гр.
Бургас, 10 февруари 2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При
секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
АХД № 1656 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството e по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И.Г.П. , ЕГН **********,
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към при Министерство
на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение в размер на 1,00 лв., за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с
условията, при които се изпълнява мярката за неотклонение „задържане под
стража“, за периода 05.08.2020г. - 14.08.2020 г.
Ищецът твърди, че за периода 05.08.2020г. - 14.08.2020г. затворническата
администрация на Затвора Бургас не е изпълнила задължението си да осигури нормални
битови условия за изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Заявява, че при настаняването му за първи път в затвора- 05.08.2020г.,
в помещението имало хлебарки и дървеници, които разнасяли болести и от които
човек не можел да спи; стените били напукани и с изронена мазилка; от
предоставяната храна се появили проблеми с храносмилателната система; водата
била по- скоро битова, отколкото питейна, в затвора отсъствал интернет и имейл,
като средство за комуникация.
Според него описаните условия, резултат от бездействията на затворническата
администрация, са му причинили „психологически неудобства“, които преценява
като вреда, за репарирането на която претендира присъждане на обезщетение в
размер на 1,00лв.
В съдебно заседание се явява лично. Поддържа исковата
претенция, като заявява, че основно оплакването му е за наличието на насекоми.
Няма претенции по отношение на храната. Претенциите се изчерпват само с
насекомите. Иска присъждане на обезщетение в размер на 1 лев.
Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Г., намира претенцията за
необоснована. Заявява, че представеният договор и протокол установяват една
активност на ответника, а не незаконосъобразно бездействие в тази посока, която
е възприета от други съдебни състави като липса на предпоставки за ангажиране
на отговорност, тоест приема се, че наличието на инсекти е въпреки поведението,
а не вследствие поведението на ответника. Подробни аргументи излага в писмени
бележки. С отговора на исковата молба иска присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че исковата
претенция досежно инсектите в килията на ищеца, е недоказана. Според него, представените доказателства сочат, че
затворническата администрация е положила и полага усилия за тяхната обезвреда,
поради което няма и бездействие, в резултат на което да е причинна връзка за
появата на същите насекоми.
I. ФАКТИТЕ:
Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди касае периода 05.08.2020г. - 14.08.2020г.
Според представена по
делото справка изх.№ 329/21.10.2020г., подписана от старши
комисар Бранимир Мангъров - началник на Затвора Бургас, подс. И.П. е постъпил в
затвора на 05.08.2020г. с постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Предвид обстоятелството, че същият бил обвинен в извършване на
престъпление по чл.116, ал.1, пр.12 във вр. с ал.1, т.6, пр.2 и 3 във вр. с
чл.115 от НК, със Заповед № 526/05.08.2020г., на основание чл. 248, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС, бил настанен в постоянно заключено помещение, без право на участие в
колективни мероприятия.
През процесния период обитавал самостоятелно спално помещение
№ 229, при спазване на минимално изискуемата площ от 4кв.м.
Според справката в помещението, в което бил настанен ищецът имало
обособен санитарен възел, с тоалетна и умивалня с течаща вода. Водата както в спалните
помещения, така и по цялата водопреносна мрежа в затвора гр. Бургас се
осигурявала от яз. Камчия, респ. преминавала през пречиствателната станция на
ВиК гр. Бургас и отговаряла по качество за питейна. Като такава се ползвала
както от останалите л.св., така и от служителите.
Посоченото помещение било с един прозорец, изработен от РУС
дограма с размери 120 х 80 см., с две отваряеми части, позволяващ достатъчно и
нормално ниво на достъп на естествена слънчева светлина и чист въздух. Помещениято
разполагало с метални легло и шкаф, с маса и стол закрепени неподвижно към пода
на помещението. Хигиената в спалните помещения се осъществявала от настанените
в тях обвиняеми и подсъдими лица, като за целта минимум веднъж седмично било
осигурявано време за санитарен полуден, а по възможност и необходимите
санитарни материали. Периодично били извършвани проверки на
санитарно-хигиенното състояние на помещенията от служители на медицинския
център към затвора. Последните две проверки - на 05.03.2020г. и 29.07.2020г.,
като заключението било, че санитарно-хигиенното състояние е добро.
В помещението не било констатирано наличие на влага.
Състоянието на мазилката било добро, на някой места боята по стените била
зацапана в резултат на недобросъвестното отношение на пребивавалите до момента
в спалното помещение лишени от свобода лица.
Като цяло условията в спално помещение № 229 били добри, като
се има предвид, че същото било след основен ремонт и обитавано едва от няколко
месеца.
За унищожаване на инсектите, дезинфекцията, дезинсекцията и
дератизацията на помещенията били извършвани съгласно договор, сключен между ГД
„ИН“ гр. София и фирма „Д.Д.Д, - 1“ по утвърден график през 1 месец.
По делото е представен заверен препис от извадка от договор,
сключен на 13.11.2018г., без указан срок на действие и копие от една фактура за
извършване на услуга – дезинсекция срещу хлебарки.
Според договора, изпълнителят следва да извършва дезинсекция
шест пъти годишно (т.е. на всеки два месеца) и дератизация- два пъти годишно.
Според представените по делото медицински
документи и справки, подписани от м.с. Т.и м.ф. П., преглед на ищеца е бил извършен
на 14.08.2021г., като му била поставена диагноза остра вирусна инфекция и
колитис спастика и назначена антивирусна и противовъзпалителна терапия.
Доказано е, че предоставяната храна е
разнообразна и с добро качество. Периодично се вземат проби, а храненето се
разрешава от главния надзирател.
В хода на съдебното производство, в качеството на свидетел, е
разпитани А.А.С..
Същият заявява, че познава ищеца. Той бил в килия в дъното на
коридора, а свидетелят- сам в килия в началото на коридора (килия № 23 на
втория етаж). Във всички килии имало хлебарки, дървеници и мишки. Килиите си
почиствали сами всеки ден. Против насекоми, хлебарки и дървеници пръскали, но
пръскането било отгоре-отгоре. Пръскането го извършвал помощник на лекарите,
пак затворник, който помагал в медицинския център. Дюшеците били стари и
скъсани, и вътре - пълни с хлебарки.
Според св. С., храната в затвора била лоша, но не
некачествена, а недобре приготвена. Продукти имало хубави, но не били
приготвени вкусно. Имало сирене, кашкавал, месо – пилешко, салами, кебапчета.
II. ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка със
санитарно-хигиенните условия, при които по отношение на ищеца е изпълнявана
мярка за неотклонение „задържане под стража“, за периода 05.08.2020г. - 14.08.2020г.(9
дни).
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл.
284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи
като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите
лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по
изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и
Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС). За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" има както процесуална, така и материално правна легитимация
да отговаря по предявеният иск.
Както вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се
реализира по реда на глава 7 от ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди, с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3
от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима
презумпция и връзка между тях.
Т. е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3,
ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Ищецът твърди бездействие на специализираните органи по
отношение на задължението да осигурят нормални санитарно-хигиенни условия, което се изразява в допускане наличие на
хлебарки и дървеници, в обитаваното от него помещение.
Твърди, че поради бездействието на ответника да му осигури
адекватни условия, в които да бъде изпълнявана мярката за неотклонение, за него
са настъпили неимуществени вреди- „психологически неудобства“.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че в
случаите по чл. 3, ал. 2 от същия
закон,
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното
решаване на спора.
Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС (редакция, към
процесния период), въвежда законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на
забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Тук следва да се посочи, че факторите, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност не са
изчерпателно изброени.
Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да
бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от
свобода, при отчитане на основните му човешки права.
Съдът намира за доказани твърденията на ищеца, свързани с
битовите условия, пребиваване в помещение с мишки, дървеници и хлебарки.
Не предпоставят извод за неоснователност на иска наличието на
договор и извършваните периодично
действия по дезинфекция на помещенията.
На първо място ответникът не представя доказателства, че
сключения на 13.11.2018г. договор е действал през процесния период. От друга,
представения протокол сочи само на извършена еднократно обработка срещу
хлебарки.
Очевидно е, че предприетите действия (дори да се приеме, че
същите са в сочения от ответника обем) не са достатъчни, за да осигурят
нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на
дървеници, хлебарки и мишки, което влошава в значителна степен качеството на
живота.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват
ръководството и контрола върху дейността по изпълнение на МН „задържане под
стража“, са длъжни да осигуряват на задържаните лица такива условия, които не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве,
нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не
може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо
отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. Визираният
по-горе нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на Република
България подробно е развит в разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Освен противоправно деяние, за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка
с противоправното деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и
душевно състояние.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на
чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед целодневното
поставяне под въздействието на инсекти, само по себе си представлява третиране,
способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание.
Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с непрекъснато
пребиваване в помещение, пълно с хлебарки и дървеници, и от тук невъзможност за
нормална почивка, е от такова естество,
че предизвиква във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца
неудобство, което обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за
него.
Претърпяното от ищеца не е нормална последица от
ограниченията, предвидени в закона, при изпълнение на мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Тези
ограничения са изрично предвидени в закона- чл.285 от ППЗИНЗС.
Съдът подчертава, че в производството по чл. 284 от ЗИНЗС доказателствената
тежест е за ответника, т. е. той трябва да представи доказателства, чрез които
да обори въведената с ал. 5 на текста, презумпция.
Доказателства, изключващи горните констатации, по делото
липсват.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан по
основание за периода 05.08.2020г. - 14.08.2020г., в частта, касаеща
неосигуряване на нормални санитарно- битови условия за изпълнение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“.
В останалата си част твърденията на П., за незаконосъобразно
действие, изразяващо се предоставяне на некачествена храна и бездействие,
изразяващо се в неосигуряване възможност за интернет- достъп, са неоснователни.
Както вече бе посочено, по делото са представени достатъчно
доказателства за осъществяване на непрекъснат контрол върху качеството на
предоставяната храна.
Представена и заповед №222/02.04.2020г. на началника на
Затвора гр. Бургас, регламентираща начин за провеждане на свиждане чрез
видеоконферентна връзка.
Отделно, за затворната администрация липсва законово
задължение за осигуряване на интернет достъп на лишените от свобода и задържани
лица.
Според чл. 52 от ЗЗД при претендиране
на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от
служителите на ответника, както и естеството, и степента на претърпените
морални страдания, при отчитане периода, през който ищеца е бил поставен под
въздействие на установените неблагоприятни условия в Затвора Бургас, съдът
счита, че справедливото обезщетение е в размер на 150 лв.
Претенция за такъв размер на обезщетението обаче, не е
заявена, а съдът не може да присъди повече от поисканото.
При това положение, искът следва да бъде уважен, като доказан
по основание и размер.
Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р Е
Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на И.Г.П. , ЕГН **********,
обезщетение в размер на 1,00(един)лв., за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на
ГДИН, свързани с битовите условия, при които е изпълнявана мярка за
неотклонение „задържане под стража“, за периода 05.08.2020г. - 14.08.2020г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: