Р Е Ш Е Н И Е
Номер 929 16.03.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На девети ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 16667 по
описа за 2016 година.
Предявени са субективно и обективно съединени:
първоначален иск с осн. чл.72, ал.1 и 3 ЗС, както и насрещни искове с правно
осн. чл.59, ал.1 ЗЗД; чл.55, ал.1 ЗЗД; чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.88, ал.1 ЗЗД и
чл.45 ЗЗД.
Ищците по първоначалния иск Г. и Е. А. твърдят, че са
придобили недвижим имот – апартамент №9, находящ се в гр. *************** срещу
задължение за издръжка и гледане уговорено с нотариален акт от 27.11.2012г.
Прехвърлители по този договор били ответниците К. и Е. Б. Твърди се, че през
2015г. последните завели дело за разваляне на договора като искът е бил уважен
с решение по гр. дело № 1395/2015г. на Окръжен съд – Пловдив, влязло в законна
сила на 31.05.2016г. Твърди се още, че по времето докато са владели имота по
силата на разваления договор, ищците са извършили строително-ремонтни работи в
него. Това станало в периода от 2012 до 2015г. От тези строително ремонтни
работи, които са подробно описани в исковата молба, стойността на имота се била
увеличила със сумата 5500 лева при все, че сумата за самите разходи възлизали
на 4957,30 лева. С оглед тези обстоятелства ищците твърдят, че като
добросъвестни владелци са подобрили имота, като претендират ответниците да им
заплатят увеличената му стойност. Молят да им бъде признато и право на
задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения. В хода на
производството е предприето увеличаване на размера на иска до 7300 лева.
С отговора на първоначалната искова молба ответниците К.Б.
и Е.Б. не отричат твърденията, свързани със сключване на договора за издръжка и
гледане и последвалото му разваляне. Излагат довод, че ищците не се ползват с
правата на добросъвестни владелци, като отричат твърдението, че подобренията са
извършени със знанието и без тяхното противопоставяне. Поддържат, че ремонтните
дейности са били извършвани по време на делото за разваляне на договора за
издръжка и гледане.
Предявилите насрещните искове К.Б. и Е.Б., твърдят, че
и след развалянето на договора, имотът продължава да е във владение на ищците
по първоначалния иск. Поради това претендират, че те им дължат обезщетение за
лишаване от ползване на имота, а също и обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Поддържат, че по време на действие на договора А. не са
изпълнявали задълженията си по него, независимо от тежкото здравословно
състояние на двамата ищци и нуждата им да получават грижи и издръжка. Поради
това Б. били принудени да живеят при много лоши условия, с недостиг на
средства, което се отразявало на физическото и на емоционалното им състояние.
Във връзка с лошото отношение на А., ищците претърпели стрес, страдания и обида
на човешкото им достойнство. Освен това, ищците били лишени от правото да
ползват жилището си, което било ползвано от ответниците без основание, което
обстоятелство довело до тяхното обогатяване. С оглед всичко това се претендират
следните обезщетения: 1000 лева - за ползването без правно основание на
жилището за периода от влизане в сила на решението за разваляне на договора за
издръжка и гледане до предявяване на иска – 12.12.2016г.; сумата 1000 лева, с
която ответниците се били обогатили поради ползване на отпаднало основание на
процесния недвижим имот за времето от 27.11.2012г. - сключването на договора до
неговото разваляне - 19.07.2016г.; сумата 800 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от К.Б. неимуществени вреди; сумата 200 лева - обезщетение за
претърпените от Е.Б. неимуществени вреди; както и сумата 72 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди- заплатена такса за нотариус за връчване на
нотариална покана. В хода на делото насрещните искове са изменени както следва:
тези относно присъждане на обезщетение за лишаване от ползване по т. 1 и 2 от
насрещната искова молба от 1000 на 1500 лева; искът за обезщетение за
неимуществени вреди дължими на К.Б. от 800 на 1400 лева; а искът за обезщетение
за неимуществени вреди на Е.Б. от 200 на 600 лева.
В отговор на насрещната искова молба ответниците А.
излагат довод за неоснователност на предявените искове. Отричат да не са изпълнявали
задължението за осигуряване на грижи и даване на издръжка по договора, поради
което, считат, че не са налице основания за настъпване на неимуществени вреди в
полза на ищците. Излагат твърдения, че не е налице пряка и непосредствена
връзка между тяхното поведение и настъпилите неимуществени вреди. Поддържат
също, че предвид заболяването си ищцата Б. не е била в състояние да оценя
фактите от заобикалящата я действителност и да претърпи твърдените вреди от
неимуществен характер.
Съдът намери за установено следното:
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 27.11.2012г. – ***************. на **********.
ищците К.Б. и Е.Б. прехвърлили на Г.И.А., правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* по кадастралната карта
на гр. П., представляващ апартамент с площ от 57 кв.м., с административен адрес
гр. ********************* при граници: на същия етаж *****************; ведно с избено помещение № 9 с площ от 5
кв.м., както и 0,96 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж / лист 6/.
Установява се от представеното удостоверение, че към
датата на гореописаната сделка приобретателят Г.А. е бил в граждански брак с Е.Л.А.
/ лист 21/.
С решение № 634 от 03.05.2016г., постановено по гр. д.
№ 1395/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение
№864/13.06.2016г. по същото дело, договорът от 27.11.2012г. бил развален поради
неизпълнение по иск предявен от К.Б. и Е.Б.. Ответници в това производство са Г.И.А.
и Е.Л.А. / лист 7 – 13/. Решението е влязло в сила на 19.07.2016г.
Установява се от показанията на свидетеля Л.С., че
семейството на ищците започнали да обитават апартамента към 2002г. Когато се
нанесли в него, той бил в недобро състояние и се налагало да бъде ремонтиран. Бил
направен ремонт при който включвал сваляне на тапети, шпакловки, закупуване и
монтиране на кухненско оборудване. Ремонтите били извършвани след 2012г., след
като семейство Б. се преместило и в жилището останали само ищците. Преди този
период бил правен ремонт в спалнята. През последните две –три години в имота
била подменена дограмата, както и ремонтирана банята. В същия период бил
извършен и ремонта на кухнята, като същият включвал поставяне на плочки по пода,
на нови шкафове и кухненски плотове.
Показанията на свидетеля С. относно извършвани в
жилището ремонтни дейности се потвърждават от представените писмени
доказателства относно закупуване и монтиране на дограма и щори / лист 14-18/.
Представен е по делото и договор за изработка на
алуминиева дограма, сключен между ищцата А. и „Теолино пласт“ на 17.04.2015г. в
който е удостоверено заплащане на сумата 619,86 лв. /
лист 139 и 140/.
Установява се от заключението на съдебно-оценителната
експертиза изготвена от вещото лице И., че стойността на процесния апартамент,
при отчитане на направените в него ремонтни работи възлиза на 46 000 лева,
а стойността му, ако тези ремонтни работи не биха били осъществени е 41100
лева. Повишената стойност е 4500 лева /лист 130 – 135/.
Съобразно изчисленията на вещото лице, приложени към заключението / лист 136/, стойността на разходите за извършените в апартамента
строително монтажни работи, са както следва: относно тези направени в кухнята
на жилището – 971,73 лв.; за подмяна на ел. ключове и табло – 103,30 лв.; за
поставяне на щори в детска стая – 120,12 лв.; относно направените в банята – за
фаянсова облицовка -589,68 лв.; за настилка
от теракот – 190,94 лв.; за мивка с ботуш – 117; за смесителни батерии –
214 лв.; за вентилатор – 26; подмяна на врата / ПВС/ - 286,52 лв.; подмята на
спирателен кран – 13,50 лв.; относно разходите в тоалетната: за настилка от
теракот – 41,60 лв.; подмяна на тоалетна чиния и казанче – 123,50 лв.; относно
стаите хол и детска: за подмяна на прозорец в детска стая – 527,80 лв.; за
подмяна на прозорец в хола – 897,26 лв.; за подмяна на врата в хола – 301,60
лв. Така общият размер на разходите извършени за строително-монтажните работи
възлиза на 4524,55 лева.
Според заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещото лице И.Г. средната наемна цена, дължима за имот
като процесния в периода от 19.07.2016г. до 02.12.2016г. възлиза на 1152 лв. За
периода от 27.11.2012г. – датата на която е сключен договора за издръжка и
гледане до 19.07.2016г. – влизане в сила на решението за разваляне на договора
за издръжка и гледане, средната наемна цена е 11379 лв.
Свидетелката К.Н.Г. поддържа, че познава ответниците
от 2014г., когато извършвала рехабилитация на Е.Б.. Последната била много
болна, не можела да се храни сама, не можела да говори, приемала само пасирани
продукти, които ѝ били давани със спринцовка. Ответникът Б. се грижел сам
за съпругата си, като не получавал помощ от никого. Тъй като грижите ангажирали
изцяло Б., той не можел да работи пълноценно и това се отразявало на доходите
му. Тази ситуация, както и отказът на А. да предоставят помощ, били причина Б.
да е много разстроен, разтревожен и да преживява всичко болезнено. Показанията на Г.
се потвърждават от изложеното от другата свидетелка – П.М.В. Тя поддържа, че К.Б.
и Е.Б. живеели първоначално със семейството на сина на Е. - Г.А.. Това продължило
2006г. година, когато Б. се преместили в друго жилище, за да може младото
семейство да бъде отделно. Б. имали финансови проблеми. Първоначално Е.
работела, но с напредването на болестта й престанала да може да го прави и
получавала пенсия. Този доход бил малък, а разходите за рехабилитация и
поддържане на жизнените функции на Б. – високи. Поради това основните средства
в семейство внасял К.Б., който бил изцяло поел и ежедневните грижи за съпругата
си. Цялата ситуация се отразявала стресиращо върху Б., поради което той
започнал да има проблеми с високо кръвно налягане. След заболяването на Е.
отношенията с ищците А. се развалили. Ответникът Б. поискал от ищците да му помагат, но му било
отказано.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
По
първоначалния иск за присъждане на подобрения и признаване право на задържане:
Ищците А. твърдят, че в периода след като имотът им е
бил прехвърлен са извършили в него редица строително-монтажни работи, които да
довели до увеличаване на неговата стойност. Тоест налице е твърдение за
извършени подобрения.
Установи се от фактическа страна, че действително в
имота са били предприети действия, довели до подобряване на неговата годност да
бъде употребяван по предназначение и повишаване на стойността му, което е видно
от заключението на експертизата.
Съгласно чл.72, ал.1 ЗС добросъвестният владелец може
да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения. До заплащане на подобренията той има право да
задържи вещта - чл.72, ал.3 ЗС.
Според чл.70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Специфично в случая е, че А. са започнали да упражняват власт на
правно основание, което в последствие е отпаднало, поради факта на развалянето
на договора по реда на чл.87 ЗЗД. Причина за развалянето е виновно неизпълнение
на задължението им произтичащо от договора за издръжка и гледане, по силата на
който е било прехвърлено правото на собственост. Съгласно указанията дадени с
т. 11 на Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на
ВС при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание
подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на
подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основанието,
и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на
придобивното му основание. Неизпълнението на задължението на ищците е
основанието за възникване на правото на разваляне на договора, тоест те са
знаели за обстоятелството от което произтича развалянето на договора. Ето защо
те не могат да бъдат приравнени на добросъвестни владелци по повод
правоотношенията им със собственика на имота за извършените в него подобрения.
Изложеното
по-горе води до извод, че А. нямат право на увеличената стойност на вещта,
както и право на задържане, тъй като са недобросъвестни владелци.
Обстоятелството, че ищците не са добросъвестни
владелци не означава, че искът им следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Това е така, защото при предявена претенция за заплащане на увеличената
стойност на вещта е необходимо да се изследва и въпроса за правата на ищците в
качеството им на недобросъвестни владелци по чл.74 ЗС. Това е така, защото
съдът следва да даде защита на правата, заявени с исковата молба, независимо че
може първоначално да е дадена от него погрешна правна квалификация / в този смисъл Решение № 359/21.07.2010г. по
гр.д. № 1205/2009г. на ВКС, ІІ г.о., Решение
№ 306/01.04.2010г. по гр.д. № 4715/2008г. на ВКС, І г.о./. Съдът намира, че в случая промяната на
квалификацията не налага извършване на други процесуални действия, нито
различно разпределение на доказателствената тежест. Това е така, защото както
по чл.72 ЗС, така и по чл.74 ЗС претенцията се основава на едни и същи обстоятелства
– осъществяване на фактическа власт и извършване на разходи във връзка с вещта.
Ето защо в случая промяната на квалификацията не се отразява на процесуалните
права на страните, още повече, че в хода на настоящия процес ответниците са
изложили доводи относно недобросъвестност на ищците, по които те са могли да
вземат отношение.
Според чл.74 от ЗС недобросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения. Когато собственикът е знаел, че се правят
подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се
уреждат съгласно чл. 72 ЗС.
В случая не може да се приеме, че е налице знание и
непротивопоставяне на ответниците, което да обоснова право на ищците да
претендират увеличената стойност на веща по реда на чл.72 ЗС. Не се събраха
доказателства за това, че ищците А. са уведомявали Б. относно всяко отделно
предприето от тях действие по ремонт на вещта и подобряването ѝ, както и
да са съгласували извършването им изисквайки одобрение за тях.
Ето защо съдът намира, че като недобросъвестни
владелци ищците А. имат право на само по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения. В случая направените разноски са 4524,55 лв., а
повишената стойност на имота е 4500 лв. Последната е по-малката сума и следва
да бъде заплатена на ищците.
Поради изложеното съдът намира, че този иск е
основателен до размера на 4500 лева, като следва да се отхвърли за разликата до
претендираните 7300 лева.
Следва да се отхвърли, като неоснователно и искането
за признаване на право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС.
По насрещния
иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.59, ал.1 ЗЗД :
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД извън случаите на
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването.
Нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД е израз на принципа за
недопустимост на разместване на имуществени блага при отсъствие на юридическо
основание, който съставлява същността на института на неоснователното обогатяване.
Доколкото лишаването от фактическа власт върху недвижим имот препятствува
действителния му собственик да упражнява правомощието владение, отговорността
на лицето което е владяло имота без да има основание за това се урежда по посочената
по-горе норма.
Безспорно се установи, че решението за разваляне на
договора за издръжка и гледане е влязло в сила на 19.07.2016г. По делото не е
спорно, че в периода от тази дата до момента на предявяване на насрещната
искова молба – 16.02.2017г. имотът е бил във владение на А., като се държи от
тях и понастоящем. Осъществявайки фактическа власт върху него, без да са
собственици, предвид отпадналото основание, те са се обогатили за сметка на
собствениците К.Б. и Е.Б.. Размерът на това обогатяване е еквивалентен на
пазарния наем за подобно жилище за периода на ползването. Съгласно заключението
на експертизата за това време размерът на наема е 1152 лева. Ето защо този иск
следва да бъде уважен за тази сума, като се отхвърли до разликата до
претендираните 1500 лева, като неоснователен.
По
насрещния иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.55,
ал.1 ЗЗД :
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без
основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.
В случая ползването имота за периода от сключване на
договора за прехвърляне да собствеността върху имота с договора за издръжка и
гледане е осъществявано с оглед на отпаднало основание. Това е така, поради
действието на развалянето по чл.87 ЗЗД и това, че с обратна сила отпада
основанието за получаване на престациите по него. Ето защо съдът намира, че за
времето от 27.11.2012г. до 19.07.2016г. –датата на влизане в сила на решението
на съда за разваляне на договора, ответниците А. дължат сума възлизаща на
средния пазарен наем за това време. Съгласно заключението на експертизата за
това време е дължима сума от 11 379 лв., което е повече от претендираното
от ищците – 1500 лева. Ето защо съдът намира, че вторият от насрещните искове е
изцяло основателен и следва да се уважи.
По
исковете за обезщетение за неимуществени вреди с правно осн. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.88, ал.1 ЗЗД:
Според чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая договорът между
страните е развален, поради неизпълнение, но последиците от развалянето следва
да се разглеждат с оглед съдържанието на задълженията. Тъй като престацията на
прехвърлителя по договор за издръжка и гледане е еднократна и се осъществява
със сключването на сделката, по отношение на нея развалянето има обратно
действие. Що се отнася до престацията на приобретателя тя изисква непрекъснато
и продължително престиране на грижи и даване на издръжка. Поради това в случай
на разваляне, кредиторът по това задължение има право на обезщетение за вредите
от неизпълнението на договора, съобразно чл.88, ал.1 ЗЗД.
В случая ищците твърдят,
че в резултат на неизпълнението на задължението за осигуряване на грижи и
предоставяне на издръжка те са претърпели неимуществени вреди. Тоест налице е
претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в случай на договорна
отговорност.
Колебанията в практиката относно възможността за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на договорна
отговорност са преодолени с Тълкувателно решение №4 от 29.01.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК. Според разясненията в мотивите към същото решение
законът не съдържа ограничение в смисъл, че е невъзможно присъждане на
неимуществени вреди в случаите на договорна отговорност. Тъй като липсва обща
уредба относно вредата от неизпълнението на договорни задължения и наличието на
общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди
в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди
в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се
вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение могат да причинят
неимуществени вреди. Когато те са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно
чл. 51 ЗЗД. Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението на
договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на
длъжника / тоест знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност/ -
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
В настоящия случай
следва да се вземе предвид обстоятелството, че договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане има особена
социална функция. Спецификата в задължението на приобретателя се състои в това,
че той следва да престира грижи и издръжка в полза на прехвърлителя, като
забава в изпълнение на това задължение е невъзможна, доколкото би се отразила негативно
на кредитора. В настоящия случай, видно
от съдържанието на договора от 27.11.2012г. А. са поели задължение срещу
полученото право на собственост да осигурят на ищците Б. спокоен и нормален
живот и грижи при болест и старческа немощ. С оглед характера на това
задължение, ответниците са знаели, че при неизпълнение ще злепоставят
прехвърлителите и ще предизвикат значителни неблагоприятни последици за тях,
включително и такива свързани с нарушаване на психическия комфорт. Задължението
е прието безсрочно, при което следва да се приеме, че приобретателите са могли
да предвидят, че ще се наложи да оказват помощ на прехвърлителите в случаи на
болест и немощ, тъй като е ноторно, че с напредване на възрастта рискът от
заболяване се увеличава. Ето защо съдът намира, че А. са били недобросъвестни,
поради което следва да отговарят за всички веди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Съдът счита, че в
причинна връзка с неизпълнението на задължението на приобретателите по
разваления договор от 27.11.2012г., са настъпилите неимуществени вреди за двамата
прехвърлители. Тези вреди се изразяват в настъпил психически дискомфорт,
резултат от липсата на подкрепа в момент към който е възникнала нужда от
осигуряване на спокоен живот и грижи. По отношение на ищцата Б. нуждата от тези
грижи е била налице към момента на сключване на договора, което е видно от представеното експертно
решение на ТЕЛК от 09.12.2008г. /лист
82/. От този документ е видно, че
Б. е била диагностицирана като страдаща от болестта на А. От това следва, че
предвид особеностите на заболяването, както самата прехвърлителка така и
нейният съпруг са се нуждаели от съдействието на приобретателите. Като не са
престирали уговорените грижи, свързани с осигуряване на спокоен и нормален
живот ответниците са били наясно, че ще поставят ищците в тежко стресово
положение. Отказът да се престират грижи и предостави помощ в случая има
съществени негативни последици.
Съдът намира, че не може
да бъде споделен доводът на ответниците А., че ищцата Е.Б., поради особеностите
на заболяването си, не е могла да преживее психически дискомфорт и стрес, поради
което не може да претендира обезщетение. Във връзка с тази теза, следва да се
има предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД, според която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
представлява общоприетото схващане за това, че законите следва адекватно и
еквивалентно да защитят всяко накърнено благо. Ето защо по справедливост,
следва да се определят както размера на обезщетението, така и кръга на лицата
които имат право да го получат. В обществото и юридическата практика е прието
за справедливо, обезщетение за неимуществени вреди да се присъжда на
маловръстни лица, които не са в състояние да формират трайни негативни
представи. Такива са случаите на присъждане на обезщетения при загуба на
родител причинена от деликт. Не е отречено това право и на наследници или лица,
които поради интелектуален дефицит не са в състояние пълноценно и адекватно да
възприемат заобикалящата ги действителност. Ето защо следва да се приеме за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди да бъде получено и от лица които
са състояние, подобно на това на ищцата Б.. Несъответно с понятието за
справедливост би било тълкуване на чл.52 ЗЗД, при което се лишават от право на
обезщетяване хора, които поради заболяване не могат пълноценно да възприемат
заобикалящата действителност и да обективират адекватно емоционалното си
състояние. Не бива да се пренебрегва обстоятелството, заболяването ищцата и
неговите последици възникват независимо от нейната воля. Съдът счита, че
тълкуване в противен смисъл би било несправедливо като краен резултат и поради
това, противоречащо на заложения в чл.52 ЗЗД принцип.
Предвид изложеното съдът
намира, че в резултат на неизпълнението
за ищците Б. са възникнали негативни психически преживявания, чието
възмездяване е справедливо да бъде обезщетено чрез присъждане на претендираните
от тях суми. Размерът на обезщетенията не е прекомерен, тъй като се установи от
събраните гласни доказателства, че неизпълнението е поставило в изключително
затруднено положение прехвърлителите, които са сключили договора с желанието да
получат подкрепа, предвид тежкото заболяване на ищцата Б..
Ето
защо съдът намира, че исковете следва да се уважат изцяло, като се осъдят
ответниците да заплатят както следва: на К.Б. сумата 1400 лева, а на Е.Б. – 600
лева.
По иска с осн. чл.45 ЗЗД:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Ищците Б. претендират, че поради поведението на
ответниците са понесли имуществени вреди в размер на 72 лева – стойност на
разходи за изпращане на нотариална покана. Установява се, че поканата е
отправена до А. на 12.12.2016г. и с нея е поискано предаване на владението на
имота, предмет на договора за гледане и издръжка, както и заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване / лист
58-60/.
Заплащането на сумата 72лв. съставлява разход във
връзка с упражняване на спорни граждански права. Той имат характер на съдебни
разноски и неговото възмездяване следва да бъде предмет на евентуалния процес относно
присъждане на обезщетение за лишаване на
ползване или за предаване на владението. Отговорността за разноски не
съставлява деликт по чл.45 ЗЗД, тъй като освен, че има обективен, безвиновен
характер, не подлежи на осъществяване извън процеса за спорното материално
право.
Доколкото в случая предмет на настоящото производство
не са спорни права, във връзка с които е изпратена нотариалната покана, сумата
на разходите не следва да се разглежда и с оглед разпоредбата на чл.78 от ГПК.
Поради изложеното съдът намира, че този иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Пълномощникът на ищците
А. е осъществявал безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗАдв, тъй
като те са материално затруднени. Размерът на адвокатското възнаграждение,
което се дължи съобразно уважената част от първоначалния и отхвърлената част на
насрещния иск, следва да бъде опреден по реда на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. За първоначалния иск с цена от 7300 лева, съобразно
чл.7, ал.2 т.3 от Наредба №1 размерът на възнаграждението е 695 лв., а за
защитата по насрещния иск с цена 5072 лв. възнаграждението е 445 лв. Ето защо
на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците Б. следва да заплатят на пълномощника на
ищците адв. Р. сумата 707,74 лв.
За защита по делото
ищците Б. са заплатили адвокатски хонорар в размер на 1130 лева /лист 155/. Съобразно уважената част от исковете ответниците А.
им дължат разноски в размер на 1036,42 лв.
Тъй като и двете страни
в производството са освободени от внасяне на такси и разноски, съдът намира, че
не следва да се прилага разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.П.Б. ЕГН ********** и Е.Г.Б. ЕГН ********** двамата с
адрес *** да заплатят на Г.И.А. ЕГН ********** и Е.Л.А. ЕГН ********** с адрес ***,
на осн. чл.74, ал.1 ЗС, сумата 4500лв. /четири хиляди и петстотин лева/ представляваща
по-малката между сумата на направените разноски за подобрения в апартамент №9,
находящ се в гр. *********** с идентификатор № ************* по кадастралната
карта и сумата с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобренията,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до претендираните 7300 лева, както
и в частта му относно признаване на ищците на право на задържане върху
имота да заплащане на подобренията, на осн. чл.72, ал.3 ЗС, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г.И.А. ЕГН ********** и Е.Л.А.
ЕГН ********** с
адрес *** да заплатят на К.П.Б. ЕГН ********** и Е.Г.Б. ЕГН ********** двамата
с адрес ***, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 1152 лв. /хиляда сто петдесет и
два лева/, с която ищците са се обеднили, а ответниците - обогатили, във връзка
с ползването на собствения на ищците апартамент №9, находящ се в гр. **************
с идентификатор № ********** за периода от 19.07.2016г. до 16.02.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
до претендираните 1500 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г.И.А. ЕГН ********** и Е.Л.А.
ЕГН ********** с
адрес *** да заплатят на К.П.Б. ЕГН ********** и Е.Г.Б. ЕГН ********** двамата
с адрес ***, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, с която ищците са се обеднили, а ответниците - обогатили, поради
отпаднало основание за ползването на собствения на ищците апартамент №9,
находящ се в гр. ************* с идентификатор № ********** за периода от
27.11.2012г. до 19.07.2016г.
ОСЪЖДА
Г.И.А. ЕГН ********** и Е.Л.А.
ЕГН ********** с
адрес *** да заплатят на К.П.Б. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.88, ал.1 ЗЗД, сумата 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили поради неизпълнение
на задължението за издръжка и гледане по договор, сключен с нотариален акт №*********************.,
развален с решение № 634 от 03.05.2016г., постановено по гр. д. № 1395/2015г.
по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА
Г.И.А. ЕГН ********** и Е.Л.А.
ЕГН ********** с
адрес *** да заплатят на Е.Г.Б. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.88, ал.1 ЗЗД, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди настъпили поради неизпълнение на
задължението за издръжка и гледане по договор, сключен с нотариален акт №**************.,
развален с решение № 634 от 03.05.2016г., постановено по гр. д. № 1395/2015г.
по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.П.Б. ЕГН ********** и Е.Г.Б. ЕГН **********
двамата с адрес *** против Г.И.А. ЕГН ********** и Е.Л.А. ЕГН ********** с адрес ***, за
заплащане на сумата 72лв. /седемдесет и два лева/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди по чл.45 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г.И.А. ЕГН ********** и Е.Л.А.
ЕГН **********, да заплатят на К.П.Б. ЕГН ********** и Е.Г.Б. ЕГН **********,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1036,42лв. /хиляда тридесет и шест лева и 42
ст./, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА
К.П.Б. ЕГН ********** и Е.Г.Б.
ЕГН ********** да заплатят на адв. ***********. ЕГН ********** с адрес ***, на
осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 707,74 лв. /седемстотин и седем
лева и 74ст./ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД