ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………….
гр. София, 03.12.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
Мл.с.ПАВЕЛ
ПАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Панов
ВНЧД № 4974 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. с чл. 270 от НПК.
Образувано е по частен
протест от 13.11.2019г., подаден от СРП, срещу Определение на СРС, 105, състав,
по НОХД 5394/2011 от 07.11.2019г., с което е отказано изменението на мярката за
неотклонение на подсъдимия Т. от „гаранция в пари“ в „задържане под стража“. С
частния протест се атакува и протоколно определение от същата дата, с което е
изменен размерът на определената спрямо подсъдимия Н. гаранция в пари от три
хиляди на петстотин лева.
В частния
протест държавното обвинение излага аргументи, че постановеното определение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че процесуалното
поведение на обвиняемия Н. е недобросъвестно и същият е станал причина за
забавянето на делото, поради което прокуратурата счита, че спрямо подсъдимия
следва да се прилага мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 3000
лева. Досежно отказа на СРС да измени мярката за неотклонение на подсъдимия Т.
се излагат доводи, че същият е станал причина за отлагане на делото без да сочи
уважителни причини.
Препис от
частния протест е изпратен на подсъдимите и на техните защитници, като отговор
е постъпил от защитника на подс. Т. – адв. Б.. Сочи, че по делото е наличен
болничен лист, издаден от ЛКК, който е издаден за 15 дни. Твърди се, че към
датата на проведеното на 07.11.2019г. открито съдебно заседание подсъдимият е
бил на изследвания.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите,
отразени в частния протест, и доказателствата по делото, намира от фактическа
страна следното:
Производството
по НОХД № 5394/2011г. по описа на СРС, НО, 105 ти състав, е образувано по
внесен в Софийски районен съд обвинителен акт срещу О.О.Н. и П.В.Т.. На
подсъдимия О.О.Н. е повдигнато обвинение затова, че на неустановена дата през
месец юли-август 2005г. в гр.Чорлу, Република Турция, с цел да набави за себе
си имотна облага, в съучастие с П.В.Т. като съизвършител възбудил заблуждение у
М.Д.– турски гражданин относно обстоятелството, че представляваното от Т.
дружество „Т.К.” ЕАД притежава сключен договор с Национален дарителски фонд
„13века България” за доизграждане на „Дом за българите в чужбина - „Родна
стряха””,намиращ се в гр.София, бул. „Т.Каблешков”, местността „Манастирски
ливади” и превръщането му в международен културен център, в резултат на което
на различни последващи дати причинил имотна вреда на М.Д.в особено големи
размери – в размер на 250 000 евро, равностойни на 488 957.50 лева,
като случаят е особено тежък, което е обусловено от изключително високия размер
на имотната вреда, както следва: на 20.09.2005г. причинил имотна вреда в размер
на 100 000 евро, равностойни на 195 583 лева, на 27.09.2005г.
причинил имотна вреда в размер на 25 000 евро, равностойни на 48 895.75
лева, на 04.10.2005г. причинил имотна вреда в размер на 25 000 евро,
равностойни на 48 895.75 лева, на 17.10.2005г. причинил имотна вреда в размер
на 50 000 евро, равностойни на 97 791.50 лева, на 24.10.2005г. причинил
имотна вреда в размер на 25 000 евро, равностойни на 48 895.75 лева, на
01.11.2005г. причинил имотна вреда в размер на 25 000 евро, равностойни на
48 895.75 лева.
О.Н. е бил
привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от 10.04.2007г. за
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 НК. Видно от материалите от досъдебното производство, постановлението е
предявено на лицето на 15.05.2007г., като Н. е отказал да го подпише. Това
обстоятелство е било установено с подписите на двама свидетели. В протокола за
проведения непосредствено след повдигането на обвинението разпит (15.05.2007г.)
Н. е посочил адрес, на който може да бъде призован, а именно гр.София, ж. к. ******“,
бл. ********
СРП е внесла обвинителен акт, като е
образувано НОХД № 1902/2008г. по описа на СРС, 104ти състав. В открито съдебно
заседание на 23.04.2008г. подсъдимият Н. се е явил лично. След преценка за
допуснати съществени процесуални нарушения, съдебният състав е прекратил делото
и го е върнал на досъдебната фаза за отстраняването им. След повторно внасяне
на обвинителен акт е образувано НОХД № 12401/2008г. по описа на СРС, НО, 22 ри
състав, което отново е прекратено от съда с разпореждане от 12.11.2008г.,
поради наличие на съществени процесуални нарушения. Софийска районна прокуратура
е внесла отново обвинителен акт срещу подсъдимия Н., като пред Софийски районен
съд е образувано НОХД № 14277/2008г. по описа на 22ри състав, като
съдията-докладчик по делото е констатирал наличието предпоставките на чл. 250,
ал. 1, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство спрямо О.Н. и
с разпореждане от 05.01.2009г. е прекратено наказателното производство по
отношение на Н.. Срещу разпореждането за прекратяване е била депозирана жалба
от М.Д.и частен протест от СРП, като за открито съдебно заседание пред СГС подсъдимият
е бил редовно призован и се е явил лично. С решение от № 695/22.05.2009г.
постановено по ВНЧД № 497/2009г. по описа на СГС, ІІ въззивен състав
разпореждането на СРС е отменено и делото е върнато на СРС за продължаване за
ново разглеждане. Установява се, че при опит подсъдимият Н. да бъде призован за
осъществяване на процесуално-следствени действия, видно от докладна записка от
12.10.2009г. след многократни посещения на посочения от него адрес, същият не е
бил открит. От надлежните органи е
изискана справка на сектор „БДС“ при СДВР, от която е установено, че
постоянният и настоящ адрес ***, ж. к. „Света Троица“, № ******** До адресите на подсъдимия известни
по делото, а именно в гр. София, ж. к. „Павлово“, ул. „**********, гр.София,
ж.к. „**********ап. ***и гр. София, ж. к. „**********, многократно са изпращани
призовки, но те са върнати в цялост с отбелязвания, че лицето не е намерено и
не живее там от години или никога не е живял там. На 26.10.2009 г. е
постановено принудително довеждане на О.О.Н., а на 27.10.2009г. е разпоредено
задържането му за срок от 72 часа. Подсъдимият е бил издирван продължително
време, но не е бил установен, поради което на 25.11.2009 г. е издадена Европейска
заповед за арест и на 02.12.2009г. е обявен за международно издирване. От
предоставена от Главна дирекция „Гранична полиция” справка се установява, че О.О.Н.
е напуснал Република България през ГККПП Аерогара София на 12.08.2009г. към
Чехия. Постъпила е и информация, че подсъдимият Н. може да се представя и с
другото си име а именно О.О.Н., поради което е поискана правна помощ от Република Турция. В отговор на поисканата
информация от Република Турция са отговорили, че О.О.Н. е влязъл на нейна
територия през 30.07.2010г., като липсват данни за завръщането му в Република България.
Във връзка с издадената Европейска заповед за арест от писмо от ДМОС при МВР е
предоставена информация, че подсъдимият Н. е задържан на 19.02.2018г. на ГКПП в
Република Полша. В писмото е посочено, че О.Н. се е представил на властите в
Полша с името Я.О., като в последствие се е легитимирал и с български документи
за самоличност с изтекъл срок. След
връщането на Н. в Република България същият се е явил на проведеното на
18.04.2018г. открито съдебно заседание доведен от затвора в гр.София и по
отношение на него Софийски районен съд е взел мярка за неотклонение „задържане
под стража”. С протоколно определение от 27.06.2019г. е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия от най-тежката в най-леката предвидена – подписка. С
Определение от 22.07.2019г. СГС, 2-ри въззивен състав е изменил определението
на СРС, като е взел спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 3000 лева, като е взета и
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“. Видно от материалите по делото, подсъдимият продължава да бъде
задържан поради невнасяне на така определената парична сума. В съдебно
заседание, проведено на 07.11.2019г. подсъдимият моли за по-лека мярка за
неотклонение, като първоинстанционният съд е счел, че следва да намали размерът
на гаранцията в пари от 3000 на 500 лева, което е сторено с атакуваното от СРП
протоколно определение.
Подсъдимият П.Т. е привлечен под
наказателна отговорност по обвинение, че на 13.09. 2005 г. в гр. София, с цел
да набави за себе си имотна облага , в съучастие с О.О.Н., като съизвършител ,
поддържал заблуждение у М.Д.- турски гражданин, относно обстоятелството,че
представляваното от Т. търговско дружество “Т.К.” ЕАД, притежава сключен
договор с Национален дарител ски фонд “1.3 века България” за доизграждане на
“Дом за българите в чужбина- “Родна стряха”, намиращ се в гр.София,
бул.”Т.Каблешков”, местността “Манастирски ливади” и превръщането му в
международен културен център, в резултат на което на различни последващи дати
причинил имотна вреда на М.Д.в особено големи размери - в размер на 250 000
Евро , равностойни на 488 957, 5 лв., като случая е особено тежък , което е
обусловено от изключително високия размер ма имотната вреда, както следва : на
20.09.2005г., причинил имотна вреда в размер на 100 000 Евро, равностойни на
195 583 лв.; на 27.09.2005г., причинил имотна вреда в размер на 25 000 Евро,
равностойни на 48 895, 75 лв.; на 04.10.2005г., причинил имотна вреда в размер
на 25 000 Евро, равностойни на 48 895, 75 лв.; на 17.10.2005г., причинил имотна
вреда в размер на 50 000 Евро, равностойни на 97 791,5 лв.; на 24.10.2005г.,
причинил имотна вреда в размер на 25 000 Евро, равностойни на 48 895, 75 лв.;
на , 01.11.2005г., причинил имотна вреда в размер на 25 000 Евро, равностойни
на 48 895, 75 лв. - престъпление по чл. 211, пр. 1 , вр. чл. 209, ал. 1, пр.2,вр.
чл.20, ал.2 от НК.
В хода на съдебната фаза, в
разпоредително заседание от 03.07.2018г. е потвърдена взетата спрямо
подсъдимият Т. мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 2000 лева.
Впоследствие по делото е налична обилна медицинска документация, видно от която
подсъдимият Т. страда от множество заболявания, някои от които хронични, което
е станало причина делото да се отлага многократно. По делото е изготвена и СМЕ,
във връзка с която е изследвано здравословното състояние на този подсъдим.
Представен по делото е болничен лист от 04.11.2019г., според който лицето следва
да спазва домашен-амбулаторен режим на лечение до 18.11.2019г. В проведеното на
07.11.2019г. открито съдебно заседание подсъдимият не се явил, а направеното
искане от СРП за вземане спрямо него на най-тежката мярка за неотклонение е
оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Частният протест е подаден от процесуално легитимирана
страна, в срока по чл.342, ал. 1 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу
подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 270, ал. 4 от НПК, поради което въззивният
състав го намира за допустим. Разгледан по същество обаче същият е неоснователен
по следните съображения:
По частния протест в частта му, досежно мярката за
неотклонение на подсъдимия Н.:
На първо място,
с оглед актуалната редакция на чл. 270 НПК, за вземане на коя да е мярка за
неотклонение е необходимо наличието на обосновано предположение за
съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Доколкото наказателното производство е едва в своята начална фаза и
не е започнало съдебното следствие, контролиращият съд следва да изгради една
прелиминарна преценка дали обвинението е подкрепено от доказателствата, събрани
на досъдебната фаза. В този смисъл към момента не се разколебава преценката на
съда за наличие на съпричастност на подсъдимия Н. в извършване на
инкриминираното деяние. До този извод съдът достигна като съобрази събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, извлечения от
банкови сметки и другите приложени по делото книжа. Налични по делото са и документи,
установяващи извършените от пострадалото лице плащания на процесните суми. Предвид
фазата, в която се намира наказателния процес предстои попълването на
доказателствената маса. В допълнение следва да се посочи, че след последното
разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение не са събрани доказателства,
които да разколебават обоснованото предположение за съпричастността на
подсъдимия Н. към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Необходимо е да
се уточни, че процесът по събиране и проверка на доказателства в централната
фаза на наказателния процес дори не е започнал, съответно не е имало възможност
приобщените в хода на досъдебната фаза доказателства да бъдат проверени и
съответно опровергани от защитата, за което страните ще имат възможност в хода
на съдебното следствие. Подозрението и съответно формалното и категорично
установяване на вината на лицето не следва да се третират като идентични
понятия, поради което наличието на обосновано предположение не може и не следва
да се отъждествява с безспорното установяване на авторството на деянието и
неговата обективна и субективна съставомерност. В този смисъл настоящият състав,
с оглед събраните до момента доказателства, намира, че е налице обосновано предположение
за съпричастност на подсъдимия Н. в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Както приема и
първоинстанционният съд, не е налична по делото опасност подсъдимият да извърши
престъпление, доколкото същият е с чисто съдебно минало, не са налице индиции
за негови противообществени прояви, поради което тази предпоставка за взимане
на мярка за неотклонение не е налице.
Налице е обаче опасност
подсъдимият Н. да се укрие. Наличието на тази опасност се извежда от
предходното процесуално поведение на лицето, доколкото същото се е укрило,
макар и да му е било повдигнато обвинение и същото да е било наясно, че срещу него
се води наказателно производство. Поради невъзможността на компетентните органи
да открият обвиняемия, той е бил обявен за международно издирване и е била издадена
европейска заповед за арест (ЕЗА). След многократни усилия Н. не е намерен на нито един от известните за
него адреси. Същият е задържан близо десет години по-късно на границата на
република Полша, като се е представял с турски имена и паспорт. Макар и налична
обаче, тази опасност е с намален интензитет.
Подсъдимият вече
20 месеца търпи фактически най-тежката мярка за неотклонение. Макар и тя да е
изменена в по-лека и на подсъдимия да е определена гаранция, същата, поради
обстоятелството, че четири месеца не е внесена налага извода, че Н. няма
възможност да я заплати и същата е непосилна за него. Едва в съдебно заседание
от 07.11.2019г. е отправено искане от подсъдимия във връзка с мярката му за
неотклонение. Настоящият състав е на мнение, че невъзможността на подсъдимия Н.
да заплати определената сума не следва да е причина за фактическото му
задържане при положението, че най-тежката мярка за неотклонение е отменена. С
оглед спецификите на конкретното дело, неговият етап и перспективи, правилно
контролираният съд е счел, че следва да намали размера на определената гаранция
в пари. Уважаването на частния протест
на прокуратурата би довело до фактическото прилагане на най-тежката мярка за неотклонение
без същата да е пропорционална и необходима. Това е така, доколкото поради
неплащане на гаранцията, подсъдимият остава в условията на СЦЗ. Обстоятелството,
че подсъдимият вече 20 месеца е фактически задържан, но съдебно следствие не е
провеждано и то не по вина на първоинстанционния съд или на подсъдимия Н., а с
оглед крайно влошеното здравословно състояние на другия подсъдим, който и към
момента не може да участва в съдебни заседания, налага категоричен извод, че
целите на наказателното производство не налагат с такъв голям интензитет
необходимостта спрямо подсъдимия Н. да действа мярка за неотклонение, която
ограничава свободното му придвижване до такава степен. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че след провеждане на разпоредително заседание на 3.07.2018г.
не е започнало пълноценно съдебно заседание именно заради крайно
незадоволителното здравословно състояние на съподсъдимия Т., който многократно
е преминавал болнично лечение. Въззивният съд счита, че доколкото финансовото
положение на подсъдимия не му позволява обективно да обезпечи материално (чрез
плащане на предвидената гаранция в размер на 3000 лева) добросъвестното си
процесуално поведение, размерът на гаранцията правилно е намален от СРС.
Обратно, уважаването на частния протест би нарушило основни права на подсъдимия,
който само и единствено заради материалното си положение, непозволяващо му да
заплати определената от съда сума, би останал фактически задържан до
приключване на делото.
Настоящият съд
счита, че така намаленият от СРС размер на гаранцията, с оглед очевидната липса
на средства за плащането на по-висока сума, също ще представлява стимул за Н.
да не се отклонява от задълженията си на подсъдим по настоящето дело. Още повече,
че спрямо него вече действа забрана за напускане пределите на страната, която
би следвало да гарантира невъзможността подсъдимия да се укрие в чужбина.
По частния
протест в частта му относно мярката за неотклонение на подсъдимия Т.:
Въззивният съд намира протеста и в тази
му част за неоснователен. Видно от материалите по делото този подсъдим е с
изключително влошено здравословно състояние. Свидетелство за това е и приетата
по делото СМЕ, според която лицето е с уведено здравословно състояние и с
незадоволителна компенсация на хроничните му заболявания, като може във всеки
момент да настъпят усложнения. Вещите лица са приели, че комбинацията от
заболявания в случая се счита за високо рискова, като повишаване на
емоционалното напрежение може да стане провокиращ фактор за настъпване на
сърдечносъдов или мозъчносъдов инцидент. Прието е, че участието на подсъдимия в
съдебно заседание следва да се осъществява по специфичен ред. В този смисъл,
макар и заключението да касае явяване в съдебна зала, настоящият състав е на
мнение, че съществуват обективни данни, че подсъдимият не би могъл да търпи
най-тежката мярка за неотклонение, каквото е и искането на прокуратурата. В
случая и следващата по тежест МНО – домашен арест се явява непропорционална и
не необходима. Това е така, доколкото макар и подсъдимият да е ставал
многократна причина за отлагане на делото, същият е посочват уважителни причини
за неявяването си, които са изцяло свързани със здравословното му състояние. За
заседанието на 07.11.2019г. действително е наличен болничен лист, видно от
който подсъдимият е бил временно неработоспособен за 15 дни, считано от
04.11.2019г. По делото не се установява наличието на доказателства за
провеждани изследвания на подсъдимия от датата на заседанието, както твърди
защитата, но следва да се има предвид, че и самият болничен е достатъчна
индиция, че подсъдимият е имал усложнения, които са налагали отсъствието му от
съдебно заседание. Следва да се уточни обаче, че за избягване на всякакви
съмнения относно здравословното състояние на Т. в конкретен момент е необходимо
да се представят надлежни доказателства. В случая обаче този пропуск, с оглед
наличието на обективни данни за временна неработоспобосност в период, обхващащ
и откритото съдебно заседание, прави искането на прокуратурата да се изменя
мярката за неотклонение на подсъдимия неоснователно. След изготвяне и приемане
на назначената КСМЕ, с оглед нейния резултат, както и съобразявайки бъдещото
процесуално поведение на П.Т. е възможно СРС да преразгледа въпросът за мярката
за неотклонение на този подсъдим.
Предвид
изложеното, контролната инстанция приема, че атакуваното определение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като протестът на СРП бъде
оставен без уважение.
Така мотивиран, Софийски
градски съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частен протест
от 13.11.2019г., подаден от СРП, срещу Определение на СРС, 105, състав, по НОХД
5394/2011 от 07.11.2019г., с което е отказано изменението на мярката за
неотклонение на подсъдимия П.Т. от „гаранция в пари“ в „задържане под стража“ и
с което определение размерът на
определената спрямо подсъдимия О.Н. гаранция в пари от три хиляди лева е
намален на петстотин лева
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.