Р Е Ш Е Н И Е
№……………..,
20.07.2017г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
четиридесет и девети състав, в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди и седемнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на
секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №2678 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД.
Съдът е сезиран
с искова молба с вх. № 11511 от 28.02.2017г., предявена от М.П.П. ЕГН **********, адрес: ***,
против В.Г.Р. ЕГН **********, адрес: *** за
сумата от 7133, 39 лева/седем хиляди сто тридесет и три лева и тридесет и девет
стотинки/, с правно основание чл.79 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата
твърди, че между нея и "****" АД е бил сключен договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 304-0239/29.08.2008год. Впоследствие между
ищцата и ответника било сключено Споразумение с нотариална заверка на подписите
№ 3012/18.08.2009 год., на нотариус ****, рег. № 478 на Нотариалната камара, по
силата на което ответника е поел задължението да погаси изцяло горепосочения
кредит ведно с лихвите, комисионни и разноските по него. Твърди, че ТБ ****АД
се е снабдило с изпълнителен лист по заповедно производство по чл. 417 от ГПК
срещу ищцата за сумата по кредита, лихва и разноски по делото и е образувано
изпълнително дело, като към 16.04.2014 год. общото задължение по кредита, е в
общ размер 212 393,38 лева. Твърди, че ответника не е изпълнил задължението си
по т.I от Споразумението от 18.08.2009г. с ищцата, поради което е станал
причина за осъждането й да заплати на „Уникредит Булбанк"
АД горепосоченото задължение и образуване на изпълнително производство срещу
нея. Твърди, че с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 1935/ 2014, XII състав –
гражданско отделение ВОС ответника е осъден да заплати на ищцата сумата от 212
393,38 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение на задължението по т. I
от споразумение № 3012/18.08.2009 год. нотариус ****, рег. № 478 на Нотариалната
камара до 16.04.2014год. Твърди, че Решението в частта на осъдителния диспозитив не е обжалвано от ответника, като самата ищца е
обжалва с въззивна жалба решението само в частта, в
която е допуснато задържане по чл. 90 от ЗЗД. Твърди, че Решението в тази част
е обезсилено с решение по в.гр.д. № 375/ 2015 год. Гражданско отделение,
Апелативен съд Варна. Твърди, че до момента на завеждане на исковата молба
ответника не изпълнявал поетите по Споразумение от 18.08.2009 год. задължения.
С оглед на неизпълнението, твърди, че за нея е налице правен интерес да заведе
настоящият иск срещу ответника за заплащане на обезщетение за неизпълнение по
договора за кредит за периода от 03.12.2015год. до 28.02.2017год., като в този
период натрупаното задължение по изпълнителното дело на „Уникредит Булбанк"
АД /взискател/ срещу ищцата по главница, лихви и
разноски е нараснало от 237 696,17 лева, до размер от 244
829, 56 лева, като в този смисъл цената на настоящият иск е
разликата между общата стойност на дълга за периода от 03.12.2015год. до
28.02.2017год., а именно сумата от 7133, 39 /седем хиляди сто тридесет и три
лева и тридесет и девет стотинки/ лева. Ищцата твърди, че ответника не е
изпълнил задълженията си по споразумението, като не е погасявал вноски по
кредита, нито реализирал продажба на имотите на ищцата с цел погасяване на
кредита. Цената на настоящият иск от 7133, 39 /седем хиляди сто тридесет и три
лева и тридесет и девет стотинки/ лева, обхващащо увеличената стойност на
задължението на ищцата към „Уникредит Булбанк"
АД за периода от 03.12.2015год. до 28.02.2017год. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди отв. В.Г.Р. ЕГН**********
да й заплати сумата от 7133, 39 /седем хиляди сто тридесет и три лева и
тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за низпълнение на задължението по договор № ****г. за банков
кредит, чието изпълнение е поето от ответника по т. I от споразумение с
нотариална заверка на подписите per. № 3012 от
18.08.2009 г. на нотариус ****, per. № 478 на
Нотариалната камара, за периода от от 03.12.2015г. до
28.02.2017г. на осн. чл. 79 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до изпълнение на задължението.
Претендира направените по делото разноски.
Обстоятелства,
от които произтичат възраженията на ответника:
Ответникът по
делото в дадения от закона срок по смисъла на чл.131 от ГПК е депозирал писмен
отговор, с който твърди, че иска е недопустим, при евентуалност ако съдът не
прекрати делото, го оспорва като неоснователен. Моли съда да го отхвърли като
такъв. Изложени са правни аргументи по съществото на правния спорт.
В съдебно
заседание ищцата редовно призована, не се явява, представлява от
процесуален представител по предоставена й от съда правна помощ с Определение
№3062/21.03.2017 год. по настоящото дело, който поддържа иска, моли съда да
уважи изцяло, като претендира и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ответникът редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен
от процесуален представител, който оспорва иска, поддържа депозирания отговор и
моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди направените по делото
разноски.
В хода на
съдебното производство бяха приети и приобщени към доказателствения
материал следните писмени доказателства: Договор за банков кредит № 304-0239/
29.08.2008г.; Споразумение с нотариална заверка per.
№ 3012/ 18.08.2009г. на ****, per. № 476 на НК, район
на действие ВРС; Пълномощно per. № 3154/ 12.09.2008г.
на нотариус ****, per. № 492 на НК и район на
действие РС-Царево; Решение по гр.д. № 1935/ 2014, XII състав, ГО, ВОС; Решение
по в.гр.д. № 375/ 2015 г., ГО, Апелативен съд Варна; Удостоверение за размер на
дълга по изп.д. № 20148030401373 на ЧСИ ****, per. № 803, район на действие Окръжен съд - Бургас;
Удостоверение № 5303/14.02.2017г. за размер на дълга по изп.д.
№20167110400141 на ЧСИ Даниела П. *** действие Окръжен съд -Варна; Медицинска
документация във връзка с болест - епикризи,
медицински направления, удостоверения от лекуващ лекар;
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представения
по делото договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ****год.,
сключен между ищцата и третото неучастващо в делото лице-"Уникредит Булбанк" АД е видно, че ищцата е
получила кредит в размер на 74 800 евро.
Видно от
представено Споразумение с нотариална заверка на подписите № 3012/18.08.2009
год., на нотариус П.М., рег. № 478 на Нотариалната камара, сключено между
ищцата и ответник, ответникът е поел към ищцата, задължението да погаси изцяло
горепосочения кредит ведно с лихвите, комисионни и разноските по него.
Видно от
представеното и прието като доказателство пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег. № 3154/12.09.2008 год. на нотариус с район на действие РС-Царево,
ищцата е упълномощила ответника да я представлява пред кредитната институция ТБ
„Уникредит Булбанк" АД, като се разпорежда
неограничено –тегли, внася, разпорежда със средства, отпуснати по банковата й
сметка по кредит № ****год.
От приложената
по делото Заповед №5163/08.07.2012г. по ч.гр.д. №9741/2012г. по описа на ВРС,
ищцата е била осъдена да заплати дължимите по кредита към ТБ „Уникредит Булбанк" АД суми, както и сторените по
делото разноски. Във връзка с издадената Заповед и издавения въз основа на нея
Изпълнителен лист, ТБ „Уникредит Булбанк"
АД е инициирало изпълнително производство, като е била образувано е
изпълнително дело № 20148030401373 на ЧСИ ****, рег.№0803, район на действие
ОС-Бургас. Вследствие образуваното изпълнително производство било
предприето принудително изпълнение.
От представеното
по делото Удостоверение за размера на дълга, издадено от ЧСИ Даниела П.-***
действие ОС-Варна по изп.д. №20167110400141, за
периода 15.07.2016г. - 28.02.2017г. е в общ размер от 244829,56лв.
Предвид
неизпълнението от ответната страна на задължението му по т.I от Споразумението
от 18.08.2009 год., с влязло в сила Решение от 24.03.2015 год. гр.д. №
1935/2014, XII състав ГО, ВОС, ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата
от 212 393,38 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение на задължението
по т.I от споразумение № 3012/18.08.2009 год. нотариус Полина Митева, рег. №
478 на Нотариалната камара до 16.04.2014 год.
От текста на
исковата молба става ясно, че ищцата е завела в Окръжен съд-Варна иск срещу ответника
за заплащане на сума в размер на разликата между дължимата към 02.12.2015г.
сума от 237696,17лв. и присъдената с влязло в сила решение дължима към
16.04.2014г. сума в размер на 212393,38лв.
По делото се
установи, че до момента на завеждане на исковата молба ответникът не изпълнява
поетите по Споразумение от 18.08.2009 год. задължения.
С предявения иск
се твърди, че ответникът дължи заплащане на обезщетение за неизпълнение по
договора за кредит за периода от 03.12.2015 год. до 28.02.2017 год., като в
този период натрупаното задължение по изпълнителното дело с взискател
„Уникредит Булбанк" АД срещу ищцата по главница,
лихви и разноски е в общ размер от 244829,56лв. Настоящата искова претенция се
формира, като от общо дължимата сума от 244829,56лв, дължима към 28.02.2017г.
се приспадне сумата, за която е постановено влязлото в сила съдебно решение
Решение от 24.03.2015 год. гр.д. № 1935/2014, XII състав. ГО, ВОС - сума от 212
393,38 лева, както и разликата между тази вече присъдена сума и дължимата към
02.12.2015г. сума от 237696,17лв., за която е образувано гр.дело №3317/2015г.
ГО, ВОС, т.е. претендираната в настоящото
производство сума е в размер на 7133, 39 лева/седем хиляди сто тридесет и три
лева и тридесет и девет стотинки/.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда
да направи следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр.чл.82 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ
на правна защита интерес на кредитора, с оглед на който
възниква облигационно право - право на
кредитора да очаква един обещан
от длъжника облигационен резултат, чието съдържание при отношения произтичащи
от договор се определя от
страните. Предмет на облигационното
отношение е онова, за което длъжникът
се е задължил. При неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да
обезщети кредитора за претърпените от него вреди.
Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, може да претендира обезщетение
за имуществени вреди определени с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при
неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. Следователно обезщетението при неизпълнение на договорно задължение
обхваща само онези вреди, които
намаляват имуществото на кредитора или
не го увеличават.
Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното
състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на договорното задължение. Размерът на претърпяната
загуба съответства на разликата между
имуществото, което кредиторът би имал,
ако задължението беше изпълнено, и имотното му състояние
след неизпълнението.
Ищцата претендира
ответника да й заплати обезщетение в резултат от продължаващо неизпълнение на
задължението, поето от ответника по действащото между тях
споразумение от 18.08.2009 год.
Претендираното обезщетение е за периода 03.12.2015 год. до 28.02.2017 год. в размер
на 7133,
39 лева/седем хиляди сто тридесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, като
тази сума представлява увеличената стойност на задължението на ищцата към
кредитната институция, по образуваното против ней изпълнително дело-лихви,
такси и разноски.
Установено бе, че с
влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от
212 393,38лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на посоченото му
задължение по слюченото между тях
споразумение до 16.04.2014 год.
Съдът приема, че сключеното между страните споразумение в т.I покрива характеристиките на договор за
поемане на изпълнение, който не е законодателно уреден, но сключването
му е допустимо съгласно изискванията на чл.9 от ЗЗД. Със същото ответникът се е задължил към ищцата, да
изпълни вместо нея задължението към банката по договора
за банков кредит до окончателното му погасяване, а тя от своя страна е поела
задължение да му предостави за продажба собствените си имоти и да се яви пред
нотариуса за продажбата им. Предметът на договора е възможен, защото
могат да бъдат продавани от собственика и ипотекирани имоти, като съгласие на
банката не е било необходимо и договорът не е нищожен на това основание, като
възражението на ответника в тази насока е неоснователно. По силата на
договора за поемане на
задължение, ищцата е имала право да иска реално
изпълнение от въззиваемия, а, ако той не изпълни
задължението си, отговаря спрямо нея.
В случая се касае
за последващото неизпълнение на
задълженията на ответника по сключеното между тях споразумение, като се
претендира обезщетение за периода 03.12.2015 год. до 28.02.2017 год. в размер
на 7133,
39 лева/седем хиляди сто тридесет и три лева и тридесет и девет стотинки/.
С влязлото в сила решение по гр. дело №
1935/2014 год. на ВОС съдът е уважил предявения иск от ищцата по чл. 79 ЗЗД, с което тя е получила обезщетение за неизпълнение на
сключеното между тях споразумение, като с предявянето на иска ищцата, като кредитор е избрала да
получи обезщетение вместо реално изпълнение и с влязлото в сила решение й е било присъдено такова в размер на целия
й дълг по изпълнителното дело към този момент
(16.04.2014 г.) от
212 393,38 лв.
Обезщетението, претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението, са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
С предявяване на иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД за обезщетение от неизпълнение на задължение по споразумение, за
длъжника е отпаднало задължението да престира изпълнение
по това споразумение т.е. длъжника не дължи реално изпълнение по споразумението
и не може да му се вмени и задължение да обезщети кредитора за това последващо неизпълнение, още повече, че ответницата се
е снабдила е снабдила с изпълнителен лист за присъдените суми по гр. дело №
1935/2014 год. на ВОС.
С издадения в нейна полза изпълнителен
лист, тя може принудително да удволетвори своето притезание представляващо обезщетение за неизпълнение
на задълженията по договора./ Решение № 193 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1259/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К.Ю./.
Съдът приема, че вреди, представляващи претърпяни загуби (или пропуснати
ползи), вследствие неизпълнението на ответника за периода
след това - от 03.12.2015г. до
28.02.2017 г., тя не
е понесла. Нейното имущество не е намаляло, тъй като
не е извършила плащане (погасяване) на начислените по изпълнителното дело лихви
и разноски от 7133, 39
лева/седем хиляди сто тридесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, т.е. не
е налице фактическо влошаване на състоянието
на засегнатото имущество. Освен това, начислените по изпълнителното дело лихви и разноски
от 7133, 39 лева/седем хиляди сто тридесет и три лева и
тридесет и девет стотинки/ не са следствие
на неизпълнението на ответника по
споразумението, доколкото ищцата и след присъждане
на обезщетението за пълното неизпълнение
не е предприела действия за погасяване
на задължението си към банката
и за ограничаване на бъдещи вреди.
При изложеното по-горе се налага изовода, че предавения иск
е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед акцесорния
характер на претенцията по чл.86 от ЗЗД и неоснователността на главния иск, то
съдът следва да отхвърли и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска в съда – 28.02.2017 год. до
окончателното й изплащане.
Предвид неоснователността на предявения
иск и с оглед направеното искане и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да присъди в тежест на ищцата да заплати на
процесуалния представител на ответника при условиятана чл.38
ал.2 в вр. чл.36 от ЗА възнаграждение, съгласно Наредба № 1/9.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Обн.,
ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 год., в
размер на 686.67 лева/шестстотин осемдесет и шест лева
и 67 стотинки/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от М.П.П. ЕГН **********,
адрес: ***, против В.Г.Р. ЕГН **********, адрес: ***,
за сумата от 7133, 39 лева/седем хиляди сто тридесет и три лева и тридесет и
девет стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнение на по т.I от
Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 3012 от 18.08.2009 год.
на нотариус П.М., рег. № 478 на Нотариалната камара, за периода от 03.12.2015
год. до 28.02.2017год. на осн. чл.79, ал.1,
пр.2, вр.чл.82 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата от 7133, 39 лева/седем хиляди сто тридесет и три лева и
тридесет и девет стотинки/, лева от датата на завеждане на иска - 28.02.2017
год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.П.П. ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Владимир Кънчев при Адвокатска
колегия-Варна, на основание чл.38 ал.2 в вр.
чл.36 от ЗА сумата в размер на 686.67 лева/шестстотин осемдесет и шест лева и
67 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: