Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005
гр. Н., 09.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Атанаска Ганева, след като разгледа гражданско дело № 580 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
В Районен съд гр. Н. е
депозирана искова молба от Е.В.Р., с адрес: ***, к- с „*******” бл. ***, ап. **срещу „**** 2006” ООД, ЕИК *****, гр. Н.,
к.к. „С.б.” , к- с „**** III ”, партер . Ищцата
сочи, че е собственик на апартамент в с. Т., к- с „*******”, като с ответника е
сключила Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти
за общо ползване AR1-15 от 25.02.2011г. Р.
твърди, че комплексът няма разрешително за експлоатация и ответникът няма право
да го ползва. Наред с това при сключване на договора не й било съобщено, че
довършването и пускането в експлоатация на комплекса не било предвидено. Наред
с това твърди, че отделни клаузи на договора се намирали в противоречие със ЗЗП
и ЗЗД. Не били ясни условията на договора. Плащанията били в евро, което също
било нарушение на закона. Уговорката, че договорът е безсрочен го правела
нищожен. Наред с това имал и невъзможен предмет. Твърди се, че съглашението
между страните имало и неравноправни клаузи. Заявява се, че от страна на
изпълнителя по договора – ответника, било налице системно неизпълнение по
предоставянето на различни услуги. Моли се конкретни точки от договора да се
обявят за нищожни, а други за недействителни. С допълнителна молба Р. сочи, че
ответникът е бил в неизпълнение на договора си, което било установено в хода на
проведеното пред Окръжен съд гр. Бургас гр.д. № 1580/2018г. по описа на съда.
Ищцата твърди, че изпълнение на договора е станало безполезно за нея и желае да
се уведоми ответника за това, че сключения Договор за управление, поддръжка и
обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване AR1-15 от 25.02.2011г. се счита за развален от 04.09.2019г.
на основание чл. 87 от ЗЗД. Представени са писмени доказателства.
С изрична
молба от 10.01.2022г. Е.Р. иска от съда: да осъди ответника да и заплати сумата от 400.00лева платени на
12.08.2019г., представляваща сума по Договор за поддръжка ***- 15, за периода м.
09.2019г. – м. февруари 2020г., както
и да й заплати сумата от 66.00лева държавна такса. Представя фактура
№ **********/ 12.08.2019г.
С
няколко идентични молби са направени
искания за разпит на св. А.Л.Л.и
В.Т.К..
С
молба вх. № 261214/ 13.07.2022г. в изпълнение на дадени указания и
от Окръжен съд гр. Бургас, ищцата уточнява, че иска разглеждане на исковете й по текстовете на ЗЗП и ЗЗД. Ищцата
смята, че не е възможно да се иска уточняване на претенцията чрез предоставяне избор на страната. Ищцата смята, че договорът за поддръжка и
управление е развален с писма от 03.10.2018г. и 04.09.2019г. поради
системно неизпълнение от другата
страна. Наред с това ищцата Р. смята, че договорът е съставен при първоначална липса на предмет и липса на
разрешение за експлоатация на имота
– чл. 26 от ЗЗД. Нарушена била нормата на чл. 68ж,
ал. 4 от ЗЗП. Договорът не бил съставен
в нужната по закон форма – с нотариална
заверка на подписа и вписан в Служба по вписванията.
В
с.з. на 13.10.2022г. Е.Р. заявява,
че претендира и насрещната
страна да й заплати сумата от 600.00лева за морални вреди. Твърди, че е била въведена в заблуждение, че комплексът
е въведен в експлоатация. Това предизвикало безпокойство у нея, като я накарало да направи и разходи за пред съда. Сочи се, че с Решение по гр.д.
1580/ 2018г. на Окръжен съд
гр. Бургас било установено , че нейните плащания следвало да се обезщетят на 80%. Отново сочи, че
договорът сключен с дружеството е нищожен , поради това, че комплексът нямал удостоверение за
въвеждане в експлоатация. Ответникът не изпълнявал и задълженията си. Сочи конкретни задължения, които дружеството не изпълнявало. Заявява, че претенцията й е по реда на ЗЗП.
С
протоколно определение от 14.11.2022г. исканията на ищцата за изменение
на иска за осъждане на ответника
, изложени в молби от
10.01.2022г. и 13.10.2022г. се оставиха без уважение,
като недопустим иск.
Ответникът „**** 2006“ ООД счита,
че исковите претенции на Е.Р.
остават неясни , което водело до това, че искът в тази му част следвало
да бъде прекратен.
Ответникът „**** 2006” ООД, ЕИК *****, гр. Н., к.к.
„С.б.” , к- с „**** III ”, партер се представлява по делото
от адв. С.Н.,***. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор.
Ответната страна не отрича, че между нея и ищцата е налице сключен договор за
управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване в к-
с „*******”. Счита предявените искове за недопустими, неоснователни и
недоказани. Излагат се конкретни съображения относно недопустимостта на иска.
Наред с това ответникът смята ищцата и за неизправна страна по
договора – Р. не била заплатила дължими към
дружеството суми за 2019/ 2020г., а за предходния период 2018/ 2019г. заплатила
само частично сумата от 400лева. Наред с това се взема становище, че искът е
неоснователен и нито едно от твърденията на ищцата не било основателно.
Ответникът твърди, че е изпълнявал и продължава да изпълнява задълженията си по
договора. За изпълнение на конкретните си задължения ответното дружество било
сключило и договори със специализирани фирми за част от посочените дейности.
Претендира се също, че искът за разваляне на договора е погасен по давност по
чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Възразява се срещу приемането на част от представените
писмени доказателства.
Ответникът е предявил и насрещен
иск против ищцата Е.В.Р.. С твърдения сходни с отговора на исковата молба, а
именно, че между страните е налице валидна облигационна връзка по Договор за
управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване
AR1-15 от 25.02.2011г. и дружеството е изпълнявало задълженията си по него се
иска осъждане на Р. за дължими по договора незаплатени суми. Ищецът по
насрещния иск претендира да се постанови решение, с което да се осъди ответната
страна да му заплати : сумата от 1477.60лева главница за годишна такса за
периода 30.08.2019г. до 30.08.2020г. и неплатения остатък за периода
30.08.2018г. до 30.08.2019г.; законна лихва в размер на 76.49лева за периода
31.08.2019г. до 22.01.2021г. върху дължимата за 2018/2019г. главница; законна
лихва в размер на 37.82лева за периода 31.08.2020г. до 22.01.2021г. върху
главницата за 2019/ 2020г. ; неустойка за забава върху всяка от главниците в
общ размер на 443.28лева, както и законна лихва за забава върху всяка от
главниците от датата на предявяване на исковата молба до изплащане на
вземанията. Претендират се разноски. Правят се доказателствени
искания.
Ответницата по насрещния иск Е.В.Р.
представя писмен отговор, в който не са изложени конкретни твърдения по него,
не са направени доказателствени искания.
В съдебно
заседание за ищцата иска уважаване
на нейната претенция и отхвърляне на насрещния иск.
Ответникът „**** 2006“ ООД се представлява от адв. С.Н.,***. Подадения писмен отговор се поддържа. Поддържа се и подадената насрещна искова молба. Претендира се за уважаване на насрещната искова молба и присъждане на разноски.
Страните са направили доказателствени искания и са представили доказателства.
От събраните писмени доказателства се установи следното. Между страните няма спор, че ищцата Е.Р. е собственик на следния недвижим имот – апартамент № 15 , с площ от 80кв.м. , находящ се на първи етаж , ведно с 5.448% идеални части от общите части на жилищна сграда № AR1, представляваща част от в.к. «*******», находящ се в с. Т., общ. Н.. Страните също така не спорят, че на 25.02.2011г. между Е.Р. и «С.Д.2. ООД е бил сключен Договор AR1/15 за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, като ищцата има качеството възложител, а дружеството е изпълнител по него. В договора е записано, че дружеството е собственик на имота, в който е изградена сградата на комплекса ( ПИ с ид. № 73571.49.207) , както и на всички изградени в имота съоръжения на инжинерната инфраструктура, трайни подобрения, развлекателни обекти и съоръжения за общо ползване, масивна ограда, пропускателен пункт и др. С подписване на договота «С.Д.2. приема и се задължава да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване, находящи се в имота. В т. 2 на договора се сочи, че това включва обслужване и техническа поддръжка на съоръженията на инжинерната инфраструктура, поддръжка на техническите и комуникационни трасета, находящи се на територията на жилищния комплекс (електрически, водопроводни и канализационни инсталации, слаботокови инсталации за кабелна ТВ и телефон, др.) и отстраняване на повреди по тях; поддръжка на вътрешнокомплексните транспортни пътища, алеи, места за аркиране, тротоарни и пешеходни алеи, места за паркиране, тротоарни и пешеходни алеи, както и извършване на евентуални ремонти по тях; поддържане на чистотата и хигиената в сградата, детските и спортните площадки и игрища, общите пространстава за отдих около басейните и заведнията за хранене и развлечения в комплекса, паркоместата, стълбищната клетка и коридорите в сградата, без да има задължение за сметосъбиране и сметоизвозване, което е посоено като задължение на общинските фирми за чистота; управление , обслужване и техническа и хигиенна поддръжка на външните водни съоръжения ( басейните и др.), находящи с в комплекса; поддържан на парковите места, зелените площи и дървестаната растителност в имота; организиране и управление на външната и вътрешната охрана на имота в сградата, в т.ч. : организиране на пропусквателен режим, осъществяване на денонощна външна целогодишна охрана , осъществяване на охраната и реда по отношение на ползването на съоръженията и обектите за общо ползване в комплекса и др.; организиаране и управление на плащанията , свързани с ползването на съоръженията и обектите за общо ползване в имота, в т.ч. външно алейно и градинско осветление, поддръжка и хигиенизиране на външните водни съоръжения , поддръжка и осветление на детските и спортните площадки и игрища, вода за поливане на зелените площи и др. и общите части в сградата ( осветление за стълбища и коридори). Посоченият договор не е ограничен с краен срок. Страните са договорили, че възложителят ще заплаща на изпълнителя сумата от 480евро с ДДС , представляваща годишна такса , като годината е определена от 30.08. до 30.08. на следващата година. Сумата е следвало да се заплаща по сметка на възложителя в търговска банка или на каса, в брой. В т. 15 на договора е посочено, че ако възложителят се забави със заплащането на уговорената сума след 30.08. на текущата година се дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки ден забава , но не повече от 30% от размера на дължимата такса.
Разпитани са свидетелите Г.В.В. и Деляна Костадинова Атанасова.
Свидетелката В. разказва, че е собственик на апартамент в комплекс „*******“ бл. 7, ап. 25 от десет години. От 2021г. В. не живеела в комплекса. Свидетелката твърди, че не е доволна от поддръжката на комплекса и разказва, че през лятото не се чистел боклука. Комплексът бил голям, с 44 блока, но само петима работника се грижели за поддръжката му – един по електричеството, един общ работник и трима чистачи. Работниците, според В., не правели нищо съществено, метели някакви листчета, които след пет минути пак падали. Свидетелката твърди, че ходили до офиса на дружеството ( не уточнява кои лица), но оплакванията им не били взети под внимание. Заявява, че по време на пандемията от Ковид 19 работел само един басейн. Трябвало да има и закрит басейн, но той бил залят с цимент и на негово място имало площадка. През последните две – три години започнало изсичане на дърветата в комплекса. Изсичането започнало, след като В. напуснала комплекса. За това собствениците не били попитани. Нищо по поддръжката не било свършено както трябва, понеже нямало комисия , пред която да се отчете къде отиват парите за поддръжката. Свидетелката имала предварителен договор за поддръжката на комплекса, но когато дошла да подпише окончателен, последния бил с друго съдържание. Посъветвала се с адвокат, който й казал да го подпише , защото щели да й продадат апартамента. Била накарана да подпише договора. В предишния й договор не пишело, че трябва да плащат ток и вода допълнително. В комплекса в сградите нямало монтирани асансьори. В комплекса имало охрана, но имало и кражби. Хората назначени за охрана и поддръжка на комплекса били служители на „*******“. Свидетелката заявява, че описва състоянието на комплекса за 2019- 2020г., както и малко от 2021г. От много години В. ходела по институции , за да се направи пътя за комплекса, но нямало съдействие нито от комплекса, нито от тези, които го поддържат, нито от Община Н.. Опитала се да направи и спирка до комплекса, била разрешена, но трябвало да се събере комисия от трима човека, която не се събрала, понеже нямало желание от никого.
Свидетелката А.разказва, че живее в к- с „*******“ от м. октомври 2016г. Мястото било оградено с ограда, охранявало се от охранителна фирма, денонощно. Влизането в комплекса ставало през бариера , с чип. Неживущи в комплекса нямало как да влязат, ако не бъдат посрещнати от някой от собствениците. В комплексът били разположени пет басейна, детска площадка, голф игрище, игрище за тенис и още една спортна площадка. Свидетелката твърди, че поддръжката на комплекса е безупречна , чистело се, зелените площи се поддържали по всяко време. През зимата, ако има сняг, също се извършвала поддръжка. В комплекса имало осветление, нямало места, където да няма такова. А.притежавала и лек автомобил, за който ползвала паркомясто и не е имала проблемни с намиране на такова. Работата на свидетелката била онлайн, като А.не срещала проблеми с ползването на интернет и телефон. В комплекса имало назначени жени, които постоянно чистели както във входовете, така и в общите части. Лично А.и децата й ползвали и петте басейна в комплекса. Оградата , посочена от свидетелката, била такава с метални елементи.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и
фактически изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по с
правна квалификация чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Предявен е насрещен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Както се посочи, страните не спорят, че ищцата ( ответник по насрещния иск)
Е.Р. е собственик на недвижим имот апартамент в с. Т., к- с „*******”, както и
относно това, че с ответника е сключила Договор за управление, поддръжка и
обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване AR1-15 от 25.02.2011г. Страните не спорят, че по посочения
договор ответника „**** 2006“ ООД ( ищец по насрещния иск) е поел задължения да управлява,
поддържа и обслужва
организационно, технически и административно съоръженията
и обектите за общо ползване, находящи се в имота, всички подоробно
описани в договора, а Е. Р.е
поела задължение да заплаща
сумата от 480евро с ДДС годишна
такса. Сумата е следвало да
се заплаща от 30.08. до 30.08. на следващата
година.
По делото, след множество опити
да бъде уточнена претенцията
на Е. Р., съдът възприе, че
ищцата е претендирала нищожност на договора поради неравноправност на клаузите в сключение между нея и ответника Договор за управление, поддръжка и обслужване на
съоръжения и обекти за общо ползване AR1-15
от 25.02.2011г. Ищцата сочи множество нарушения на ЗЗП. Доколкото могат да
бъдат извлечени и анализирани, възраженията й са в няколко насоки, но
настоящият състав не споделя нито едно от тях. На първо място Е.Р. счита, че
сградата не е въведена в експлоатация съгласно ЗУТ. От събраните гласни и
писмени доказателства става ясно, че комплексът се обитава, СОС са предмет на
правни сделки, като по такава ищцата е станала собственик на апартамента и
съответно дружеството ответник е договорило предоставянето на услуги по
сключения договор за поддръжка и управление. На следващо място не може да се
приеме, че договорът е с неясни условия и не е в удобна форма за възприемане от
страна на Р.. Нещо повече, ищцата не спори, че тя е подписала документа, което
означава, че е прочела текста на същия и е имала възможност да направи
съответните бележки по него. Наред с това, видно от представеното копие на
договора, същият има две секции – на български и руски език, което е дало
възможност на Р. да се запознае с него и на родния си език. Информацията в
договора може лесно да бъде възприета, което я прави ясна, четлива и напълно
разбираема. Не е неяснота относно цената на услугата ( чл. 16, ал. 1 от ЗЗП),
която е точно определена в договора, като дори е посочено, че в сумата е
калкулирана дължимата ставка за ДДС. Не може да се приеме, че са нарушени и разпоредбите
на чл. 19, ал. 1 от ЗЗП и чл. 27, ал. 1 от ЗЗП. Първата норма касае определяне
цената на стока, каквато в случая не е налице, а втората цена на услуга, но в
случая се касае за уговорена цена по договор за поръчка по смисъла на ЗЗД.
Начина на определяне на дължимата сума по този договор е съобразен с чл. 9, ал.
1 от ЗЗД и свободата на договаряне на страните. Наред с това , редно е да се
отбележи, че стойността в евро може да се определи в лева по определения от БНБ
фиксиран курс на едно евро за 1.95583лева, който не се променя и резултатът е
въпрос на математическо изчисление. Не е ясно по каква причина Е.Р. се позовава
на чл. 6 и чл. 7 от Закона за международните договори на Република България. На
следващо място не е нарушена и разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 от ЗЗП, която
касае правилата при договори за продажба,
договори от разстояние, договори извън
търговския обект и договори
за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител. Твърдението за
наличие на налоялна търговска
практика от страна на ответника също
не може да се сподели. Посочените от Е.Р. нарушени разпоредби на чл. 68, чл. 68а, чл. 68в, чл. 68е, чл. 68г,
чл. 68ж от ЗЗП , не касаят
сключения между страните
договор. В Глава IV, Раздледи
I, II и III
от ЗЗП са поместени правила, които не възраженията на ищцата, която обвързва
нарушаването им с характера на комплекса, който не бил въведен в експлоатация.
От прочита на процесния договор не се установиха
уговорки, които да се преценят като нарушаващи чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 1- 20 от ЗЗП. Не се установиха
уговорки, които да са във вреда на потребителя , нарушаващи изискванията за
добросъвестност, както и постигнатото съгласие да е довело до неравновесие
между правата и задълженията на страните.
Независимо от това, че по следващото
изложение не е налице иск в настоящото дело, съдът уточнява следното. По делото не се
представиха доказателства, че ищцата Е.Р. е прекратила договора си със „****
2006“ ООД. По делото са представени две разпечатки от електронна кореспонденция
между нея и дружеството. От тях става ясно, че Р. заявява желание да прекрати
договорните си отношения с ответника. Общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД
сочи, че когато длъжникът
по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради
причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Такова писмено предупреждение (уведомление) не беше
представено по делото. Двете писма , изпратени
по ел. поща, не могат да се
квалифицират като такова
уведомление. Наред с това Р.
също е имала задължение към дружеството – с посоченото
решение на ОС гр. Бургас е допуснато прихващане със задължение на Р. към «С.Д.2. ООД
за вземания за неустойки за просрочени
плащания на вноски по договор и вноски по Договор AR1/15 за управление , поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 25.02.2011 г. за
2017г. и 2018 г. Решението е влязло
в сила, като може и от там
да се потвърди извода, че страните
са се намирали в облигационна връзка и след
2018г., а окръжният съд не
е намерил разпоредбите на договора за нижожни. Наред с това, сключеният между страните договор
по същността си има характеристиките на договор за поръчка,
като в чл. 287 от ЗЗД е уточнено, че договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона,
още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника
и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой
от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник. Такива действия от Е.Р. не се установиха
да са предриемани.
На следващо място, обстоятелството, че
Е.Р. не е доволна от степента и качеството на изпълнение на сключения между нея
и ответника договор, не означава, че ответната страна нарушава ЗЗП и това да
води до нищожност на сключения договор. В тази връзка Е.Р. се позовава на
влязлото в сила Решение № 44/ 28.02.2019г. по гр.д. № 1580/ 2018г. на Окръжен
съд гр. Бургас. Безспорно между страните е водено това производство, окръженият
съд частично е уважил молбата на Е.Р., но следва да се има предвид, че
констатациите, които са направени в това производство и обстоятелствата , които
са приети за доказани, касаят период до 30.08.2017г. Ищецът по насрещния иск „****
2006“ ООД претендира, че Е. Р.сумата от 1477.60лева главница за годишна такса за
периода 30.08.2019г. до 30.08.2020г. и неплатения остатък за периода 30.08.2018г. до 30.08.2019г.; законна
лихва в размер на 76.49лева за периода 31.08.2019г. до 22.01.2021г. върху дължимата за 2018/2019г. главница; законна лихва в размер на 37.82лева за периода
31.08.2020г. до 22.01.2021г. върху главницата за 2019/ 2020г. ; неустойка за забава върху всяка от главниците в общ
размер на 443.28лева, както и законна лихва за забава
върху всяка от главниците
от датата на предявяване на
исковата молба до изплащане на вземанията.
Ищецът по насрещния иск признава, че е получил сумата от
400лева, с която е заплатено
частично таксата за периода 30.08.2018г. до 30.08.2019г.
Настоящият състав намира тези претенции
за основателни и доказани в
пълния им размер. По делото
се представиха гласни и писмени доказателства, от които е видно, че дружеството е изпълнявало задълженията си за посочения период. На първо място се представиха писмени доказателства – фактури за закупени стоки, заплатени услуги, ведомости и справки за наети служители и работници, сключени договори за осигуряване
на охрана и поддръжка на басейни,
от които съвкупно може да се направи извода, че дружеството е изпълнявало задълженията си по договора, като
е поддържало общите части
на комплекса, осигурило е ползването
на басейните , охранявало е
имота, извършвало е дейности по почистване, поддържане в добър общ вид , предоставяло е услуги ( интернет, телевизия).
Разпитаните по делото
свидетели са в двете
крайности , но настоящият състав
намира показанията на св. В.
за неточни и непълни, а също така и за такива, които не се намират в отношение с предявения
от Е.Р. иск. Свидетелката изразява
недоволство от поддръжката
на комплекса, но част от твърдените неуредици в неговата работа,
видно и от представения договор, не са задължения на дружеството ответник – изграждане на спирка до
комплекса, изграждане на път
до комплекса, сметосъбиране и извозване
( това е изрично записано в
договора). Относно останалите показания за начина на работа на служителите на
дружеството, за действията по изсичане на дървета , за премахване на част от
съоръженията (закрития басейн), съдът счита това за отделни елементи от общата
дейност в комплекса, които няма как да доведат до категоричен извод за
неизпълнение на задълженията на дружеството. Показанията на свидетелката нямат
обаче отношение към характера на претенцията на Е.Р. за нищожност на договора.
От друга страна св. А.е много по – конкретна за състоянието на комплекса – за
поддръжката на общите части, наличие на охрана, ограда около имота, ползването
на свободни паркоместа, поставеното работещо
осветление. По тези съображения съдът смята, че ищецът по насрещния иск доказа
претенцията си , както по основание , така и по размер, няма доказателства Е.Р.
да е изпълнила задълженията си, поради което следва да бъде осъдена да заплати
на дружеството посочените в насрещната искова молба суми.
По разноските. Ищцата не е направила
конкретно искане за присъждане на разноски, както и не е представила списък с
такива. При установената неоснователност на иска й, не следва да й се присъждат
разноски. От друга страна ищцовото дружество сочи, че
е направило разноски в размер на 159.10лева за внесената държавна такса и
1000.00лева за адвокатски хонорар, които следва да му присъдят.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Н.ският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.В.Р., с адрес:
***, к- с „*******” бл. ***, ап. **срещу „С.Д.2.”
ЕООД, ***, к.к. „С.б.” , к- с „**** 3” , рецепция, с
който на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143,
ал. 2 от ЗЗП се иска признаване на Договор AR1/15 за управление , поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 25.02.2011г. за нищожен , поради наличие на неравноправни клаузи, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.В.Р., с адрес: ***, к- с
„*******” бл. ***, ап. **да заплати на „****
2006” ООД, ЕИК *****, гр. Н., к.к. „С.б.”, к- с „****
3” , рецепция, сумата в размер на 1477.60лева, представляваща сбор от годишна такса по Договор AR1/15 за управление , поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 25.02.2011г., дължима за периода 30.08.2019г. до 30.08.2020г. в размер на
938.80лева и за периода 30.08.2018г. до 30.08.2019г. в размер на 538.80лева,
законна лихва за забава в размер на 76.49лева
, дължима за периода 31.08.2019г. до 22.01.2021г. върху главницата от 538.80лева,
законна лихва за забава в размер на 37.82лева,
дължима за периода 31.08.2020г. до 22.01.2021г. върху главницата от 938.80лева,
неустойка за забава в общ размер на 443.28лева , представляваща
30% върху стойността на
всяка главница, както и
законна лихва върху главницата
от 1477.60лева, считано от датата на предявяване на иска – 22.01.2021г. до изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, Е.В.Р., с адрес: ***, к- с „*******” бл. ***, ап. **да заплати на „**** 2006” ООД, ЕИК *****, гр. Н.,
к.к. „С.б.”, к- с „**** 3”, сумата от 1159.10лева разноски
за водене на производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: