Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-76                         09.07.2019 година                                  град Бургас

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                        Трети състав

На осемнадесети юни                                                                          година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева

                                                                                                2. Кремена Лазарова                  

                    Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  753 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 15769/09.04.2019г. на БРС от Р.Д.Х. ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б., ул.“Ц. С. *“ № *, ет.*, ап.№ *, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Хан Аспарух” № 3, ет.1 – адв.Дарина Тодорова-Василева от АК-гр.Пловдив, против решение № 556/13.03.19г. по гр.д.№ 6714/18г. БРС, с което е отхвърлен предявеният от нея против М.Д.З., ЕГН: ********** с пост.адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.№ **, иск за заплащане на сумата от 2 500лв., платени на неосъществено  основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди, че обжалваното решение не е правилно и моли да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което искът бъде изцяло уважен. Излага подробни аргументи. Няма  доказателствени искания, нито такива за присъждане на разноски.

Въззиваемата М.Д.З., ЕГН: ********** с пост.адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.№ **, не изразява становище по жалбата, няма искания по доказателствата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.II ЗЗД.

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК на валидността и допустимостта на постановения от районния съд акт, БОС установи, че предмет на въззивен контрол е допустим и валиден съдебен акт.

По съществото на спора съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Р.Д.Х. против М.Д.З. с искове да бъде осъдена ответницата да заплати сумите от: 2500лв. – получени на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, 84лв. – заплатени за такса за връчване на нотариална покана, 600лв. – адвокатски хонорар и 200лв. – неимуществени вреди. Твърди, че по анекс от 13.04.2016г. към договор за посредничество при операции с недвижим имот от 16.09.2015г. в качеството си на възложител е предоставила на „М. 2014 Груп“ ЕООД, представлявано от М.З., сумата от 1250лв., като остатъчна сума по договор за посредничество при операции с недвижим имот от 16.09.2015г. Твърди, че З. лично е поела ангажимент да й съдейства за бързото съгласуване и одобрение от компетентните органи на обособяването на притежаваното от въззивницата таванско помещение в ателие и нанасянето му в КККР като самостоятелен обект. Поради забавяне при изпълнението на договора, въззивницата започнала да търси контакт с изпълнителя, но З. започнала да се укрива. Заявява, че била измамена за изпълнението на поетите задължения от страна на въззиваемата, ето защо, след като го разбрала, я поканила с нотариална покана да й възстанови цялата заплатена по договора сума – 2500лв., като я уведомила, че разваля договора. Поканата останала без резултат. В следствие от възникналото напрежение и споровете със З., въззивницата изпаднала в депресивно състояние, влошили се отношенията със сина й. Оценява претърпените неимуществени вреди на 200лв. Моли горните суми да й бъдат присъдени. Ангажира доказателства.

С допълнителна молба вх.№ 40910 от 09.10.2018г. на БРС по гр.д.№ 6714/2018г. БРС са уточнени претенциите по пера, а също така изрично е заявено, че исковете са предявени срещу М.З. в лично качество, понеже от проведените между въззивницата и въззиваемата разговори, първата останала с впечатление за лично поет ангажимент от страна на  З. за изпълнение на поетите по договора и анекса към него задължения.

С допълнителна молба вх.№ 45348/06.11.2018г. на БРС са оттеглени част от претенциите. Искът следва да се счита предявен само за главницата от 2 500лв., ведно със законната лихва, считано от завеждането му до окончателното изплащане на сумата, както и извършените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че с тази сума въззиваемата страна се е обогатила неоснователно.

Въззиваемата М. Д.З. не е оспорила претенциите, не е депозирала по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор. Не е сочила доказателства. Няма доказателствени искания.

Както става ясно, в исковата молба се твърди сключен договор за посредничество между въззивницата и „Марчела 2014 Груп“ ЕООД, по който въззивницата е възложила, а въззиваемата – приела да извършва посредничество при обособяване на жилището на Х. в отделни обекти. Твърди се в исковата молба, че Х. е заплатила при сключването на договора 1250лв., а допълнителна сума в размер на 1250лв. е заплатила на 13.04.2016г., за което е сключен анекс от същата дата.

Твърди се от въззивницата, че екземпляр от началния договор въобще не й е бил предаден, затова разполага само с екземпляр от сключения анекс.

Действително, по делото е приложен цитираният анекс от 13.04.2016г. – стр.6. Видно е, че на същата дата Р.Х. е предала на „Марчела 2014 Груп“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ бл.78, вх.2, ет.2, и адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ул.“Съединение“ № 5, ет.4, сумата от 1250лв. като остатъчна сума по договор за посредничество при операции с недвижим имот от 16.09.2015г.

В контекста на липса на оспорване на изложеното в исковата молба – липса на отговор от страна на ответницата, съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че е бил сключен договор за посредничество при операции с недвижим имот между страни Р.Х. и търговеца „Марчела 2014 Груп“ ЕООД. Сумите, за които става въпрос – 1250лв., заплатени при сключването и 1250лв., внесени към датата на анекса, са заплатени на М.З., но в качеството й на представляващ дружеството, а не в лично качество.

Безспорно е, че е налице разлика в субектите – единият е търговец, а другият – физическо лице. Дори и въззивницата да е останала с впечатление, че З. лично се е ангажирала с предоставяне на услугите по сключения договор, сумите не са предадени на нея в лично качество, а в качеството й на управител на  „Марчела 2014 Груп“ ЕООД. Ето защо не е основателно да се твърди, че З. се е обогатила без основание, понеже не се доказа да е получила сумите по договора.

Затова съдът споделя, при условията на чл.272 ГПК, мотивите на решението на БРС и приема, че следва да бъде потвърдено.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 556/13.03.19г. по гр.д.№ 6714/18г. БРС

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: