Р Е Ш Е Н И Е
№ 222/10.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСКО НАНЕВ
2. ГЕОРГИ ВИДЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно
административно-наказателно дело № 1494, по описа на съда за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с Глава ХII от АПК.
С Решение № 663/20.11.2019 г., постановено по АНД № 1345,
по описа за 2019 г., Районен съд – Пазарджик е изменил Наказателно
постановление № 424497-F430970 от 01.04.2019 г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 180, ал. 2, във
връзка ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2333,33 лева на
„Ти Би Конструкшън“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село Ветрен, ул. „Четиринадесета“ № 49, за нарушение на чл. 180, ал. 1, във
връзка с чл. 102, ал. 3. т. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като е намалил
размера на наложена имуществена санкция в размер от 2333,33 лв. (две хиляди
триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) на 200 (двеста) лева.
Недоволна от така постановеното решение, ТД на НАП
Пловдив е подала касационна жалба, чрез процесуалния си представител юрк. Т.. В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон. Излагат се съображения в тази насока. Иска се
от административния съд да отмени решението на Районен съд – Пазарджик и вместо
него да постанови решение, с което да отмени изцяло първоначално обжалваното
пред същия НП.
Ответникът по касационната жалба – „Ти Би Конструкшън“
ЕООД, редовно призован, не изпращат представител. В писмени бележки заявяват становище
за неоснователност жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата. Решението
на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния
закон и съдопроизводствените правила, и следва да бъде оставено в сила. Счита
за изцяло законосъобразни доводите на въззивната инстанция, довели до изменение
на НП с редуциране на размера на така наложеното административно наказание. Предлага административният съд да остави в сила
решението на районния съд.
Административен съд – Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в нея касационни основания приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, същата
се явява неоснователна.
За да измени обжалваното наказателно постановление,
Районен съд – Пазарджик е приел в мотивите си следното:
Дружеството жалбоподател „Ти Би Конструкшън“ ЕООД
подало Заявлението за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от закона
на 24.07.2018 г. В хода на извършената последваща проверка от служители на НАП
е установено, че за периода 01.07.2017 г. – 30.06.2018 г. дружеството е реализирало
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 69 078,58 лева.
Проверката е установила, че облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация е достигнат още за периода 01.12.2016 г. – 30.11.2017
г. и е в размер на 58157,37 лева, и лицето е следвало да подаде Заявление за
регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.12.2017 г. (в 14-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лева).
Оборотът на дружеството за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
намалял към 01.02.2018 г. Към 30.04.2018 г. дружеството отново формирало
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация,
в размер на 50 627,53 лева, който е достигнат за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 08.05.2018 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния
период, през който е достигнат оборот от 50 000 лева). При стриктно изпълнение
на задължението си за подаване на заявление за регистрация от страна на
дружеството, актът за регистрация е следвало да бъде издаден най-късно на
22.05.2018 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 08.08.2018 г. на основание
чл. 102, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 102. ал. 3, т. 1 от ЗДДС,
за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите, т.е. ако задълженото лице „Ти Би Конструкшън“ ЕООД било изпълнило
в срок своето задължение за подаване на Заявления за регистрация по ЗДДС, то
Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от
22.05.2018 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по
ЗДДС – 08.08.2018 г., лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки.
Органите на НАП приели, че дружеството е осъществило
състава на чл. 180, ал. 1, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, поради което инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив
съставил АУАН № F430970 от 24.10.2018 г., съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено
обжалваното НП.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
е достигнал до следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС,
регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този
закон срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци,
или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева. Според чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, разпоредбата на ал. 1 от закона се прилага и когато лицето не е начислило
данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по
този закон в срок. А според чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1,
когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева,
а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лева.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно е установено, че дружеството жалбоподател е
подало заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 от същия
закон на 24.07.2018 г. и е регистрирано с акт от 07.08.2018 г. Не е спорно
също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това заявление
е установила, че за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. дружеството е
реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 50
627,53 лева, като облагаемият оборот за задължителна регистрация бил достигнат
още за периода 01.12.2016 г. – 30.11.2017 г. и бил в размер на 58 157,37 лева.
Установило се е също, че с оглед на така констатираното, дружеството е следвало
да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 08.05.2018 г. (в
7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от
50 000 лева). При това положение правилно, според състава на районния съд, АНО
е приел, че заявлението за регистрация е било подадено със закъснение от повече
от 2 месеца. Безспорно е също, че за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. „Ти
Би Конструкшън“ ЕООД е извършило облагаеми доставки на обща стойност 14 000
лева, представляващи извършени услуги – СМР. Установено е, че с оглед на така
констатираното, неначисления ДДС за посочения период, изчислен по формулата,
описана в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС е в размер на 2 333,33 лева.
Според районния съд, неправилно АНО е ангажирал
обективната отговорност на дружеството, като е санкционирал същото съгласно
разпоредбите на чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е отчел
всички предпоставки за приложение на привилегированият състав по чл. 180, ал. 3
от ЗДДС. В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчния период
01.06.2018 г. – 30.06.2018 г., но е бил начислен от дружеството с протокол от
08.08.2018 г. Ако задълженото лице е било регистрирано по ЗДДС през периода,
както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от
него облагаеми доставки по реда и сроковете на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и
да подаде справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник
за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период месец юни 2018 г.,
съгласно чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5
от ЗДДС в срок до 16.07.2018 г. При това положение самоначисляването на данъка
с протокола от 08.08.2018 г. е в рамките на 6-месечния период по ал. 3 на чл. 180
от ЗДДС и при наличие на всички предпоставки по тази норма тя следва да се
приложи, тъй като е и по-благоприятна за дружеството-нарушител.
Тези изводи на районния съд се споделят изцяло от
настоящата съдебна инстанция.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд правилно
и точно е издирил приложимите правни норми, както и правилно е приел, че при
налагане на административното наказание не са допуснати нарушения на материалния
закон.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на
подлежащите на доказване, Административен съд – Пазарджик приема, че доводите
на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и
релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед извършената
служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл.1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 663/20.11.2019 г., постановено
по АНД № 1345, по описа за 2019 г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател:/п/
Членове:
1./п/
2./п/