Решение по дело №1401/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на разглеждане в съдебното производство е жалбата на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ“ ЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г., с изх. № 02-260-2600/1270 от 24.10.2024г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“, [населено място], в частта му по отношение на осъществените прихващания в размер на 1948.49 лева.

Излагат се доводи, че не са налице основания за извършване на прихващане на посочените в акта суми. Твърди се, че в периода на извършване на прихващане /приспадане/удържане, не е съществувал издаден и влязъл в сила административен акт, с който процесните суми да са били обявени за дължими. Такъв не съществувал и към момента. В уведомителното писмо не било посочено, с кой акт са наложени санкции или са налице недължимо заплатени суми, за които да има издаден акт за установяване на публично държавно вземане и който да определи размера на задълженията на оспорващото дружество към ДФЗ или държавата. Не били налице и задължения за плащане на данък общ доход. Административният орган не бил и направил изявления към дружеството за предстоящото прихващане, в съответствие с гражданското законодателство, нито размера им бил определен. Не бил налице и влязъл в законна сила акт, който да разпореди налагането и да определи размера на посочените санкции. Предвид това ДФЗ не можел да събере вземанията си по реда на ДОПК, а следвало да се приложат разпоредбите на гражданското законодателство.

Излагат се и доводи, че писмото е нищожно, като издадено от некомпетентен орган, тъй като в същото не било посочено на какво основание е издадено от Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ. Твърди се също, че при издаване на уведомителното писмо са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не бил уведомил жалбоподателя за започналото производство по издаването му. Допуснати били нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, липсвали мотиви и по отношение на наложените по отношение на подаденото заявление намаления. Кумулативно били обективирани няколко основания за прихващане/приспадане /удържане, но не било конкретизирано кое точно от тях е причина за намаленията, нито дали в случай че били налице едно или повече основания, кое от тях за какво се отнася и какво било намалението по всяко.

Моли се да се приеме, че оспореното уведомително писмо страда от тежък порок на формата, като издадено при липса на фактически и правни основания, което води до невъзможност да се извърши проверка за законосъобразността му.

По изложените съображения се моли обжалваният акт да бъде прогласен за нищожен, респ. да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски.

Ответникът - Заместник - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител в подадена писмена молба и изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме жалбата за основателна и се претендира адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност на същото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2022г. от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ“ е подадено общо заявление за подпомагане(л.20 и сл.), а на 11.05.2022г. и заявление за подпомагане - форма за ЕТ и юридически лица, за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 , както следва по СЕПП, СПП, ЗДП, Мярка 10, Мярка 12 и Подмярка 13.3/НР3(л.32) .

По отношение на заявлението са стартирани автоматични проверки на въведените данни. С резултатите от извършените автоматични проверки на заявлението дружеството е запознато на 11.05.2025г.

На 30.05.2022г. е подадена редакция на депозираното общо заявление за подпомагане (л.60 и сл.), с резултатите от извършените автоматични проверки по отношение на което кандидата е запознат на 30.05.2022г.

На 24.10.2024г.Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ – РА е издал оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г., с изх. № 02-260-2600/1270(л.16), с което в обжалваната му част са извършени прихващания на оторизираните със същото суми посочени в таблица 2, в размер на 1948.49 лева по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Уведомителното писмо е връчено на адресата си на 28.11.2024г. (л.19) , а жалбата срещу същото, в частта на осъществените с него прихващания е депозирана в съда на 10.12.2024г.

По делото е представена Заповед №03-РД/3203#1 от 24.07.2023г. на И. Д. на ДФЗ за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – П. Д. С. да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане(л.84гръб – л. 83).

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, допълнително представени от ответника по указания на съда документи – АУПДВ№ 01-2600/2908#3 от 28.11.2022г., който се твърди, че е съставлява основание за извършеното прихващане, както и такива, с които се установява, придобиването на стабилитет на посочения акт и доказателства за извършени прихващания.

Съдът, като взе предвид съдържанието на акта, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмите за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и 2014г. - 2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл.11а ал.1 т.1 и т.2 от ЗПЗП, органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т.13 от §1 от ДР на ЗПЗП изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед №03-РД/3203#1 от 24.07.2023г. на И. Д. на ДФЗ последният е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.

Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.

ИАА е издаден в изискуемия писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно налице е валидно волеизявление на административен орган.

Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. Т.е. наличието или липсата им е от значение само за преценка законосъобразността на съответния административен акт. В Уведомителното писмо е посочено че касае подпомагане по мярка 10“Агроекология и климат“ , направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, както и че 2002г е първа от поетия ангажимент. В таблица 1 от писмото е посочена оторизираната сума, която е пълната поискана от кандидата по направлението, а в таблица 2, в колона 2 е посочена оторизираната сума по направлението, в колона 3 е посочено, че е прихваната сума в размер на 1948.49 лева, а в колона 4 че е изплатена сума в размер на 4801.37 лева.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване.

В разглеждания случай в уведомителното писмо не се съдържат конкретни фактически и правни съображения, от които да стане ясно на база на какво конкретно основание е извършено процесното прихващане – налице са само общи изявления, че възможността за това произтича от приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки администрирани от ДФЗ и/или „Удържан данък общ доход“. Трайно в съдебната теория и в практиката на Върховният административен съд се приема, че мотивите следва да са конкретни и пряко свързани със съответния казус, всяко общо неиндивидуализирано посочване на факти, които не могат да бъдат конкретно обвързани с диспозитива на съответния административен акт, както в процесния случай се приравняват на липса на мотиви. Уведомителното писмо не съдържа и препращане към друг подготвителен документ по издаването му, в който да е налице надлежна конкретна мотивировка, от която да станат ясни съображенията на органа за постановеното прихващане. Предвид това административният акт в оспорената му част, като немотивиран подлежи на отмяна само на това основание.

Само за пълнота на изложението и поради наведените доводи на ответника за извършване на прихващането на база АУПДВ № 01-2600-2908#3 от 28.11.2022г., с който спрямо оспорващия е установено публично държавно вземане в размер на 3806.74 лева. е необходимо да се посочи следното: Процесния АУПДВ е представен за пръв път по делото едва след насрочването му в о.с.з. и то по указания на съда, което е недопустим начин за мотивиране, тъй като към датата на издаване на обжалваният акт за оспорващия е неясно на какво основание е издаден той и на тази база адекватно да осъществи правото си на защита. Този АУПДВ, както се посочи не е цитиран в оспореното писмо и не е част от административната преписка, е за съда е неясно дали действително на база същия, който се установява да е придобил стабилитет преди издаване на обжалваното писмо е разпоредено прихващането. Наред с това с АУПДВ е установено публично вземане в размер на 3806.74 лева, с оспореното писмо е прихваната само сумата от 1948.49 лева, при условие че оторизираната сума с УП сума е в размер на 6749.86 лева, т.е. по-висока от тази в АУПДВ(казано по друг начин не е прихваната пълната сума по АУПДВ), а от представения хронологичен опис за прихващания, всички извършени на 29.03.2023г. - преди издаване на уведомителното писмо, се установява, че според същия от оспорващото дружество е прихваната общо сумата от 6712.31 лева. От съдържанието на хронологичния опис не може да бъде установено на какво основание е осъществено прихващане и по кое направление.

От изложеното става ясно, че стойността на прихванатите с оспореното уведомително писмо суми, не кореспондира по никакъв начин с тези посочени в процесния АУПДВ и хронологичния опис, което не спомага за изясняване на въпроса защо с уведомителното писмо е прихваната конкретно сумата от 1948.49 лева и на какво основание почива това прихващане.

Ето защо жалбата се явява основателна, а писмото в оспорената му част, като немотивирано подлежи на отмяна като незаконосъобразно, в частта му на осъщественото прихващане.

С оглед спецификата на производството преписката ще следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ“ ЕООД, по мярка 10“Акроегкология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, с издаване на надлежно мотивиран акт.

При този изход на спора основателна се явява само претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 550.00 лева, от които 50 лева дължимо внесена ДТ и 500 лева действително заплатен адвокатски хонорар. Възражението на прекомерност на ответника е своевременно заявено но по същество неоснователно - заплатения хонорар е под посочения в Наредба №1/2004г., съответства изцяло на фактическата и правна сложност на делото и е в унисон с чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Вадим от което, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г., с изх. № 02-260-2600/1270 от 24.10.2024г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“, [населено място], в частта му по отношение на осъществените прихващания в размер на 1948.49 лева.

ВРЪЩА преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“, [населено място] за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ“ ЕООД, по мярка 10“Акроегкология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, с издаване на надлежно мотивиран акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд”Земеделие” да заплати на “ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИЯ“ЕООД, разноски по адм. дело № 1401/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 550 лева.