Разпореждане по дело №414/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 във връзка с чл. 418 ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “И.”О., ЕИК ., със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Л.” № 21, представлявано от Управителят В. Н., чрез адв. А.И. Г., АК Б., срещу Определение № 6584/03.09.2011г., постановено по ч.гр.д. № 2095/2011г. по описа на РС Б., с което е била обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5624/21.07.2011г. издадена по същото дело, по заявление на “И.”О.- Б. срещу “Н. 76” Е. – Б., поради това че след като е депозирано надлежно възражение срещу издадената заповед по реда на чл. 414 ал.1 от ГПК, заявителят е бил надлежно уведомен за него и не е предявил в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК иск за установяване на вземането си срещу длъжника, въпреки че от съда по заповедното производство изрично му е било указано да стори това в посочения от закона срок, след като довнесе дължимата държавна такса.

В частната жалба се наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на първоинсатнционния съд. Излагат се съображения, че заявителят е предявил иска си за установяване на вземането си срещу длъжника в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, но тъй като в съобщението не е бил посочен срока в който следва доказателствата за предявения иск да бъдат представени от заявителя по делото по което е издадена заповедта за изпълнение, доказателствата са били депозирани по ч.гр.д. № 2095/2011г. по описа на РС Б., едва на 08.09.2011г. – след изтичане на едномесечния срок. Така заповедта за изпълнение е била обезсилена, въпреки че срока за предявяване на иска за установяване на вземането на заявителят срещу длъжника по чл. 415 ал.1 от ГПК е бил спазен. Отделно се излагат съображения, че в ГПК не е определен изричен срок за представяне на доказателства за това че иска за установяването на вземането е предявен/чл. 415 ал. 2 от ГПК/, като такъв срок в случая не е бил указан и от съда издал заповедта за изпълнение, поради което неправилно и незаконосъобразно съдът в производството по издаване на заповед за изпълнение е обезсилил издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение. Частният жалбоподател чрез пълномощника си, моли въззивният съд да отмени определението, с което заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК е обезсилена.

С частната жалба са представени доказателства, от които се установява че иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК е бил предявен от заявителят, пред РС Б., на 23.08.2011г., като се установява идентичност на страни и предмет с издадената от РС Б. заповед за изпълнение на парично задължение.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правото и интереса от обжалване на постановения съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване.

За да се произнесе в рамките на компетентността си, въззивната инстанция счита за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление по реда на чл. 410 от ГПК депозирано от “И.”О.- Б. срещу “Н. 76” Е. – Б., е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5624/21.07.2011г., по образуваното пред РС Б. ч.гр.д. № 2095/2011г.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срока и по реда на чл. 414 ал.1 от ГПК, възражение от длъжника че не дължи претендираната парична сума.

След депозиране на писменото възражение, съдът е приел същото за редовно и депозирано в законовия срок, като е изпратил на заявителят съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило редовно възражение от длъжника, като е указал на заявителят че в едномесечен срок от получаването на съобщението, следва да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение. Указано е изрично на заявителя, че следва да представи по делото доказателства за предявения иск за установяване на вземането, тъй като в противен случай заповедта ще бъда обезсилена служебно от съда. Съобщението е получено от процесуалния пълномощник на “И.”О.- Б. – адв. Г., на 01.08.2011г.

С обжалваното Определение № 6584/03.09.2011г., постановено по ч.гр.д. № 2095/2011г. по описа на РС Б., съдът е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 5624/21.07.2011г., като е прекратил и производството по ч.гр.д. № 2095/2011г. по описа на РС Б., тъй като в едно месечен срок от получаването на съобщението, заявителят не е представил доказателства за това че е предявил иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, а негово задължение е било да представи такова.

На 08.09.2011г. е била депозирана от заявителят писмена молба, придружена с препис от искова молба, от които се установява, че заявителят е предявил иск срещу длъжника, с предмет идентичен с този по издадената заповед за изпълнение, на 23.08.2011г., пред РС Б..

Доказателства за това обстоятелство се сочат с честната жалба и пред въззивната инстанция.

Настоящият състав на ОС Б. счита че разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения:

Не съществува съмнение, че при депозирано редовно възражение по реда на чл. 414 ал.1 от ГПК от длъжника, съдът следва да укаже на заявителя да предяви иска за установяване на вземането си по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението на съда, като му укаже и задължението да представи доказателства за това, тъй като в противен случай заповедта се обезсилва служебно. В настоящия случай от представените доказателства пред въззивния съд се установява, че заявителят е спазил едномесечния срок за предявяване на установителен иск за взаменето си, тъй като е получил съобщението на съда за депозираното възражение от длъжника по чл. 414 ал.1 от ГПК, на 01.08.2011г., а иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, с предмет идентичен с този на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2095/2011г. по описа на РС Б., е бил предявен пред същия първоинстанционен съд на 23.08.2011г.

Предмет на преценка на настоящата въззивна инстанция е обстоятелството, дали пропуска на заявителят да представи в едномесечен срок доказателства за предявения установителен иск пред съда издал заповедта за изпълнение, е решителен с оглед на постановеното определение, с което заповедта за изпълнение е обезсилена от първоинстанционния съд. Иначе безспорно е от фактическа страна, че заявителят е представил пред РС Б., доказателства в тази насока, след изтичането на едномесечния срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК и след като вече обжалваното определение на съда, с което е обезсилена заповедта за изпълнение е било постановено.

Анализът на разпоредбата на чл. 415 ал.2 от ГПК води на извода, че докато за предявяването на иск за установяване на вземането по чл. 415 ал.1 от ГПК е налице изрично определен законов срок – едномесечен срок, който тече за заявителя от деня на получаването на съобщението на съда за депозираното възражение от длъжника, то за задължението на заявителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяването на вземането пред съда издал заповедта за изпълнение, такъв законов срок не е изрично определен. Само тълкуването на разпоредбата на чл. 415 ал.2 от ГПК в логическа взаимовръзка с ал. 1 на същия законов текст, дава основание на редица съдилища в страната да приемат, че за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение, следва кумулативно да са налице две обстоятелства от обективна страна – 1. предявен в едномесечен срок от съобщението на съда иск за установяване на вземането от заявителят срещу длъжника и 2. и депозирано в същия срок доказателство от взискателя до съда издал заповедта за изпълнение, за така заведения своевременно иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК пред съда. Иначе съдебната практика се е обединила около категоричното становище, че за наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта при условията на чл. 415 ал.2 от ГПК, съдът издал заповедта няма задължение да следи служебно, като проверката му се разпростира само върху това дали заявителят е представил доказателства за предявения иск в установения от закона срок, тъй като върху заявителят тежи процесуалното задължение за представяне на такива доказателства пред съда издал заповедта за изпълнение. /Определение № 123/27.01.2010г. на І т.о. на ТК на ВКС и Определение № 124/27.01.2010г. на І т.о. на ТК на ВКС/. Настоящият състав на ОС Б. изразява становище, че от тълкуването на нормата на чл. 415 ал.2 от ГПК, не може да се изведе законово задължение за заявителят да представи доказателства за предявения от него в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК иск за установяване на вземането му срещу длъжника, в едномесечен срок от получаването на съобщението на съда, след като такъв срок не е изрично определен от закона, така както това е сторено с нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК.

След като липсва изрична законова разпоредба, определяща по несъмнен начин законов срок за представяне на доказателства за предявения иск за установяване на вземането, от заявителя пред съда издал заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, то задължение за представяне на такива доказателства безспорно съществува, но същото не може да бъде ограничено със срок. За да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение на основание чл. 415 ал. 2 от ГПК, то следва да е налице надлежно съобщение на указанията по чл. 415 ал.1 от ГПК от съда до заявителя. В противен случай не може да се приеме че заявителят е бездействал процесуално и са налице предпоставките за обезсилване на заповедта по реда на чл. 415 ал.2 от ГПК. В настоящия случай се установи, че в съобщението да заявителят, съдът издал заповедта за изпълнение, е указал че следва да се представят доказателства за предявения иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, под заплаха че при непредставянето на такива заповедта за изпълнение ще бъде служебно обезсилена, но съдът не е посочил конкретен срок за представянето на тези доказателства.

При липса на законно определен или посочен от съда срок, съдът незаконосъобразно е счел действията на заявителят за представяне на доказателства пред съда за предявен от него иск за установяване на вземането му срещу длъжника, за просрочени като е свързал същите с изтичането на срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, относим към срока за предявяването на иска пред съда, но не и за представянето на доказателства за това. Оплакванията в частната жалба в тази насока са основателни, а обжалваното с частната жалба определение, с което издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е обезсилена е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено от въззивната инстанция.

Производство е въззивно и с частната жалба от жалбоподателя са представени доказателства/заверен препис от искова молба/, подкрепящи твърдението му че иска за установяване на вземането на заявителят срещу длъжника, по реда на чл. 422 от ГПК е предявен в едномесечния срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК, обстоятелство което изключва възможността издадената заповед да бъде обезсилена на основание чл. 415 ал.2 от ГПК. Този въпрос не е бил разискван от първоинстанционни съд при постановяването на обжалваното определение, тъй като към този момент пред съда такива доказателства не са били представени. Същите са представени пред първостепенния съд на 08.09.2011г. Въззивният съд разглежда настоящото производство съобразно компетентността си по чл. 278 ал.2 от ГПК, и като инстанция по същество, следва да съобрази представените пред него доказателства, което е допълнително основание да счете определението на първоинстанционния съд за необосновано и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 278 ал.2 от ГПК и чл. 415 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ, Определение № 6584/03.09.2011г., постановено по ч.гр.д. № 2095/2011г. по описа на РС Б., с което е била обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5624/21.07.2011г. издадена по същото дело, по заявление на “И.”О.- Б. срещу “Н. 76” Е. – Б., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от неговото съобщаване, с частна жалба, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :