Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. Русе, 14.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на пети февруари, две хиляди и
двадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5707 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Д.Г.М. заявява, че въз
основа изпълнителен лист, издаден на 23.05.2013г. от СГС по т.д.№2541/2013г.,
по молба на „Профи кредит България“ ЕООД, срещу нея било образувано ИД
№1281/2013г. при ЧСИ с рег.№848 - Р.А.. Поддържа, че след като получила покана
за доброволно изпълнение, по посоченото дело не са извършени други действия с
изпълнителен характер. Пояснява, че единственото изпълнително действие от
страна на съдебния изпълнител е извършено през м.август 2013г. с образуване на
производството, а именно запор на банкови сметки. Поради липса на извършени
принудителни действия в продължение на повече от пет години, на 26.11.2018г.
изпълнителното производство било прекратено по давност.
През
м.август 2019г., въз основа същия изпълнителен лист, било образувано
изпълнително дело №977/2019г. при ЧСИ с рег.№831 с взискател „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството на цесионер.
Ищцата
счита, че към момента, в който е образувано второто изпълнително производство,
вземането е погасено по давност.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че не съществува вземане на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД и „Профи кредит България“ ЕООД в размер на 2650.02
лева, по силата на изпълнителен лист издаден на 23.05.2013г. от СГС, ТО, VІ-10
състав по т.д.№2541/2013г., както и всички дължими такси и комисионни във
връзка с образуваното изпълнително дело №977/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№831.
Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирал отговор
на исковата молба е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи
досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита, че от образуване на изпълнително дело
№1281/2013г. по описа на ЧСИ Р.А., до 26.06.2015г. намира приложение
Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Приеме, че
началния момент, от който започва да тече погасителната давност е 26.06.2015г.,
когато е постановено Тълкувателно решение №2 по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Прави извод, че вземането би било погасено по давност на 26.06.2020г., и то ако
изпълнителни действия след 26.06.2015г. не са предприемани.
По изложените съображения, моли съда да отхвърли
претенцията като неоснователна.
В законоустановения срок, ответникът – „Профи кредит“
ЕООД е представил отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовите претенции, като излага
правни аргументи, сходни с тези на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 20.10.2009г. между „Профи кредит България“ ЕООД и Д.Г.М. е сключен
договор за револвиращ заем №**********, по силата на който дружеството
предоставило на ищцата заем при следните параметри: главница - 864 лева; брой
погасителни вноски – 24; размер на месечната погасителна вноска – 80 лева;
договорно възнаграждение – 1056 лева; дата на погасяване – 14-тия ден на
месеца; ГПР – 127.38.
Условията по револвиращият заем са предоговорени с Анекс №1 от 08.12.2010г.
Въз основа изпълнителен лист от 23.05.2013г., издаден от СГС по
т.д.№2541/2013г., на 03.09.2013г. по молба на „Профи кредит България“ ЕООД е
образувано изпълнително дело №20138480401281 по описа на ЧСИ с рег.№848. На
03.09.2013г. съдебния изпълнител изпратил до длъжника покана за доброволно
изпълнение и запорни съобщения до: ОББ АД; “Банка ДСК“ ЕАД; „Юробанк България“
АД; „ПИБ“ АД; „СИБАНК“ АД; „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; „Банка Пиреос
България“ АД; „Централна кооперативна банка“АД; „Уникредит Булбанк“ АД; „Прокредит
банк (България)“ АД. Пет години по-късно (26.09.2018г.) конституирал като
взискател „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД. На 16.11.2018г., с оглед
прекратяване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да му бъде
предоставен оригинала на изпълнителния лист.
През м.август 2018г. кредиторът цедирал вземането си на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД и го упълномощил, съобразно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД: да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното прехвърляне на
вземанията, като извърши всички необходими правни и фактически действия, с
оглед надлежното им уведомяване; да подава молби за прекратяване на
изпълнителни дела, за прехвърляне на изпълнителни дела и продължаване на
изпълнителни действия при друг съдебен изпълнител от името на „Профи кредит
България“ ЕООД по всички дела с взискател „Профи кредит България“ ЕООД за
задължения, предмет на цесията; да подава молби за изтегляне на изпълнителен
лист, както и да получава оригинали на изпълнителни листи от името на „Профи кредит
България“ ЕООД по дела с взискател „Профи кредит България“ ЕООД за задължения, предмет на цесията.
Предвид предоставените правомощия „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД
изготвило уведомление до Д.М. за извършената цесия, като указал размера на
непогасеното задължение и способ за плащане (по банков път). Пратката е върната
като непотърсена.
На 01.08.2019г. по молба на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЧСИ с
рег.№831 образувал ИД №977/2019г. въз основа изпълнителен лист от 23.05.2013г.,
издаден от СГС по т.д.№2541/2013г. На 05 август 2019г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника; изискана е справка от НАП относно
декларираните на името на Д.М. МПС, недвижими имоти и банкови сметки; изпратени
са запорни съобщения.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ
за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и
има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано
срещу него конкретно изпълнително дело. Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Наведеното от ищцата основание за недължимост на
процесните суми е тяхното погасяване по давност.
Съгласно Постановление №3/18.11.1980г., по
гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес. Това Постановление действа до 26.06.2015г., когато с
Тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2013г., същото е обявено за
изгубило сила.
Релевантен за настоящото производство е въпросът, от
кой момент следва да се счита за изгубило сила ППВС №3/1980г. В тази връзка
следва да се съобрази Решение
№170/17.09.2018г., по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, ІV г.о., в мотивите на което е приета, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от
две части: с първата се дава ново тълкуване на правната норма, а с втората се
обявява за загубил сила предшестващия тълкувателен акт. Втората част поражда
действие от момента на постановяване новото ТР, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с
новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните
органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТРС са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците.
С т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013 на
ОСГТК, за разлика от ППВС №3/1980г. е прието,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Според мотивите на Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС,
прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за времето преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед това, давността
ще се счита изтекла със задна дата, преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС.
В настоящия случай няма спор, че изпълнително дело №20138480401281 по описа на
ЧСИ с рег.№848 е образувано при действието на ППВС №3/1980г. Давността е
прекъсната с образуването му и по силата на ППВС в същия момент давността е
била и спряна. Спирането на давността следва да се счита за преустановено от
момента на отмяната на ППВС №3/1980г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г.
по тълк.д.№2/2013г. Следователно от 26.06.2015г. е започнал да тече петгодишния
давностен срок, който не е изтекъл към 01.08.2019г. (когато е образувано ИД
№977/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№831) и към 26.09.2019г. – датата, на която е
депозирана исковата молба.
Изложеното води до извод, че претенцията, като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са направените от “Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД разноски, съставляващи възнаграждение за процесуално представителство,
което съдът определя в размер на 200 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Д.Г.М., ЕГН ********** срещу „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* и „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* иск с правно основание чл.439, вр.чл.124 ГПК за признаване
установено, че не съществува вземане на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
********* и „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 2650.02 лева, по силата на
изпълнителен лист издаден на 23.05.2013г. от СГС, ТО, VІ-10 състав по т.д.№2541/2013г.,
както и всички дължими такси и комисионни във връзка с образуваното
изпълнително дело №977/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№831.
ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН ********** да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК ********* разноски по делото в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: