ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501147 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
против разпореждане от 17.03.2021г., инкорпорирано в Заповед № 2796 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по ч.гр.д. №
2766/2021 на РС Пловдив, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК против М. С. Я., от гр. Пловдив, за заплащане на сумата от 38,90 лв.,
обезщетение за забава върху просрочена главница и за разноски за над
уважения до претендирания размер.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на
обжалваното разпореждане. Сочи се, че в договора за кредит е уговорено, че
при забава на задълженията – уговорените анюитетни вноски, длъжникът
дължи заплащане на лихва за просрочение в размер на законната лихва, както
и допълнително възнаграждение за периода на забава, така обезщетението се
формира от сбора на уговорения процент договорна лихва и законната лихва
за забава, а именно 25,38 %, върху размера на забавената анюитетна вноска,
което е представено сумарно в извлечението от сметка. Счита, че са налице
1
всички законови предпоставки за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за претендираното от дружеството
обезщетение за забава, поради което моли да бъде отменено обжалваното
разпореждане в частта, в която е отхвърлено заявлението за претендираното
обезщетение за забава в размер на 38,90 лв., за периода от 05.07.2018 г. до
04.02.2021 г., като бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочената сума и за направените разноски в
заповедното производство в пълен размер.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по подадено заявление от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД за сумата от 38,90 лв. обезщетение за забава, като е мотивирал
отказа си с наличие на неравноправни клаузи в договора на осн. чл. 143, т. 5
от ЗЗП (редакция преди ДВ 100/2019г.), тъй като договорните клаузи
задължават потребителя да плати необосновано високо обезщетение, с оглед
приложения процент от 25,38 % върху просрочените вноски. Сочи се и
заобикаляне на закона по отношение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК,
което не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с
оглед разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП (редакция преди ДВ 100/2019г.), като
още едно основание за неравноправност на клаузата, .
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповедният съд е задължен да
издаде заповед за изпълнение, освен когато искането в противоречие със
закона, добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в договор с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Претендираното
2
обезщетение за забава се основава на уговорката в чл. 9.4 от договора между
страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва. В уточняващата молба заявителят е
посочил, че размерът на претендираната мораторна лихва е определен за
срока на забава на уговорените месечни анюитетни вноски като сбор от
договорната лихва от 15,38 % и законната лихва за периода от 10 % или общо
25,38 %, като за срока на извънредното положение е начислявана единствено
договорната лихва от 15,38 %. Договорът е с краен падеж на цялото
разсрочено задължение 05.07.2018 г., при което заявителят под формата на
обезщетение за забава е претендирал и договорна лихва, след изтичане на
срока на договора. Отделно от това договорната клауза, на която се позовава,
противоречи на императивна законова разпоредба – чл. 33, ал. 2 от ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Правилно заповедния съд е посочил в мотивите си, че с изтичане на
уговорения срок за ползване на предоставената сума, длъжникът губи правото
си да я ползва, а за кредиторът възниква правото да иска изпълнение, а при
неизпълнение има право на обезщетение за неизпълнение, съгласно правилата
на ЗПК. Кредиторът не може да иска едновременно възнаградителна лихва,
както и изпълнение, чрез връщането на кредита, и обезщетение за
неизпълнение в размер на законната лихва за забава.
Не се подкрепят доводите на жалбоподателя в посочената в жалбата
съдебна практика - Решение № 1001/ 05.07.1999г. на ВКС по гр.д.№ 357/99г.,
с докладчик Т. С.. По начина, по който е начислена за един и същи период и
договорна, възнаградителна лихва и законна лихва за забава върху размера на
анюитетните вноски, е налице анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД,
който е допустим само в изрично предвидените в закона случаи или
подзаконов акт на БНБ, а уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само
между търговци, съгласно чл.294, ал.2 ТЗ. (В този смисъл Решение № 66/
29.07.2019г. по т.д.№ 1504/ 2018г. на ВКС – II ТО, а цитираното от
жалбоподателя Решение № 1001/05.07.1999г. на ВКС по гр.д.№ 357/99г., с
докладчик Т. С. засяга правоотношение именно между търговци, поради
което се явява не пряко относимо към настоящия случай).
Разноските са присъдени по съразмерност и съобразени с фактическата
3
и правна сложност на делото, поради което и с оглед резултата от
обжалването, не следва да бъдат изменяни.
Предвид горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а
разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението, следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.03.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 2766/2021 г. по описа на РС Пловдив, XIV граждански състав,
инкорпорирано в Заповед № 2769 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.03.2021 г., с което е отхвърлено
заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК,
срещу М. С. Я., ЕГН: **********, гр. .................., ул. „...............“ № ...., ап. ...,
за сумата от 38,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху
просрочена главница за периода от 05.07.2018 г. до 04.02.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4