ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30258
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20241110100571 по описа за 2024 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.10.2024 г. от 14.30 часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените
искове – допустими, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140 от ГПК,
изготви следния проект за доклад по делото:
1. Ищецът „...“ ЕООД е предявил срещу ответника „...“ ЕООД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 46.02 лв.,
представляваща платена без правно основание в полза на ответника сума по договор за
кредит № ********** от 08.01.2020 г. от страна на Н. Н. В., която последният е цедирал в
полза на ищеца по силата на договор за цесия от 02.06.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 02.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е дружество с ограничена отговорност, чийто основен предмет на
дейност е насочен към предоставяне на информация, подпомагане и консултации на
физически лица, ползвали т.нар. „бързи кредити“.
По повод на създадените между дружеството и трето неучастващо за процеса лице -
Н. Н. В. контакти, било установено, че последният е предал на “...“ ЕООД парични суми без
правно основание. Така между „...“ ЕООД и Н. Н. В. бил сключен Договор за цесия от
02.06.2023 г., с който договор Н. Н. В. в качеството си на кредитор прехвърля на фирма
вземания от “....“ ЕООД в общ размер от 46,02 лв., ведно с изтеклите лихви. Ищецът сочи, че
1
е съобщил за цесиите на ответника с Уведомление от 07.07.2023 г., връчено на 10.07.2023 г.
от куриер. Посочва, че вземанията са дължими поради неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на цедента на ищеца.
Заявява, че цедентът изцяло е изпълнил задълженията си, погасявайки всички
дължими по него суми, включително и начислената му такса за бързо разглеждане, за която
липсва основание за задържането й, тъй като всички надплатени суми над главницата и
възнаградителната лихва са платени без основание. Твърди се договорът за кредит между
цедента и ответника, както и анекса към него да са нищожни /недействителни/ поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и/или накърняване на добрите нрави и
поради липса на форма и съгласие, излагайки конкретни съображения в тази насока, както и
конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита за нарушени, а именно: чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр.
чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, 19 и 20 ЗЗП, и на основание чл. 23 ЗПК следва да се дължи
само главницата. Излага доводи, че допълнителната услуга за бързо разглеждане е обособена
от наличието на отпуснатия кредит и без нея предоставянето му не би било възможно, като
за нея кредитополучателят дължи възнаграждение в размер по - висок от възнаградителната
лихва, без да предоставя каквато и да било допълнителна услуга. Посочва, че таксата за
бързо разглеждане не е включена в ГПР, поради което същият е неправилно изчислен и
съответно непосочен, поради което претендира недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК, тъй като представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Допълва, че в случай, че възнаграждението за бързо разглеждане
бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора,
размерът му би надвишил максимално допустимия такъв, което би било в противоречие с
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва договорите за потребителски кредит като нищожни поради
нарушение на изискването за посочване на ГЛП. Твърди, че липсва посочване размера на
ГЛП, което противоречи на добрите нрави. Счита договорът за паричен заем за
недействителен и поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като текстът
му не е написан по ясен и разбираем начин, не съдържа наличието или правото на отказ на
потребителя от него считайки за нарушени и правилата, заложени в чл. 147 ЗЗП. Претендира
нищожност на конкретни разпоредби от договорите, включително неравноправност на
клаузи. Претендира разноски.
Представя към исковата молба под опис заверени преписи от документи, като тези
писмени доказателствени средства следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда материалноправен спор.
2. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „...“ ЕООД е постъпил отговор, с който
счита предявените искове за нередовни, недопустими и неоснователни. Излага възражения,
че исковата молба не съдържа информация за обстоятелствата, от които произтича
вземането, като засяга правото му на защита. Оспорва ищецът да е придобил процесните
вземания при твърденията, че приложеният договор за цесия и уведомлението не съдържат
конкретизация по вид, размер и основание на придобитите вземания. Оспорва процесният
договор за цесия да е валидно сключен, както и да е надлежно уведомен за твърдяното
прехвърляне на процесните вземания в полза на ищеца. Поддържа, че в договора за цесия,
както и в приложеното уведомление не е извършена индивидуализация на процесните
вземания. Навежда доводи за нищожност на договора за цесия поради нарушаване на
добрите нрави, липса на основание и предмет. Твърди, че договорът за цесия не може да
бъде сключен под отлагателно условие, каквито характеристики има процесния договор.
Счита, че ищецът злоупотребява с права. Оспорва договорът за цесия да е бил валидно
сключен, като се позовава на вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на ищеца, а именно:
дружество, занимаващо се с финансиране на съдебни дела и изкупуване на вземания. С тези
аргументи моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
2
В отговора на исковата претенция е направено искане по чл. 213 ГПК за обединяване
на настоящото дело с още 5 броя граждански дела по описа на СРС, а именно: 571/2024 г.,
575/2024 г., 606/2024 г., 607/2024 г. и 633/2024 г.
По редовността на исковата молба:
Съдът намира, че исковата молба не страда от нередовност, а изложените от
ответника с отговора на исковата молба доводи в обратния смисъл не следва да бъдат
споделени. Това е така, тъй като ищецът е уточнил характера на исковата сума,
конкретизирайки я като платената от цедента такава по конкретен договор за паричен заем,
надхвърляща главницата и договорената възнаградителна лихва, представляваща такса за
бързо разглеждане.
По исковете:
На основание чл. 154 ГПК:
За основателност на исковете за обявяване на нищожност на договорите за
потребителски кредит или отделни клаузи от същите и връщане на платени без основание
суми в тежест на ищеца е да докаже: сключването на договора за потребителски кредит с
цедента на ищеца със описаното съдържание; изпълнение на задължението по договора с
финансова институция; сключването на действителен договор за цесия; съобщаване на
цесията на ответника; твърдените пороци, водещи до недействителност на договора за
потребителски кредит или на отделни клаузи от тях; твърдяното противоречие със закона, с
добрите нрави, твърдяната липса на съгласие при сключването на договора, твърдяната
неравноправност на клаузите на договора
В тежест на ответника при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
наличие на основание за получаването на сумите.
По доказателствените искания:
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на
плащане, поради което следва да му бъдат дадени указания в тази в тази насока.
Искането на ответника по чл. 176 ГПК за изслушване на страна по аргумент от
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК.
Искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК съдът намира, че също следва да се
остави без уважение, като съображенията за това са следните: след служебно извършена
справка в електронната система на съда относно предмета на посочените 5 броя дела се
констатира, че всяко едно от тях касае един и същи договор за цесия, сключен с цедента - Н.
Н. В., но в същото време всяко вземане произтича от различно кредитно правоотношение,
което предполага изследването на различни юридически факти, поради което обединяването
им с настоящото дело би довело до утежняване на производството.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация
по Закона за медиацията, ще направят по- малко разноски по производството, като ще
уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство.
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника „....“ ЕООД с отговора на
исковата молба искане по реда на чл. 213 ГПК.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца.
УКАЗВА на ищеца в срок до съдебното заседание да представи банкова сметка или да
посочи друг начин за плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
176 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на
правния спор, предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като
съдът им указва, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства
или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4