№ 159763
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С. ХР. П.
като разгледа докладваното от С. ХР. П. Частно гражданско дело №
20231110163633 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Образувано е по заявление на .... за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Г. В. К..
По отношение на заявеното вземане за сумата 1094,93 лева представляваща
неустойка за непредоставяне на обезпечение/поръчителство, съдът намира следното:
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС
въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна
следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията,
като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия
по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от
изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
1
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана
както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския
процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка
следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
С оглед предходното вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат
защитени по реда на заповедното производно.
В конкретният случай заявителят претендира и неустойка за неизпълнение на
поето задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство. Настоящият съд
приема, че в случая неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като би довела до неоснователно обогатяване
на кредитора. Тази уговорката води до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй
като позволява на заемодателят да получи сигурно завишено плащане на сумата на
кредитиране, като това оскъпяване, не е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на чл.19 ЗПК, който ограничава свободата на договаряне
при потребителско кредитиране и противоречи на добрите нрави. Ето защо се налага
извод, че клаузата предвиждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
на длъжника да предостави обезпечение, последващо сключването на договора, е
уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21
ЗПК.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли в частта относно
вземането за сумата 1094,93 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на
обезпечение.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ...., ЕИК ...., в ЧАСТТА, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Г. В. К., ЕГН ********** за
сумата от 1094,93 лева – неустойка за непредоставено поръчителство, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане,
както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а
именно за разликата над 22,00 лева – заплатена държавна такса и за разликата над
50,00 лева– юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3