Р Е Ш Е Н И Е
№ .................15.09.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Варна, Двадесет и втори състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
При секретар Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Я. ГАНЧЕВА административно
дело № 1608 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.
186, ал. 4 ЗДДС, вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Илсина 22“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Пробуда“ № 217,
представлявано от С.Б.А., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 166-ФК от 10.07.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в Главна Дирекция /ГД/ „Фискален контрол“ при
Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ автомивка - бар, находящ
се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 181Б, стопанисван от оспорващото дружество
„Илсина 22“ ЕООД и е забранен достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.
186, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа,
че оспореният акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, поради което се настоява за неговата
отмяна. Излагат се конкретни доводи, които обобщено се свеждат до липсата на
конкретни мотиви в оспорената заповед досежно наличието на материалните предпоставки
за налагане на ПАМ, а така също и досежно определения от ответника срок за
налагане на мярката – 14 дни. Твърди се, че съдържащите се в заповедта мотиви
са бланкетни и не могат да се обвържат с конкретни факти, обуславящи
приложението на чл.186, ал.1 от Закона за добавената стойност ЗДДС/. Сочи, че
в конкретния случай налагането на ПАМ няма превантивна и преустановителна
функция по смисъла на чл.22 от ЗАНН, целяща предотвратяване и отстраняване на
вредни последици за държавния бюджет, тоест твърденията са, че актът не е
съобразен с целта на закона. Развити са доводи, че в мотивите към оспорената
заповед ответникът не е посочил какви значителни и трудно поправими вреди биха
настъпили за държавния бюджет. Излага се, че от констатираното при проверката не
е последвало изкривяване на постъпващите в НАП данни за реализираните от
дружеството приходи. Счита, че налагането на ПАМ би имало обратен ефект за
фиска, тъй като за периода на запечатване на обекта дружеството би било лишено
от приходи, респективно – би било лишено от възможността да изплати
задълженията си към работниците за заплати и социални осигуровки, а така също и
към държавната хазна. В тази връзка, като друга вероятна последица от налагане
на ПАМ се сочи възможността това да
доведе до прекратяване дейността на търговското дружество, съответно - до
закриване на работни места. Според оспорващото дружество, това сочи, че при
постановяване на оспорената заповед органът не е анализирал възможните
негативни последици от налагане на мярката и по-конкретно не е направена оценка
на съразмерността на ПАМ спрямо тежестта на констатираното нарушение. Предвид
изложеното, се твърди, че заповедта не е съобразена и с целта на закона. Иска
от съда да постанови решение, с което да я отмени. В съдебно заседание представител
на оспорващото търговско дружество не се явява. Не е представено допълнително
становище по съществото на правния спор.
Ответната страна –
Началник Отдел „Оперативна дейност“ гр. Варна в Главна Дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в писмени бележки с.д. № 9111/30.07.2020 г. от гл.
юрисконсулт Христина Н. Александрова оспорва жалбата. Изразява становище за
нейната неоснователност. Счита, че, видно от доказателствата по
административната преписка, дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на
чл.7, ал.3 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което е
основание ответникът да наложи ПАМ в условия на обвързана компетентност. Сочи,
че определеният срок за налагане на ПАМ – 14 дни, е към средния размер и е
съобразен с факта, че с нарушението се засяга утвърдения в страната данъчен
ред. Претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е
предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок,
като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.07.2020г. е
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
автомивка-бар, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница" №181Б, стопанисван
от оспорващото търговско дружество "Илсина 22" ЕООД, ЕИК *********.
При проверката е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18/200бг. на МФ, използва в обекта фискално устройство модел DAISY
MICRO C-01-KL, ИН на ФУ DY271575 и ИН на ФП 36487346, което е без изградена
дистанционна връзка с НАП. Установено е, че последната издадена ФКБ е №
009674/09.07.2020г. в 10:57ч, на стойност 10 лв. На проверяващите е представен
договор за сервизно обслужване на фискалното устройство, сключен с „Дружба –
77“ ЕООД, с ЕИК *********. Срокът на този договор е изтекъл на 15.07.2019 г.
В хода на проверката от
дружеството са представени също: 1. ФУ
- DAISY MICRO C-01-KL; 2. Опис на
касовата наличност за дата 09.07.2020 г.; 3. Междинен
финансов отчет от ФУ за дата 09.07.2020г.; 4. КЛЕН от ФУ от 07.07. – 09.07.2020
г.; 5. Тетрадки – 2 бр. и 6. ФКБ № 009682/ 09.07.2020 г.
Резултатите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ Серия АА №
024119/09.07.2020 г., съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1
от ДОПК.
Въз основа на проверката
от 09.07.2020 г. срещу „Илсина 22“ ЕООД на 15.07.2020 г. е съставен АУАН №
F559620 за извършено нарушение на чл. 7, ал.3 във връзка с чл.3 от Наредба №
Н-18/200бг. на МФ.
На 10.07.2020 г. началник отдел
"Оперативни дейности" – Варна при ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП издал оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № 166-ФК/10.07.2020 предвид резултатите от проверката, при която
е установеното, че „Илсина 22“ ЕООД е използвало в стопанисвания от него
търговски обект фискално устройство /ФУ/ без изградена дистанционна връзка с
НАП, с което дружеството е осъществило състав на нарушение на чл. 7, ал.3 във
връзка с чл.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. В мотивите на заповедта е
посочено, че констатираното нарушение представлява основание по смисъла на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС за налагане на ПАМ, поради което на основание
чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС такава е наложена – запечатване на търговския
обект „Автомивка-бар, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 181Б“, и е забранен достъп до него за срок от 14
дни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, следното:
Оспореният административен акт е връчен на С.Б.А. - управител на „Илсина 22“ ЕООД, на 15.07.20209 г., видно от приложената към административната преписка разписка. Жалбата е депозирана пред ответника на 17.07.2020 г. От изложеното се налага извод, че оспорването е направено от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна. Мотивите са следните:
При постановяване на
решението, съдът съобрази, че разпореждането за предварително изпълнение,
включено в съдържанието на оспорената заповед, е било отменено с Определение на
Административен съд - Варна от 20.07.2020 г., постановено по ч. адм. д. №
1601/2020 г. по описа на същия съд, поради което тази част от заповедта не влиза
в предмета на настоящото съдебно производство и съдът не следва да излага
мотиви по този въпрос.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.
1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор на НАП е орган по
приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП, приложена към административната преписка, е определено началниците на
отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС,
което налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Стопанисваният от оспорващото дружество
обект „Автомивка-бар“, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ 181Б,
представлява „търговски обект“ по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Според
легалната дефиниция на понятието, „търговски обект" е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито
или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за
други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван
недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006
г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 7, ал.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без
изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.
При проверката, извършена в търговския обект на 09.07.2020 г., е установено, че
в описания търговски обект „Автомивка-бар“ стопанисващото дружество „Илсина 22“
ЕООД използва за дейността си ФУ модел DAISY MICRO C-01-KL, ИН на ФУ DY271575 и
ИН на ФП 36487346, което е без изградена дистанционна връзка с НАП. Не се
установява разглежданият случай да е изключение от общото правило, поради което
попада в приложното поле на цитираната правна норма. Този извод на ответника се
подкрепя от обстоятелството, че на проверяващите не е представен актуален
договор за сервизно обслужване на фискалното устройство, доколкото срокът на
представения такъв с „Дружба – 77“ ЕООД е изтекъл на 15.07.2019 година. Тези
констатации не са опровергани от дружеството както в производството пред
ответника, така и в настоящото съдебно производство. Предвид това по
категоричен начин се установява, че „Илсина 22“ ЕООД е нарушило разпоредбата на
чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Според разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Тоест целта на ПАМ е или да
предотвратят извършването на административни нарушения, или да преустановят
извършването на установените такива.
Превантивните принудителни административни
мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни, а в
нормативно установените случаи – и на други правонарушения и на вредните
последици от тях. Основание за прилагане на превантивна административна мярка
поради нейния предотвратяващ характер не може да бъде вече извършено, нито дори
започнало правонарушение, а опасността от правонарушение. Не може да се каже
същото за преустановителната функция на мярката. В настоящия случай
установеното изпълнителното деяние осъществено от „Илсина 22“ ЕООД е
извършването на продажби в търговския
обект с ФУ, което няма изградена дистанционна връзка с НАП. С бездействието си
дружеството е установило едно трайно неправомерно състояние, чието начало е
датата на възникване на задължението за субекта да изгради дистанционна връзка
между функциониращото в търговския обект ФУ и НАП, като това на това
неправомерно състояние продължава до изграждане на такава дистанционна
връзка. Целта на наложената ПАМ е именно
да преустанови това неправомерно състояние като даде достатъчно време /за срока
на наложената ПАМ/ и възможност на търговеца да приведе дейността си в
съответствие с изискванията на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че
до приключване на устните състезания търговското дружество не е представило
доказателства, че е изградило дистанционна връзка между ФУ в обекта и НАП.
Предвид горното, съдът приема за
установено, че оспорената заповед е постановена при наличие на достатъчно
доказателства, които обосновават необходимостта от налагането на мярката.
Проявеното отношение на незачитане на установения ред за отчитане на продажбите
като такива се извършват от търговеца без наличие на дистанционна връзка със
системата на НАП, предполага наличие на вреди за фиска. Фактическият състав на
нарушението се установява от събраните с административната преписка документи и
данните от Протокола за извършена проверка № 024119/09.07.2020
г., издаден от
контролните органи на ТД на НАП-Варна. Този ПИП е официален документ, който
притежава необходимата материална доказателствена сила, като съдържанието му не
е било оспорено в съдебното производство и не е оборено с допустимите
доказателствени средства.
След като е категорично доказано
осъществяването на фактическия състав на описаното в ПИП нарушение,
административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от
хода на паралелно развиващото се административно-наказателно производство.
Принудителната административна мярка има преустановителен характер – да
преустанови едно неправомерно състояние при функционирането на търговския
обект, допуснато от търговеца, както и да осуети възможността да бъдат извърши
други противоправни деяния. Формата на
вината няма отношение към налагането на принудителната административна мярка по
принцип, но в случая тя е още повече неотносим към спора факт, доколкото се
касае за налагане на принудителна административна мярка спрямо юридическо лице,
чиято отговорност е винаги обективна и безвиновна. С установеното нарушение
оспорващото търговско дружество нарушава еднаквите правила, създадени от
законодателя за всички стопански субекти в страната, като по този начин
получава предимство пред всички останали, които са привели дейността си в
съответствие с изискванията на закона и отчитат приходите си в пълен обем.
Съдът намира за достатъчно мотивиран и
справедлив определения от ответника срок за запечатване на обекта от 14 дни.
Както се посочи по-горе в изложението, този срок спада към средния размер на
ПАМ, предвид установения в чл.186, ал.1 от ЗДДС максимален срок „до 30 дни“. За да определи този срок
ответникът е съобразил както местоположението на търговския обект – на оживена
градска улична артерия, която предполага и по-голям поток от клиенти. Този срок
е справедлив и с оглед наличието на други констатирани нарушения на данъчната дисциплина
/на Наредба №Н-18/2006 г./, извършени от същия търговец, за което срещу него са
издадени 2 бр. наказателни постановления – НП №3362985/ 09.05.2018 год. и НП
№ 288522/ 20.09.2017 год., които са
влезли в законна сила.
Предвид горното, съдът намира за
неоснователни доводите на дружеството-жалбоподател за липса на мотиви в
заповедта досежно фактическите основания за издаване на заповедта по смисъла на
чл.22 от ЗАНН и досежно размера на срока за налагане на ПАМ, а съдържащите се
такива са бланкетни. В оспорената заповед констатациите от проверката са
подробно описани като на същите е дадена кореспондиращата с тях правна
квалификация.
Изложените в жалбата доводи за вероятните
неблагоприятни последици за дружеството и неговите взаимоотношения с наетия персонал
са неотносими към съществото на повдигнатия правен спор, доколкото спазването
на установената финансова дисциплина в страната, съгласно действащото
законодателство, е също толкова важно, колкото и защитата на трудовите и осигурителните права на работниците и
служителите, поради което не може да се даде приоритет на едните пред другите.
Още повече, че в случая оспорващото дружество се позовава на предполагаемото
настъпване на едни бъдещи, но все още неслучили се събития.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане
на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с
принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което
предпоставките за налагането ѝ са тези за налагането на ПАМ. Предвид
наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са
налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Предвид изложеното съдът намира, че
наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл. 146 АПК, и жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и предвид
своевременно заявената претенция право на разноски в настоящото производство
има ответникът и същите следва да се присъдят в размер на 100, 00 лева на
основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Илсина 22“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Пробуда“ № 217, представлявано
от С.Б.А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
166-ФК от 10.07.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, с която е наложена
ПАМ „запечатване на търговски обект“ автомивка - бар, находящ се в гр. Варна,
бул. „Сливница“ № 181Б, стопанисван от оспорващото дружество „Илсина 22“ ЕООД и
е забранен достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Илсина 22“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Пробуда“ № 217,
представлявано от С.Б.А., да плати в полза на Национална агенция по приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: