Решение по дело №382/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в и сл. от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Зам.Директор ТД НАП Пловдив - чрез упълномощен представител, против Решение №9/06.01.2025г., постановено по АНД №290 по описа на Районен съд Димитровград за 2024г. Твърди се, че решението било неправилно и незаконосъобразно. Съдът отменил НП с един единствен мотив – липса на достатъчно доказателства за извършено административно нарушение, доколкото в момента на съвместната провеждана проверка било установено, че проверяваният обект бил затворен. Така едностранчиво била приета защитната теза на жалбоподателя. Сочи се, че били изискани обяснения при провеждане на досъдебното производство и в дадените такива от Г. Я. същата била признала, че извършва стопанска дейност в проверявания обект от началото на м.октомври 2023г. в този момент приходите на дружеството не се отчитали от ФУ, поради което и така бил приет за дата на започване на дейността в издаденото НП. Тези твърдения били частен документ, с който нарушителят бил декларирал неблагоприятни за него обстоятелства. Така изложените впоследствие твърдения, че обектът не функционирал и не била извършвана търговска дейност, не следвало да бъдат кредитирани. Имало две извършени проверки и на 28.12.2023г. обектът бил затворен, но това не се опровергавало при извънсъдебното признание, че се осъществявала търговска дейност без регистрирано в НАП и функциониращо ФУ. Това се установявало и от свидетелските показания, че в заведението се съдържали хранителни продукти и стоки, както и поставена табела на вратата с посочен телефонен номер за контакт. Иска се отмяна на оспорваното решение, като бъде потвърдено наказателното постановление, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че с постановлението за отказ да се образува досъдебно производство административният орган не бил задължен да издаде наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна. Посочва, че решението на РС Димитровград е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Димитровград е отменил Наказателно постановление №773791-F770020/11.06.2024г., издадено от Зам.Директор ТД НАП Пловдив, с което на ЕООД Слънчице – Г., за това, че на 28.12.2023г. в [населено място] е извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 28.12.2023г. проверка на обект – постройка подобна на гараж, с метални врати отвън и зад тях стъклена дограма, били възприети отворените метални врати, а остъклените – затворени, но имало бележка с надпис да се позвъни на телефонен номер. Проверяващите позвънили и излезнала жена от къщата, към която принадлежало помещението, след което ги допуснала в обекта, а вътре били установени пакетирани храни, стъклени витрини с безалкохолни напитки, барплот, уреди за печене на принцеси. Материалите по преписката били изпратени на ОП Хасково, но било отказано образуване на досъдебно производство, а ТД НАП следвало да извършат преценка за предпоставките за ангажиране на административнонаказателна отговорност. В случая били дадени и обяснения от проверявания, че извършва продажба на стоки в гаража, функциониращ като заведение, но без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство. Именно въз основа на тези факти въззивната инстанция установила, че е издадено процесното наказателно постановление, но при съвкупният анализ на писмения и гласен доказателствен материал съдът приема, че няма доказано нарушение, тъй като обектът не работел с клиенти при проверката, т.е. липсвала търговска дейност. Освен това РС Димитровград сочи, че лицата, извършили проверката не били компетентни да установят данъчни нарушения, а в частност – по ЗДДС и подзаконовите актове.

Постановеното решение на Районен съд Димитровград е правилно като краен резултат.

Административнонаказателната отговорност на ЕООД Слънчице – Г., е ангажирана за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, но в случая е налице нарушение в предвиденото в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържание на НП. Съгласно посочената разпоредба датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит в съдържанието на наказателното постановление. В настоящия случай има посочени различни дати, от които не може да бъде направен извод за това коя дата е приета за извършване на нарушението, т.е. на коя дата е осъществена и установена търговската дейност в нарушение на наредбата. Едновременно се сочи датата 28.12.2023г. на извършена от полицейски служители проверка, както и предходна проверка на 26.10.2023г. – отново от служители на РУ МВР Димитровград, а заедно с това и че в „началото на м.октомври 2023г.“ дружеството започнало да осъществява търговска дейност в обекта без да се е снабдило и регистрирало ФУ, чрез което да отчита приходите от продажби. Така от съдържанието на наказателното постановление не се установява датата, на която административният орган приема нарушението за извършено. Това обстоятелство има съществено значение с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си. От изложението на обстоятелствата в НП се установява, че в тях не се сочи безспорна датата на извършване, а се описват две проверки, както и обяснения по досъдебно производство. Липсата на посочена дата на извършване на нарушението следва да се квалифицира като допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, а предвид строго формалната процедура по ЗАНН, то това основание е достатъчно за да бъде отменено НП. При условие, че и към момента на проверката на 28.12.2023г. административнонаказващият орган не констатира нарушителят да извършва визираното в правния текст противоправно действие, то правилно съдът е извел извода си за допуснато процесуално нарушение, а от там и за отмяна на обжалваното НП. Датата на извършване на административното нарушение е определяща както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена безспорна дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото. Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Обстоятелството, че са давани обяснения от представляващ дружеството, не отстранява така установеното процесуално нарушение. Още повече, че свидетелските показания за затворен обект при осъществената проверка касаят датата 28.12.2023г., а в касационната жалба се сочи, че „за дата на започване на дейността в издаденото НП“ се приема моментът, посочен в писмените обяснения – началото на м.октомври 2023г.

Тъй като допуснатото нарушение на процесуалните правила при съставянето на НП е съществено, то налага отмяна само на това основание на НП, а обжалваното решение на РС Димитровград като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При крайния извод за неоснователност на касационната жалба на ответника са дължими направените в процеса разноски – 520,00 лева за адв.възнаграждение, което е в минималния предвиден размер съобразно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9 от 06.01.2025г., постановено по анд №290 по описа за 2024г. на Районен съд Димитровград, с което е отменено Наказателно постановление №773791-F770020/11.06.2024г., издадено от Зам.Директор ТД НАП Пловдив, с което на ЕООД Слънчице – Г., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.

ОСЪЖДА ТД НАП Пловдив да заплати на ЕООД Слънчице – Г., ЕИК *********, направените в касационното производство разноски от 520,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.