Р Е Ш Е Н И Е
№ 86 07.04.2022 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на десети март две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №61 по
описа за 2022
год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора против Решение №14 от 12.01.2022 год.,
постановено по АНД №2601/2021
год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №24-003024/05.08.2021год., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора. В жалбата са изложени съображения, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът е кредитирал
показанията на свидетеля С., тъй като същите са били противоречиви и не са
съответствали на писмените доказателства, а не е кредитирал показанията на
инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“. При извършената проверка не е
установено нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, тъй като не са събрани доказателства
към момента на приключване на проверката лицето да продължава да работи за наказаното
лице, което е задължително условие съгласно трайната практика на
Административен съд Стара Загора. Следва да се има в предвид от съдебният
състав, че повода за проверката е настъпила трудово злополука. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с коте ода
бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно, като претендира и заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответника по касация в лицето на Д.Т.И.,
редовно и своевременно призован за съдебното заседание не се явява. По делото е
постъпило възражение срещу подадената касационна жалба, както и молба, в които
се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и
правилност на решението на районен съд Стара Загора. Във възражението срещу
касационната жалба е поискано и присъждане на направените разноски пред
касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение следва да
бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд
Стара Загора се е развило по жалба на Д.Т.И. *** против Наказателно
постановление №24-003024 от 05.08.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ Стара Загора, с което на Д.И. е наложено административно наказание
глоба размер на 2 000.00 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение
на чл.61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се обосновава на това, че при извършена на проверката по спазване на
трудовото законодателство на 01.07.2021 год. в 13.30 ч. на обект 6-то ОУ „Свети
Никола“ град Стара Загора – строително ремонтни работи на 05.07.2021 год. по
документи , представени в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара
Загора, е установено, че Д.Т.И. с ЕГН ********** в качеството си на работодател
/физическо лице/ е допуснал до работа на 01.07.2021 год. лицето Ф.Н. С. да
работи като общ работник на горепосочения обект, без да е сключил преди това
писмен трудов договор с него
За да отмени наказателното
постановление въззивния съд е приел, че не е установено по безспорен начин
предоставянето на работна сила от страна на С. на посочената дата в полза на
ответника по касация Д.И.. Липсата на сключен трудов договор може да бъде
преодоляно само по предвиденият в КТ ред. До завършването на тази процедура не
може да се приеме, че е налице трудово правоотношение между страните. Към
момента на издаване на наказателното постановление не може да се приеме, че Д.И.
има качеството на работодател, поради което и не може да бъде субект на
приложената санкционна разпоредба на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда. Това го
е мотивирало да постанови решение за отмяна на наказателното постановление и е
осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора да заплати на наказаното лице
възнаграждение за един адвокат в размер на 370.00 лв.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Действително един от основните
принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на
работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но
не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание
за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови
правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. В случая, въз основа на събраните
във въззивното съдебно производство доказателства, обоснован, в съответствие и
при правилно приложение на закона е направения от Старозагорския районен съд
извод, че съществувалото на 01.07.2021 год. правоотношение между Д.Т.И. и Ф.Н.
С., не е имало за предмет предоставяне от лицето Ф. С. на
работна сила за изпълнение на трудова дейност като „общ работник“ при
определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на
трудова дисциплина. Правилно е прието, че няма доказателства за престиране на
работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на Ф. С. при наличие
на съществените елементи на трудовото правоотношение т.е. не е доказано, че
лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови
функции като „общ работник“. Трудовият договор така, както е регламентиран в
Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на
работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим,
трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова
дисциплина, а предмет на гражданския договор
/за изработка/ услуга /поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е
постигане на определен трудов резултат /също свързан с полагането на труд/, за
което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение. В случая,
събраните по делото доказателства сочат за съществувало облигационно отношение
между страните – договорено извършване на конкретно определена работа/постигане
на определен резултат. Това се потвърждава и от приложената Декларация по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ на Ф. С., че Д. Т. И. го е наел на 01.07.2021 год. за времето
от 08.00 ч до 11.00 ч „да събори една тухлена стена“. Абсолютно несъстоятелно е
твърдяното от касатора, че посоченото в декларацията от Ф. С. в графа „работно
време“ - от 08.00 ч до 11.00 ч, представлява работно време, като елемент на
трудовото правоотношение по смисъла на КТ. Липсата на доказателства за
наличието на престация на труд, квалифицираща правоотношението като трудово, а
не като облигационно, обуславя извод, че не доказано съществуване на отношения
по предоставяне на работна сила и полагане на труд при изпълнение на определена
трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу
договорено трудово възнаграждение, при установено работно време и работно място
т.е. формално липсва основание да се приеме че са налице отношения, които
следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови правоотношения със
сключването на писмен трудов договор. Липсата им не предполага и физическото
лице Д.И.Т. да бъде субект на наказателната отговорност по посочената
санкционна разпоредба на чл.413, ал.3 от Кодекса на труда.
С оглед на което
административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство
от Д.Т.И., се явява фактически, правно и доказателствено необосновано. Ето защо
правилно Старозагорският районен съд е приел, че не е доказано по несъмнен
начин извършването на вмененото на санкционираното лице административно
нарушение - допуснато в качеството му на
работодател нарушение на императивното изискване на
чл.61, ал.1 от КТ, като в съответствие със закона съдът е постановил отмяна на
наказателното постановление.
Предвид изложените съображения
съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото искането
на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на Д.Т.И.
сумата от 500.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
касационното производство, съгласно договор №0207235/07.02.2022 год..
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение второ
от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №14 от 12.01.2022 год.,
постановено по АНД № 2601/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София да заплати на Д.Т.И.,
ЕГН **********,***, сумата от 500.00 /петстотин/ лв., представляваща направени
разноски за процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.