Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 12.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретар Гигова , като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело №
14929 по описа за 2018г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 409999/15.05.2018г. по гр.д.№ 54451 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 159-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 4 и сл. от от Закона за
потребителския кредит вр. чл. 99 от ЗЗД, че Б.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „М.Ф.М.”АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, заплащане на сумите, както следва: сумата от 2914,79лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 02.02.2017г., до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор № PLUS-01632829; сумата от 1514,24лв.,
представляващи неплатена договорна лихва за периода от 20.01.2012г. до
18.12.2015г.; сумата от 1105,62лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 19.04.2013г. до
01.02.2017г., вземанията за които са прехвърлени на М.Ф.М.”АД от Б.П.П.Ф.” ЕАД
по договор за цесия от 14.10.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 6872 по описа за 2017г.
на Софийски районен съд, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
съдебни разноски от 577,15лв. по
исковото дело; 210,69лв. съдебни разноски по заповедно
дело.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5102419/18.06.2018г. по
входящия регистър на СРС от ответника по исковете Б.Г.Б., ЕГН **********, в частта, в
която исковете са уважени . Изложил
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че вземанията е следвало да бъдат изискуеми към
момента на подаване на заявлението, а доказателства, че до него е достигнало
изявление от цедента за обявяването на същите за предсрочно изискуеми не били
ангажирани. Задълженията не ставали
предсрочно изискуеми независимо от клауза за същото в договора и в този смисъл
било Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Това правило било приложимо не само
за договорите за банкови кредити, но и договорите за потребтилски кредит,
сключени с небанкови финансови институции, какъвто бил процесният. По делото не
било установено, че изявление на ищецът или неговият праводател за обявяване на
задълженията за предсрочно изискуеми било достигнало до ответника, поради което
и неправилно районният съд приел, че исковете са основателни. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият- ищец „М.Ф.М.”АД,
ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че
решението в обжалваната част е правилно. Посочило е, че договорът за кредит
уреждал автоматична предсрочна изискуемост на задълженията по договора, тълкувателните
решения, на които се позовавал въззивникът били постановени след сключване на
договора за кредит и не били приложими. Отделно постановените тълкувателни
решения били постановени само за договори за банков кредит, а процесният не бил
такъв.Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззивника за разноски за адвокат за горница над минималния размер по
Наредбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******не е изразило
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх.№ 2017412/08.08.2017г. на М.Ф.М.”АД, ЕИК ******* срещу Б.Г.Б., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от
Закона за потребителския кредит и чл. 99 от ЗЗД да признае за установено съществуване на
вземането му срещу ответника за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2914,79лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
02.02.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор № PLUS-01632829/05.01.2012г.; сумата от 1514,24лв., представляващи неплатена договорна лихва за периода от
20.01.2012г. до 18.12.2015г.; сумата от 1105,62лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от
19.04.2013г. до 01.02.2017г., вземанията за които са прехвърлени на М.Ф.М.”АД
от „Б.П.П.Ф.” ЕАД по договор за цесия от 14.10.2015г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 6872 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, евентуално – да го
осъди да плати тези суми, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че „БНП Паридба Пърсънъл Файненс”
ЕАД сключило с ответника договор за кредит за 3576лв. , предоставена му била сумата, уговорени били възнаградителни лихви от 36,74% годишно,
както и годишен процент на разходи от
47,04%, лихви за забава, задълженията следвало да се погасят на 48 месечни
вноски, както била уговорена и предсрочна изискуемост на задълженията,
настъпваща автоматично при неплащане на две вноски. Ответникът не платил задълженията
си в срок и така предсрочната изискуемост на всички задълженията настъпила на
19.04.2013г. , към сключване на договора за цесия от 14.10.2015г., с които Б.П.П.Ф.”ЕАД
ги прехвърлило на ищеца, задълженията били в размер на процесните суми. За
настъпване на предсрочната изискуемост не било нужно да се изпраща покана.
Ответникът Б.Г.Б., ЕГН **********, в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е,
че не бил получил изявление за обявяване на задълженията по договора за
предсрочно изискуеми и не дължал сумите. Задълженията не ставали предсрочно
изискуеми независимо от клауза за същото в договора и в този смисъл било
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Това правило било приложимо не само за
договорите за банкови кредити, но и договорите за потребителски кредит,
сключени с небанкови финансови институции, какъвто бил процесният договор. Претендирал
е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 6872/2017г. ,
съгласно което по заявление от 02.02.2017г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено Б.Г.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „М.Ф.М.”АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумите, както следва: сумата от 2914,79лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
02.02.2017г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор № PLUS-01632829; сумата от 1514,24лв., представляващи неплатена
договорна лихва за периода от 20.01.2012г. до 18.12.2015г.; сумата от 1105,62лв., представляващи обезщетение
за забава за плащането на главницата за периода от 19.04.2013г. до
01.02.2017г., вземанията за които са прехвърлени на М.Ф.М.”АД от Б.П.П.Ф.” ЕАД
по договор за цесия, както и съдебни разноски от 210,69лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на
22.06.2017г., на 22.06.2017г. длъжникът е възразил срещу заповедта сочейки че
неправилно е определен размер на задълженията, на 12.07.2017г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 08.08.2017г.
По
делото е приет неоспорен от страните договор № PLUS-01632829/05.01.2012г.,
носещ подпис, положен за страните по него, съгласно който от „Б.П.П.Ф.”
ЕАД се е задължило да предостави на Б.Г.Б. кредит от 3576лв. за потребителски
цели, срещу задължение за плащане на такса за усвояване от 105лв., при годишен
лихвен процент от 35,74%, годишен процент на разходите от 47,04%, срещу
задължения на кредитополучателя да върне предоставената сума, да заплаща възнаградителни
лихви на 48 месечни вноски с падеж определено число на съответиня месец в периода от 20.01.2012г. до 18.12.2015г. всяка от по 130,27лв., само
последната вноска в размер на 130,12лв. Съгласно
чл. 14 и чл. 18 от договора кредитодателят има право да прехвърли вземанията на
ІІІ-то лице. Съгласно чл. 5, изр. 1 от договора при забава на плащанията
кредитополучателят дължи заплащане на законната лихва за забава. Съгласно чл.
5, изр. 2 от договора при просрочие на две погасителни вноски задълженията по
договора стават предсрочно изискуеми без да е нужно изявление до
кредитополучателя.
Приети са неоспорени от страните договор за цесия от
14.10.2015г. с приложение, носещи подписи за страните по тях, потвърждение,
съгласно които на 14.10.2015г. от Б.П.П.Ф.” ЕАД е сключила с М.Ф.М.”АД договор
за цесия, с който е прехвърлила на ищеца вземанията си към ответника по
договора от 05.01.2012г., които към този
момент са главница от 2914,79лв.; възнаградителна лихва от 1514,24лв. и лихва
за забава от 719,02лв.
Приети са писмо от 23.10.2015г., известие за
доставяне, съгласно които на 23.10.2015г. Б.П.П.Ф.” ЕАД е съставило изявление
до ответника, с което го е уведомило за договора за цесия от 14.10.2015г., като
на 02.11.2015г. ответникът е получил
писмо от Б.П.П.Ф.” ЕАД.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно счетоводна експертиза, , вещото лице след запознаване с документи по
делото и справки от счетоводството на от Б.П.П.Ф.” ЕАД е посочило, че по счетоводни записвания на от Б.П.П.Ф.” ЕАД
по договора с ответника са му предоставени 3576лв., платени от ответника са
общо 1833,78лв., представляващи плащане в уговорения срок на първите 13 месечни
вноски и плащане
със забава на 14-та вноска по погасителния план по договора. Посочило е,
че за вноски с падежи от 20.03.2013г. до
14.12.2015г. по погасителния план няма данни за плащане. Неплатената
главница била в размер на 2914,79лв., неплатена възнаградителна лихва била в
размер на 1514,24лв. Посочило е, че
обезщетение за забава на плащанията е общо 1124,51лв., изчислено за
периода от 19.04.2013г. до 02.02.2017г. върху цялата главница глобално, а не
поотделно върху всяка погасителна вноска.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 79 ичл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което
е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съдът
приема за установено по делото, че на 05.01.2012г. между Б.П.п.Ф.”АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, като Б.П.П.Ф.”АД е предоставило на ответника потребителски кредит в размер от
3576лв. при възнаградителна лихва от 35,74% годишно и за ответника е възникнало задължение да
върне сумата и плати възнаградителната лихва на 48 месечни вноски с падеж в
определен ден от месеца в периода от 20.01.2012г. до 20.12.2015г., всяка вноска
е била в размер от по 130,27лв., само последната в размер на 130,12лв, като при забава е уговорено задължение за
плащане на законната лихва при забава, ответникът се е съгласил кредитодателят
да прехвърли вземанията по договора на ІІІ-то лице. Тези обстоятелства не са
спорни по делото, а и се установяват от приети по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Съдът приема за установено по делото, че на 14.10.2015г. Б.П.П.Ф.”АД е прехвърлило
на ищеца вземанията си по договора с ответника и за същото ответникът е бил
валидно уведомен на 02.11.2015г. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и
се установяват от приети по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства.
По делото не се спори и се установява от приетото по делото заключение по
съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и неоспорено
от страните по делото, че ответникът е плащал в срок първите 13 вноски, 14-та
вноска е платена със закъснение, не е платил последващите вноски с падежи от
20.03.2013г. до 18.12.2015г. , размер на
неплатена главница 2914,79лв., а на възнаградителна лихва размер е 1514,24лв.
към 18.12.2015г. - падеж на последната вноска по договора.
Спорен въпрос по делото е дали задълженията са били изискуеми към подаване на заявлението.
Съдът приема, че доколкото по делото е установено, че падеж на последната
вноска е 18.12.2015г., а заявлението е било подадено на 02.02.2017г., то по
делото е установено, ме към подаване на заявлението задълженията за плащане на
главница и на възнаградителна лихва са били изискуеми и доводите на ответника в
обратния смисъл са неоснователни. Действително, тези задължения не са били
предсрочно изискуеми от 19.04.2013г., каквито са били твърденията на ищеца в
заповедното и в исковото дело, но това с оглед дата на подаване на заявление и
краен срок на договора за кредит е без значение по делото. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което обаче, настъпва с изявления на една от страните по
договора. За настъпване на същото следва да има обективно проявяване на
обстоятелствата, предвидени в договора за предсрочна изискуемост-неплащане на
определен брой вноски, както и упражняване на правото на кредитора за обявяване
на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпва от момента на
получаване на изявлението на кредитора от длъжника, като това обстоятелство в
заповедното дело следва да бъде установено с документ по чл. 418 от ГПК, а в
исковото дело може да се установи с други доказателства, допустими от ГПК.
Постигната предварителна уговорка по договора за настъпване на предсрочна
изискуемост без до длъжника да е достигнало изявление на кредитора за същото,
не поражда действие, ако банката изрично не е заявила с отделно изявление,
достигнало до длъжника-кредитополучател,
че упражнява правото си да обяви задължението по договора за предсрочно
изискуемо. Такова изявление не може да се приеме, че е заявлението за издаване
на заповед, доколкото същото не достига до длъжника- препис от него не се
връчва на длъжника. (В този смисъл т. 18 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
по тълкувателно дело № 4/2013г.). В случая не се твърди и не се
установява кредитодателят да е отправил изявление за обявяване на задълженията
за предсрочно изискуми и същото да е достигнало до ответника, поради което и
това обстоятелство съдът приема, че не е установено по делото. Същевременно,
съдът приема, че това не е от решаващо значение по исковете за главница и за
възнаградителна лихва. Това е така, защото към подаване на заявелинето е бил
настъпил края на срока по договора за кредит, тоест задължението за връщане на
предоставена сума и за плащане на уговорената възнаградителна лихва е било с
настъпил падеж. Това, че твърденията на ищеца за настъпила предсрочна
изискуемост на същите не са доказани по делото не се отразява на извода на
съда. Това е така, защото релевантно по делото е настъпването на изискуемостта
на задълженията, а не дали това е уговорената такава по погасителния план или
предсрочно настъпилата. При
вземане, произтичащо от договор кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника
преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не
може да не се съобрази
съществуването на валидна облигационна връзка по
договора за кредит при условията, договорени между страните. Вземането произтича от договор за кредит, размерът и падежът на всяка вноска
са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването
на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно
изпълнение по договорения актуален погасителен план – главница и/или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпил последиците
на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът дължи изпълнение за онази част от дълга, която е с
настъпил падеж. Така
недоказването на предсрочна изискуемост на задълженията по договора не може да
доведе до отричане на претендираните
вземания в цялост поради това, че не е обявена предсрочната изискуемост на
всички задължения по договора. При установено
неизпълнение на вече падежирали вноски по
погасителния план, иск за тя следва да се уважи. Такова разрешение съответства на
целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство - да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.
Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно
вследствие инициирането на заповедно производство, вместо образуването на исково такова по общия
ред. Присъждането на вноските с настъпил
падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените
от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното
от него субективно материално право. Изменение в основанието
на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния
иск с друго основание или когато прибавя ново основание.
И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като
се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата
молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно
материално право. Предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор
за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта,
която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване
на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа,
че за него се е породила възможност да претендира изпълнение
на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен
изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.
Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията
по кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното
производство. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост
на договора за банков кредит е определящо единствено за размера,
в който ще бъде признато вземането на кредитора. Поначало
предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски,
а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение
на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата
на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди
и съответно тяхното присъждане в последващото производство по
чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното
от кредитора основание на иска. (В този
смисъл Тълкувателно Решение № 8/02.04.2019г. по тълкувателно дело № 8 по описа
за 2017г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед гореизложеното
и и на установеното по делото обстоятелство, че преди подаване на заявлението
всички вноски по погасителния план по договора за кредит са били с настъпил падеж,
то съдът приема, че обстоятелството, , че задължения по договора не са обявени
за предсрочно изискуеми е без значение по делото. При така възприето и като
съобрази заключението по съдебно –счетоводната експертиза съдът приема исковете
за главница от 2914,79лв.,
за лихва за забава на плащането й от подаване на заявлението, както и за възнаградителна лихва за периода от
20.01.2012г. до 18.12.2015г. в размер на 1514,24лв. за основателни и решението на
СРС в таи част следва да се потвърди.
Същевременно, съдът приема, че неустановяването на
предсрочната изискуемост на главницата обосновава извод, че ответникът не е изпаднал
в забава на плащането на главницата от момента, посочен от ищеца –
19.04.2013г., поради което и решението на СРС по този иск е частично
неправилно. В случая забавата на плащането на главницата се определя от клаузите по договора, тоест в забава
на плащането ответникът е изпаднал с настъпването на падежа на всяка от
вноските. По делото изпадане в забава на плащането на сумите в този момент е
установена, поради което и този иск е доказан по основание. При така възприето
и на основание на чл. 162 от ГПК съдът определя този иск за основателен до
размера от 666,36лв. Този размер е
определен при съобразяване на падеж на всяка неплатена вноска по погасителния
план, както и на обстоятелството, че иск за забава е предявен само за главница,
но не и за възнаградителна лихва. Вещото лице по счетоводната експертиза е
определило лихвата за периода върху цялата главница, а не върху всяка неплатена
вноска от падежа й, поради което в тази част съдът не кредитира заключението.
При така възприето съдът приема, че решението на
СРС по исковете за главница от 2914,79лв.; за възнаградителна лихва от 1514,24лв., както
и за лихва за забава за сумата от 666,36лв. следва да се потвърди. В останалата
част решението по иска за забава за горница над 666,36лв. до предявен размер от
1105,62лв. следва да се отмени и иск следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото решението на СРС следва да се отмени в частта, в която е осъдил
ответника да заплати на ищеца разноски по заповедно дело от 17,32лв. и разноски по исково дело от 47,44лв.
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 53,43лв.
съдебни разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СРС, както и
разноски за производство пред СГС за държавна такса в размер на 9,33лв. и за възнаграждение за
адвокат в размер на 49,32лв..
Уговорено и платено от въззивника възнаграждение за адвокат е съобразено с
минималния размер на възнаграждения та по Наредба № 1/2004г. и сложността на делото, поради което и
възражението на въззиваемия за прекомерност на същото не следва да се уважава.
Въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия възнаграждение за юрисконсулт в
производство пред СГС от 91,78лв., определено съобразно правна и фактическа
сложност на делото при съобразяването на нормите на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.
25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 409999/15.05.2018г. по
гр.д.№ 54451 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 159-ти
състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 4 и сл. от от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 99 от ЗЗД,
че Б.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „М.Ф.М.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, заплащане на сумата от 439,26лв., представляващи обезщетение за забава за
плащането на главница от 2914,79лв.
по договор № PLUS-01632829за периода от 19.04.2013г. до 18.12.2017г., вземанията за които са
прехвърлени на М.Ф.М.”АД от Б.П.П.Ф.” ЕАД по договор за цесия от 14.10.2015г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 6872 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, както и
в частта, с която Б.Г.Б., ЕГН **********,
е осъден да заплати на „М.Ф.М.”АД,
ЕИК *******, съдебни разноски от 47,44лв.
по исковото дело и съдебни разноски от 17,32лв. по заповедно дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете,
предявени с с искова молба
вх.№ 2017412/08.08.2017г. на М.Ф.М.”АД, ЕИК ******* срещу Б.Г.Б.,
ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 9 и сл.
от Закона за потребителския кредит и чл. 99 от ЗЗД да признае за установено съществуване на
вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 439,26лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 19.04.2013г. до 18.12.2017г
за плащането на главница от 2914,79лв. по
договор № PLUS-01632829/05.01.2012г.,
вземанията за които са прехвърлени на М.Ф.М.”АД от Б.П.П.Ф.” ЕАД по договор за
цесия от 14.10.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 6872 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 409999/15.05.2018г. по гр.д.№ 54451 по
описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 159-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „М.Ф.М.”АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание на
чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК сумата от 91,78лв.
(деветдесет и един лева и 0,78лв), представляващи
разноски за възнаграждение за юрисконсулт в производството пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА „М.Ф.М.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Б.Г.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от общо 112,08лв.
(сто и дванадесет лева и 0,08лв), представляващи съдебни разноски в
производството пред Софийски градски съд и Софийски районен съд.
Решението е
постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.