Решение по дело №1199/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 55
Дата: 23 февруари 2022 г.
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20212150201199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. гр.Несебър, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20212150201199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д- 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от И.С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.З., кв. “Т.ч.“ № **, ет. *, ап. ** чрез адв. С.М., АК
гр. С.З., гр. С.З., ул. „Х.Д.” № **, ет. *, офис * срещу Наказателно
постановление № 21-0304-001077 от 24.08.2021г., издадено от И.Г.Т.,
Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети
12контролни точки. Наказанието е наложено на Ч. за това, че на 31.07.2021г.,
в 23.50часа, в гр. Свети Влас, ул. „Св. Власий, до Хотел „Джулия”, в посока
в.с. „Елените”, управлявал лек автомобил „Шкода Супърб” с рег. № ****,
собственост на С.Г. Ч., като при проверката водачът е отказал да му бъде
извършен тест с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико –
токсикологично лабораторно изследване за установяване на наркотични
вещества или техните аналози. Водачът е отказал да получи издадения талон
за медицинско изследване № 131282. Посочено е, че не са взети биологични
проби за анализ. В наказателното постановление е посочено, че е извършена
проверка за употреба на алкохол, която е била с резултат 0.00промила.
Наказващият орган е квалифицирал извършеното като деяние по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание, И.С. Ч. обжалва наказателното
постановление чрез адв. М.. Жалбоподателят твърди, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. На първо
място се твърди, че не е описана точната фактическа обстановка , както
1
изискват чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че в наказателното
постановление е описан отказ да се извърши проверка с тест с техническо
средство, както и че наказаният не е изпълнил предписания за изследване и
вземане на биологични проби за химико – токсикологично изследване, което
било различно от обективизираното в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Претендира се, че е допуснато объркване, като се сочи извършване на тест с
техническо средство, каквото законът не познавал. Употребата на наркотични
вещества или техните аналози се установявала с тест, а с техническо средство
се доказвало наличието или липсата на алкохол в пробата на водача, каквато
била направена и била 0,00промила. Фактическата обстановка не
кореспондирала с отразеното в НП. Твърди се, че на Ч. не бил връчен талона
за медицинско изследване, както и протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1/
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Жалбоподателят не бил видял съставянето на талон, а още по – малко
обективизирания в него резултат или описания в АУАН отказ да бъде тестван
за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Твърди се нарушение на чл. 6 от Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Не било описано физическото
състояние на водача, от което да се заключи дали то позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. Вземането на биологични проби
ставало само от лицата по чл. 12 на Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози и нямало как актосъставителя в
момента на съставяне на АУАН да знае дали такива са били взети от
жалбоподателя. От там не ставало ясно и как наказващия орган бил достигнал
до извода, че не е изпълнено предписанието за химико – токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества
или техните аналози. Неясна била и квалификация на нарушението по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП и кое мотивирало АНО да наложи наказание по чл. 174, ал. 2,
предл. второ от ЗДвП. В състава били налице две нарушения и не се правело
разграничение между тях, след като в наказателното постановление да
описани две деяния квалифицирани по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Наложено било
едно наказание и не ставало ясно за кое от посочените са налага наказание.
Не било ясно и защо се отнемат 12 контролни точки с посочената Наредба N
– Iз- 2539 на МВР и бил нарушен принципа на законообоснованост на
нарушението. С всичко посочено били допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на наказателното постановление , с което били
ограничени процесуалните права на жалбоподателя и следвало наложеното
наказание да бъде изцяло отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание наказания не се явява, представлява се от адв.
Ташко Петров, АК гр. С.З., преупълномощен от адв. М.. Жалбата се
поддържа.
Административнонаказващият орган не се явява в с.з. С изрична писмена
защита се претендира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на
наказателното постановление.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
2
От фактическа страна:
На 31.07.2021г. свидетелят М. В. М., мл. автоконтрольор при РУ
Несебър, изпълнявал служебните си задължения в гр. Свети Влас. Около
23.50часа М. и колегата му Васил Спанов спрели за проверка л.а. „Шкода
Супърб” с рег. № ****, управляван от жалбоподателят И.С. Ч., ЕГН
**********, гр. С.З., правоспособен водач. Свидетелят М. извършил проверка
на водача с техническо средство Алкотест „Дрегер” 7510 , като показанията
на уреда отчели 0.00 промила. Полицай М. решил да извърши и проба на
водача за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Причина за
това било поведението на водача – Ч. бил в превъзбудено състояние и с
разширени зеници. Жалбоподателя бил поканен да му бъде извършена
проверка чрез тест, но Ч. отказал да се подложи на пробата. След отказа мл.
автоконтрольор М. съставил талон за изследване № 131282, който направил
опит да връчи на водача, но Ч. отказал да получи, както и да се подложи на
последващи проверки за употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Свидетелят мл. автоконтрольор М.М. съставил против водача АУАН
Серия GA № 480337/ 01.08.2021г., който И.С. Ч. подписал без да направи
възражения. В законоустановения срок срещу И.С. Ч. било съставено
оспореното Наказателно постановление № 21-0304-001077 от 24.08.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН Серия GA № 480337/ 01.08.2021г.
на РУ Несебър, Наказателно постановление № 21-0304-001077 от
24.08.2021г., талон за изследване № 131282, приложените в преписка изх. №
304000- 18768/ 30.11.2021г. писмени доказателства, свидетелските показания
на разпитания в хода на съдебното следствие М. В. М., справка за нарушител/
водач за И.С. Ч..
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен
интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи, видно от приложената по делото Заповед
Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което да е
самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление, а съставените съдържат нужните реквизити по чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
31.07.2021г. И.С. Ч. е управлявал МПС – лек автомобил „Шкода Супърб” с
рег. № **** в гр. Свети Влас по ул. „Свети Власий”. Ч. е бил спрян от
служители на РУ МВР гр. Несебър – свидетелят М. В. М. и полицай В.К.С.,
като е отказал да бъде проверен по съответния ред за това дали управлява
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Санкцията ,
която е приложена от АНО е по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която изрично сочи,
че: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
3
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв.” За установяване на
употребата на алкохол или наркотични вещества при водачи на МПС е
въведен ред с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, която в чл. 1, ал. 3 изрично указва, че това става
„чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания”. В случая водачът
следва да съдейства за установяване на тези обстоятелства, като бъде
изпробван по някой от посочените начини. Жалбоподателят Ч. е отказал да
бъде изпробван на място от контролните органи за употребата на наркотични
вещества или техни аналози с тест, след като надлежно е бил поканен за това
от свидетеля М.. Норма на чл. 3 от Наредбата указва, че „При извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в
кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест”, а следващия чл. 3а на Наредбата
изрично се сочи, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.“
Самото изследване се извършва по реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като
задължителна предпоставка за извършване на изследване е съставянето на
талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви (в
дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата) в съответното медицинско
заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата). В случая е издаден талон, който
съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата. В него са вписани мястото,
където жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това, който
е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. От събраните гласни и писмени
доказателства става ясно, че водачът е отказал да бъде изпробван с
предложения му тест на място, а след това е отказал да приеме съставения
талон за изследване, съответно да се яви в указаното медицинско заведение,
за да даде кръвна проба и урина за изследване. Отказът на Ч. да получи
талона съставен от свидетеля М. е удостоверен от един свидетел съгласно чл.
6, ал. 8 от Наредбата. Не може да се сподели възражението на И.Ч., че
констатациите не отразяват правилно фактическата обстановка, а напротив –
събраните гласни и писмени доказателства сочат, че АНО е съобразил
решението си с изцяло правилно съобразена фактология, която е изложил в
съставеното наказателно постановление. Изрично в АУАН са вписани
времето, мястото на нарушението, отказа на водача и това, че е издаден талон
за изследване № 131282. Водачът е подписал АУАН и е получил препис от
него. Съставеният АУАН изпълнява изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
4
Настоящият състав не споделя възраженията в жалбата, че е налице неяснота
на административното обвинение. Безспорно наказващият орган, в
обстоятелствената част на НП, е описал начина, по който е следвало да се
извърши проверката като „тест с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози”. Както се отбеляза
по – горе , установяването употребата на наркотични вещества и техните
аналози става с тест. В случая допълнително посоченото „техническо
средство” не води до неяснота на обвинението. Ясно е посочено какво е искал
да установи контролния орган на място и това е било, дали Ч. управлява МПС
след употреба на наркотични вещества или техните аналози. В съставения
АУАН структурата е същата. Въпреки това е ясна волята на наказващия
орган, като в диспозитива на наказателното постановление ясно се сочи, че
И.Ч. е наказан за това, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е
изпълнил предписанието за химико – токсикологично лабораторно
изследване за установяване на посочените обстоятелства. Не води до
неяснота и допълнението в АУАН и НП, че не са взети биологични проби за
анализ. Това е констатация, която не променя установения факт, че Ч. е
отказал да извърши указаните му тестове и изследвания. Според
представените писмени доказателства , контролният орган – полицай М.М. е
съставил талон за изследване № 131282, като водачът е отказал да подпише и
получи същия, което е отразено в АУАН Серия GA № 480337/ 01.08.2021г.,
който И.С. Ч. подписал без да направи възражения. Ето защо установеното не
кореспондира с възражението на наказание, че не е видял да му се съставя
такъв талон , а още по – малко и обективизираните в него откази. Не е
възможно наказаният да е подписал и получил АУАН и да не се е запознал
със съдържанието му. Не са налице и нарушения на чл. 6 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, доколкото
водачът е отказал да му бъде извършен тест и е отказал да получи съставения
талон, т.е. не е било възможно контролния орган да състави протокол по чл. 3,
ал. 2 от посочената наредба. Не е следвало и да се описва физическото
състояние на наказания – видно от събраните доказателства водачът е бил в
състояние позволяващо да се извърши проверката с техническо средство за
алкохол, която е направена, както и да се подложи на тест за установяване
употреба на наркотични вещества или техните аналози.
По отношение размера на наложеното наказание, настоящият състав
намира същото за правилно определено. Размерът на наказанието е определен
спрямо нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като санкцията е с абсолютно
определен размер. За деянието наказанието е с абсолютно определен размер и
наказващия орган, след като приеме, че деянието е доказано от фактическа
страна следва да наложи посоченото в закона – глоба в размер на 2000лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Тук АНО няма
възможност да преценява размера на наказанието и да го определи в друг
размер. Деянието не може да се квалифицира като такова по чл. 28 от ЗАНН,
с оглед обществената опасност на извършеното. Самото деяние не се
отличава от други сходни деяния по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За обществената
опасност на подобни деяния може да се съди и от размера на предвиденото
наказание, като законодателят е придал на нарушенията по този ред характер
на такива с по – висока обществена опасност, предвиждайки наказания, които
не са по – високи в сравнение с другите санкции предвидени в закона.
5
Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение на
жалбоподателя са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013 г., в сила
от 04.02.2013 г. Следва да се отбележи, че това отнемане на контролни точки
не е санкция по смисъла на ЗДвП и възражението на наказание за неяснота на
наложенотао наказание не касае процесното наказателно постановление.
По разноските.
Наказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски и
такива не му се следват.
В хода на съдебното следствие са направени разноски в размер на
10.53лева, които съдът е заплатил за явяването на свидетеля М. В. М.. Следва
при този изход на делото жалбоподателят да бъде осъден да ги заплати по
сметка на съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-0304-
001077 от 24.08.2021г., издадено от И.Г.Т., Началник Сектор към ОД МВР
Бургас, РУ Несебър, с което на И.С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., кв.
“Т.ч.“ № **, ет. *, ап. **, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 3 от НПК,
И.С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., кв. “Т.ч.“ № **, ет. *, ап. **, да
заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 10.53лева разноски
по водене на производството, както и сумата от 5.00лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6