Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 15656 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 483497 от
02.08.2018 г. на СРС, ГО, 142 с-в, постановено по гр.д. № 58852/2016 г. по
описана СРС, 142 с-в, е уважен в една част предявеният от Х.Е.П., с ЕГН: **********
срещу П. на Р.Б., гр. София, бул. „********, иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, като последния е осъден да заплати сумата от 3500.00 лв., ведно със
законната лихва от 19.10.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение за престъпления по чл. 210, ал. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и
чл. 206, ла. 3, вр. ал. 1 НК приключило с влязло в сила Решение №
85/20.01.2016г. по в.н.о.х.д. № 2649/2015 г. на СГС, с което ищецът е признат
за невиновен, като е отхвърлен частично предявения иск за сумата над уважената
част от 3500.00 лв. до пълния предявен размер 15000.00 лв., като неоснователен;
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ е осъден последния да заплати и сумата 4320.00 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
суми, заплатени за адвокатска защита по водените срещу ищеца дела, както и
сумата в размер на 877.17лв., представляваща имуществени вреди в размера на
законната лихва за периода 21.10.2011г. до 20.01.2016г. върху сумата от 2000.00
лв., представляваща внесена от ищеца парична гаранция по пр.пр. 35990/2010г. на
СРП, ведно със законната лихва от 19.10.2016г. до изплащането й, представляващи
причинени вреди на ищеца вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение за престъпления по чл. 210, ал. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 206,
ла. 3, вр. ал. 1 НК приключило с влязло в сила Решение № 85/20.01.2016г. по
в.н.о.х.д. № 2649/2015г. на СГС., с което ищецът е признат за невиновен.
С постановеното
решение е осъдена П. на РБ, гр. София, бул. „********да заплати на Х.Е.П., с
ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата
от 680.34 лв. - направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
Срещу така
постановеното решение е постъпила жалба от ответника, в която са наведени
оплаквания, че решението на СРС е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Изложени са доводи, че първоинстанционния съд неправилно е уважил в обжалваната
част предявените искове, като не е съобразил, че ищецът не е доказал
причинените му от незаконното обвинение неимуществени и имуществени вреди. В
случая съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса /чл.154, ал.1 ГПК/ в проведеното производство от страна на ищеца не
била доказана една от изискуемите предпоставки за уважаване на претенциите –
претърпени имуществени и неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка
с незаконното действие на правозащитния орган /обвинението/. Освен това в
проведеното производство не е установено, че П. на Р.Б. е разпоредила или осъществила
действия извън правно-регламентираните. Същевременно от представената справка
от СДВР било установено, че срещу ищеца били водени 24 наказателни
производства.
Според ответника, определеното
обезщетение е силно завишено и не е съобразено с икономическия стандарт в
страната, с утвърдената съдебна практика по сходни производства, с понесените
от това обвинение неимуществени вреди.
При определяне на
присъденото обезщетение СРС не е взел предвид, че наказателното производство е
приключило в разумен срок /около три години/. Освен това не е съобразил, че
ищецът е осъждан с влязла в сила присъда от 12.06.2015 г. по НОХД № 19750/12 г.
по описа на СРС, НО, 116 с-в, влязла в сила на 22.11.2015 г., с която на ищеца
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието
изтърпяване е било отложено за срок от три години.
При определяне
обезщетение за имуществени вреди, съдът не е посочил въз основа на какви
доказателства е установил, че сумата 4320.00 лв. е била заплатена реално от
ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с процесуалното му
представителство по наказателното дело. При условията на евентуалност прави
възражение, че сумата е завишена и не съответства на определения в Наредба №
1/2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение, на действителната
правна и фактическа сложност на спора и на извършените от адвоката процесуални
действия.
Обжалва решението и в
частта, в която е уважен искът за заплащане на пропусната полза в размер на
законната лихва върху сумата по внесената парична гаранция с излагане на правни
и фактически доводи за неоснователност на претенцията.
Въззиваемият Х.Е.П. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. Моли подадената въззивна жалба да
бъде оставена без уважение, а постановеното от СРС решение в обжалваната част –
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Срещу така
постановеното решение, в частта, в която е отхвърлена, като неоснователна
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата
3500.00 лв. до сумата 15000.00 лв. е постъпила въззивна жалба и от ищеца, в
която са наведени оплаквания, че решението на СРС е неправилно, като
постановено при нарушения на материалния закон. Отправя искане за отмяна на
решението на СРС в посочената част и уважаване на исковете в цялост. Претендира
разноски.
Ответникът П. на РБ изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК.
Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното
от СРС решение в обжалваната част – потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, поради
което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивните жалби доводи за неправилност, съобразно нормата на чл.
269, изр. 2 ГПК. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 ЗОДОВ от Х.Е.П. срещу П. на Р.Б.. Ищецът иска ответникът да бъде осъден
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение за
извършване на престъпление по чл. 210, ал. 5, вр. чл.209, ал. 1 НК и чл. 206,
ла. 3, вр. ал. 1 НК приключило с влязло в сила Решение № 85/20.01.2016г. по
в.н.о.х.д. № 2649/2015г. на СГС, с което ищецът е признат за невиновен, както и
за осъждане да му заплати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
суми, заплатени за адвокатска защита по водените срещу ищеца дела, както и
сумата в размер на 877.17лв., представляваща имуществени вреди в размера на законната
лихва за периода 21.10.2011г. до 20.01.2016г. върху сумата от 2000.00 лв.,
представляваща внесена от ищеца парична гаранция по пр.пр. 35990/2010г. на СРП,
ведно със законната лихва от 19.10.2016г. до изплащането й, представляващи
причинени вреди на ищеца в следствие на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение за престъпления по чл. 210, ал. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 206,
ла. 3, вр. ал. 1 НК приключило с влязло в сила Решение № 85/20.01.2016г. по
в.н.о.х.д. № 2649/2015г. на СГС, с което ищецът е признат за невиновен.
От събраните по
делото доказателства е установено, че срещу ищеца е било повдигнато и
поддържано обвинение по пр. пр. № 35990/2010 г. по описа на СРП, като по внесен
обвинителен акт е било образувано н.о.х.д № 14688/2013 г. по описа на СРС, по
което е постановена присъда от 18.12.2014 г., с която съдът е признал ищеца за
невиновен по повдигнатите му обвинения в извършване на престъпления по чл. 210,
ал. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 206, ла. 3, вр. ал. 1 НК. Установява се, че
с Решение от 20.01.2016г. на СГС по ВНОХД № 2649/2015г. по описа на СГС
постановената присъда е била потвърдена. Общо периода, в който срещу ищеца е имало
повдигнато незаконосъобразно обвинение от момента на привличането му в
качеството на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда, са изминали
4 години и 8 месеца.
Повдигнатото
обвинение е за тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК. По
воденото срещу ищеца наказателно производство е била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000.00 лв. внесена от ищеца на 21.10.2011
г. по пр.пр. № 35990/2010г. на СРП и освободена на 20.01.2016 г.
Установява се, че в
периода от 2011 г. до 2016 г. /който съвпада с процесния/ срещу ищеца са водени
още четири досъдебни производства, по едно от които ищецът е бил осъден с
налагане на наказание „лишаване от свобода“.
Чрез дадените пред
първата инстанция показания на свидетеля Б.Д.Й се установява, че в края на 2011
г. срещу ищеца е имало образувано дело за около 4 години във връзка с проблеми
от един автомобил на лизинг. Необходимостта от явяването му във връзка с делото
пред държавни органи попречило на явяването на ищеца по олимпиада по рафтинг и
го лишило от няколко други участия. Според свидетеля Й след приключване на
проблемите във връзка с воденото срещу ищеца дело последния не се възстановил,
тъй като се притеснявал отново, че нещо може да се случи. Освен това не искал
да се разчува, което впоследствие станало.
При така приетите за
установени правнорелевантни факти въззивната инстанция счита, че предявеният
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди
от незаконното обвинение е доказан по своето основание – изяснените от
свидетеля изменения в поведението на ищеца са закономерна, необходима последица
от незаконното обвинение за престъплението, за което ищеца е бил обвинен и се
намират в причинно-следствена връзка не само с незаконно предявеното обвинение
за тежко престъпление, а и с другите повдигнати обвинения срещу ищеца в посочения
период.
Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищеца е бил
незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда
тежко наказание – лишаване от свобода; бил е обвиняем, респ. подсъдим в един непродължителен
период от време – около 4 години, като явяването му пред досъдебните органи и
пред съда за осъществяване на съдопроизводствените действия го е ангажирало
физически и емоционално. Същевременно обаче в същия този период негативно
отражение е оказало и участието на ищеца по други четири наказателни дела
образувани срещу него с други обвинения.
Проведеното
наказателно производство – в досъдебната и съдебната фази (около 4 години) не
надвишава разумния срок за провеждане на това производство. А както
последователно се поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди от
незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към
които всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната
общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти,
свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. В този
смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК, която се възприема от
настоящия състав. За процесния период са се развивали и други наказателни
производства срещу ищеца за извършване на други престъпления, поради което
всички преживени от ищеца душевни болки и психологически страдания трябва да се
разгледат в този житейски и правен конекситет.
Следователно, при
съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинение (то е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК), непродължителният
(разумен около 4 години) срок на висящност на наказателното производство,
преживеният дискомфорт от воденото производство, въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди е в размер на сумата от 1000.00 лв. При определяне на това
заместващо обезщетение съдът взема предвид и че наложената му сравнително лека
мярка за неотклонение „парична гаранция” не е била от такова естество, че да
ограничи в значителна степен неговият личен и професионален живот и социално
общуване. За определяне на посочения размер, съдът съобрази и че в
производството не е доказано съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, че
проведеното наказателно производство се е отразило по посочения негативен начин
на честта и достойнството на ищеца, на самооценката му като почетен гражданин
за продължителен период от време. Недоказано е и фактическото твърдение на
ищеца, че неоснователното обвинение е създало на ищеца непрекъснат дискомфорт и
необходимост да се съобразява с ограниченията, които му е наложила мярката за неотклонение
„парична гаранция“.
Следователно, искът
за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца
от процесното незаконно обвинение трябва да бъде уважен за сумата от 1000.00
лв., а да бъде отхвърлен за разликата до присъдения от СРС размер от 3500.00
лв.
При така приетите за
установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи
първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
повдигането и поддържането на незаконното обвинение срещу ищеца е уважен над
сумата от 1000.00 лв. до присъдения размер от 3500.00 лв.
Доводите на
ответника, че в производството не е установено заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по наказателното производство
във връзка с неоснователното обвинение срещу ищеца, съдът намира за
неоснователни.
Чрез ангажираните
пред първата инстанция писмени документи /л.25-л.34 от делото на СРС/ се
установява, че за процесуално представителство по досъдебното производство
ищецът реално е заплатил сумата 720.00 лв. с ДДС, за процесуално
представителство пред първата инстанция 1800.00 лв. с ДДС и за въззивната
инстанция 1800.00 лв. с ДДС или общо 4320.00 лв. Поради това искът по чл.2,
ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ се явява установен по основание.
За определяне размера
съдът следва да съобрази възраженията на ответника и дадените разяснения с ТР №
№ 1/11.12.2018 г. по тълк.д.№ 1/ 2017 г. на ОСГК, в което е прието, че при иск
по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в
наказателния процес. Както е посочено в същото изразходваните средства за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по
иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и
тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима
последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал,
тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече
държавата не дължи обезщетение. При определяне на
размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи изплатено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, по възражение на ответника са приложими и
правилата на чл. 5 ЗОДОВ. Ако увреждането е причинено поради изключителна вина
на пострадалия, т.е. неговото поведение е единственият каузален фактор,
съгласно т. 3 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
държавата не отговаря. Ако пострадалият само е допринесъл за настъпването на
вредите със своето процесуално поведение: недобросъвестно е създал предпоставки
за повдигане и поддържане на незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял
или опорочавал процесуални действия, прикривал е определени обстоятелства или е
имал друго недобросъвестно процесуално поведение, обезщетението се намалява с
оглед особеностите на всеки отделен случай. В тази хипотеза съдът също се
произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от
недобросъвестно процесуално поведение на пострадалия при осъществяване на
неговата защита в наказателното производство.
В случая, чрез
събраните доказателства от приложеното наказателно производство - НОХД №
2649/2015 г. на СГС; НОХД № 14688/2013 г. по описа на СРС, както и ДП № ЗМ
15091/11г. по описа на 01 РУ – СДВР не се установи недобросъвестно поведение на
ищеца, с което същият да е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконното обвинение. Не се установи и същият недобросъвестно да е забавял или опорочавал процесуални действия, да е прикривал
определени обстоятелства или да е имал друго недобросъвестно процесуално
поведение. Поради това с оглед указаното в разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ, съдът
намира че не следва да намалява обезщетението за имуществени вреди. Не е
установено в производството увреждането да е причинено по изключителна вина на
пострадалия. Освен това не е установено пострадалият виновно да е допринесъл за
увреждането. Доводите на ответника в обратен смисъл, като недоказани следва да
бъдат оставени без уважение. Постановеното от СРС решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в посочената част.
Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати
ползи. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се
основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало,
ако не бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше
настъпило. Според т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи,
от което е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда
на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и
незаконното обвинение в извършване на престъпление. Когато се претендира вреда
от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само
в заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ако увреденото лице
претендира вреди над законната лихва, той следва да ги докаже. Правилно и законосъобразно
в този смисъл се е произнесъл и СРС с атакуваното решение. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 281 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. ІІІ г.о. на ВКС, с
което е прието, че разпоредбата на чл.86, ал. 1 ЗЗД предвижда презумпцията, че
в този случай вредите са най-малко в размер на законната лихва. Настоящият
състав възприема изцяло възприетото решение. Постановеното от СРС решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в посочената част.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса за
настоящата инстанция в размер на 5.00 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 483497 от
02.08.2018 г. на СРС, ГО, 142 с-в, постановено по гр.д. № 58852/2016 г. по
описана СРС, 142 с-в, в частта, с която е уважен предявеният от Х.Е.П., с ЕГН: **********
срещу П. на Р.Б., гр. София, бул. „******, иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ
за сумата над 1000.00 лв. до сумата 3500.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение за престъпления по чл. 210, ал. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и
чл. 206, ла. 3, вр. ал. 1 НК приключило с влязло в сила Решение №
85/20.01.2016г. по в.н.о.х.д. № 2649/2015 г. на СГС, с което ищецът е признат
за невиновен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от Х.Е.П., с
ЕГН: ********** срещу П. на Р.Б., гр. София, бул. „********, иск по чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 ЗОДОВ за сумата над 1000.00 лв. до сумата 3500.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение за престъпления по чл. 210, ал. 5, вр. чл.
209, ал. 1 НК и чл. 206, ла. 3, вр. ал. 1 НК приключило с влязло в сила Решение
№ 85/20.01.2016г. по в.н.о.х.д. № 2649/2015 г. на СГС, с което ищецът е признат
за невиновен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 483497 от 02.08.2018 г. на СРС, ГО,
142 с-в, постановено по гр.д. № 58852/2016 г. по описана СРС, 142 с-в, в
частта, с която е уважен предявеният от Х.Е.П., с ЕГН: ********** срещу П. на Р.Б.,
гр. София, бул. „********, иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ за сумата 1000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпления по чл. 210,
ал. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 206, ла. 3, вр. ал. 1 НК приключило с влязло
в сила Решение № 85/20.01.2016г. по в.н.о.х.д. № 2649/2015 г. на СГС, с което
ищецът е признат за невиновен, ведно със законната лихва от 19.10.2016г. до
изплащането й; в частта, с която е уважен предявеният от Х.Е.П., с ЕГН: **********
срещу П. на Р.Б., гр. София, бул. „********, иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ
за сумата 4320.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в суми, заплатени за адвокатска защита по воденото срещу
ищеца наказателно дело /пр. пр. № 35990/2010 г. по описа на СРП, н.о.х.д №
14688/2013 г. по описа на СРС, ВНОХД № 2649/2015г. по описа на СГС, както и
сумата в размер на 877.17лв., представляваща имуществени вреди в размера на
законната лихва за периода 21.10.2011 г. до 20.01.2016 г. върху сумата от
2000.00 лв., представляваща внесена от ищеца парична гаранция по пр.пр.
35990/2010г. на СРП, ведно със законната лихва от 19.10.2016г. до изплащането
й, представляващи причинени вреди на ищеца вследствие на неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение за престъпления по чл. 210, ал. 5, вр. чл.
209, ал. 1 НК и чл. 206, ла. 3, вр. ал. 1 НК приключило с влязло в сила Решение
№ 85/20.01.2016г. по в.н.о.х.д. № 2649/2015г. на СГС., с което ищецът е признат
за невиновен.
ОСЪЖДА П.
на Р.Б., гр. София, бул. „********, да заплати на Х.Е.П., с ЕГН: **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 5.00 лв.-разноски за заплатена държавна такса
за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.