О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 741 Година, 2018
Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
петнадесети август .…..…………….........…..… Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
…………………………………..
Съдебни заседатели: ………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова …………………………….........
търговско
дело № ….… 504....…. по описа за ………. 2017………. година.
Производството по делото е образувано
по повод исковите претенции на М.А.М., гражданка на Руската Федерация, с адрес
Руска федерация, област Москва, град Реутов, Носовихинское шоссе, дом №6, кв.
128 чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес *** против „Център за
европейско финансиране“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Лозенец“, ул. „Тодор Ночев“ № 2, ет. 5, ап. 9, представлявано
от Снежана Найденова Ганчева и „Барел груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление ул. „Шипка“ № 43, ет. 4, ап. 12,
представлявано от Анибал Андраде Санчес за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищцата сумата от 32 000 евро, с която същата се е обогатила
неоснователно поради отпадане на основанието за нейното получаване и
представляваща заплатената от нея чрез извършени вноски цена по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор № 51500.86.18.1.65 - апартамент № 32, намиращ се в секция Б, на
трети жилищен етаж /етаж 4/, състоящ се от коридор, дневна стая и кухненски
бокс с тераса, спалня с тераса, баня и тоалетна, с площ от 45.36 кв. м. и 6.70
кв. м. в идеални части от общите части на сградата при граници и съседи: на
същия етаж № 51500.86.18.1.66, под обекта - №№ 51500.86.18.1.56,
51500.86.18.1.55, над обекта - №№ 51500.86.18.1.33, 51500.86.18.1.74, находящ
се в сграда построена в поземлен имот с идентификатор № 51500.86.18 по КККР на
град Несебър, ведно с мораторната лихва в общ размер на 18 548.89 евро,
представляваща сбор от лихвите върху всяка от главниците отделно, считано от
датите на всяка една вноска до датата на подаване на исковата молба, а именно:
сумата от 7967.11 евро, представляваща лихва в размер на изчислен евролибор върху
главницата от 12 000 евро за периода от 11.07.2011 година до 27.10.2017 година;
сумата от 5 311.44 евро, представляваща лихва в размер на изчислен евролибор
върху главницата от 8 000 евро за периода от 11.07.2011 година до
27.10.2017 година; сумата от 5 270.34 евро, представляваща лихва в размер
на изчислен евролибор върху главницата от 8 000 евро за периода от
27.07.2011 година до 27.10.2017 година, ведно със законната лихва за забава
върху претендирания размер главница, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното и изплащане, както и сторените съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и и ангажира доказателства.
В исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, ищцата твърди, че между нея и втория ответник
бил сключен договор за изработка и
предварителен такъв за покупко-продажба на недвижим имот за самостоятелен
обект с идентификатор №51500.86.18.1.65, находящ се в сграда построена в поземлен
имот с идентификатор № 51500.86.18 по КККР на град Несебър. Продавачът се бил
задължил да изгради обекта за своя сметка и да въведе в експлоатация сградата,
в която той се намирал до 30.10.2010 година. Поето било от него и задължението
до посочената дата да предаде владението на купувача, ведно с документ за
въвеждане в експлоатация и удостоверение за липса на вещни тежести при
прехвърляне на собствеността върху имота в нотариална форма. Това не било
изпълнено от него. Ищцата била поела насрещно задължение да заплати на
продавача сумата от 40 040 евро като продажна цена. Същата била платима на
четири вноски. Поради забавяне на изпълнението от страна на продавача, първите
две вноски в размер на 12 000 евро и 8 000 евро били платени на
11.07.2011 година.
С договор за покупко-продажба от
04.08.2011 година, сключен между двамата ответника по делото, „Барел груп“ ЕООД
прехвърлило собствеността върху търговското си предприятие като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения
по смисъла на чл. 15 от ТЗ, описано подробно в Приложение № 1,
неразделна част от същия на „Център за европейско финансиране“ ЕООД. В
Приложение № 1 бил описан и процесния имот. В самия договор било отбелязано и наличието
на 12 броя предварителни договори за покупко-продажба, като този с ищцата
попадал в раздел ІІІ, т. 2. По този начин първият ответник безспорно бил
встъпил в правата и задълженията на продавача съгласно сключения с ищцата
предварителен договор от 10.10.2010 година. След като първият ответник се
легитимирал като приобретател на търговското предприятие на втория ответник
пред ищцата, тя направила третата вноска по договора в размер на 8 000
евро. По този начин „Център за европейско финансиране“ ЕООД било потвърдило
встъпването си в правата и задълженията на „Барел груп“ ЕООД по процесния
предварителен договор.
През 2012 година строителят на
сградата, в която се намирал процесния самостоятелен обект, инициирал
производство срещу първия ответник, в резултат на което на 16.02.2012 година била
вписана възбрана по отношение на процесния имот. Пояснява се от ищцата в тази
връзка, че възбраната сама по себе си представлявала непреодолима пречка за
сключването на окончателен договор, но независимо от това тя проявила разбиране
към затрудненията на продавача. Като последица между нея и първия ответник на
30.10.2012 година бил сключен анекс, с който те били новирали договора, при
което било поставено едно ново условие и по-специално, че продавачът ще изпълни
задължението си да прехвърли на купувача правата върху имота в изискуемата от
закона форма след приключване на делото и в случай, че го спечели, а последният
се задължавал да му заплати последната вноска по договора за покупко-продажба.
През годините продавачът многократно
бил давал обещания за бързо приключване на съдебното производство между него и
строителя, както и за незабавно прехвърляне на имота след вдигане на
възбраната. Последната била вдигната на 08.07.2014 година, след като в полза на
строителя „Елди стил“ ООД била вписана на 23.06.2014 година ипотека, което
отново се явявало непреодолима пречка за окончателно прехвърляне на имота.
Проведени били отново срещи и дадени обещания, но до вдигане на ипотеката и прехвърляне
на процесния самостоятелен обект не се стигнало. Ипотеката била заличена на
01.11.2016 година, за което ищцата нито била информирана, нито пък била поканена
да сключи окончателен договор. Нещо повече, на 17.11.2016 година в нарушение на
нормите на предварителния договор, първият ответник прехвърлил собствеността
върху имота на Валентин Вълчев Балчев. Тези действия на първия ответник
недвусмислено сочели намерението му да не спази предварителния договор с ищцата.
Тъй като не се било сбъднало условието по анекса към процесния договор, то основанието,
на което били платени сумите от страна на ищцата било отпаднало, поради което ответниците
и дължали същите.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея на двамата ответници, с указания за
възможността да подадат писмен отговор. В указания от закона и съда срок само
ответникът „Център за европейско финансиране“ ЕООД е депозирал писмен отговор. С
него той е направил на първо място възражение за местна неподсъдност на делото
пред настоящия съд, обосновано с твърдения, че следва да бъде приложен чл. 105
от ГПК и делото бъде разгледано от Софийски градски съд, където се намирало
седалището му.
Изложени са и съображения по
допустимостта и основателността на предявените против него искове. Сочи се в
тази насока, че същите са допустими, но неоснователни, като те са оспорени по
основание и размер. На първо място е заявено в тази насока, че размерът на
претенцията от 32 000 евро не отговарял на сбора от сумите, отразени в
представените разписки.
Изложени са на следващо място твърдения,
че процесната сграда била въведена в експлоатация на 03.12.2009 година, т. е
преди уговорената между страните по предварителния договор дата 30.10.2010 година.
В тази връзка е пояснил, че неосъществяването на сделката по сключване на
окончателен договор се дължало изключително на неправомерното поведение на
ищцата, която неколкократно била канена и била длъжна да се яви пред нотариус,
за да и бъде прехвърлен имота преди налагането на възбрана върху същия, но
сторила това. С оглед на това нейно поведение е направил с депозирания от него
отговор изявление за прекратяване на договора поради неизпълнението му от
страна на купувача. В тази връзка и в съответствие с чл. 18 е направил и
възражение за прихващане със сумата от 12 012 евро, представляваща 30% от
продажната цена.
С отговора на исковата молба,
ответното дружество е изложило съображения, че би могло да отговаря само и
единствено за сумата от 8 000 евро, ако в хода на производството се докажело,
че е получило такава сума. Поради това счита, че не била налице солидарност
между ответниците. В качеството си на правоприемник той отговарял солидарно с
прехвърлителя само до размера на получените права. В случая от своя праводател
той получил само правото да получи оставащата част от сумата по предварителния
договор срещу задължението да прехвърли правото на собственост върху процесния
обект. Очевидно било при това положение, че вече платената на „Барел груп“ ЕООД
сума била останала в негова полза и не била получена от него като приобретател
на търговското предприятие.
По отношение на иска за присъждане на
лихви, ответникът е посочил, че такива не се дължат нито от посочените дати,
нито върху посочените суми, тъй като между страните липсвала уговорка за
начисляване на лихви, а и именно поведението на ищцата било причина имотът да
не бил прехвърлен, поради което липсвала възможност да се ангажира
отговорността му за заплащане на такива. Това следвало от естеството на лихвата
като обезщетение за неизпълнение каквото той по горните доводи не бил допуснал.
Изтъква се още, че се претендирало от ищцата присъждането на лихви върху лихви,
което било недопустимо, както и още два довода, а именно, че задължението му да
прехвърли имота отпадало при несбъдване на условието посочено в абзац 1 на стр.
2 от анекса от 31.10.2012 година и доколкото това било обективно условие,
нямало основание за начисляване на лихви от посочените в исковата молба дати,
както и за погасяване на тази претенция по давност.
Направените от него с отговора
твърдения са обобщени, като е предприето тяхното пояснение в следния смисъл: към
момента на твърдените плащания, сградата, в която се намирал процесния имот
била завършена и въведена в експлоатация; ищцата била в забава спрямо него,
доколкото дори и да била осъществила плащане, то не било в необходимия размер от
12 012 евро; оспорва заплащането от страна на ищцата на търсените от нея
по доводи, че в нито една от разписките не фигурирало името и; оспорил е твърдението,
че Владимир Иванов бил упълномощен да получава суми от името на дружеството;
оспорва също така получаването от него на сумата от 8000 евро; твърди, че анексът
от 31.10.2012 година не обективирал новация на предварителния договор, тъй като
бил подписан от лице без представителна власт и не съдържал подобна уговорка. В
тази връзка е изложил твърдение, че лицето подписало анекса не разполагало с
представителна власт пред него и от името на ищцата да променя условията на
сключения предварителен договор, а правата му за представителство били само и
единствено за участие в нотариалното производство, при евентуално прехвърляне
на имота и то при цената и условията на предварителния договор. Посочил е, че
упоменатото в анекса дело между „Елди стил“ ООД и него било приключило с
осъждането му, т.е. делото не било спечелено от него, както било уговорено в
абзац 1, страница 2 от същия. Решението по посоченото дело било влязло в сила
на 29.05.2014 година.
Ищцовата по делото страна, на която
съдът е изпратил препис от отговора и доказателствата към него, в указания и
срок е депозирала допълнителна искова молба. С нея на първо място са изложени
от нея подробни съображения и доводи във връзка със счетеното за неоснователно
твърдение за местна неподсъдност на спора пред настоящия съд. Същите се
основават на сключения между страните писмен договор, съдържащ изразеното тяхно
съгласие и посочване на конкретен съд, а именно настоящия, който да разгледа
породилите се между тях спорове.
Досежно основателността на предявените
от нея искове е изтъкнала отново, че първите две вноски по предварителния
договор в размер на 12 000 евро и 8 000 евро тя била направила на
11.07.2011 година, за което имало издадени разписки от управителя на
дружеството „Барел груп“ ЕООД Анибал Санчес. Третата вноска в размер на
8 000 евро била платена на 27.10.2011 година на „Център за европейско
финансиране“ ЕООД като приобретател на търговското предприятие на „Барел груп“
ЕООД.
Оспорва твърдението на ответника, че
неосъществяването на сделката по сключване на окончателен договор се дължало
изключително на неправомерното и поведение, както и че била канена да сключи
окончателен договор. Според него, тя била канена да се яви пред нотариус в град
Бургас, а всъщност сделката следвало да бъде изповядана от нотариус в град
Несебър. Поради това, дори да имало такава покана, каквато тя оспорва да била
получавала, то тя не я обвързвала, още повече, че процесният имот бил обременен
с ипотека, което било в противоречие с клаузата на чл. 12 от предварителния
договор. Всичко това сочело, че не било налице неизпълнение от нейна страна.
На следващо място, ищцата счита за
неоснователно направеното от ответника изявление за прекратяване на договора,
включително и поради това, че се бил позовал на чл. 18 от него, който уреждал
друг вид отношения.
Като неоснователно е счетено и направеното
от ответника възражение за прихващане. Ищцата е изложила съображения, че
съгласно клаузата на чл. 18 от
предварителния договор, при забавено плащане от страна на купувача дължимата
неустойка била в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден върху дължимата сума,
но не повече от 10%, поради което неправилно ответникът претендирал 30% и то от
цялата договорна цена.
Относно отговорността на ответниците е
изтъкнато в допълнителната искова молба, че с договора за покупко-продажба на
търговско предприятие от 04.08.2011 година, сключен между двамата ответника,
била прехвърлена собствеността върху търговското предприятие като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 от ТЗ, които били
описани в Приложение № 1, неразделна част от него. В приложението попадал и
процесния имот, поради което ответникът
„Център за европейско финансиране“ ЕООД безспорно встъпвал в правата и
задълженията на продавач по предварителния договор от 10.10.2010 година. Легитимирането
на последния пред нея като приобретател било извършено. Тя заплатила съответни
суми, за което и били издадени разписки. През цялото време разговорите във
връзка с договора били провеждани от Владимир Станчев самостоятелно или в
присъствието на Анибал Санчес, съответно Снежана Ганева или адвокат Борисов,
поради което в нейното и на пълномощника и Артем Максименко съзнание било
формирано убеждението, че именно те /без адвокат Борисов/ били лицата,
представляващи и управляващи втория, съответно първия ответник и като такива можели
да извършват разплащания, да предават или получават парични средства. Изтъкнала
е и наличието на родствена връзка между Владимир Станчев Иванов и управителя на
първото дружество ответник - „Център за европейско финансиране“ ЕООД, от което била
направила извода, че Иванов също можел да извършва разплащания, да предава или
получава парични средства за това дружество. Допълва, че даването на сумата и
подписването на разписките не следвало да се разглеждат като изолиран факт, а
съвместно с другите факти и правоотношения и по-конкретно във връзка с целта на
даването на сумата. Счита, че ответникът „Център за европейско финансиране“
ЕООД с направеното в анекса изявление сам именно бил заявил, че дължимите до
момента суми били платени, като оставала дължима само последната вноска от 12 028
евро.
На следващо място, ищцата е оспорила
твърдението на ответника, че анекса от 31.10.2012 година бил подписан от лице
без представителна власт за промяна условията на вече сключения предварителен
договор. Анексът бил подписан, макар и чрез представител, но в нейно присъствие
и при нейно знание и съгласие. В тази връзка твърди, че с пълномощното било
дадено право на представляващото я лице да договаря изгодни за нея условия и
други широки правомощия, поради което по
аргумент от по-голямото, упълномощеното лице имало и по-ограничените
правомощия.
Препис от така депозираната
допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответните страни с указания за
възможността в двуседмичен срок от получаването и да депозират допълнителен
отговор и упражнят правата си по чл. 373 от ГПК. В указания му от закона и съда
срок ответникът „Център за европейско финансиране“ ЕООД е подал такъв, в който
е посочил, че поддържа всички фактически и правни твърдения направени с отговора
на исковата молба. Твърди, че е допуснал техническа грешка в първоначалния си
отговор, като посочил, че сделката следвало да бъде извършена пред нотариус с
район на действие град Бургас, а не град Несебър. Другият ответник не е
упражнил предоставените му от закона права.
Съдът намира, че така предявените
искови претенции, по повод на които е образувано настоящото производство с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД са допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат
разгледани по същество. В тази връзка намира за неоснователно възражението на
ответника за неподсъдност на делото на настоящия съд и корелативно свързаното с
него искане за прекратяването и изпращането му за разглеждане по подсъдност на
Софийски градски съд. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ГПК, страните по имуществен спор
могат с писмен договор да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е
подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Видно от т. 27 на
представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, страните са се споразумели да отнасят споровете си за решаване пред Окръжен
съд - Бургас. Съгласно практиката на ВКС, приобретателят на търговско
предприятие придобива всички права, задължения и фактически отношения на
прехвърлителя с факта на прехвърляне на предприятието по реда на чл. 15, ал. 1 от Търговския закон.
Договорът за продажба на търговско предприятие включва като свои елементи
несамостоятелни сделки - продажба на движими и недвижими вещи, прехвърляне на
вземания, прехвърляне на правни задължения, прехвърляне на трудови
правоотношения, прехвърляне на фактически отношения, които произтичат от
търговската дейност. След като отчуждителят изрично не е изключил определени
права и задължения, които са част от търговското предприятие, то той е
прехвърлил цялата съвкупност от права и задължения, свързани с неговата
търговска дейност и намиращи се в неговия патримониум. След като „Барел груп“
ЕООД е придобило правата и задълженията по процесния предварителен договор и ги
е прехвърлило в тяхната цялост на преобретателя „Център за европейско
финансиране“ ЕООД, то последният е обвързан от разпоредбата на т. 27,
определяща компетентния съд. По изложените съображения, спорът образуван по
предявените искове, е родово и местно компетентен на настоящия съд в
съответствие с чл. 104 и чл. 117, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че следва да приеме
представените с исковата молба и допълнителната такава от ищцовата страна
писмени доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Като
такива следва да бъдат приети и представените от ответника с отговора му на
исковата молба доказателства. Основателно се явява искането на ищцата за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на поставените задачи с исковата молба
/л. 7 от делото/. Основателно е и искането на ответника за допускане до разпит
на един свидетел за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на
исковата молба, тъй като по отношение на същите той носи доказателствена тежест
за установяването им, с оглед на твърдените от него факти. В тази връзка съдът
намира неоснователно искането на ищцата за допускането до разпит на свидетел,
който да установява, че същите факти не са се случили. Това е така, тъй като
страните са длъжни да доказват само твърдените от тях положителни факти.
Неоснователно е и искането на ищцата за допускане до разпит на един свидетел за
установяване на фактите и обстоятелствата, при които е бил подписан процесния
анекс, включително в чие присъствие. Съображенията за неоснователността му се
основават на това, че с така поисканите доказателства се иска установяването на
факти, които са неотносими към настоящия спор и въведените от страните по него спорни
между тях въпроси; освен това, но не на последно по важност място, същите
касаят възражения, които направилата ги страна не може да релевира. Направеното
от ищцата с допълнителната и искова молба искане да бъде задължен ответника
„Център за европейско финансиране“ ЕООД да представи в оригинал пълномощното,
на което се позовава и във връзка с което е представил извадка от електронната
система на Нотариалната камара „Единство“, при съобразяване на изразеното от
същия в допълнителния му отговор становище е неоснователно и като такова следва
бъде отхвърлено, като в тази връзка изложеното досежно липсата му в тази страна
по делото е достатъчно основание за произнасянето на съда в горния смисъл. По
искането на ответника „Център за европейско финансиране“ ООД да бъде задължено
трето неучастващо по делото лице, каквото именно е адв. В., което има
качеството само на процесуален пълномощник, но не и на страна в настоящия
процес /участието в каквото и да е качество на същото в нотариалното
производство е без значение за направеното искане/ да представи намиращия се у
нея екземпляр от пълномощно № 3833/05.09.2012 година съдът ще се произнесе в
рамките на откритото съдебно заседание след даване възможност на ищцата да
изрази становище по него и след като същият направи пояснение относно самото си
доказателствено искане с оглед използваната от него формулировка на същото,
както и защо то се поддържа, т.е. какви правнорелеванти факти ще се установяват
с него.
Съдът констатира, че в исковата молба
и допълнителната такава, ищцата е изложила твърдения, че процесния предварителен
договор е сключен на 10.10.2010 година. Същевременно, като приложение към тях е
представен и наличен сключен на 01.12.2010 година предварителен договор. Това
налага да и бъдат дадени указания, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, да
уточни фактите в тази насока, като посочи кога е сключен предварителния договор
между страните.
С оглед заявените в процеса от
страните по него становища и в съответствие с чл. 146 ал. 1 т. 4 от ГПК на
същите следва да бъде посочено, че са безспорни и не се нуждаят от доказване
следните обстоятелства, а именно: сключен между ищцата и ответника „Барел груп“
ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с предмет
самостоятелен обект с идентификатор №51500.86.18.1.65, находящ се в град
Несебър и представляващ апартамент №32; сключването между двамата ответника на
договор за покупко-продажба на търговско предприятие по реда на чл. 15 от
Търговския закон, по силата на който първият ответник е придобил собствеността
върху същото от втория, съобразно неговото описание в Приложение №1, в което
фигурира и процесния апартамент № 32.
С настоящото си определение, освен
това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка
от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено
от приложимата правна норма. При
съобразяване на посоченото от съда по-горе правно основание на предявените
искове, въведените с исковата молба факти, твърдения и съобразно посочените от
ищцата като основание на исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД обстоятелства, ищцата
следва да докаже настъпването на тези, които пораждат правото и да претендира
разваляне на договора и последицата от това - връщане на платената от нея сума,
а именно, че е изправна страна по сключения между нея и ответника предварителен
договор и като такава е разполагала с възможността, предоставена и от него и
закона да го развали. Същото следва да бъде направено при условията на пълно и
главно доказване. При същите условия ищцата следва да установи, че е платила
търсената от нея сума от 32000 евро, както и самото неизпълнение на
задължението да бъде прехвърлено правото на собственост върху нея от страна на
ответника по сочения в исковата молба начин. Ответникът „Център за европейско
финансиране“ ЕООД следва да докаже своите твърдения, въведени в процеса с
отговора на исковата молба и допълнителния такъв. При условията на непълно
доказване той следва да установи наведените доводи и възражения, свързани със
собствената му изправност като страна по предварителния договор. При условията
на главно и пълно доказване той трябва да установи и на какво основание е
получил, съответно може да задържи
сочените като платени от ищцата суми.
Ето защо и по горните
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на
ответника „Център за европейско финансиране“ ЕООД да бъде прекратено
производството по настоящото дело и същото изпратено за разглеждане по
подсъдност на Софийски градски съд.
ПРИЕМА за разглеждане предявените от М.А.М.,
гражданка на Руската Федерация, с адрес Руска федерация, област Москва, град
Реутов, Носовихинское шоссе, дом №6, кв. 128 чрез процесуалния и пълномощник,
със съдебен адрес *** против „Център за европейско финансиране“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, ул.
„Тодор Ночев“ № 2, ет. 5, ап. 9, представлявано от Снежана Найденова Ганчева и
„Барел груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
ул. „Шипка“ № 43, ет. 4, ап. 12, представлявано от Анибал Андраде Санчес искови
претенции за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от
32 000 евро, с която същата се е обогатила неоснователно поради отпадане
на основанието за нейното получаване и представляваща заплатената от нея чрез
извършени вноски цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 51500.86.18.1.65 -
апартамент № 32, намиращ се в секция Б, на трети жилищен етаж /етаж 4/, състоящ
се от коридор, дневна стая и кухненски бокс с тераса, спалня с тераса, баня и
тоалетна, с площ от 45.36 кв. м. и 6.70 кв. м. в идеални части от общите части
на сградата при граници и съседи: на същия етаж № 51500.86.18.1.66, под обекта
- №№ 51500.86.18.1.56, 51500.86.18.1.55, над обекта - №№ 51500.86.18.1.33,
51500.86.18.1.74, находящ се в сграда построена в поземлен имот с идентификатор
№ 51500.86.18 по КККР на град Несебър, ведно с мораторната лихва в общ размер
на 18 548.89 евро, представляваща сбор от лихвите върху всяка от
главниците отделно, считано от датите на всяка една вноска до датата на
подаване на исковата молба, а именно: сумата от 7967.11 евро, представляваща
лихва в размер на изчислен евролибор върху главницата от 12 000 евро за
периода от 11.07.2011 година до 27.10.2017 година; сумата от 5 311.44
евро, представляваща лихва в размер на изчислен евролибор върху главницата от
8 000 евро за периода от 11.07.2011 година до 27.10.2017 година; сумата от
5 270.34 евро, представляваща лихва в размер на изчислен евролибор върху
главницата от 8 000 евро за периода от 27.07.2011 година до 27.10.2017
година, ведно със законната лихва за забава върху претендирания размер
главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното и изплащане, както и
сторените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, допълнителната
искова молба, както и към отговора на исковата молба от ответника, писмени
доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ищцата с исковата и молба въпроси след внасяне на предварителен
депозит от 350 лева по сметка на Бургаския окръжен съд от ищцовата страна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Ели Пенчева Вълчева,
която да бъде уведомена за възложената и задача, както и за датата и часа на
съдебното заседание.
ДОПУСКА до разпит един
свидетел на ответника при режим на довеждане.
ОТХВЪРЛЯ искането на
ищцата за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на посочените
от нея в допълнителната и искова молба фактически обстоятелства, както и това
да бъде задължен ответникът „Център за европейско финансиране“ ЕООД да
представи в оригинал пълномощното, на което се позовава с отговора на исковата
молба и във връзка с което е представил извадка от електронната система на
Нотариалната камара „Единство“.
УКАЗВА на ищцата М.М., на основание
чл. 145, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок, в писмен вид с препис за другите страни
по делото, да уточни поддържаните от факти, като посочи кога е сключен
предварителния договор между страните.
ОБЯВЯВА, че по искането
на ответника да бъде задължена адв. В. да представи намиращия се у нея
екземпляр от пълномощно № 3833/05.09.2012 година ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2018 година - 14.10 часа, за
която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, а препис от постъпилия от
ответника по делото допълнителен отговор на допълнителна искова молба да се
изпрати на ищцата на посочения от нея съдебен адрес.
В частта, в която е
оставено без уважение възражението на ответника за неподсъдност на делото пред
настоящия съд, настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
В останалата част същото
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: