Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260043 / 22.01.2021 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3771 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Х., ул. „****” № *, представлявано от управителя Т. Р.
М.; против И.П.А. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 26.07.2019 г. е депозирал против
ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 600 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени доставени
услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други
дейности за периода 30.06.2016 г. – 20.06.2019 г., и сумата от 95,15 лв.
обезщетение за забава за периода 31.07.2016 г. – 23.07.2019 г.; със законната
лихва върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било
изцяло уважено по образуваното ч.гр.дело № 2193/2019 г. на ХРС, като издадена
била заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че налице са
предпоставките по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, предвид на което в законоустановения
срок ищецът предявявал настоящия си иск за установяване съществуването на
вземането си против ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се
на адреса му. В това си качество и по партида № 45109 ответникът бил потребител
на ВиК-услуги, по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/. Такива потребители, на основание чл.3
ал.1 от Наредбата, били собствениците и лицата, на които е учредено право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Ответникът бил потребител на ВиК- услуги за битови нужди, на
основание Наредбата, като продажбата им се осъществявала от ищеца при публично
известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите, одобрени от КЕВР и
влезли в сила един месец след публикуването им в един местен и един централен
ежедневник, без да е необходимо приемането им от потребителите – чл.8 от
Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца произтичала
от съществуващо между страните облигационно правоотношение, въз основа на
посочените ОУ. По силата им, ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи
се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за
посочените имот, партида и период. Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите
задължения, ответникът не му заплатил изцяло и в срок стойността на предоставените
му услуги, за които ищецът в посочения период му издал 23 броя фактури, на обща
стойност от 600 лв. за главница, с ДДС, и 106,15 лв. за обезщетение за забава,
всичко общо – 706,15 лв. От общата дължима сума изплатени били само 11 лв., с
които частично било погасено задължението за лихва по 15-та фактура от
26.10.2018 г. с общо задължение по нея от 14,61 лв. лихва. Фактурите били
съставени в съответствие с нормативните изисквания. Предвид настъпването на
падежа на всяко задължение, вземанията на ищеца против ответника били ликвидни
и изскуеми, като ответникът не ги погасил в уговорения срок, заради което
начислено му било и обезщетение за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните
суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; като
ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Тези си
искания ищецът поддържа в допълнително писмено становище по делото, а в открито
съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор не представя и назначеният му
особен представител, на основание чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК. Допълнително е
постъпило писмено становище от особения представител, в което счита предявения
иск за допустим, но за неоснователен. Възразява, че по приложимите ОУ ищецът
имал само права, а потребителят на услугите му – само задължения. Щом
потребителят, като икономически по-слабата страна, не можел да влияе на
ценообразуването на услугата и начина на установяване на ползваната услуга и
нейното качество, то нарушени били нормите на чл.143 от ЗЗП. Налице били
неравноправни клаузи, противоречащи на морала и добрите нрави. По делото нямало
категорични данни относно количеството доставена и ползвана от ответника вода, както
и за това, дали партидният номер, по който същите били начислявани, е именно на
ответника. Издадените фактури били едностранно съставени от ищеца и не носели
подпис на ответника, без данни, дали са стигнали до знанието му. Начислявани
били и служебни количества вода, без да е ясна причината и спазен ли е бил
редът за това, като следвало да се имат предвид разпоредбите на чл.23 т.2 и
ал.3 и 4 от ОУ. Предвид изложеното, се иска отхвърляне на предявените главен и
акцесорен иск изцяло. Това становище се поддържа изцяло в открито съдебно
заседание от особения представител на ответника, като самият той не се
явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представиха и
приеха Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към
настоящия правен спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си
мотиви. Ищецът е издал на името на ответника процесните 22 броя ежемесечни
фактури и 1 брой лихвен лист, с кл.код 188514, по партида № 45/109 за обект на
адрес в гр. Х., ул. „*******“ № ******; а именно:
- фактура № **********/30.06.2016
г. за периода 15.01.2016 г. – 19.06.2016 г., за 21 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 63 лв., с краен срок за плащане 30.07.2016 г.;
- фактура № **********/30.11.2016
г. за периода 19.06.2016 г. – 20.11.2016 г., за 24 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 72 лв., с краен срок за плащане 30.12.2016 г.;
- фактура № **********/30.12.2016
г. за периода 20.11.2016 г. – 20.12.2016 г., за 5 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 15 лв., с краен срок за плащане 29.01.2017 г.;
- фактура № **********/31.03.2017
г. за периода 20.12.2016 г. – 19.03.2017 г., за 17 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 51 лв., с краен срок за плащане 30.04.2017 г.;
- фактура № **********/28.04.2017
г. за периода 19.03.2017 г. – 20.04.2017 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 18 лв., с краен срок за плащане 28.05.2017 г.;
- фактура № **********/31.05.2017
г. за периода 20.04.2017 г. – 20.05.2017 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 18 лв., с краен срок за плащане 30.06.2017 г.;
- фактура № **********/27.07.2017г.
за периода 20.05.2017 г. – 20.07.2017 г., за 8 куб.м. вода, на обща стойност с
ДДС 24 лв., с краен срок за плащане 26.08.2017 г.;
- фактура № **********/26.02.2018
г. за периода 20.07.2017 г. – 20.02.2018 г., за 37 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 111 лв., с краен срок за плащане 28.03.2018 г.;
- фактура № **********/27.03.2018
г. за периода 20.02.2018 г. – 22.03.2018 г., за 9 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 27 лв., с краен срок за плащане 26.04.2018 г.;
- фактура № **********/27.04.2018
г. за периода 22.03.2018 г. – 22.04.2018 г., за 4 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 12 лв., с краен срок за плащане 27.05.2018 г.;
- фактура № **********/26.06.2018
г. за периода 22.04.2018 г. – 20.06.2018 г., за 9 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 27 лв., с краен срок за плащане 26.07.2018 г.;
- фактура № **********/26.07.2018 г. за периода
20.06.2018 г.– 25.07.2018 г., за 5 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС
15 лв., с краен срок за плащане 25.08.2018 г.;
- фактура № **********/31.08.2018
г. за периода 25.07.2018 г. – 21.08.2018 г., за 4 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 12 лв., с краен срок за плащане 30.09.2018 г.;
- фактура № **********/27.09.2018
г. за периода 21.08.2018 г. – 27.09.2018 г., за 5 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 15 лв., с краен срок за плащане 27.10.2018 г.;
- лихвен лист №
**********/26.10.2018 г. на обща стойност от 14,61 лв., включваща лихва от 5,70
лв. по фактура № **********/30.12.2014 г. до 26.10.2018 г. и 8,91 лв. лихва по фактура
№ **********/30.01.2015 г. до същата дата;
- фактура № **********/26.10.2018
г. за периода 27.09.2018 г. – 25.10.2018 г., за 3 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 9 лв., с краен срок за плащане 25.11.2018 г.;
- фактура № **********/28.12.2018
г. за периода 25.10.2018 г. – 27.12.2018 г., за 10 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 30 лв., с краен срок за плащане 27.01.2019 г.;
- фактура № **********/29.01.2019
г. за периода 27.12.2018 г. – 25.01.2019 г., за 5 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 15 лв., с краен срок за плащане 28.02.2019 г.;
- фактура № **********/28.02.2019
г. за периода 25.01.2019 г. – 25.02.2019 г., за 4 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 12 лв., с краен срок за плащане 30.03.2019 г.;
- фактура № **********/28.03.2019
г. за периода 25.02.2019 г. – 25.03.2019 г., за 4 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 12 лв., с краен срок за плащане 27.04.2019 г.;
- фактура № **********/22.04.2019
г. за периода 25.03.2019 г. – 22.04.2019 г., за 5 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 15 лв., с краен срок за плащане 22.05.2019 г.;
- фактура № **********/28.05.2019
г. за периода 22.04.2019 г. – 22.05.2019 г., за 4 куб.м. вода, на обща стойност
с ДДС 12 лв., с краен срок за плащане 27.06.2019 г.;
- фактура № **********/20.06.2019
г. за периода 22.05.2019 г. – 17.06.2019 г., за 5 служебни куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 15 лв., с краен срок за плащане 20.07.2019 г.
Видно от справка с рег. № 392/02.03.2020 г. в НБД
„Население“ към ГД „ГРАО“ при МРРБ, считано от м.06.2006 г., ответникът е с
регистриран постоянен и настоящ адрес ***. Имот на този адрес ответникът е
закупил заедно с Г.А.А.на 28.07.2003 г., а на 11.08.2004 г. са го продали на П.
И. А.. Върху същия имот са учредявани договорни ипотеки на 24.11.2005 г. с
ипотекарни длъжници ответникът и П. И. А., на 26.02.2008 г. с ипотекарни длъжници същите двама и Г.А.А.и на 05.02.2018 г. с ипотекарни
длъжници и тримата, като изрично е посочено, че собственик на имота е П. И. А.,
а ответникът и А. са кредитополучатели. Изложените обстоятелства се установяват
от представена от ищеца справка № 211430/21.09.2020 г. чрез отдалечен достъп до
данни за физическо/ юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Служба по вписванията – Хасково от 01.01.1999 г. до 21.09.2020 г. по отношение
на ответника по персонална партида № 877.
По искане на ищеца и предвид ответните възражения, съдът назначи и изслуша
комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Същото обаче съдът не следва
да коментира, доколкото това не е необходимо за разрешаването на настоящия
правен спор, предвид изложените по-долу съображения.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 26.07.2019
г., постъпило в съда с вх.рег. № 14764/29.07.2019 г., въз основа на което е
образувано производство по ч.гр.дело № 2193/2019 г. на ХРС. По това дело със
заповед № 1080/ 31.07.2019 г. е разпоредено, длъжникът – ответникът в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство сумите, както следва: 600 лв. главница и 95,15
лв. обезщетение за забава за периода 31.07.2016 г. – 23.07.2019 г.;
представляващи неизпълнени парични задължения за плащане на цената на услуги по
водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други ВиК-услуги за
периода 30.06.2016 г. – 20.06.2019 г., които кредиторът е предоставил за имота
на горепосочения адрес на длъжника, за който била открита партида с номер
45109, за което са били издадени ежемесечни фактури в същия период; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението
29.07.2019 г. до окончателното изплащане; и направените по делото разноски от
25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобщение за заповедта е било връчено на ответника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 13.11.2019 г. заявителят е
получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е
сторил в срок с настоящата искова молба от 03.12.2019 г., изпратена по пощата и
постъпила в съда на следващия ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло неоснователен и недоказан, макар и не поради ответните възражения.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1
от Закона за водите, и като такъв предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на
територията на гр. Х., където се намира и процесният имот с адрес в гр. Х., ул.
„*****“ № ****. По делото не се оспорва ищовото твърдение, че през процесния
период именно ответникът е собственикът на този имот, което обстоятелство обаче
не се доказа по делото. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/, потребители на
услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен
смисъл са и разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Според
клаузите на чл.2 ал.1 т.2 от ОУ, потребители са физическите лица- собственици
или ползватели на имоти в етажна собственост, а според ал.3 от същия - потребител
може да бъде и наемател за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или ползвателят лично декларират съгласието си за това. Не се
изисква за придобиване качеството на потребител, да се подава някакво изрично
писмено заявление. Облигационната връзка между потребителя и ВиК-оператора
възниква по силата на нормативната уредба от момента на придобиване от дадено
лице качеството на потребител по смисъла на цитираните норми. Изискванията за
подаване на заявление по чл.59 ал.2 от ОУ не променят горния факт. Те са
формални изисквания в процедурата по откриване на партида на потребител, но не подаването
на заявлението и откриването на партидата създават облигационното
правоотношение по доставка на ВиК-услуги. Наредба № 4/14.09.2004 г. счита за
потребители само лица, които са титуляри на вещни права върху имотите, респ. и притежатели
на вещно право на ползване, учредено им в съответната форма, а не ползватели на
някакво облигационно основание. От събраните по делото писмени доказателства се
установи, че процесния имот ответникът и Г.А.А.са закупили на 28.07.2003 г., но
на 11.08.2004 г. са го продали на П. И. А.. По делото нито се твърди, нито се
доказа, в полза на ответника да е учредено от новия собственик право на
ползване върху същия имот, по надлежния за това ред. В рамките на настоящия
процес ответникът бе призован при условията на чл.47 от ГПК, като на адреса на
процесния имот не бе намерен никой. Факт е, че повече от 10 години от
продажбата на имота, нито ответникът и другият съсобственик, като
прехвърлители, нито новият собственик, като приобретател, не са изпълнили
задължението си по чл.61 ал.1 от ОУ – в 30-дневен срок от датата на промяна на
собствеността да предприемат действия по промяна партидата за този имот,
открита на името на ответника в настоящото производство. Това обаче само по
сече си, във връзка с коментираните по-горе разпоредби, не е достатъчно за
уважаването на настоящите искове. Така, ищецът не проведе пълно и главно
доказване - през процесния период януари 2016 г. – юни 2019 г. именно
ответникът е имал качеството на потребител на предоставяните ВиК-услуги от
ищеца за процесния имот. Ето защо, липсва основание да се приеме, че ответникът
има облигационното задължение, да погаси процесното вземане на ищеца. Това е
достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове изцяло.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Х., ул. „****” № *, представлявано от управителя Т. Р. М.;
против И.П.А. с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца за неизпълнени парични задължения за
плащане на ВиК-услуги, предоставени за имот на адрес в гр. Х., ул. „****“ № ******;
за който на негово име е била открита партида с номер 45109 или 45/109; а
именно – за главница сумата от общо 600
лв., включваща неизплатени суми по общо 22 броя ежемесечни
фактури и 1 брой лихвен лист, с кл.код 188514, издадени в периода 30.06.2016 г. – 20.06.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; както и
обезщетение за забава в общ размер от 95,15
лв., начислено върху всяка от дължимите суми по фактурите за периода 31.07.2016
г. – 23.07.2019 г.;
за които суми е издадена заповед №
1080 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.07.2019 г. по
ч.гр.дело № 2193/2019 г. на ХРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок
от връчването му на страните – на
електронните пощи от л.126 и л.137 на адвоката на ищеца и на особения
представител на ответника; като им се изиска незабавно потвърждение на
получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.