Решение по дело №534/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 489
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150700534
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          489 / 21.7.2020г.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ  

                                  ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря   ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТАНКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 534 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Т.Х.А., ЕГН **********,*** , с посочен съдебен адрес ***, партер адв. Л. М., срещу Решение № 254 от 13.04.2020г., постановено по а.н.дело №2148 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с което е изменено Наказателно постановление № 2019-1818-01-833 от 18.04.2019г., издаден от Началник сектор в Районно управление Пазарджик при Областна дирекция на МВР Пазарджик, съответно с което на Т.Х.А., за нарушение на чл.64, ал. 4, във връзка с чл. 64, ал. 2, във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв., като размера на наложеното наказание е намален  на 100,00лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушение на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Счита се, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че процесното деяние не съставлява маловажен случай, доколкото е със завишена степен на обществена опасност.

Възразява се, че от данните описани в наказателното постановление, не става ясно процесното полицейско разпореждане в каква форма е било направено - устно или писмено. Посочването на нарушената разпоредба, а именно чл.64, ал.2 от ЗМВР, според жалбоподателя не може да санира допуснатото процесуално нарушение, тъй като НП, а и АУАН следва да съдържат не само правната квалификация на нарушението, но и неговото пълно и ясно описание.

Според жалбоподателя, нито в акта за установяване на административно нарушение, нито пък в наказателното постановление е посочено точното място на извършване на нарушението. В този смисъл, на съмнение се подлага факта, че нарушението е осъществено в границите на Община Пазарджик.

Иска се, процесното деяние да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се твърди, че съобразно приложеното по делото Експертно решение на ТЕЛК № 1989 от 10.12.2008г., А. е с диагноза „лека умствена изостаналост с намален контрол на влеченията и подтиците“.

В пледоариите по същество е  заявено искане, да се дадат задължителни указания на районния съд, относно направеното пред искане по чл. 248 от ГПК.

Иска се обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, като съответно се отмени измененото с него наказателно постановление и се присъдят разноските, сторените в първоинстанционното производство.

Възразява се по отношение на исканото от администрацията юрисконсултско възнаграждение.

 

3. Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Районно управление Пазарджик, чрез процесуалния представител юрк. П. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че извършването на административното нарушение от А. е несъмнено установено по делото.

Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Счита, че в случая осъществяването на административното нарушение е несъмнено установен факт.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Според Акт за установяване на административно нарушение № 2019-1818-01-833  от 02.04.2019г., съставен от Атанас Тодоров Б., на длъжност полицай в Районно управление Пазарджик към ОДВМР, Пазарджик, на 02.04.2019г., около 16:35часа, в гр. Пазарджик,  на главен път І-8, след като на А. е била разпоредено да не престоява до пътното платно и да не навлиза внезапно в него, с което създава предпоставки за пътно – транспортно произшествие, същата не се подчинява и не изпълнява отправеното към нея полицейско разпореждане.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 64, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Акта е връчен на адресата без заявени възражения от негова страна.

Констатациите и правната квалификация на деянието посочени в АУАН са били изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган, като с процесното наказателно постановление, на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв.

 

8. В хода на първоинстанционното съдебното производство са  били представени :

- Заповед № 8121з-1371 от 01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи с която началниците сектор в районно управление към ОДМВР са упълномощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗМВР ;

- Експертно решение на ТЕЛК за психични заболявания София - област № 1989 от 10.12.2008г., с което спрямо А. е определена 50% намалена трудоспособност - пожизнено и диагноза „лека умствена изостаналост с намален контрол на влеченията и подтиците“.

 

9. В съдебно заседание е бил разпитан служителя, който е съставил акта за установяване на административно нарушение, като в показанията си той е посочил обстоятелствата при които е било констатирано нарушението.

 

10. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, извършването на процесното противоправно деяние от А. е несъмнено установено. Конкретно, прието е, че в изпълнение на възложените им функции по опазване на обществения ред, при обход на главен път 1-8, полицейските органи са разпоредили устно на 02.04.2019 г. на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл.64, ал.2 от ЗМВР да не престоява до пътното платно и да не навлиза внезапно в него, което задължително разпореждане, тя не е изпълнила.

Относно приложение на правилото на чл. 28 от ЗАНН, съдът е посочил, че при определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние. Съответно, относно степента на обществената опасност на конкретното нарушение трябва да се съобрази значимостта на засяганите обществени интереси при извършване на подобно нарушение. В тази насока е прието, че А. с поведението си е проявила пълно неглижиране на задълженията си по спазване на закона. Счетено е, че удостовереното здравословно състояние на жалбоподателката, не променя извода за немаловажната обществена опасност от осъщественото деяние.

Решаващия съд обаче е намерил, че при определяне размера на санкцията, наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания с оглед тежестта на нарушението, както и с оглед факта, че то е извършено за първи път. При тези данни съдът е приел, че размерът на санкцията не съответства на тежестта на нарушението и следва да бъде намален до определения в закона минимум от 100 лева.

 

ІV. За правото :

 

11. С оглед поддържаните касационни доводи, следва да се констатира, че действително, като място на извършване на деянието, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е посочено „…. в гр. Пазарджик на главен път І-8…“. Явно е, че това само описание не позволява по несъмнен начин да се определи, конкретното място, на което се твърди на е извършено процесното административно нарушение. В случая не е посочен точен или приблизителен административен адрес, за да се приеме, че деянието е осъществено в рамките на населеното место. Не е посочен и съответния километър от главен път І-8, за да е възможно да се формира извод, че деянието е осъществено извън регулационните граници на урбанизираната територия и да се прецени, дали контролния и административно наказващия орган са местно компетентни, съответно да установят нарушението и да наложат административното наказание.

12. Необходимо е да се добави, че точното място на извършване на процесното деяние, не е ясно е еднозначно посочено, включително при разпита на съставителя на акта за установяване на административно нарушение, като свидетел в съдебно заседание и то при изрично направено в тази насока възражение от жалбоподателката.

Следва също така да се констатира, че въпроса с установяване на точното място на извършване на нарушението въобще не е бил обсъден от решаващия съд, въпреки каза се, направеното възражение от А..

 

13. При това положение, следва да се приема, че при постановяване на обжалваното решение, районният съд неправилно не е констатирал липсата на ясни и конкретни данни относно мястото на извършване на нарушението, които да са посочени в АУАН и в НП.

В конкретния случай  обаче, следва да се приеме, че са нарушени  разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е достатъчно основание за отмяна на процесното НП.

За да предизвика целените с издаването им правни последици, акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления следва да съдържат отнапред определени в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3 и 4  чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно наказващия орган резултат.

В конкретния случай, както нееднократно се посочи, в АУАН и в НП липсват пълно и ясно описание на място на извършване на нарушението. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл. 53,ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма на първо място се отнася за нарушение допуснато при съставяне на АУАН, а не такова свързано с издаденото въз основа него НП, какъвто е настоящият случай. На второ място чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това.

 

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна на оспореното наказателно постановление.

15. Касационната инстанция не е компетентна да се произнесе в настоящото производство, относно искането да се дадат задължителни указания относно направеното пред районния съд искане по чл. 248 от ГПК. Доколкото това искане е адресирано до районния съд, настоящият състав не следва да се произнася по въпроса за присъждане на разноските извършени в първоинстанционното производство. Той ще бъде разрешен от районния съд по искането за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Ето защо, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 254 от 13.04.2020г., постановено по а.н.дело №2148 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2019-1818-01-833 от 18.04.2019г., издаден от Началник сектор в Районно управление Пазарджик при Областна дирекция на МВР Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.64, ал. 4, във връзка с чл. 64, ал. 2, във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :              /П/                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./П/

 

                                    

                                     2. /П/