По отговорността за разноските:
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на адв. Г.Б. АК –
С.З. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищците в общ размер на 15 800 лв. с ДДС съобразно уважената част от
24
исковите претенции.
Р. И. И., ЕГН ***, и В. И. П., ЕГН ********** и двете с постоянен адрес:
град П., ул. „Д.“ № 42, ет. 5, ап. 14, чрез адвокат Р. Д. Ж. от АК - С.З.,
преупълномощена адвокат Г.Б., със съдебен адрес гр. С.З., ул. „Х.Д.А. № 87,
ет. 3, офис № 7 следва да заплатят на „***“ АД - гр. С., р-н В. ж.к. В., ул. „С.
С.“ № 7, ет. 5, ЕИК *** сумата 13 084 лв.-разноски по делото съобразно
отхвърлената част на исковите претенции. Съдът относно направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника намира ,че същото е основателно и предвид
спецификата на конкретния казус ,както и неговата фактическа и правна
сложност следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на
28 440 лв. Този извод следва и от разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1
за възнагражденията за адвокатска работа.
Ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд –С.З. сумата
947лв.–разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер
на исковете,както и държавна такса в размер на 8000 лв., съразмерно с
уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД - гр. С., р-н В. ж.к. В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК *** да
заплати на Р. И. И., ЕГН ***, с постоянен адрес: град П., ул. „Д.“ № 42, ет. 5,
ап. 14, чрез адвокат Р. Д. Ж. от АК - С.З., преупълномощена от адвокат Г.Б.,
със съдебен адрес гр. С.З., ул. „Х.Д.А. № 87, ет. 3, офис № 7, сумата от 100 000
лв./сто хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на майка й
И. К. П., ЕГН **********, починала вследствие ПТП, настъпило на
07.10.2022г„ ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2022г.-
датата на уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно
събитие до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
25
предявеният иск над сумата от 100 000 лв. до претендирания размер от
180 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „***“ АД - гр. С., р-н В. ж.к. В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК ***
да заплати на В. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град П., ул. „Д.“ №
42, ет. 5, ап. 14, чрез адвокат Р. Д. Ж. от АК - С.З., преупълномощена от
адвокат Г.Б., със съдебен адрес гр. С.З., ул. „Х.Д.А. № 87, ет. 3, офис № 7,
сумата от 100 000 лв./сто хиляди лева/ представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от
смъртта на майка й И. К. П., ЕГН **********, починала вследствие ПТП,
настъпило на 07.10.2022г„ ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.12.2022г.- датата на уведомяването на ответника за настъпилото
застрахователно събитие до окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 100 000 лв. до претендирания
размер от 180 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН ***, и В. И. П., ЕГН ********** и двете с постоянен
адрес: град П., ул. „Д.“ № 42, ет. 5, ап. 14, чрез адвокат Р. Д. Ж. от АК - С.З.,
преупълномощена от адвокат Г.Б., със съдебен адрес гр. С.З., ул. „Х.Д.А. №
87, ет. 3, офис № 7 да заплатят на „***“ АД - гр. С., р-н В. ж.к. В., ул. „С. С.“
№ 7, ет. 5, ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 13 084 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“ АД - гр. С., р-н В. ж.к. В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК ***
да заплати на адв. адвокат Г.Б. АК-С.З. сумата 15 800 лв. с ДДС -
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ съобразно уважената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „***“ АД - гр. С., р-н В. ж.к. В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК *** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 8000
лв. за държавна такса, както и сумата от 947лв., представляваща
разноски,платени от бюджета на съда , съразмерно с уважения размер на
исковете.
26
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
27