ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260215
гр. Пловдив, 29.09.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Велина Дублекова
Като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1528 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 от ГПК.
Производството
е образувано по искова
молба, подадена от „Слънчева енергия – 2“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, *** от И. Е., със съдебен адрес ****, против
Народното събрание на Република България, гр. София, пл. „Княз Александър І“ №
1, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно
поведение, изразяващо се в приемане на законова разпоредба /§18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ/ в съществено нарушение на правото на ЕС, която вреда се изразява в
разликата между първоначалната покупна цена по Договор № *** за произведената
електроенергия от ВЕИ, определена спрямо действащата нормативна уредба към
момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, въз основа на Решение на ДКЕВР № ***
и съответно цената, произтичаща от изменението на приложимата уредба, въведена
с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и определена с Решение на ДКЕВР № ***, която вреда за
периода от м. август 2015г. до м. юни 2020г., възлиза на сумата от
239 316,51 лв.
С
исковата молба се развиват съображения, обосноваващи отговорността на ответника
Народното събрание на Република България за вреди, настъпили в резултат на
законодателни актове на НС. Излагат се доводи, че претърпените от ищеца вреди
са пряка последица от нормотворческия процес на законодателния орган на
държавата.
С
отговора на исковата молба ответникът релевира възражение за недопустимост на
предявения иск, поради липса на надлежна процесуална легитимация, за което
излага подробни съображения. Излагат се доводи, че националната ни уредба не
предвижда възможност да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание във
връзка с осъществяване на законодателната му дейност, предвид особения характер
на органа и извършваната от него дейност, както и че търсенето на отговорност,
основаваща се на правото на ЕС, не предполага ангажирането на такава от
националния законодателен орган. Развиват се аргументи, че действията на Народното събрание във връзка със
законодателната дейност не подлежат на контрол от съдебната власт, както и че процесуалната
възможност за обсъждане на законосъобразността на неговите актове от различни
от Конституционния съд правораздавателни юрисдикции, в т.ч. националните съдилища,
е дефинитивно изключена, с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 2 КРБ. На
следващо място се сочи, че процесуалният ред за реализиране на отговорност по
ЗОДОВ не променя принципното положение, че единственият орган, имащ правомощия
да се произнася по актове на Народното събрание, е Конституционният съд и в
съответствие с това ЗОДОВ лимитативно изброява случаите, които попадат в
приложното му поле, като законодателната дейност на Народното събрание е извън
него.
Като взе предвид
становището на страните и прецени наведените доводи, свързани с допустимостта
на настоящия процес, съдът взе предвид следното:
С исковата молба са
изложени фактически твърдения за претърпени от ищеца вреди, които са причинени
от съществено нарушение на правото на ЕС, предвид на което и с оглед на
разпоредбата на чл.2в ЗОДОВ отговорността на държавата следва да бъде
реализирана по процесуалния ред на ЗОДОВ, което от своя страна обуславя искът да
бъде предявен срещу надлежно легитимирана страна, респ. срещу надлежния неин
особен процесуален субституент.
В настоящия случай от
изложените в обстоятелната част на исковата молба фактически твърдения и
аргументи, както и от формулирания петитум недвусмислено се разкрива волята на ищеца
исковата му претенция да е насочена към Народното събрание. С оглед
диспозитивното начало в граждански процес съдът не би могъл да конституира
служебно друг ответник, вместо този, който страната желае да привлече като
такъв и към когото желае на насочи иска си.
Настоящият съдебен
състав намира, че Народното събрание не е процесуалноправно легитимиран субект
да отговаря за нормотворческата си дейност. Решението по делото изисква
преценка от страна на съда за законосъобразността на действията на Народното
събрание в качеството му на законодателен орган, т.е. да бъде направена
преценка на нормотворческия процес на националния ни законодателен орган, изразяваща
се в преценка дали конкретна нормативна разпоредба е приета в противоречие и нарушение
на правото на ЕС. Редът, по който се осъществява контрол върху
законодателната дейност на Народното събрание, е регламентиран от Конституцията на Република
България и Закона за Конституционен съд, като същият изключва общите съдилища да
са компетентни да се произнасят по отношение на законосъобразността или
противоконституционността на законите, с оглед на което гражданският съд не е
компетентен да разгледа настоящия спор. В допълнение следва да се посочи, че
настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на ответника, изложени в
отговора на исковата молба, относно недопустимостта на иска поради липса на надлежна процесуална легитимация.
Гореизложеното мотивира
краен извод за липса на надлежна пасивна легитимация на привлечения в
качеството на ответник правен субект Народното събрание и съответно недопустимост
на предявения срещу него иск.
Мотивиран от
горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова
молба, подадена от „Слънчева енергия – 2“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, *** от И. Е., със съдебен адрес ****, против Народното събрание
на Република България, гр. София, пл. „Княз Александър І“ № 1, за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно поведение,
изразяващо се в приемане на законова разпоредба /§18 от ПЗР на ЗИДЗЕ/ в
съществено нарушение на правото на ЕС, която вреда се изразява в разликата
между първоначалната покупна цена по Договор № *** за произведената
електроенергия от ВЕИ, определена спрямо действащата нормативна уредба към
момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, въз основа на Решение на ДКЕВР № ***
и съответно цената, произтичаща от изменението на приложимата уредба, въведена
с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и определена с Решение на ДКЕВР № ***, която вреда за
периода от м. август 2015г. до м. юни 2020г., възлиза на сумата от
239 316,51 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 1528/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, като процесуално
недопустимо.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: