РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502120 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********; против решение №
261617/31,05,2021 г., постановено по гр. д. 3180/2019 г. на РС Пловдив. С
оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и
противоречие с материалния закон, от въззивния съд са иска да го отмени и
вместо това да отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата Д. Л. Н. с ЕГН **********; изразява
становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
решението.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявен от Д. Л. Н. с ЕГН **********; против „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********. От съда се
иска да признае за установено по отношение на ответното дружество, че
1
ищецът не му дължи сумата от 4779,96 лв., начислена с фактура №
**********/21,01,2020 г. като „дължима по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019)“ за клиентски номер ***.
Ответникът оспорва иска. Счита процесната сума за дължима въз
основа извършена по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ едностранна корекция на
сметка с оглед констатациите в протокол № 1024066/15,01,2020 г. за промяна
в схемата на свързване в обекта на ищеца, вследствие на която част от
консумираната електроенергия не била измерена и заплатена.
С обжалваното решение РС е приел вземането за недължимо поради
недоказаност на обстоятелствата, въз основа на които ответното дружество е
извършило корекцията на сметката на ищеца. Настоящата инстанция споделя
извода за недължимост на спорното вземане, но по други съображения:
Безспорно между страните е, че ищецът е краен клиент – потребител
на електрическа енергия за обект (с посочен по-горе ИТН), присъединен към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Ответното
дружество е лицензирано да осъществява дейността по „разпределение на
електрическа енергия“ на обособена територия, в границите на която се
намира и обектът на потребление на ищеца. Снабдяването с електрическа
енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се извършва от
друг субект – „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД.
Безспорно също е, че ответното дружество е начислило процесната
сума като дължима – с посочената по-горе фактура, вследствие едностранна
корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия,
извършена на основание и по реда на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.).
Според настоящата инстанция това е сторено при липса на основание цената
за доставено и неотчетено количество електрическа енергия да се начислява
посредством корекция на сметка като дължима в полза на ответното
дружество, което е лицензирано за извършване разпределяне, а не снабдяване
с електрическа енергия.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на
дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на
електрическа енергия и търговията с електрическа енергия се уреждат от
Закон за енергетиката и приети въз основа на същия подзаконови нормативни
2
актове – Наредби и Правила.
Дейностите по разпределение на електрическа енергия и
експлоатация на елктроразпределителните мрежи (извършвано от
операторите–собственици на мрежите), и по продажба на електрическа
енергия (извършвано от крайния снабдител, търговеца на електрическа
енергия или доставчика от последна инстанция) са услуги от обществен
интерес (чл. 88, ал. 2 и чл. 94а ал. 2 ЗЕ), осъществявани от лица, на които е
издаден нарочен лиценз за това. Преносът и продажбата на електрическа
енергия се осъществяват по силата на различни договори при публично
известни общи условия (чл. 98а ал. 1 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ), по които страни са
различни субекти, и следва да се прави разграничение между цена за пренос и
цена за продажба (доставка) на електрическа енергия.
"Корекцията на сметка" не е самостоятелно основание за вземане, а
представлява начин за парично остойностяване на отделено количество
електрическа енергия, когато то е било доставено, но не е могло да бъде
измерено, в хипотезите, изрично посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Според чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.),
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от същият този оператор.
От друга страна, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ясно
посочва в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция
на сметката по правилата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (наречени за краткост
ПИКЕЕ). Това са крайният снабдител (б. „а“) или клиентът (б. „б“).
Следователно налице е нормативно противоречие относно това кой
субект има право да извърши корекция в сметката на потребителя на
електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена
електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ
бр. 25/30,04,2019 г.) предвижда, че това е операторът на
електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ – крайният
3
снабдител.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага акта
от по-висока степен. Поради това и като се приложи правилото на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ следва да се приеме, че ответникът не разполага с основание да
извърши процесната корекция на сметка, поради което спорната сума не му се
дължи. На това основание – липса на материално-правна легитимация на
ответника да претендира процесната сума – предявеният отрицателен
установителен иск следва да се приеме за основателен.
Макар и по различни съображения, РС е достигнал до същия краен
извод и е признал сумата за недължима, поради което решението следва да
бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за производството
пред ПОС разноски, които се констатираха в размер на 600 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261617/31,05,2021 г., постановено по
гр. д. 3180/2019 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София,
ЕИК *********; да заплати на Д. Л. Н. с ЕГН **********; сумата от 600 лв.
(шестотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4