Р Е Ш Е Н И Е № 417

 

гр. В.,   07.01.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Видинският районен съд, наказателно отделение, в публичното заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 410……

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „ТИП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., 3700, обл. В., ул. „Ш.“, № 100, представлявано и управлявано от Л.Т.И. и И. И. К., заедно и поотделно, против Наказателно постановление №749 от 06.04.2020г. на Началник Отдел МРР Дунавска към ГДМРР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 126, ал. 1, т. 2от ЗАДС, чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС – „имуществена санкция“ в размер на 10 732,08  лв. за извършено административно нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, присъдено е заплащане на равностойност в размер на 11 731,63 лв. и жалбоподателят е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Процесуалният представител на ответната страна заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.    

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           АУАН е съставен и НП е издадено за товоа, че на 11.12.2019г. в бензиностанция „ТИП – 2“, намираща се в гр. В., на пътя за Ферибот 1, жалбоподателят държал акцизна стока / енергиен продукт с код по КН 27102011/ с общо количество 8306, 56 литра, без данъчен документ по ЗАДС или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което е прието от актосъставителя и от административнонаказващия орган, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Е.К.М. и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:          

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

          Видно от заключението на вещото лице Л.Ц.Й. по извършената съдебно – икономическа експертиза, валице е различие в направените в АУАН и НП констатации и реално извършените продажби в рамките на проверявания период, което е 7 207,119 литра, установяват се излишъци в размер на 1 099,441 литра, като следва да се отчете разликата, която не е възможно да се определи поради липса на достатъчно доказателства от евентуалните преизчисления на продадените количества към 15 градуса по Целзий. Продаденото количество е 1 441 463,760 литра, от които съгласно класификацията за точност и максимално допустими грешки съгласно  приложение № 5 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, която е 0,5 на сто, което не е отразено в НП.

        Не спазена процедурата по установяване на нарушението при изчисляване на размера на горивото, съотнесено към настоящия казус. Не е установена правилно и законосъобразно фактическата обстановка и от там и размерът на наказанието. Същото е нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗАНН.

           Налице е опорочен административнонаказателен процес при извършени нарушения на процесуални правила от категорията на съществените, засягащи правото на защита на нарушителя да научи в извършването на какво нарушение му е наложено административно наказание и във възможността да адекватно да организира защитата си. Същото не може да бъде санирано чрез законосъобразното му повтаряне.

          В този смисъл съдът намира, че  НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

          Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 1100 лева, сторени за заплащане на депозит  за възнаграждение на вещо лице. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер за вещо лице, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е видно, че адвокатско възнаграждение не е заплащано на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, като не е направено и искане в тази насока. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер от 1100 лева.

         Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е Отдел МРР Дунавска към ГДМРР, ЦМУ, Агенция „Митници“.

        Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В. районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

           

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №749 от 06.04.2020г. на Началник Отдел МРР Дунавска към ГДМРР, с което на жалбоподателя „ТИП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В. 3700, обл. В. ул. „Ш.“, № 100, представлявано и управлявано от Л.Т.И. и И. И. К., заедно и поотделно е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 126, ал. 1, т. 2от ЗАДС, чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС – „имуществена санкция“ в размер на 10 732,08  лв. за извършено административно нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, присъдено е заплащане на равностойност в размер на 11 731,63 лв. и жалбоподателят е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец.

          ОСЪЖДА е Отдел МРР Дунавска към ГДМРР, ЦМУ, Агенция „Митници“ да заплати на „ТИП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., 3700, обл. В., ул. „Ш.а“, № 100, представлявано и управлявано от Л.Т.И. и И. И. К. разноски в размер на 1100 лева, сторени за заплащане на депозит  за възнаграждение на вещо лице.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..                                                     

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :