Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2637 по описа за 2019г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно и
субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.74 ЗЗД с цена на иска
742.43 лв.-2 броя и чл.74 ЗЗД с цена на иска 504,60 лв.- 2 броя.
Производството е
образувано въз основа на депозирана искова молба от И. ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Т.И.И.против А.Г.Г., ЕГН**********,*** и В.С.Я.,
ЕГН**********,***. В исковата молба се твърди, че ищецът има учредено право на
ползване на абонатно помещение и на асансьорна шахта, съгласно договор от
12.12.2006г. Твърди се, че въз основа на договора дружеството ищец е закупило
асансьорна уредба, която е монтирана в жилищната сграда находяща се в ***.
Твърди се, че ***те са съ***на ***със застроена площ от 88,17 кв.м. на ІV етаж,
ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата. Твърди се, че същата сграда ***ищцовото дружество и ***С.И.са
съ***на ***със застроена площ 166.09 кв.м., ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата. Твърди се,
че етажната собственост не е регистрирана по реда на ЗУЕС и отношенията между
обитателите се уреждат въз основа на протокол № 1 от 06.12.2006г. и от протокол
от 14.10.2015г. Твърди се, че с протоколите е взето решение дължимите такси във връзка с ремонти, в т.ч.
на асансьора следва да се разпределят пропорционално между обитателите, а не по
броя на ***те на апартаментите. Твърди се, че е взето решение асансьора да се
ползва само от ***те на апартаменти на ІV и V етаж на сградата, като
обитателите дължат такси за сервизно обслужване, за ремонт и за техническа
поддръжка и сервизно обслужване на
асансьора на дружеството „***“. Твърди се, че ***те не са заплащали никакви
суми и такси във връзка с ползването на асансьора, въпреки отправените покани
за заплащане на дължимите суми. Твърди се, че през м. август 2016 г. асансьорната
уредба е дефектирала, като за да бъде възстановено нейното ползване е било
наложително да бъде извършен ремонт на същата. Твърди се, че дружеството ищец е
заплатило на дружеството „***“ ***сумата 2969,75 лв за подмяната на честотен
регулатор на асансьора за да може същия да се ползва и работи по
предназначението си. Твърди се, че след ремонта асансьора отново е ползван от ***те
без да са заплатили припадащата им се част, както и че не са възразили за
извършения ремонт и не са се противопоставяли както на извършването му, така и
за сумата, която е заплатена за отстраняване на дефектиралата част. Твърди се,
че ответникът А.Г. дължи на дружеството „***“ сумата 742,43 лв , ***В. Я. дължи
сумата 742,43 лв, представляваща платена цена във връзка с извършения ремонт на
асансьор. Твърди се, че на 01.019.2016г. „И.“ ***е сключило договор за сервизно
и превантивно обслужване на асансьор с дружеството „***“ ***София, като
дължимата месечна такса за обслужването на асансьора е в размер на 100,92 лв. Твърди се, че ответникът А.Г. дължи на ***сумата 504,60 лв,
а ***В. Я. дължи на ишеца сумата 504,60 лв представляваща дължими такси за обслужване на
на асансьора за периода
01.09.2016г.- 01.08.2017г. Твърди се, че ***те са обитавали жилищната сграда,
ползвали са асансьора и не са заплатили таксите дължими за обслужването му,
както и припадащата им се част от сумата за ремонта. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило
дължимите от ***те суми за ремонт и сервизна поддръжка на асансьора вместо
тях като е имало интерес от това. Моли ***те
А.Г. и В.Я. да бъдат осъдени да платят всеки един от тях на ***сума в размер на
742,43 лв., представляваща платена цена във връзка с извършения ремонт на
асансьор, от ***вместо длъжниците, като е имал интерес от това, както и ***те
да бъдат осъдени да заплатят на ***всеки един от тях сумата от 504,60 лв
представляващи дължими такси за обслужване на
асансьора за периода
01.09.2016г.- 01.08.2017г., ведно със законната лихва до окончателното и
изплащане, които са заплатени от ищеца, който е имал интерес от това вместо ***те.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ***те, с който
искът се оспорва изцяло. Не се оспорва, че монтираната асансьорна уредба е
собственост на дружеството ищец. Твърди се, че поради влошени отношения с
ищците, ***те не са разполагали с чип, поради което се ползвали стълбището за
да достигнат до жилището си. Твърди се, че ***те са заплащали авансово всички
разходи на ищеца, но той не е представил на ***те документ за платените суми. Твърди
се, че заради неправомерното им лишаване от ползването на асансьора ищците водят гражданско дело, което не е
приключило.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от НА за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 182, том III, рег.№2115, дело 193/2006г. на ***С.П., в полза
на Т.И.И.и С.И.И.е учредено право на строеж на подробно описаните недвижими
имоти измежду които и ***, находящ се на ***-жилищен със застроен площ от
166,09 кв.м. заедно с прилежащите лятна градина, таван и маза и припадащите са
на жилището 7,545 идеални части от общите части на сградата. От удостоверение №
***. Сградата, в която се намира описания имот в ***е изградена в груб строеж.
Видно от Нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот ***от 28.12.2006г. (л. 8) ***те по делото А.Г.Г. и В.С.Я. са
сключили договора в качеството си на купувачи при равни части от М.Т.И. и И.Т.И.на
***, находящ се в ***, със застроена площ 88,17 кв. м., заедно с припадащите се
на жилището 4,5084% идеални части от общите части на сградата и и от правото на
строеж.
Не е спорно между страните и се установява от ***
на ***С.П., че С.К.Я. е закупил ***, находящ се в ***, на ***жилищен етаж, със
застроена площ 121,62 кв.м., заедно с 6,0419 % идеални части от общите части на
сградата, съответстващи на 26,14 кв.м. и от правото на строеж.
Не е спорно между страните и се установява от ***от
21.12.2006г. на ***Д.И., че И.Д.Р. е закупил ***находящ
се в ***, на ***жилищен етаж, със застроена площ 103,98 кв.м., заедно с 5,1078
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Не е спорно между страните и се установява от ***на
***С.И., че Г.Г.А. е закупила ***, находящ се в ***, на ***жилищен етаж, със
застроена площ 63,10 кв.м., прилежащата маза от 6,27 кв.м., заедно с 3,22702 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
От Протокол № 1 от 06.12.2006г., на което са участвали
всички съ***в сградата към момента на изготвяне на протокола Т.И.И.лично и като
пълномощник на М.Т.И. и И.Т.И.и С.И.И.е приет Правилник за вътрешния ред, Т.И.е
избран за управител за срок от две години. Прието е общите разходи да се
разпределят пропорционално между обитателите, а не на документалните ***.
Заплащането да се извършва едократно авансово за една година в срок до 31.07 на
всяка календарна година. Партидите за ел.енерегия на стълбище и асансьор да
бъдат открити на етажната собственост. С оглед необходимостта от закупуване на
асаньор и оборудване на абонатно помещение, които са задължителни за въвеждане
на сградата в експлоатация, да се учреди право на ползване на И. ***, БУЛСТАТ ***,
представлявано от М.Т.И.. Срещу това дружеството да закупи за своя сметка
асансьор марка „***“ и оборудване на абонатната станция в сградата. Взема
решение асансьора да се ползва само от обитателите на жилищните етажи/***и ***надземни
етажи/, като се изгради система „контрол на достъп“. Обитателите, които ползват
асансьора да заплащат авансово до 31.07 в текущата година припадащата им се
част от таксата относно асансьора, на база на таксата на сервизиращата фирма.
Обитателите, които ползват асансьора, заплащат пропорционално съответната част
от сумата, платена за ремонт, подмяна на части и други разходи, свързани със
законната експлоатация на асансьора. Месечните такси и всички разходи за ремонт
се дължат на ***на асансьора И. ***.
От договор за учредяване право на ползване от
12.12.2006г., сключен между Етажна собственост в сграда на ***, гр.***,
представлявана от Т.И., като ***от една страна и И. ***, представлявано от ***М.И.,
действаща чрез ***си Т.И., като полвател е сключен договор, по силата на който
етажната собственост предоставя на И. ***правото на ползване на асансьорна
шахта и абонатно помещение в сградата. Правото на ползване се предоставя
възмездно срещу паричната равностойност на разходите на И. ***, които
дружеството се задължава да направи за закупуване на асансьор марка „***“,
разходите по монтирането му и въвеждането му в експлоатация и закупуване на
оборудване за абонатното помещение., разходите по монтирането му и въвеждането
в експлоатация. Правото на ползване се учредява безсрочно. Ползвателят приема
да придобие правото на ползване при посочените условия, като се задължава да
инвестира свои средства за закупуване на посоченото оборудване. Съгласно т.5 от
Договора, И. ***отговаря за за експлоатацията на съоръженията, като начина на
заплащане на разходите по експлоатацията/ток, ревизни такси, ремонт и други
разходи/ се уреждат в отделен договор. Съгл.т.6 И. ***запазва правото си на
собственост върху оборудването/асансьор и БГВ за абонатно/ и в случай на
прекратяване на настоящия договор има право да демонтира оборудването.
Съгласно Протокол от проведеното общо събрание на ***те
на жилища в сградата на *** от 14.10.2015, който е подписан от 5 ***на
индивидуални жилищни имоти в сградата, от общо 7, включително и от А.Г. е прието ***те, които постоянно живеят в
сградата, включително и тези ***, които са отдали под наем жилищата или са ги
предоставили за ползване, заплащат ежемесечните разходи/ток, вода, сервиз и
поддръжка на асансьор, чистачка/ авансово за цялата година, като сумите се
заплащат до 15-то число на м.януари за всяка календарна година. Плащането на
всички описани консумативи в посочения срок е задължитело да бъде извършено
общо за всички разходи, като нежеланието на собственик или неплащането от
страна на ***на всички разходи или на един/който и да е/ от посочените разходи,
се приема за доброволен отказ от ползването на съответните съоръжения в
сградата.
Видно от Фактура №
**********/04.06.2007г. И. ***е закупило Асансьорна уредба.
Видно от Договор №
160474МС/01.09.2016г. И. ***в качеството си на клиент е сключило договора с ***
***в качеството си на изпълнител, с което клиента възложил на изпълнителя да
извършва сервизно и превантивно обслужване и ремонт на 1 брой асансьорна
уредба, монтирана в жилищна сграда в *** при договорена месечна цена от 43
евро.
От представените фактури,
платежни нареждания и извлечения от банкова
сметка/***.25-л.176 от делото/ се установява, че са издадени от *** ***на
И. ***и са заплатени от него в размер на по 100,92 лв. месечно общо от 1009,20
лв. за сервизна поддръжка на асансьора.
Видно от Фактура №
**********/02.09.2016г. и платежно нареждане от 02.09.2016г. от *** ***е
доставило на И. ***честотен регулатор на стойност 2969,75 лв., която сума е
платена от И. ***.
Съдът дава вяра на
показанията на св.С.И.И., въпреки че е заинтересована от изхода на делото като ***на
***и ***в процесната сграда. Показанията ѝ са преки, непротиворечиви и в
съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че след сключване на сервизно поддържане на асансьора с ***, И. ***е
заплащала месечните такси за асансьор в пълен размер съгласно договора. Наложило се договор да
бъде сключен с *** ***, тъй като само той можело да осъществи тази поддръжка.
Направено е опит да бъде намерена друга сервизна фирма, но не било допустимо.
През 2016г. се наложило да бъде извършен ремонт на асансьора, монтиран в
сградата. Повредила се някаква специална част и започнали да коментират с ***А.как
да процедират. Търсили варианти. Установила се, че частта първо се поръчва от
Финландия и струва около 3000 лв. А.се
възпротивил, като казал, че това са много пари. Намерило се вариант да се
отремонтира по-евтино, което струвало 500 лв., за което платило И. ***, но с
подменената част асансьора работил около 2 месеца и отново дефектирал. Тогава
се установило, че асансьора няма да бъде пуснат в експлоатация, ако *** ***не
извърши ремонта. Доставили частта, монтирали я и понастоящем асансьора работи.
Бил поставен въпроса на Г. да поеме дължимата част, но той отказал и казал, че
повече няма да ползва асансьора, който до тогава бил ползвал. От там се
изострили отношенията. Асансьора бил закупен през 2007г., тъй като това било
изискване за въвеждане н асградата в експлоатация. Тогава взели решение И. ***да
закупи асансьора и да го монтира. Монтиран бил през 2007г. Само И. ***е
заплатило цената на асансьора. Никога не са искани пари от ***те за
закупуването на асансьора, но били приели, че таксата за експлоатацията, и
повредите не следва да остават в тежест на И. ***. ***те ползвали асансьора докато не възникнал
този конфликт за ремонта на асансьора. Те изчакали дълго и чак когато ***категорично
заявил, че няма да плати за ремонта, преустановил ползването му. И. ***има
учредено вещно право на ползване върху партения и надпартерен етаж и върху 7
гаража.
Съдът дава вяра на
показанията на св.Г. А.Г. въпреки, че е заинтересован от изхода на делото, като
***на ***А.Г.. Показанията са логични, непротиворечиви и не са с противоречие с
други, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че преди 2-3
години свидетеля е присъствал, когато А.Г. е дал на Т.И.сума от 120 лв. за 6
месеца за асансьор, като не е бил съставен документ за това. А.Г. е споделял,
че трябва да заплаща разходи за осветление авансово за една година напред, че
да е ясно колко точно ще бъдат тези разходи.
Съдът кредитира
показанията на св.И.Р. и С.Я. като преки, логични еднопосочни и в съотвествие с
останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че двамата
свидетели са ***на апартаменти в процесната сграда. Никога не са били търсени за заплащане на
каквито и да било разходи, свързани с общите части на етажната собственост, в
която се намират собствените им самостоятелни обекти. Св.Р. само е чувал от св.Я.,
че е прието решение, по силата на което разходите да бъдат разпределяни само
между живущите в сградата ***. Св.Я. е заплащал за боядисване с латекс във
входа на сградата, както и за поправка на бравата на входната врата. Не са
заплащали суми за стълбищен ток и ток за асансора, нито за почистване. Никога
не са обитавали апартаментите си и не са ги предоставяли за ползване на други
лица включително под наем. Не са ползвали никога асансьора, монтиран в
сградата, не са разполагали с чипове и не са заявявали желание да ползват. Св.Р.
не е уведомяван за повреда и ремонта на
асансьора и не са търсени пари от тях за заплащане на ремонт на асансьора. Св.Я.
знае за заплатена сума от 3000-4000 лв. за ремонта на асансьора, но Т.И.му е
казал, че той няма да плаща, тъй като не е ползвал, но ако ползва за в бъдеще,
ще трябва да плати.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 74 ЗЗД
този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори
това, встъпва в правата на кредитора. С института на законната суброгация е предвидено
изключение от правилото на чл.73 ЗЗД, че при изпълнение на задължението от
трето лице се погасява вземането на кредитора, като правото му преминава към
третото изпълнило лице. В чл.74 ЗЗД е уреден общият фактически състав на
суброгацията, която е предпоставена от изпълнение на задължение /по начало
чуждо/ при наличие на правен интерес от трето лице, което встъпва в правата на
удовлетворения кредитор, доколкото има регресни права към длъжника. Суброгация без регрес е
възможна само в изрично предвидените от закона случаи /чл. 178 ЗЗД/. Преценката
за наличие на регресни права във връзка с изпълнението на третото лице към
кредитора се извършва на плоскостта на вътрешните отношения на третото лице и
длъжника. Третото лице няма регресни права, ако е предприело изпълнението с
дарствено намерение или за погасяване на свой дълг към длъжника, какъвто
настоящия случай не е. За основателност на предявените претенции, в тежест на ***е
да докаже: 1) валидно възникнало в
тежест на ***те задължение да заплатят процесните суми за електроенергия и за
сервизна поддръжка; 2) че ищецът е заплатил процесните суми на
елетроразпределителното дружаство и фирмата за сервизна поддръжка на асансьора,
3) че ищецът е имал правен интерес да изпълни задължението на ***те- опасност
от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на
изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с
кредитора по първоначалното вземане.
Установи се по делото,
че ***и ***те са ***на самостоятелни обекти в сградата- етажна собственост в ***.
Не е спорно по делото, че етажната собственост не е регистрирана като такава по
предвидения в ЗУЕС ред, но това не променя характера ѝ на етажна
собственост. Съгласно чл.38, ал.1 ЗС При сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни ***, общи на всички ***са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните ***, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване. Не е спорно между страните, че в
процесната сграда различни самостоятелни обекти в сградата принадлежат на
различни ***, поради което сградата е в режим на етажна собственост. Съгласно чл. 51, ал.1 ЗУЕС, Разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят
поравно според броя на ***те, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Ал.2 Не се заплащат разходите
по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е
императивна, като създадена в обществен интерес (Решение № 628 от 1.04.2015 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 2835/2014 г. и определение № 1097 от 17.11.2011
г., постановено по гр.д. 630/2011 г. - І ГО.). Не е допустимо по волята на
Общото събрание на Етажната собственост да бъде дерогирана волята на
законодателя. Всяко решение на ОС на ЕС, взето в нарушение на императивната
норма на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, е нищожно поради противоречие със закона и като
такова не подлежи на изпълнение. Не е необходимо предварително оспорване на
решението, проведено преди настоящия процес, доколкото порокът на решението е
толкова съществен, че то представлява едно правно нищо и не създава задължения.
Законодателният подход да бъде прието "пребиваването" в обекта като
основание за възникване на задължението за заплащане на разходите за поддръжка
и управление е обусловен от факта, че конкретния вид разноски е функционално
обусловен от ползването (реалното служене) с вещта, поради което отговорността
за плащането на разноските следва да бъде пропорционална на ползването. Общо
правило е, че който се ползва от вещта, той трябва да заплаща и разноските във
връзка с ползването, т.е. текущите разходи, които се налагат с оглед нормалното
функциониране и обикновеното употребление на общите части в сградата, се
заплащат от лицата, които се ползват от тях, а не от притежателите на обектите.
Затова е различен подхода на законодателя при определяне на задълженията по чл.
51 от ЗУЕС и по чл. 50 от ЗУЕС, където за заплащане на задълженията за фонд
"ремонт и обновяване" задължени лица са ***те. В разпоредбата на чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС обаче задължени лица са ***те, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства, т.е. всички лица, които реално пребивават в
ЕС и реално допринасят както за натрупването на консумативните разходи /чрез
използване на асансьор, на електричество за общите части и пр./, така и за
другите разходи за поддръжка /като напр. за почистване - чрез изцапване на
общите помещения, вкл. и в следствие на изграждане в индивидуалните обекти на
СМР/. Оттук чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС следва общото правило, че ако дадено лице /или
лицата, пребиваващи в даден апартамент/ не ползват общите части за период от 11
месеца от годината, не е оправдано да участват в заплащане на консумативните и
текущите разходи за общите части, доколкото не допринасят за тяхното
натрупване.
Съдът намира, че
приетото между етажните ***съгласно Протокол от проведеното общо събрание на ***те
на жилища в сградата на *** от 14.10.2015, който е подписан от 5 ***на
индивидуални жилищни имоти в сградата, от общо 7, включително и от А.Г., и е прието ***те, които постоянно
живеят в сградата, включително и тези ***, които са отдали под наем жилищата
или са ги предоставили за ползване, заплащат ежемесечните разходи/ток, вода,
сервиз и поддръжка на асансьор, чистачка/ авансово за цялата година, като
сумите се заплащат до 15-то число на м.януари за всяка календарна година, е в
съответствие с горепосочената императивна правна норма на чл.51 ЗУЕС. В общото
събрание е участвал и ***А.Г. в качеството му на ***заедно с В.Я. на ***в
сградата на процесната етажна собственост. Взетото решение от общото събрание
на етажната собственост по същество възприема законовата уредба и е приложимо
спрямо всички етажни ***.
Предвид гореизложеното и
доколкото по делото се установи, че обитаващите сградата етажни ***през
процесния период са били само ***Т.И., неговата ***С.И.и двамата ***. В този
смисъл се събраха и гласни доказателства по делото от разпитаните свидетели И.Р.,
С.Я. и С.И.а. Не се ангажираха никакви доказателства, друг етажен собственик,
собственик на самостоятелен обект в сградата да е обитавал някой от жилищните
имоти от процесната сграда. Не е спорно между страните, обаче, и се установява
от представените по делото нотариални актове, че етажната собственост се състои
от партерен етаж, първи и втори надземен етаж, които са офисни помещения и
трети и ***надпартерен етаж, които са жилищни етажи.
По принцип и на
основание чл.38, ал.1 ЗС, асаньорите, монтирани в сградите –етажна собственост
са обща част по предназначение. В настоящия случай, обаче, съдът намира, че
монтирания в процесната етажна собственост асансьорна уредба не е обща част на
етажната собственост. Видно от представените по делото доказателства и в
частност Договор за учредяване на право на ползване от 12.12.2006г. от него се
установи, че е сключен между Етажна собственост в сграда на ***, гр.***, представлявана
от Т.И., като ***от една страна и И. ***, представлявано от ***М.И., действаща
чрез ***си Т.И., като ползвател е сключен договор, по силата на който етажната
собственост предоставя на И. ***правото на ползване на асансьорна шахта и
абонатно помещение в сградата. Правото на ползване се предоставя възмездно
срещу паричната равностойност на разходите на И. ***, които дружеството се
задължава да направи за закупуване на асансьор марка „***“, разходите по
монтирането му и въвеждането му в експлоатация и закупуване на оборудване за
абонатното помещение., разходите по монтирането му и въвеждането в
експлоатация. Правото на ползване се учредява безсрочно. Ползвателят приема да
придобие правото на ползване при посочените условия, като се задължава да
инвестира свои средства за закупуване на посоченото оборудване. Съгласно т.5 от
Договора, И. ***отговаря за експлоатацията на съоръженията, като начина на
заплащане на разходите по експлоатацията/ток, сервизни такси, ремонт и други
разходи/ се уреждат в отделен договор. Съгл.т.6 И. ***запазва правото си на
собственост върху оборудването/асансьор и БГВ за абонатно/ и в случай на
прекратяване на настоящия договор има право да демонтира оборудването.
Асансьорната клетка в
една сграда – етажна собственост несъмнено е обща част по естеството си, но
монтираната в асансьорната шахта асансьорна уребда представвлява движима вещ,
която може да бъде демонтирана и монтирана в друга асансьорна шахта без да бъде
повредена или унищожена, поради което с монтирането ѝ в асансьорната
клетка не става обща част по приращение. Дори в договора е уговорено между
страните, че И. ***запазва правото си на собственост върху асансьорната уредба.
Поради изложеното, съдът намира, че в настоящия случай асансьорната уребда не е
обща част на етажната собственост, поради което ***те не дължат заплащане на
претендираните разходи за електроенергия за асансьора и неговото абонаментно
обслужване на асансьора на това основание- като обща част в етажна собственост,
в която ***те притежават самостоятелни обекти и идеални части от правото на
собственост на общите части на сградата.
Налице, обаче е друго
основание, на което е възникнало според настоящия съд, задължение на ***те да
заплащат част от таксата за абонаментно сервизно обслужване на асансьора, но
само докато са ползвали същия. Съдът намира, че по същество, въпреки
наименованието на гореописания Договор за учредяване право на ползване от
12.12.2006г., същия представлява договор за заем за послужване по смисъла на
чл.243 ЗЗД по отношение на закупения от И. ***асансьор, който е монтиран в
асансьорната клетка на етажната собственост на етажната собственост.
Асансьорната уредба, както е посочено по-горе е останала в собственост на И. ***и
е предоставена за безсрочно и безвъзмездно ползване на етажната собственост в ***.
Видно е, че в договора е предвидено да бъде уговорено заплащане на ***на
асансьорната уредба, което съгласно т.5 следва да бъде уредено в допълнителен
договор. Такъв договор, обаче не се твърди да
е съставен, нито е представен по делото. След като движимата вещ
асансьорна уредба, която е собственост на И. ***е предоставена за безвъзмездно
ползване на етажната собственост, то между тях отношенията са уредени по силата
на договор за заем за послужване. Съгласно чл.245 ЗЗД заемателят понася обикновените разноски за
поддържането, запазването и използуването на вещта. Поради изложеното етажната
собственост и в частност всеки един от етажните ***при спазване на уредбата на
чл.51 ЗУЕС дължи заплащане на обикновените разноски по ползването на вещта,
които несъмнено са потребената елетроенергия от асансьора, както и
абонаментното сервизно обслужване на същия.
И. ***е имало правен
интерес от заплащане на сумата за сервизна поддръжка на асансьора, дължима от ***те,
на горепосоченото основание, тъй като той е страна по договора и при
неизпълнение, би понесъл последиците от съдебно производство и принудително
изпълнение срещу него, като страна по договора за сервизна поддръжка.
Съдът намира за
доказано, че ***И. ***е заплатило по договора за сервизна поддръжка и за
периода от м.09.2016г. до м.07.2017г. обща сума от 1009,20 лв. Неясно е обаче,
защо ***претендира цялата заплатена сума да бъде заплатена само от ***те по
делото по 504,60 всеки един от тях /общо 1009,20 лв/ след като в исковата молба
се твърди и се установява от представените по делото доказателства, че е прието
разходите да бъдат поделени поравно между ползващите, които са двамата *** и
св.С.И.и нейния ***Т.И.. При уговореното между етажните ***разпределение на
направените разходи и съгласно чл.51 ЗУЕС, съдът приема, че всеки един от
двамата *** дължи заплащането за посочения период в размер на ¼ от общо
направените разходи или 252,30 лева, а не претендираните по 504,60 лв.
С
оглед всичко гореизложено, съдът намира за доказани по основание и размер
претециите за заплащане от всеки един от ***те на по 252,30 лв., представляващи
дължимата от всеки от отвтениците част от сумите за сервизно обслужване на
асансьорната уредба за процесния период от м.09.2016г. до м. август 2017г., и
които ***е заплатил вместо тях като имал интерес от това, за които суми исковете
следва да бъдат уважени, а за разликата до размерът в който са предявени
исковете от 504,60 лв. следва исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът намира за
неоснователни исковете за заплащане от всеки един от ***те на сумите от по
742,43 лв., представляващи по ¼ част от направените разноски за ремонт
на асансьорната уредба. Липсва какъвто и да е спор, и се установи от
доказателствата по делото, че ремонт е извършен именно на асансьорната уредба,
която е собственост на ***по делото, а не на асансьорната клетка, която е обща
част на етажната собственост по своето естество. Както беше посочено по-горе
отношенията между И. ***и етажната собственост са уредени по силата на сключения между тях по същество договор за заем за
послужване, въпреки наименованието на договора, като такъв за учредяване на
право на ползване. Съгласно чл. 245 ЗЗД заемателят
понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на
вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните
разноски, ако те са били необходими и неотложни. Видно е от цитираната правна
норма, че заемателя понася само обикновените разноски по поддържането,
запазването и използването на вещта, но не и извънредните такива. Дори ако се
наложи да ги покрие при неотложност, той има право да ги търси от заемодателя
собственик на вещта. Съдът намира, че направените разходи за ремонт на
асансьора са извънредни разноски, които следва да останат в тежест на ***на
вещта, а не да бъдат възложени върху заемателя по договор за заем за послужване
и в частност на ***те по делото. Поради изложеното исковете за сумите от по
742,43 лв. направени разноски за ремонт на асансьора от всеки един ***те следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани в целите си предявени
размери.
Съгласно изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ***те
следва да бъдат осъдени да платят на ***направените разноски съразмерно
с уважената част на претенциите за ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на
по 91,04 лв. всеки от ***те.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ***следва да бъде осъден да заплати на всеки един от двамата ***те
направените разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за свидетели в
размер на по 175,49 лв. за всеки от ***те съразмерно с отхвърлената част на
претенцията.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН**********,***
ДА ПЛАТИ на И. ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Т.И.И.сумата от 252,30 лева, заплатено
от ***като е имал интерес от това задължение на ищеца, представляваща таксата
за сервизно обслужване на асансьорна уредба, монтирана в етажната собственост в
***, за периода м. 09.2016 год. до м. юли 2017 год., ведно с законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Т.И.И.против А.Г.Г., ЕГН**********,*** иск за заплащане на сумата от 742.43 лева,
представляваща заплатена от ***сума за ремонт на асансьорната уредба, монтирана
в сградата, находяща се в ***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.С.Я., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на И. ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Т.И.И.сумата от 252,30
лева, заплатено от ***като е имал интерес от това задължение на ищеца,
представляваща таксата за сервизно обслужване на асансьорна уредба, монтирана в
етажната собственост в ***, за периода м. 09.2016 год. до м. юли 2017 год.,
ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане, а за разликата
до пълния предявен размер отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Т.И.И.против В.С.Я., ЕГН**********,*** иск за заплащане на сумата от 742.43 лева,
представляваща заплатена от ***сума за ремонт на асансьорната уредба, монтирана
в сградата, находяща се в ***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Г.Г., ЕГН**********,***, да плати на Т.И.И., ЕГН**********,***, сумата
от 91,04 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.С.Я., ЕГН**********,***, да плати на Т.И.И., ЕГН**********,***, сумата
от 91,04 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.И.И., ЕГН**********,***,
да плати на А.Г.Г., ЕГН**********,***, сумата от 175,49 лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.И.И., ЕГН**********,***,
да плати на В.С.Я., ЕГН**********,***, сумата от 175,49 лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: