№ 1809
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Райна Мартинова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно
гражданско дело № 20221100502671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет на обжалване в настоящото производство е решение № 20226204 от
02.01.2022 г., постановено по гр.д. № 20291/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от К. Р. Б. срещу „Е.Е.Т. (Е.Е.Т.)“ ООД
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 110
от 19.02.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „главен счетоводител“ при
ответника и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 16
005,96 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 22.02.2021 г. до 22.08.2021 г.
Срещу решението в посочената част е подадена въззивна жалба от ищцата К. Р.
Б., с която са заявени оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, с
който исковете са отхвърлени. Наведени са доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка, като в резултат от
това е достигнал до неправилни изводи за неоснователност на претенциите. С жалбата
са развити съображения, че заповедта за уволнение е била антидатирана, тъй като на
работодателя е било известно, че ищцата ще постъпи в болнично заведение, а също и в
производството не е било изяснено на коя дата заповедта е била връчена, както и че е
била връчена при отказ. Също така според жалбоподателя първоинстанционният съд е
следвало да допълни доклада и да разгледа и допълнително заявеното от ищцата
основание за незаконосъобразност на уволнението, поради наличието на
предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Обръща се внимание, че ищцата е
представила по делото медицинска документация, че страда от захарен диабет, с оглед
което и приложима по отношения на нея е била закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, с която
работодателят не се е съобразил. Поддържа се, че съкращаването в щата е било
фиктивно, тъй като в щатното разписание е продължила да съществува длъжността
1
„заместник-главен счетоводител“. На работа са останали служители с по-ниска
квалификация от тази на ищцата. Също така на 16.09.2021 г. ответникът е публикувал в
интернет пространството обява за длъжността „счетоводител“. Освен това се оспорва
твърдението на работодателя, че подбор е бил извършен, като представените в тази
връзка документи според ищцата са били антидатирани и съставени за целите на
процеса, като се акцентира върху номера и датата на заповедта за извършване на
инвентаризация, а именно № 1/17.02.2021 г. Също така в заповед № 4/02.02.2021 г. за
извършване на подбора и определяне на комисия за подбора, срокът за извършване на
подбора е до 20.01.2021 г., т.е. дата преди самото издаване на заповедта. В тази връзка
се поддържа, че ответникът не е представил по реда на чл. 190 ГПК намиращ се у него
документ – заповедна книга, поради което съдът е следвало да приложи последиците
по чл. 161 ГПК. Също така счита, че другият служител, участващ в подбора и заемащ
длъжност „заместник главен счетоводител“, е била назначена при ответника от
04.01.2021 г., с оглед което и при около месец трудов стаж, не е било ясно на каква
база и въз основа на какви резултати от работата е било извършено сравнението кой от
служителите работи по-добре. Жалбоподателят счита, че при кредитиране на
свидетелските показания на свидетелите, служители в ответното дружество, не е била
взета предвид тяхната служебна зависимост, а изнесеното от свидетелите за допуснати
от ищцата системни грешки в работата не са били подкрепени с други доказателства.
В обобщение на заявените с жалбата доводи от въззивния съд се иска да отмени
решението в обжалваната част и да уважи предявените искове.
Ответникът по жалбата „Е.Е.Т. (Е.Е.Т.)“ ООД счита, че обжалваното решение е
обосновано и правилно, с оглед което следва да бъде потвърдено. В депозирания
отговор на въззивната жалба развива подробни съображения за наличието на
предпоставките за приложението на уволнителното основание – съкращаване в щата на
заеманата от ищцата длъжност. В отговор на доводите на ищцата, заявени с жалбата, е
посочено, че заповедта за уволнение е била връчена на 19.02.2021 г., а на ищцата е бил
издаден болничен лист за временна неработоспособност на 24.02.2021 г., когато лицето
вече не е било в трудово правоотношение с ответника. Във връзка с наличието на
основание за предварителна закрила при уволнение се поддържа, че до знанието на
работодателя не са били сведенни данни за наличието на заболяване, представляващо
основание за прилагане на такава закрила по отношение на ищцата. Освен това
позваването на тази закрила е станало след депозиране на исковата молба, с оглед
което и според въззиваемия правилно първоинстанционният съд е намерил същото за
преклудирано. По отношение на непредставянето на заповедна книга в производството
от страна на работодателя се поддържа, че не е установено ответникът да е водил
такава, с оглед което и счита, че няма как да бъдат приложени последиците по чл. 161
ГПК. По отношение на представената от ищцата в производството обява от интернет
сайта www.jobs.bg поддържа, че не е установена нейната актуалност, а също и не е
било изяснено кога обявата е била публикувана.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К. Р. Б., с която срещу
„Е.Е.Т. (Е.Е.Т.)“ ООД са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
– т. 3 КТ. С исковата молба ищцата поддържа, че уволнението е незаконосъобразно,
тъй като не е осъществено реално съкращаване на щата на заеманата от нея длъжност,
тъй като в щатното разписание е продължила да съществува длъжност „счетоводител“.
Също така се поддържа, че подбор не е бил извършен, а работодателят е имал такова
задължение съгласно КТ. Други основания за незаконосъобразност на уволението не са
заявени с исковата молба.
Безспорно е по делото, а и видно от представеното допълнително споразумение
№ 2/09.12.2019 г. към трудов договор № 202/02.02.2018 г. е, че ищцата е била
2
преназначена на длъжността „главен счетоводител“ с място на работа гр. София за
неопределено време.
От представената трудова книжка серия 3 № 160349, издадена на ищцата, се
установява, че е работила при ответника в периода 05.02.2018 г. – 22.02.2021 г., когато
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата.
По делото е представено щатно разписание на длъжностите при ответника,
актуално към 31.01.2021 г., от което е видно, че при работодателя са били разкрити
следните длъжности, изпълняващи функциите си в офиса в гр. София: еколог /1/,
ръководител финансов отдел /1/, младши счетоводител /1/, главен счетоводител /1/,
зам.главен счетоводител /1/, ръководител административен отдел /1/, експерт УЧР /1/.
Със заповед № 3/31.01.2021 г. на управителя на ответното дружество е наредено
да се извърши съкращаване на щата, като в офиса в гр. София се съкрати 1 щатна
бройка от длъжността „главен счетоводител“ и 1 щатна бройка от длъжността „младши
счетоводител“, като се разкрие 1 щатна бройка за длъжността „касиер счетоводство“.
Със същата заповед е утвърдено ново щатно разписание съобразно приетите промени,
като е посочено, че същото влиза в сила, считано от 01.02.2021 г.
Към тази заповед е приложено новото щатно разписание, видно от което
длъжностите в офиса в гр. София, са както следва: еколог /1/, ръководител финансов
отдел /1/, касиер счетоводство /1/, зам.главен счетоводител /1/, ръководител
административен отдел /1/, експерт УЧР /1/.
Със заповед № 4/02.02.2021 г. на управителя на ответника на основание чл. 329
КТ е назначена комисия в състав: председател: П.Л. – ръководител отдел
административен и членове: 1. Р.К. – експерт УЧР и 2. Е.Б. – еколог. Разпоредено е
комисията да извърши подбор за съкращаване на щата за длъжността „главен
счетоводител“ за офиса в гр. София. В заповедта се съдържа указание да се състави
протокол за подбора до 20.01.2021 г.
По делото е представен протокол от 12.02.2021 г. за проведено на посочената
дата заседание на комисията по подбора. Посочено е, че комисията е извършила
подбора по документи между служителите К. Р. Б. – главен счетоводител и М.К.Р. –
заместник главен счетоводител. По отношение на квалификацията на служителите е
констатирано, че К.Б. е със завършено полувисше образование по специалност
„Икономика и управление на кооперациите“ и ниво на ползване на английски език В1,
а служителят М.Р. е завършила висше образование по специалността „Икономика“,
притежава удостоверения за допълнителни квалификации и ползва английски език на
ниво В2. По отношение на качеството и начина на изпълнение на трудовите функции
комисията е посочила, че ищцата не е изпълнявала коректно служебните си
задължения, допускала е забава в срока за деклариране и отчитане на данъчните
задължения, системно е допускала грешки. Вписано е още, че одиторите на
дружеството са имали забележки и е бил постановен отказ за заверка на отчета за 2019
г., неприключена счетоводно е била 2020 г. Посочените отчетни години са били
приключени от служителя М.Р.. По отношение на последната в протокола за
извършения подбор е посочено, че е изпълнявала задълженията си качествено и в срок,
без забележки, като е поемала голяма част от задълженията на главния счетоводител.
Комисията е предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата.
От страна на работодателя са представени атестационни карти, съставени от
членовете на комисията по подбора, съгласно които служителите са оценявани с
оценки от 2 до 6, от съдържанието на които се установява следното:
По отношение на К.Б. комисията е поставила следните оценки:
По критериите, касаещи професионални знания и умения /съответствие на
професионалните знания и умения с изискванията за заемане на длъжността, познаване
и прилагане на методиката на работа и нормативните изисквания, поддържане на
3
професионална компетентност и адаптиране към модерни методи и похвати/ - 3; по
критериите относно мотивация за работа /интерес и ангажираност към изпълняваната
работа, говотвност за поемане на допълнителна отговорност, последователност при
преодоляване на трудностите/ - 3,33; по критерите за дисциплинираност /спазване на
трудовата дисциплина, рационално използване и уплътняване на работното време и
своевременно и точно изпълнение на нарежданията на ръководителя/ - 3,66; по
критериите за качество на работата /изпълнение на задълженията в пълен обем,
положително отношение към целевата група и умения за работа с нея, качество на
счетоводните документи/ - 3,67; по критерии други /кооперативност и работа в екип и
лоялност към работодателя/ - 2,5. Общ брой точки 16,16.
По отношение на М.Р. комисията е поставила оценки, както следва:
По критериите, касаещи професионални знания и умения /съответствие на
професионалните знания и умения с изискванията за заемане на длъжността, познаване
и прилагане на методиката на работа и нормативните изисквания, поддържане на
професионална компетентност и адаптиране към модерни методи и похвати/ - 6; по
критериите относно мотивацията за работа /интерес и ангажираност към изпълняваната
работа, говотвност за поемане на допълнителна отговорност, последователност при
преодоляване на трудностите/ - 5,67; по критерите за дисциплинираност /спазване на
трудовата дисциплина, рационално използване и уплътняване на работното време и
своевременно и точно изпълнение на нарежданията на ръководителя/ - 4,67; по
критериите за качество на работата /изпълнение на задълженията в пълен обем,
положително отношение към целевата група и умения за работа с нея, качество на
счетоводните документи/ - 5,33 по критерии други /кооперативност и работа в екип и
лоялност към работодателя/ - 6. Общ брой точки 27,67.
Като доказателства по делото са приети длъжностни характеристики за
длъжностите при ответника касиер счетоводство, заместник главен счетоводител,
главен счетоводител, младши счетоводител.
Видно е, че заемащият длъжността касиер счетоводство е на пряко подчинение
на управителя на дружеството и няма на подчинение други служители. Длъжността
касиер отговаря за приемане, предаване, отчитане на парични средства и документи и
съхранението им в касата. Изготвя приходни и разходни документи, отразяващи
движението на паричните средства. Завежда касата на дружеството. Води касовата
книга. Ежедневно проверява наличността на парични суми и приключва касовата
отчетност. Касиерът е материално отговорно лице. Оформя документите, подготвя
паричните средства в банката за изплащане на заплати, премии, командировъчни и др.
Приема, съхранява, предава валутни средства и извършва касови операции с валута.
Съставя опис на стари, скъсани и повредени копюри. Видно е още от съдържанието на
длъжностната характеристика, че от заемащия длъжността се изисква да води изрядна
отчетност, да изготвя справки и ведомости. Изискуемото образование за заемане на
длъжността е средно или полувисше. Изисква се предишен опит като касиер. Не се
изисква владеене на чужд език.
Заемащият длъжността главен счетоводител е подчинен на управителя на
дружеството, а нему са подчинени служителите от счетоводния отдел. От заемащия
длъжността се изисква да организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната
дейност, свързана с финансите и счетоводството на дружеството. Актуализира
счетоводното отчитане на проходите, разходите, дълготрайните и краткотрайните
активи. На заемащия длъжността е възложено да следи за промени в законодателството
и произтичащите от това задължения за дружеството, свързани с счетоводната
отчетност, да изготвя вътрешна счетоводна политика съгласно счетоводните стандарти
и да контролира спазването . Организира заплащането на местни данъци, такси,
застраховки, следи за навременно деклариране на промени, свързани с недвижимите
имоти, собственост на дружеството. Организира и предоставя отчет във връзка с
инвентаризации на активите. Предлага процедури за ефективен финансов контрол.
4
Организира и контролира текущата счетоводна дейност и цялостния вътрешен
финансов контрол. Съставя и изготвя справки, ведомости, баланси и всички други
необходими счетоводни документи. Осигурява своевременно отразяване на всички
счетоводни операции. Извършва системен анализ на финансовото състояние и
резултати на дружеството. Участва в разработването на вътрешните актове на
работодателя. Осигурява необходимата информация за реализиране на имуществената
отговорност на служители при липси и разхищения. Организира и контролира
изготвянето на финансовите отчети в определените срокове. Създава вътрешни
правила, касаещи финансовата дейност. Изискуемото за заемане на длъжността
образование е висше, специалност „Счетоводство и контрол“, „Финанси“ или друга
икономическа специалност, образователно-квалификационна степен: магистър.
Изисква се минимален професионален опит на подобна позиция от 3 години.
Поставено е изискване за писмено и говоримо владеене на английски език.
Заемащият длъжността заместник главен счетоводител, съгласно представената
длъжностна характеристика, има аналогични на тези на главния счетоводител
задължения: организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност,
свързана с финансите и счетоводството. Актуализира счетоводното отчитане на
проходите, разходите, дълготрайните и краткотрайните активи. На заемащия
длъжността е възложено да съставя междинните и годишния баланс на дружеството.
Организира заплащането на местни данъци, такси, застраховки. Осигурява
своевременно отразяване на всички счетоводни операции, извършва системен анализ
на финансовото състояние и резултати на дружеството. Участва в разработването на
вътрешните актове на работодателя. Осигурява необходимата информация за
реализиране на имуществената отговорност на служители при липси и разхищения.
Изискуемото за заемане на длъжността образование е висше, специалност
„Счетоводство и контрол“, „Финанси“ или друга икономическа специалност,
образователно-квалификационна степен: магистър. Изисква се минимален
професионален опит на подобна позиция от 3 години. Поставено е изискване за
писмено и говоримо владеене на английски език.
Видно е от длъжностната характеристика за длъжността „младши
счетоводител“, че длъжността е пряко подчинена на главния счетоводител. За
заемането се изисква висше или средно икономическо образование, както и
професиоанлен опит от 3 г. Възложените на заемащия длъжността задължения са
следните: носи отговорност за счетоводната документация, участва в комисиите по
инвентаризация и осигурява необходимата информация при реализиране на
имуществената отговорност на служители при липси и разхищения. Отговаря за
своевременното оформяне на счетоводните документи и воденето на счетоводните
сметки, носи отговорност за несвоевременно или неточно извършени счетоводни
операции, отговаря за достоверността на финансово-счетоводните документи и
информация.
С процесната заповед № 110/19.02.2021 г. на управителя на ответното дружество
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата съгласно утвърденото
на 31.01.2021 г. щатно разписание, в сила от 01.02.2021 г., и съкращаване на една
щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“ е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, считано от 22.02.2021 г. Заповедта съдържа разпореждане
на служителя да се изплатят едно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на
предизвестие, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В заповедта
се съдържа отбелязване, че същата е връчена при отказ на служителя на 19.02.2021 г. в
присъствието на следните лица: М.Р., Е.Х., П.Л., които са положили подпис в
документа за удостоверяване на това обстоятелство.
Видно е от представеното уведомление № 22388213077889/26.02.2021 г.,
издадено от НАП, че работодателят е подал уведомление за прекратяване по чл. 62, ал.
5 КТ за ищцата на посочената дата.
5
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 06.10.2021 г.
ищцата е оспорила законността на уволнението, като се е позовала на наличието на
предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и е представила медицинска
документация във връзка с твърденията, че страда от неинсулинозависим захарен
диабет.
Представена е разпечатка от интернет сайт www.jobs.bg, от която е видно, че на
сайта е публикувана обява от името на „Е.Е.Т. (Е.Е.Т.)“ ООД с реф. № 018/16.09.2021
г., съгласно която дружеството търси да назначи служител на длъжността
„счетоводител“ .
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите П.Л. и Е.Х..
От показанията на свидетеля П.Л., ръководител на отдел административен при
ответника, се установява, че е била издадена заповед за съкращаване в щата и за
извършване на подбор. Свидетелката е участвала в комисията по подбора, който е бил
извършен по документи – чрез сравняване на атестационни карти за служителите,
заемащи длъжностите „главен счетоводител“ и „заместник главен счетоводител“.
Комисията e констатирала, че образованието на г-жа Б. е по-ниско от това на другия
служител, участващ в подбора, както и че ищцата е имала по-слабо представяне
относно изпълнението на служебните си задължения. Взето е било решение да се
прекрати трудовото правоотношение с ищцата. След изготвянето на протокола, са се
обадили на ищцата, която е работела по това време от вкъщи, за да дойде в офиса за
извършване на инвентаризация и ревизии. Ищцата е отказала да подпише както
протокола за инвентаризация, така и заповедта за уволнение. По отношение на другия
служител, участващ в подбора, свидетелят е посочил, че е постъпила на работа в
началото на м.януари 2021 г. Последната е имала висше образование и е показала по-
добро справяне със служебните задачи.
От показанията на Е.Х., заемаща длъжността касиер при ответника, се
установява, че е участвала при извършената инвентаризация на 19.02.2021 г. и е
присъствала при връчването на заповедта за уволнение на ищцата в същия ден. Ищцата
е отказала да подпише всички предоставени ѝ документи в конкретния ден.
Във връзка с доказателственото искане за задължаване на ответника да
представи по делото заповедна книга, последният е пояснил, че дружеството не води
такава.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и е допустимо в обжалваната от ищцата част. По съществото на спора с оглед
наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:
В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2011 г., ОСГК е възприето схващането, че съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ
при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или
намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес
на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре. Преценката на работодателя кой от служителите
има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в
производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната
проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор,
респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата
6
на чл. 329, ал. 1 КТ. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата
няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ прекратяването на
трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност,
съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа
задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение.
Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона,
прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ /арг. от
чл. 21 от Закона за защита срещу дискриминацията/, които независимо от спецификата
на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно
регламентираните критерии. При упражняване на правото на подбор преценката на
показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на лични
представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска
компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по
законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя
показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника
или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация.
Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите
по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение,
разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна
организация в съответното предприятие или учреждение. Когато преценката е
обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при
оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели
или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на
действителните качества на участвалите в подбора.
Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка.
Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите
въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на
законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели
на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички
доказателствени средства.
След така направените разяснения по правото на уволнение на работодателя
поради съкращаване в щата и задължението му да извърши подбор в случаи като
настоящия, доколкото длъжностите „главен счетоводител“ и „заместник главен
счетоводител“ са имали сходни службни функции, съставът на въззивния съд намира
за необходимо да посочи, че утвърждаването и промените в щатното разписание са в
прерогатив на работодателя. В работодателската власт на последния се включва
правомощието му с цел оптимизация на работния процес да извършва промени в
щатното разписание, да съкращава длъжности и да разкрива нови такива с различни
трудови функции от тези на закритите. В тази връзка по иск, с който се оспорва
законността на уволнението, за работодателя не възниква процесуална тежест да
установи в производството кои са причините, обусловили съкращаването в щата.
Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване в щата са
следните: 1/ да е налице премахване, считано от определен бъдещ момент на отделни
длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието
или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции;
2/ съкращението да е реално т. е съответната трудова функция действително да се
премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при
запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към момента на
уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното фактическо съкращаване; 4/ да е извършено по съответния ред от
компетентен орган, като ако за работодателя е налице задължение да извърши подбор,
7
той следва да бъде осъществен в съответствие със законоустановените критерии при
извършване на обективна оценка на качествата на всички служители, заемащи
съкращаваната длъжност.
В конкретния случай правоотношението между страните е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на заеманата от ищцата
длъжност с процесната заповед на управителя на ответното дружество. Тук е мястото
да се посочи, че неоснователно с въззивната жалба се поддържа, че заповедта за
изпълнение не е била връчена надлежно на ищцата, а в производството не е било
установено на коя дата същата е била връчена. От представената в производството от
работодателя в заверен препис заповед, както и от свидетелските показания на
разпитаните свидетели, се установява, че на 19.02.2021 г. ищцата е била на работа, като
в този ден е следвало да се извърши инвентаризация на касовата наличност в офиса на
ответника в гр. София. Били са предявени за подпис протокол за извършена
инвентаризация, заповедта за уволнение, както и предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение. Отказът да подпише и получи екземпляр от същите е
надлежно удостоверен с подписите на трима свидетели. Не намира опора в събраните
по делото доказателства твърдението, че ищцата е узнала за заповедта, докато е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност, едва след като заповедта за
уволнение е била връчена чрез пощенски оператор. Фактическото действие по
изпращането с писмо на заповедите на работодателя е извършено с оглед обезпечаване
на получаването от ищцата на екземпляри от тях, но с него не се свързва правното
действие на връчването. Последното се състои в осигуряване възможността на адресата
да узнае за съдържанието и съществуването главно на заповедта за уволнение, което в
случая е сторено. Изискването за валидно уведомяване е изпълнено посредством
удостоверяване на отказа да се подпише и получи тази заповед, скрепено с подписите
на трима свидетели, двамата от които разпитани в хода на производството за същото
обстоятелство.
По отношение на доводите на ищцата, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не е разгледал допълнително наведеното в първото по
делото съдебно заседание основание на предявения иск, а именно незаконност на
уволнението поради неспазване на предварителната закрила, от която се твърди, че
ищцата се ползва с оглед заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ,
следва да се посочи, че същите са неоснователни, както правилно е приел с решението
си първоинстанционният съд. С решение № 430 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1475/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 149 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011
г., IV г. о., ГК, Решение № 503 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г. о., ГК
и др. е възприето становището, че в спорните съдебни производства по исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на
уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска.
Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява
основание за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца,
следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и
съдът няма право да го разглежда. Ето защо и заявеното основание на предявения иск,
че работодателят не е спазил процедурата по чл. 333 КТ и не е поискал предварително
разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата е след настъпила
процесуална преклузия, с оглед което и за въззивния съд не е налице правомощие да
разглежда същото по същество, доколкото в исковата молба липсва каквото и да е
позоваване на фактически обстоятелства, релевантни към основанията за
предварителна закрила, разписани в КТ.
Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че извършеното
съкращаване на щата е фиктивно и че след прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата трудовата фукнция е била запазена в пълен обем. Тези твърдения на ищцата
не са установени в производството. Обратно, от представените по делото щатни
8
разписания, заповед на управителя на ответника за съкращаване на щата и
утвърждаване на ново щатно разписание, от длъжностните характеристики, както и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели, се установява, че съкращаването
на една щатна бройка за длъжността „главен счетоводител“ е реално извършено.
Следва да се подчертае, че доколкото функциите, възложени за осъществяване на
длъжностите „главен счетоводител“ и „заместник главен счетоводител“ са
изключително сходни, то и при съкращаването на щатната бройка за длъжността,
заемана от ищцата, функциите продължават да се изпълняват от длъжността, която не
се съкращава, а именно от заместник главния счетоводител. Функциите на
новоразкритата съгласно действащото от 01.02.2021 г. щатно разписание длъжност
„касиер счетоводство“ са различни и не се припокриват по основните и
допълнителните трудови задължения, характеристики и изисквания за заемане на
длъжността. Както се посочи и по-горе, касиерът е материално-отговорно лице,
натоварено да приема, отчита, раздава и съхранява парични средства, да изготвя
приходни и разходни документи, завежда и отговаря за касата на фирмата и касовата
книга, да извършва касови операции, ежедневно да проверява фактическата наличност
на паричните суми и да приключва касовата отчетност, т.е. задължения, които не са
типични и не са били възложени на длъжността главен счетоводител. Ето защо и не
може да се направи извод, че съкращаването в щата е фиктивно и че на работа са
останали по-ниско квалифицирани служители от ищцата. Работодателят не е имал
задължение да предлага на ищцата да заеме новоразкритата длъжност, още повече,
както се посочи, същата не разкрива сходство със заеманата от ищцата длъжност.
Във връзка с доводите на въззивника относно фиктивност на съкращаването в
щата и твърденията, че на 16.09.2021 г. ответникът е публикувал в интернет
пространството обява за длъжността „счетоводител“, въззивният съд намира, че следва
да се обърне внимание на датата на публикуване на обявата, съгласно представената по
делото разпечатка. В производството е установено, че правоотношението между
страните е било прекратено, считано от 22.02.2021 г. Изтеклият период от време от
повече от шест месеца не обуславя извод за липса на реално съкращаване на щатната
длъжност, заемана от ищцата. От друга страна при сравняване на описанието на
длъжността „счетоводител“ и възложените на същата служебни функции в обявата и
съдържанието на представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„главен счетоводител“ не се констатира сходство в степен да се заключи, че се касае за
една и съща дейност. Конкретните изискванията за заемане на длъжността са по-ниски
– възможно е длъжността да се заеме и от лице с средно специално икономическо
образование, липсва изискване за владеене на английски език. Не са разписани също
така завишените отговорности и трудови функции, свързани с организиране,
ръководство и контрол на цялостната дейност, свързана с финансите и счетоводството
на дружеството, по актуализиране счетоводното отчитане на проходите, разходите,
дълготрайните и краткотрайните активи, по участие в разработването на вътрешните
актове на работодателя, изготвяне на вътрешната счетоводна политика съгласно
счетоводните стандарти и контрол относно спазването и т.н. Липсата на ръководни,
решаващи и контролни функции в описанието на обявата за длъжността
„счетоводител“ налагат извод, че не се касае за длъжност, идентична с тази, заемана от
ищцата, а също и с длъжността „заместник главен счетоводител“.
По отношение на оплакванията за извършването на подбора, че същият не е бил
действително извършен, а писмените доказателства са били съставени за целите на
процеса, следва да се посочи, че в заповедта за уволнение работодателят се е позовал
на новоутвърденото щатно разписание, с което е извършено съкращаване на щатната
длъжност, заемана от ищцата, с оглед което и неоснователно се твърди, че документите
са били съставени впоследствие. Както се посочи и по-горе, за работодателя не е
налице задължителна форма за извършване на подбора, като при оспорване на
представените документи, работодателят носи тежестта да установи в производството,
че подбор в съостветствие с изискванията на закона действително е бил извършен. В
9
тази връзка от страна на ответника са ангажирани гласни доказателствени средства,
като са разпитани свидетелите Л. и Х.. От показанията на свидетеля Л. е установено, че
работодателят е определил комисия за извършване на подбора, че свидетелят е
участвал в състава на същата, като подборът е бил извършен чрез сравняване на
атестационните карти, след което е бил съставен протокол и на ръководството е
предложено да се прекрати трудовото правоотношение с ищцата. В производството не
е спорно обстоятелството, че служителят, който е останал на работа, е с по-високо
образование от ищцата, с оглед което и съдът не дължи проверка на тази констатация
на комисията по подбора. Що се отнася до преценката на работодателя кой от
сравняваните служители работи по-добре, по делото освен атестационните карти,
съдържащи поставените оценки, са събрани и гласни доказателства. От показанията на
св. Л., която е ръководител на административния отдел при ответника и също е
завършила висше икономическо образование със счетоводна насоченост, се
установява, че служителят, заемаща длъжността „заместник главен счетоводител“,
макар да е била назначена в началото на м.януари 2021 г., е показала по-добри
резултати при изпълнение на служебните си задължения. Съдът не може да постави
под съмнение тази преценка на работодателя само поради обстоятелството, че другият
служител е работил при ответника от около месец преди извършването на подбора.
Следва да се допълни, че преценявайки по реда на чл. 172 ГПК свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели, не се констатира основание съдът да не
ги кредитира, само с оглед обстоятелството, че са депозирани от служители на
ответника. Показанията и на двамата разпитани свидетели са конкретни, точни,
пресъздаващи личните впечатления във връзка с обстоятелствата, за които са
разпитани свидетелите, и не на последно място не са опровергани от останалите
доказателства по делото.
По отношение на поставения с жалбата акцент върху номера и датата на
заповедта за извършване на инвентаризация, а именно № 1/17.02.2021 г. и сравнението
и с номера и датата на заповед № 4/02.02.2021 г. за извършване на подбора и
определяне на комисия за подбора, както и обстоятелството, че срокът за извършване
на подбора е бил определен до 20.01.2021 г., а също и с оглед обстоятелството, че не е
била представена заповедна книга от работодателя, въззивният съд намира следното:
На първо място по делото не е установено, че работодателят води книга за
издадените заповеди. Задължаването на страна да представи в производството
намиращ се у нея документ, е относимо само по отношение на документи, за които е
установено по делото, че са съществували и са се намирали в държане на страната. Ето
защо и непредставянето на заповедна книга в случая не може да се цени от съда по
реда на чл. 161 ГПК. На следващо място, както се посочи и по-горе, по делото са
събрани гласни доказателствени средства за процедурата по съкращаване на щата и
извършване на подбора, а в заповедта за уволнение работодателят се е позовал на
утвърденото щатно разписание, в сила от 01.02.2021 г. Що се касае до посочения в
заповедта за извършване на подбора срок 20.01.2021 г. въззивният съд приема, че се
касае за техническа грешка, която не е от естество да опорочи процедурата по подбора.
Ето защо и тези доводи на жалбоподателя са неоснователни.
Доколкото въззивният съд достигна до извод за неоснователност на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, то и неоснователни са обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В апекта на изложеното следва да се заключи, че въззивната жалба е
неоснователна. При съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
въззивното производство се следват само на въззиваемия. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие № 973585/08.03.2022 г., съгласно който
10
страната е заплатила в брой на процесуалния си представител адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лева. Въззивникът е заявил възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК, което е основателно. Предвид обстоятелството, че въззивното производство е
протекло в едно единствено заседание без събиране на доказателства и без релевиране
на нови доводи от страните, разноските, които се възлагат в тежест на жалбоподателя
следва да бъдат намалени до минимума съгласно Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /сумата от 650 лева по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ плюс сумата от 1010,18 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ или общо сума в
размер на 1660,18 лева/ - така Определение № 28 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3299/2019 г., III г. о., ГК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20226204 от 02.01.2022 г., постановено по гр.д. №
20291/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените
от К. Р. Б. срещу „Е.Е.Т. (Е.Е.Т.)“ ООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнение, извършено със Заповед № 110 от 19.02.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „главен счетоводител“ при ответника и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за заплащане на сумата 16 005,96 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от уволнението за периода от 22.02.2021 г. до 22.08.2021
г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ****, да заплати на „Е.Е.Т. (Е.Е.Т.)“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „****, сумата от 1660,18 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 2667,66 лева – обезщетение при
уволнение поради съкращаване в щата в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради плащане
в хода на процеса на нетния размер на същото, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11